РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
Гр.
София, ……………………. 2017
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зорница Гладилова
При секретаря Т.Г., като
разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 9185 по описа за
2016г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Подадена е
молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ.
Молителят „К.”
ЕООД твърди, че дейността му е свързана с производство и търговия с
потребителски и промишлени стоки. Поради трайната икономическа криза
дружеството имало финансови затруднения с траен и необратим характер. През
периода 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. дружеството било на загуба. Налице
била невъзможност да заплаща публичните си задължения към НОИ в размер
198 021 лв., към Здравната каса – 50660 лв. и към НАП – 74 527 лв.
Дружеството било в невъзможност да обслужва кредитите си към „Ю.Б.“ АД и към „У.К.Б.“
АД както и останалите си задължения. Твърди, че е в състояние на
неплатежоспособност. Моли съда да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него и да го обяви в несъстоятелност.
Съдът като обсъди
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Представени са
Счетоводните баланси на „К.” ЕООД към 31.12.2012 г.; към 31.12.2013 г.; към
31.12.2014 г. и към 31.12.2015г.
От
представения Списък на кредиторите с посочване на вида, размера и обезпечението
и адреса на кредиторите е видно, че „К.” ЕООД има задължения към „Ю.Б.“ АД в
размер 131 904 лева; към „У.К.Б.“ АД в размер 10 000 лв.; към
едноличния собственик на капитала - Д. К.; към НАП – 74 527 лв.; към НОИ –
198 021 лв. и към Здравна каса – 50 660 лв.
Представен е
последният публикуван в Търговския регистър Годишен финансов отчет на „К.” ЕООД
– този към 31.12.2015 г.
Представен е
опис и оценка на активи и пасиви към 31.12.2016 г., от който се установява, че
пасивите значително надвишават активите на дружеството.
По делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно
извършена съдът възприема. Вещото лице С.Й. е направила икономически анализ на
предприятието на „К.” ЕООД на база отчетите за приходите и разходите и
счетоводните баланси към 2012 г., към 2013 г., към 2014 г. и към 31.12.2015 г.,
както и към датата на заключението. Анализът на капиталовата структура
показвал, че капиталовия ресурс на дружеството се състои само от привлечен
капитал /задължения/, които към 31.12.2015 г. са 561 хил.лв., а към 30.11.2016
г. – 598 хил.лв., съставляващи 100 % от капиталовия ресурс. С най-голям
относителен дял от краткотрайните активи са вземанията, които към 31.11.2016 г.
са 55 хил.лв. или 98.2% от всички активи. С най-голям относителен дял от
текущите пасиви на дружеството са другите задължения, които към 30.11.2016 г.
са 427 хил.лв. или 71.4% от всички задължения. Вещото лице е констатирало, че „К.”
ЕООД има към 30.11.2016 г. задължения към финансови институции: към „Ю.Б.“ АД в
размер 131 904 лева; към „У.К.Б.“ АД в размер 10 000 лв. или общо
142 904 лв. като останалите му задължения са 426 515 лв. Отчетените
парични средства от дружеството към 30.11.2016 г. възлизат на 561 лв., от които
на каса 211 лв., а в разплащателната сметка – 450 лв.
Вещото лице е
посочило, че показателите за ликвидност характеризират способността на
търговеца да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.
Анализът на ликвидността дава възможност за оценка и прогноза на способността
на дружеството да посреща финансовите си задължения или част от актива или
пасива да се обръщат бързо в парични средства. Добрата ликвидност на фирмата се
определя ако средствата, които могат да се превърнат в парични, са повече или
най-малкото равни на краткосрочните задължения. За целия анализиран период
коефициентите на ликвидност са под 1-ца, като към 31.12.2015 г. са: коефициент
на обща ликвидност – 0.0998; коефициент на бърза ликвидност – 0.0998;
коефициент на незабавна ликвидност – 0.0018; коефициент на абсолютна ликвидност
– 0.0018; към 31.11.2016 г. стойностите
на тези коефициенти са: коефициент на обща ликвидност – 0.0936; коефициент на
бърза ликвидност – 0.0936; коефициент на незабавна ликвидност – 0.0017;
коефициент на абсолютна ликвидност – 0.0017. За да може дружеството да посрещне
краткосрочните си задължения, краткотрайните активи трябва да бъдат поне
равнина задълженията или съотношението им трябва да има стойност по-голяма или
равна на единица. Това съотношение обикновено показва колко лева от
краткотрайните активи се бадат на 1 лев от текущата задлъжнялост. По-високия
коефициент на покриване осигурява по-добра възможност фирмата да плати текущите
си задължения. Вещото лице е обърнало внимение, че за всяка година от
анализирания период коефициентът на обща ликвидност е значително под единица.
Посочило е, че като се има предвид, че вземанията на дружеството в общ размер
55 хил.лв. произхождат от преди 2011 г. и тяхната събираемост е нулева, следва
че и възможността на молителя да погаси задълженията си е нулева също.
Експертизата е изчислила, че за анализирания период 2012
г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и към 31.11.2016 г. коефициентът на финансова
автономност има отрицателна стойност, които означава, че дружеството е
декапитализирано и е зависимо от кредиторите си. Посочено е, че показателите за
автономност характеризират степента на финансовата независимост на
предприятието от кредиторите или степента на използване на привлечения капитал.
Самият коефициент на финансова автономност показва какъв собствен капитал
съответства на единица привлечен капитал. В случаите, в които коефициентът на
финансова автономност е под единица е налице превишение на задълженията спрямо
собствения капитал или съществуващите задължения не са обезпечени с имуществото
на предприятието. За норматив на Коефициента на финансова автономност е приет
0.33. Коефициентите на задлъжнялост на „К.” ЕООД за анализирания период са с отрицателни стойности.
Коефициентът на задлъжнялост е показател, който показва какъв привлечен капитал
съответства на единица собствен капитал или какъв размер дългове се падат на 1
лев собствен капитал.
Рентабилността е способността на дружеството да носи
полза на собствениците, способността на капитала да произвежда резултат – да
носи печалба. За финансовите 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и към
13.10.2016 г. дружеството е реализирало загуба от дейността си поради което
показателите за рентабилност имат отрицателни стойности и всеки от тях
определял декапитализацията на предприятието. За анализирания период
дружеството е реализирало финансов резултат загуба. Вещото лице е посочило, че
неизплащане на задълженията към кредиторите се дължи на липса на оборотни
средства. Общата балансова стойност на наличните активи на „К.” ЕООД към 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и към
13.10.2016 г. не са били достатъчни за покриване на краткосрочните му
задължения. Нетният оборотен капитал на дружеството е отрицателен. Съгласно
балансите на дружеството към 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и към
13.10.2016 г. общата балансова стойност на всички притежавани активи не е била
достатъчна за покриване на всички негови задължения – текущи и нетекущи.
Последното плащане по търговска сделка е извършено от „К.” ЕООД на 21.10.2016 г. в размер 127.98 лв. за закупуване на
материали – бои за фризьорска дейност.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е
подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от
лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2.
Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо
задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по
смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се
установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е
корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са
временни по арг. чл.631 от ТЗ.
Молителят
поддържа, че е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608 ал. 1 от
ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми
парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни
вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест
при доказване на състоянието на неплатежоспособност
на търговеца, поради което под „спиране на плащанията" по см. на чл.608
ал.2 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да
се разбира не
спиране на плащанията
на задълженията на
длъжника изобщо, а
единствено на задълженията,
които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на
плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно
ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за
правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
В настоящият случай към датата на подаване на молбата молителят е спрял
плащанията по търговските
сделки, както и на
публичните задължения, поради което на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, съдът
приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
Това се потвърждава
и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза като по отношение на
финансово-икономическото състояние на молителя следва да се посочи и следното:
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения
на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си,
са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част
от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри
групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства
/акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в
тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността
един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко
отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй
като предприятието може незабавно да ги трансформира
в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност
на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието
се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/
на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според
тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви
/задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена
група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на
уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна
ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения, но тъй като при едно
действащо предприятие показателя за наличните парични средства е
най-динамичен / както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят
не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността
си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а
не само на паричните средства като част от
него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна
ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща
ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си
чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси,
краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при
реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират
в парични средства.
Следва да се отбележи, че делението на
краткотрайните активи на 4-ри вида според
тяхната ликвидност не следва да се абсолютизира, тъй като с оглед слабата
развитост у нас на финансовия пазар спрямо стоковия пазар, не може да се
приеме, че корпоративните ценни книжа имат по-голяма ликвидност от материалните запаси /такава може да се признае
единствено на ДЦК/. На следващо място, помощните коефициенти на
ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната
структура на краткотрайните
активи т.е. от
това колко са
материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните
активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност,
която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или
абсолютна ликвидност се дължи на малкото
тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и
паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям
дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/,
порази което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по
себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.
На база на гореизложеното, съдът приема, че
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Съдът възприема за
меродавни коефициентите по заключението на вещото лице, тъй като показателите,
с които работи експертът, отразяват реалното
положение на предприятието към посочения момент /който е и последният
най-близък момент към хода на устните състезания
- чл.188 ал.З от ГПК /, с оглед на това, че са взети предвид всички фактори. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй
като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то
може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на
ответника за целия анализиран период от съдебно-икономическата експертиза е
много под единица при норматив 1-ца, което сочи, че предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Ето защо, въз основа
на коефициента на обща ликвидност, съдът приема, че не се оборва презумпцията
на чл.608 ал.2 от ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.608 ал.З от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори,
какъвто е настоящия случай. Трябва да се
отбележи, че при икономическия анализ на състоянието на предприятието на
длъжника се използват различни икономически показатели, но те са
носители на различна информация и на тази плоскост относими за състоянието на
неплатежоспособност на длъжника са единствено показателите на ликвидност. Останалите показатели, като
показателите за автономност, за рентабилност и ефективност, дават друга,
макар и значима информация за предприятието,
служеща за други цели, различни от тези, за които се използват показателите за
ликвидност.Така например, коефициентите за рентабилност са съотношение
на финансовия резултат към такива величини като собствения капитал, пасивите и активите и в случая са
отрицателни, тъй като предприятието е на загуба. Коефициентът на
финансова автономност сочи, че предприятието
не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като
активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени
средства. На база на гореизложеното, съдът намира, че длъжникът не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите.
Съдът намира, че
цялостният анализ на предприятието на молителя и неговото
финансово-икономическа състояние сочи на недобро финансово здраве и
невъзможност на молителя да посреща задълженията си, както и да ги обезпечи с
притежаваните от него активи.
Пред вид осъществяването на състава на
чл.630 ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата по чл.625 и чл.629
ал.З от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да се уважи.
По аргумент на чл.608 ал.1 от ТЗ, в
който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Видно от представените
писмени документи и заключението на вещото лице като дата на настъпване на
неплатежоспособност следва да бъде определена 31.12.2012 г.
Съдът с оглед искането на молителя следва да постанови решение по
чл.630, ал.2 от ТЗ. От друга страна по делото е установено, че наличното
имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и такива не са
предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Налице са условията за постановяване на
решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2012 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по
отношение на „К.” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „К.”
ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „К.” ЕООД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***.
НАЛАГА общ
запор и възбрана върху имуществото на „К.” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление ***.
СПИРА
производството по несъстоятелност по дело по несъстоятелност № 9185/2016 г.
Препис от
решението да се изп,ати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, съгласно чл.61За ал.1
от ТЗ.
СЪДИЯ: