№ 232
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000072 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 260425 от 04.11.2021г. на О.С. - П.,
постановено по т.д. № 738/2020г., с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Н.-н.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, представлявано от
Н.М.Т. искове против „П.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, представлявано от
Н. Н. ЮР., и против Н. Н. ЮР., ЕГН **********, от ****, за признаване за
установено, че ответниците дължат солидарно на „Н.-н.“ ЕООД сумата 40 000
лева на основание запис на заповед, издаден на 10.09.2017 г. с падеж
01.01.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 08.03.2019 г., до окончателното плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3930 по описа за 2019 г. на РС -
. П., ІІІ бр.с. и е осъдено „Н.-н.“ ЕООД да заплати на „П.“ ЕООД сумата 1 950
лева – разноски по делото.
Жалбоподателят „Т.Б.Л.“ ООД /с предишно наименование „Н.-н.“
ЕООД/, ЕИК *********, ****, със съдебен адрес: **** – чрез адв. Й.Н. моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените установителни
1
искове с правно основание чл.422 от ГПК като приеме, че вземането –
предмет на издадената Заповед за изпълнение – съществува и е дължимо на
ищеца солидарно от ответниците. Твърди необоснованост на съдебния акт.
Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на
материалния закон.
Въззиваемите страни „П.“ ЕООД, ЕИК *********, ****,
представлявано от Н. Н. ЮР. и лично Н. Н. ЮР., ЕГН **********, от ****, и
двамата представлявани от адв. Г.М., са депозирали писмен отговор, с който
заявяват, че оспорват жалбата и молят обжалваното решение да се потвърди.
Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Претендирано е от ищеца „Н.-н.“ ЕООД /с настоящо наименование
„Т.Б.Л.“ ООД/ да се признае за установено, че „П.“ ЕООД, ЕИК *********,
****, представлявано от Н. Н. ЮР. и Н. Н. ЮР. - солидарно имат парично
задължение към него в размер на 40 000 лева, произтичаща от запис на
заповед, издаден на 10.09.2017 г. с падеж 01.01.2018 г., ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК –
08.03.2019 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д.№3930 по описа за 2019 г. на РС -. П., ІІІ бр.с.
Правният интерес на ищеца от установителния иск за установяване
съществуването на процесното задължение се мотивира с оглед постъпилите
възражения от ответниците за недължимост на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение. В случая заповедта е издадена на 19.04.2019г., а
възраженията против нея са постъпили, както следва: от „П.“ ЕООД – на
0309.2020г. и от Н. Н. ЮР. – на 21.09.2020г. Съдът е дал указания на ищеца
относно възможността да предяви установителен иск като му е разяснил и
последиците от непредявяване на такъв. Препис от това разпореждане е
връчено на заявителя на 22.10.2020г. Установителният иск е предявен на
18.11.2020г. – следователно едномесечният срок, предвиден в чл.415 ал.4 от
ГПК, е спазен.
Ищецът твърди, че ответниците имат парично задължение към него,
произтичащо от запис на заповед, издаден на 10.09.2017 г. от „П.“ ЕООД и
авалиран от Н. Н. ЮР., с падеж 01.01.2018 г., който е настъпил. Твърди, че е
2
записът на заповед е редовен от външна страна и предвид настъпилия му
падеж ответникът следва да му заплати главницата по записа. В исковата
молба се навежда каузално правоотношение, във връзка с което е бил издаден
записа на заповед, а именно: договор от 10.09.2017г., сключен между „Н.-п.“
ЕООД като възложител и „П.“ ЕООД като изпълнител, съгласно който
ищецът е възложил, а ответникът – приел да извърши ремонт на следната
машина: Парен котел РИ-5М с регистрационен номер №*** ** *** от
02.12.2007г., производител Р., година на производство 1990г., съгласно
ревизионна книга на машината. Уточнено е, че ремонтът включва всякакви
дейности, труд, резервни части, материали и консумативи, така че машината
да бъде въведена в експлоатация, съгласно изискванията и за употреба.
Твърди се, че на изпълнителя са платени авансово 30 000 лева за уговорената
работа. Твърди, че с оглед авансовото получаване на цената по договора
преди извършване на ремонта и като обезпечение за изпълнение на
задълженията по договора, в чл.17 от същия е предвидено издаване на запис
на заповед от изпълнителя за стойността на договора. Същата е уговорена в
размер на 40 000 лева. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си
по договора за ремонт като не е извършил никакви ремонтни дейности.
Твърди, че е налице пълно неизпълнение от страна на изпълнителя. Тъй като
забавата е продължила дълго, твърди, че няма интерес от изпълнението и чрез
исковата молба отправя изявление за разваляне на договора. Твърди, че е
снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист въз основа на
издадения от ответника и авалиран от физическото лице – негов представител
запис на заповед за сумата 40 000 лева, ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.417 ГПК – 08.03.2019 г., до окончателното плащане.
Ответниците П.“ ЕООД и Н. Н. ЮР. в срока по чл.367 от ГПК не са
подали отговор на исковата молба. Във възраженията по чл.414 от ГПК, които
се поддържат и в производството пред Окръжния съд, те оспорват
дължимостта на сумата по записа на заповед. Твърдят, че записът на заповед
има обезпечителен характер и е издаден във връзка с клаузата на чл.17 от
договора за ремонт на парен котел от 10.09.2017 г. Твърдението в исковата
молба относно авансово платени 30 000 лева по цитирания договор се
признава, но ответниците твърдят, че ремонтът е изпълнен точно и в
уговорения срок. С оглед на това считат, че не съществува вземане на ищеца
за връщане на авансово получена сума по договора, ако се приеме, че записът
3
на заповед е издаден за обезпечение на подобно задължение.
Видно от представения запис на заповед същият е издаден на
10.09.2017г. за сумата 40 000 лева, с падеж 01.01.2018г. Като негов издател е
посочено „П.“ ЕООД. Записът е авалиран от Н. Н. ЮР..
Самият запис не съдържа поправки, зачертавания или други подобни, от
които да се направи извод, че е въздействано върху документа, така че да
възникнат съмнения относно съдържанието му. Записът на заповед е с
посочен падеж – конкретна дата – 01.01.2018г. Той съдържа данни за
издателя и поемателя, дата на издаване, място на издаване и място на
плащане. Може да се направи извод, че документът, представен със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3930/2019г. по
описа на РС - П., съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ. Същият се
явява редовен от външна страна документ, материализиращ изявление на
ответника „П.“ ЕООД – чрез неговия представляващ за поетото от него
задължение да плати по записа на заповед сумата от 40 000 лева на „Н.-П.“
ЕООД. Представляващият издателя се е задължил и лично по записа,
роемайки менителнично поръчителство.
Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на
делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е
съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
В случая е наведен е довод и са ангажирани доказателства за
установяване на наведеното каузално правоотношение – че записът на
заповед е бил издаден на основание чл.17 от договор между страните,
сключен на 10.09.2017г.
Видно от представения договор от 10.09.2017г. същият е сключен
между „Н.-п.“ ЕООД като възложител и „П.“ ЕООД като изпълнител. Ищецът
е възложил, а ответникът – приел да извърши ремонт на следната машина:
Парен котел РИ-5М с регистрационен номер №*** ** *** от 02.12.2007г.,
производител Р., година на производство 1990г., съгласно ревизионна книга
4
на машината като ремонтът включва всякакви дейности, труд, резервни части,
материали и консумативи, така че машината да бъде въведена в експлоатация,
съгласно изискванията и за употреба. Съгласно уговорката в чл.11 от
договора цената за извършване на възложения ремонт е 40 000 лева, която е
окончателна и включва всякакви дейности, труд, резервни части, материали и
консумативи, транспорт, така че машината да бъде въведена в експлоатация,
съгласно изискванията и за употреба и договореното. Не се спори и се
установява от представените разходен касов ордер и разписка, че на
изпълнителя са платени общо 30 000 лева за уговорената работа – с РКО на
21.09.2017г. – 20 000 лева и на 17.11.2017г. – 10 000 лева. В чл.17 от договора
е предвидено, че във връзка с авансовото получаване на цената по договора,
преди извършването на ремонта и като обезпечение на изпълнението на
задълженията си по него, изпълнителят подписва в полза на възложителя
запис на заповед за стойността на договора.
За да претендира вземане по издадения във връзка с договора запис на
заповед, ищецът се позовава на неизпълнение на задължението на ответника
да извърши уговорения ремонт на машината, описана в договора, така че тя
да бъде въведена в експлоатация, съгласно изискванията и за употреба.
Поради твърдяното неизпълнение, прави изявление с исковата молба по
чл.422 от ГПК за разваляне на договора, във връзка с което твърди наличие на
вземане за връщане на авансово платената сума от 30 000 лева, задължението
за което счита за обезпечено с издадения запис на заповед.
Към 08.03.2019г., когато e подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, издаден в
съответствие с чл.17 от договора, вземане за връщане на авансово платената
цена не е възникнало, тъй като договорът не е развален. Изявлението за
разваляне се прави едва с исковата молба, с която е предявен установителния
иск по чл.422 от ГПК, предявена на 18.11.2020г., Така изявлението за
разваляне е достигнало до адресата с връчване на препис от същата на
12.03.2021г. – повече от две години СЛЕД подаване на заявлението по чл.417
от ГПК. Вземането, предмет на заявлението по чл.417 ГПК следва да бъде
изискуемо към момента на подаванена заявлението в съда като тази
изискуемост подлежи на доказване в хода на исковото производство,
образувано по реда на чл.422 ГПК. В случая с иска по чл.422 от ГПК се прави
изявление за разваляне на договора, което да доведе до възникване на
5
претендираното вземане. Относимият факт всъщност не се е осъществил
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Следователно то не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание – като вземане за връщане на авансово платена цена по договор от
10.09.2017г., поради разваляне на същия, поради неизпълнение, което вземане
е обезпечено с издадения запис на заповед.
Дори да се приеме, че развалянето на договора след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК следва да взето предвид като факт, настъпил след предявяване на
иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, то
установителната претенция пак се явява неоснователна, тъй като по делото не
се установява неизпълнение на задълженията по договора от страна на
изпълнителя, което да обоснове разваляне и вземане за връщане на авансово
платеното.
Видно от заключението на вещото лице В.Б.Н. по допуснатата съдебно-
техническа експертиза ремонт на парния котел е извършен, сменена е
газовата горелка с нафтова, има подаване на дизелово гориво, има нова
дизелова горелка, има арматура за отчитане показателите на парата и е
свързан със съда за съхранение на пара. Всички продукти, закупени с
представените от ответника по делото фактури, са вложени в ремонта на
парния котел. Част от тях са вложени и в други съоръжения от поточната
линия за производство на стиропор, от която е част този котел. В заключение
са дадени пояснения относно начина на работа на котела и са самата поточна
линия. Обяснено е, че той работи с нафта за подгряване на водата и
образуване на пара. Парата постъпва в съд за съхранение на пара, откъдето се
подава чрез съответните устройства в два броя блок-преси, които оформят
блок от стиропор с приблизителни размери 1/0,5/0,5м. Той впоследствие се
нарязва в желаната дебелина.
Според експерта ремонт на котела е извършен и той е съгласно
описаното в договора от 10.09.2017 г. В съдебно заседание на 12.10.2021г.
вещото лице пояснява, че в настоящия момент след ремонта котелът е в
състояние да бъде въведен в експлоатация, тъй като работи, генерира пара.
Въвеждането му в експлоатация зависи от собственика.
Причината – според експерта – поточната линия да не функционира по
6
предназначение, е необходимостта на много по-мощен парен котел от
съществуващия в момента. Този котел няма капацитет да я захрани.
Обстоятелството, че ответникът е извършил ремонт на парния котел, а и
на други съоръжения от поточната линия, се установява и от показанията на
свидетелите, разпитани по делото. Свидетелят Н.О. посочва, че Н.Ю. е идвал,
извършвал е ремонтни дейности, направени са тестове и проби, които обаче
са били незадоволителни за ищеца, тъй като експандерите не излизали на
топчета, а на буци. Той посочва, че от поточната линия пресата работела само
до известна степен, а резачката изобщо не работела. Свидетелят А. Ю. също
твърди, че е променена горелката и е поставена нафтова. Бил избит и комин в
тавана, за да има от къде да излизат изходящите газове. След този ремонт
свидетелят твърди, че е направена проба – котелът бил запален и тръгнал,
вдигнал необходимото количество пара и дори машината била задействана и
бил изкаран готов блок стиропор. Свидетелят твърди, че лично той е закрепял
тръбите за водата в стената като е помагал на баща си за ремонта. Баща му
направил и ел. инсталацията, тъй като в халето нямало ток. Котелът – според
свидетеля – е бил ремонтиран и е работел, имало е проблеми с другата част от
поточната линия. Свидетелят Р.М. също твърди, че Н.Ю. е работел по
машината, свидетелят е бил в халето, когато тя е била пусната и тя е
заработила, излязъл е калъп от стиропор.
От заключението на експертизата и от показанията на свидетелите не
може да се направи извод, че е налице виновно неизпълнение от страна на
ответника на задължението му по договора с ищеца от 10.09.2017г. Не може
да бъде споделен довода, че предмет на договора не е само ремонта на парния
котел, а и на цялата поточна линия. На първо място такива твърдения не се
съдържат изобщо в исковата молба. Напротив – в нея се твърди, че предмет
на договора е ремонт на машина – парен котел. В самия договор като негов
предмет в чл.1 от същия е посочено, че той е за ремонт на следната машина:
Парен котел РИ-5М с регистрационен номер №*** ** *** от 02.12.2007г.,
производител Р., година на производство 1990г., съгласно ревизионна книга
на машината. Договорът не съдържа клауза, предвиждаща задължение за
ответника да извърши ремонт на цяла поточна линия, така че тя да бъде
въведена в експлоатация и да произвежда стиропор.
Предметът на договора, така както е сключен, е осъществен. Парният
7
котел е ремонтиран от ответника, така че същият да бъде годен за въвеждане
в експлоатация и това – според заключението на съдебно – техническата
експертиза, е извършено. Той е в състояние, годно да бъде въведен в
експлоатация, като може да се въведе и самостоятелно, и отделно от цялата
поточна линия. С оглед изпълнението на задълженията от ответника, на
същия е дължимо уговореното в чл.11 възнаграждение. Не са налице
предпоставките за разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от
ответника, затова и не подлежи на връщане авансово платеното по него от
ищеца на ответника. С оглед на това не е възникнала отговорност по
менителничния ефект, издаден на основание чл.17 от договора.
Ето защо предявените предявените от „Н.-н.“ ЕООД /с настоящо
наименование „Т.Б.Л.“ ООД/, ЕИК *********, ****, със съдебен адрес: ****
против „П.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, представлявано от Н. Н. ЮР. и
против Н. Н. ЮР., ЕГН **********, от ****, за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно на „Н.-н.“ ЕООД сумата 40 000 лева на
основание запис на заповед, издаден на 10.09.2017 г. с падеж 01.01.2018 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 08.03.2019 г., до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3930 по описа за 2019 г. на РС -. П., ІІІ
бр.с., се явяват неоснователни и като такива същите следва да бъдат
отхвърлени. До същите правни изводи е достигнал и Окръжния съд, поради
което решението му като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260425 от 04.11.2021г. на О.С. - П.,
постановено по т.д. № 738/2020г., с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Н.-н.“ ЕООД, /с настоящо наименование „Т.Б.Л.“ ООД/, ЕИК
*********, ****, със съдебен адрес: ****, представлявано от Н.М.Т. искове
против „П.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, представлявано от Н. Н. ЮР., и
против Н. Н. ЮР., ЕГН **********, от ****, за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно на „Н.-н.“ ЕООД сумата 40 000 лева на
8
основание запис на заповед, издаден на 10.09.2017 г. с падеж 01.01.2018 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 08.03.2019 г., до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3930 по описа за 2019 г. на РС -. П., ІІІ
бр.с. и е осъдено „Н.-н.“ ЕООД да заплати на „П.“ ЕООД сумата 1 950 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9