РЕШЕНИЕ№ 76
гр. Монтана, 17 януари 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 12.01.2024 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 765 по
описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е на основание постъпила касационна жалба от „Дамяница 22“ ЕООД, гр. Монтана
против Решение № 289 от 31.10.2023 г., постановено по АНД № 1195/2023 г., Районен съд Монтана, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 12-2300138 от 15.09.2023 г. на Директор
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана за наложената му имуществена санкция
и дружеството е осьдено да заплати разноските по
делото. Нарушението описано в НП е затова, че лицето Памела Иванова Николова е
допуснато до работа без да има сключен трудов договор.
В жалбата се твърди, че проверката е извършена по
анонимен сигнал, за който няма точен час на приемане, липсва Заповед за
извършване на проверка. Проверяващите не са легитимирали веднага, а са поръчали
като клиенти. Излагат се и несъответни на предмета на спора възражения,
касаещи лицето Радостина Красимирова, която е престирала
друг вид труд, различен от труда на лицето Памела Иванова Николова, за което е
издадено обжалваното Наказателно Постановление. Възразява се, че не става ясно
от къде проверяващите черпят данни за фиксираното работно време и другите
условия, свързани с наличието на трудово правоотношение, след като са
установил, че няма сключен трудов договор. Твърди се, че в момента на
проверката две от момичетата са присъствали, за да се информират за начина на
работа, а самият обект рядко работи след 22:00 ч., поради липса на клиенти.
Ответникът
- чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кръстева в писмен отговор и в
с.з. оспорва касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде
оставено в сила като правилно и обосновано. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение на РС Монтана за правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административно
наказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които
да нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е правилно,
обосновано и мотивирано.
Административен
съд Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от
надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
За да
потвърди обжалваното НП въззивният съд, приема, че касаторът е извършил установеното със съставения АУАН
административно нарушение, а именно, че на 03 08 2023 г. в 21:40 ч., при
извършена проверка в ресторант „Аверите“, гр.
Монтана, стопанисван от дружеството – касатор, е
установено лицето Памела Иванова Николова да работи с работна престилка в
кухнята на заведението като извършва дейност по пържене на дроб. Установено е,
че към тази дата лицето няма сключен и надлежно регистриран трудов договор, за
което е съставен АУАН и издадено обжалваното НП. Въззивният
съд кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното производство
свидетели и приема, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност, е безспорно установено, което не може да бъде прието за маловажен
случай предвид изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ. В мотивите на въззивното решение е посочено също така, че в деня на
същата проверка са установени и други нарушения, същите отразени в Протокол №
ПР2329451/21 08 2023 г.
Настоящият
касационен състав приема, че въззивният съд правилно
е установил фактическата обстановка и счита, че въз основа на нея е извел
правилни и обосновани правни изводи, по отношение на извършеното и установено
нарушение, за което по силата на закона се следва налагане на административнонаказателна санкция, като споделя изцяло изложените
в мотивите на решението съображения, без да счита за необходимо да ги
преповтаря в настоящото решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.
В
допълнение на това, този съд счита за неоснователни и неотносими възраженията
на касатора, касаещи анонимния сигнал и това, че липсва
точен час на неговото приемане, както и това, че липсва Заповед за извършване
на проверка, тъй като тези обстоятелства
и актове не са изискуеми от закона и нямат отношение към установяване на
съответното нарушение. Доколко проверяващите не са легитимирали веднага, а са
поръчали като клиенти, също е ирелевантно обстоятелство, което не повлиява нито
вида, естеството и характера на нарушението, нито неговото извършване и
установяването му като такова. Декларативно заявеното обстоятелство, че
обектът рядко работи след 22:00 ч., поради липса на клиенти, от една страна е
общо, а от друга също ирелевантно, тъй като по никакъв начин не променя
фактическата обстановка, която и не се оспорва от страните. Спорното
обстоятелство се свързва с причините, поради които лицето Памела Иванова
Николова, за което е установено, че липсва сключен трудов договор, се е
намирало в кухнята на заведението и както заявява св. Камелия Иванова, същата
„пържеше дроб“ и е била облечена с работна престилка. В тази връзка не могат да
бъдат споделени възраженията, че лицето единствено се е информирало за начина и
условията на работа, тъй като извършването на определени трудови функции не са
форма на информиране, поради което тези възражения са несъответни на
установените от контролните органи обстоятелства.
Неоснователни
са и възраженията, че не е ясно от къде са взети данните за фиксирано работно
време и други условия, характерни за трудовото правоотношение, тъй като тези
данни следват от вида и характера на извършваната работа, а извършването на
дейности като помощник в кухнята изисква и се свързва с престирането
на работна сила. Същевременно лицето собственоръчно декларира, че работи за дружеството
като помощник кухня със седмично трудово възнаграждение.
С оглед
на това правните изводи на въззивния съд са
съответни, правилни и обосновани по отношение на извършеното нарушение и
следваното административно наказание. Отчетено е и обстоятелството, че при
определяне размера на административното наказание, административнонаказващият
орган е изложил мотиви защо налага санкция в размер различен от минимално
установения такъв, но съществено доближаващ се до този размер.
При
тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния
съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен
състав счита същото за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото обосновано се явява искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 63д,
ал. 1 и ал. 4, 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 27е от НЗПП, каквото следва да се присъди в
размер на 100 лв., имайки предвид вида и характера на извършеното нарушение и
минимално предвиденото с нормативен акт наказание.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, съдът приема, че
същият има качествата на такъв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд
Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 289 от 31.10.2023 г., постановено по АНД № 1195/2023 г.,
Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „ДАМЯНИЦА 22“ ЕООД,
гр. Монтана, представлявано от М.Г.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр. София разноски по съдебното производство в
размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: