Решение по дело №428/2022 на Административен съд - Сливен

                                         Р Е Ш Е Н И Е   № 4

                                         

                                   29.12.2022 г., гр. Сливен

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Сливен в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                   ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

 

при секретаря Ваня Фърчанова и в присъствието на прокурор Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Бозукова касационно административно дело № 428 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с  чл. 111, ал. 7 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на Началника на Затвора Бургас против Решение № 1031/29.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1490/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.

В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на оспореното решение. Счита се, че при постановяване на акта си, съдът не е приложил правилно нормата на чл.102, ал.2  вр. с чл.100 ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗИНЗС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. В писмено становище, от у. п. – ст. юриск. М. Г. жалбата се поддържа.

Ответникът – И.Н.Р. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

С атакуваното Решение № 1031/29.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1490/2022 г. състав на Административен съд Бургас е спрял допуснатото по силата на чл. 111, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предварително изпълнение на заповед № 548/18.08.2022 г. на началника на Затвор – Бургас, отменил същата заповед и върнал преписката на началника на Затвор – Бургас за ново произнасяне.

За да постанови решението си решаващият състав на административния съд приел, че на посочените в заповед № 548/18.08.2022 г. на началника на Затвор – Бургас дата и място И.Р. притежавал вещ, която не била разрешена по надлежния ред, нарушил установените в чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 1 забрани и извършил д. н. по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.Приел, че според чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, нарушението по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС може да бъде наказано по чл. 101, т. 7 (и. в н. к. за срок до 14 денонощия) само ако е системно. Въпреки че със заповед № 478/28.07.2020 г. на Р. е било наложено н. за нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНС "л.от х. п. за срок от 3 месеца", по делото липсвали за извършвани други нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС  поради което съдът приел, че не може да формира обоснован извод за системност при извършване на нарушения  и установеното нарушение не следва да бъде н. с н. предвидено чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, тъй като системност не се установява. При тези изводи, Административен съд Бургас отменил оспорената заповед на Началник Затвора Бургас и тъй като не може да се наложи н. вместо административния орган, върнал преписката за ново произнасяне.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и е направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства при приложението на чл. 111 ал.5 от ЗИНЗС, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка, и при съобразяване с разпоредбите на чл.100 ал.2 т.5 и чл.101 т.7 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че на 22.06.2022 г., в 16: 30 ч., при явяване на И.Р. в съдебно заседание в Административен съд – Бургас, служител на ГДО иззел от л. от с. ч. за карти – Micro SD Card Reader USB 2. 0, която вещ не била разрешена. Началник на Затвора Бургас приел, че притежаването на неразрешената вещ е д. нарушение по смисъла на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 1, вр. с чл. 100, ал. 2, т. 8 от ЗИНЗС и на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС наложил на Р. д. н. "и. в н. к. за срок до 14 денонощия".

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, нарушението по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, което несъмнено е било извършено от ответника по касацията, може да бъде наказано по чл. 101, т. 7 т ЗИНЗС (и. в н. к. за срок до 14 денонощия) само ако е системно. Доколкото в ЗИНЗС липсва определение за системно или системни нарушения, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 109 от ЗИНЗС, съгласно която, когато в срок от една година, считано от изтърпяване на предходно наложено наказание бъде извършено деяние, което е квалифицирано правно като нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Действително в хода на съдебното производство пред Административен съд Бургас е била приобщена заповед № 478/28.07.2020 г. на Началника на Затвора Бургас, с която на И.Р. е било наложено н.за нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНС "л. от х. п. за срок от 3 месеца", но в материалите по производството липсват данни дали тази заповед е била обжалвана и дали е влязла в сила, а данни за извършвани нарушения от Р. по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС липсват, а и не се твърдят. Ето защо касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че не може да формира обоснован извод за системност при извършване на нарушения като процесното от страна на ответника по касацията и че  установеното нарушение не следва да бъде наказвано с н., предвидено чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, тъй като системност по делото не се установява. В този смисъл първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на наличния по делото доказателствен материал, който е бил правилно анализиран и адекватно оценен, което е формирало и логичния извод за допуснато нарушение на приложимия закон от страна на Началника на Затвора Бургас при налагане на д. н. на л. от с. И.Р.. Неоснователен е касационният довод на Началника на Затвора Бургас, че при обследване наличието на системност на извършеното нарушение следва да се отчетат всички нарушения, извършени в която и да е от хипотезите на чл.100 ал.2 т.1, т.2 или т.3 от ЗИНЗС. Този довод не може да бъде споделен, тъй като системността винаги предполага извършване на нарушение от същия вид.

Мотивирана е преценката на съда, че процесната заповед е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което същата се явява незаконосъобразна. Правилно първоинстанционният съд е достигнал и до извод, че от предварителното изпълнение на заповедта биха могли да настъпят трудно поправими вреди за ответника по касацията, с оглед предварителното изтърпяване на наложеното д.н.  и че са  налице основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Горното мотивира касационната инстанция да приеме, че обжалваното решение е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, като споделя изцяло мотивите, изложени в него и на основание чл.221 ал.1 от АПК препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни.                

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Доказателства за направени разноски от ответника по касацията не са представени, поради което разноски не се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1031/29.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1490/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

                                                               

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: