№ 64
гр. Варна, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600026 по описа за 2022 година
Производството пред въззивния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422,
ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор за
възобновяване на НОХД № 2535/2021 г. по описа на Районен съд Варна,
отмяна на постановеното с него определение за одобряване на споразумение и
връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция.
В съдебно заседание искането се споделя без възражения от всички
страни по делото.
Искането е допустимо – подадено е от оправомощения за това орган и в
срока, предвиден по НПК, а и по същество е основателно.
С определение № 392/19.10.2021 г. Районен съд Варна се е произнесъл
по устно споразумение за решаване на образуваното въз основа на
първоначално внесен обвинителен акт НОХД № 2535/21 г., като е одобрил
съгласието на страните, за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, в
параметрите на чл.54 от НК осъденият Т.К. да понесе наказание пробация.
Основанията за възобновяване, които се сочат в искането на главния
прокурор, са за съществено процесуално нарушение, свързано с формата на
1
споразумението, неправилно приложение на материалния закон в
санкционната част и несправедливост при определяне вида на основното
наказание.
Становището на настоящия състав е, че отсъствието на изготвено в
писмена форма споразумение, с нарочна отделна декларация в писмен вид за
отказа на подсъдимия от съдебно разглеждане по общия ред, в случая не
съставлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на
правата на страните по делото. Цитираното в искането Р 535/11 г. ВКС, ІІІ н.о.
е имало за предмет случай, при който наред с липсата на отделен писмен
документ, отразяващ съдържанието на постигнатото споразумение, и отделна
декларация по чл. 381, ал.6 от НПК, са липсвали и доказателства за спазена
процедура по чл.382, ал.4 от НПК, в резултат на което по делото не е можело
да се направи категоричен извод, че съответният подсъдим е бил наясно с
процедурата, със съдържанието на споразумението, както и че върху волята
му не е повлияло каквото и да е обстоятелство, принудило го към нежелано
от него процесуално поведение, а именно - съгласие за подписване на
споразумение.
По настоящото дело съдебният протокол недвусмислено сочи, че
процедурата по чл.382, ал.4 от НПК е изпълнена стриктно. Подсъдимият
тогава К. е заявил изрично пред съда, че разбира в какво се състои
обвинението и се признава за виновен. След като в хода на съдебното
следствие прокурорът е направил изявление, че със защитника му са
постигнали съгласие за сключване на споразумение и изчерпателно е посочил
отговорите на всички изискуеми въпроси от кръга по чл.381, ал.5 от НПК, а
защитникът от своя страна е потвърдил постигнатото съгласие, съдът е взел и
изричното становище на К., че разбира последиците от споразумението,
съгласен е с тях и доброволно го подписва. Сред тези изявления е направена и
устната декларация, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия
ред, а вписаното в протокола съдържание на споразумението, подписано от
всички страни, е в пълно съответствие с всички предходно изразени
становища. При тези констатации не може да се твърди обосновано, че
отсъствието на предварително изготвено писмено споразумение с декларация
за реда на разглеждане, в случая е довело също така и до нарушаване на
правата на която и да е от страните, за да се приеме наличие на основанието
2
по чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
Налице са другите две нарушения, посочени в искането.
Материалният закон е нарушен, тъй като в санкционната част по чл.325,
ал.1 от НК само основното наказание е в условията на алтернативност –
лишаване от свобода или пробация, но винаги заедно с него съдът е длъжен
да наложи кумулативно предвиденото обществено порицание, което в
постигнатото между страните споразумение не е било включено, а съдът го е
одобрил, пренебрегвайки задълженията си, респ. възможността да упражни
правомощието си по чл.382, ал.5 от НПК.
Във връзка с последното сочено от главния прокурор основание следва
да се отбележи, че налагането на наказание на подсъдимия, независимо от
процедурата, в която делото се разглежда и решава, се основава на принципа
на законоустановеност на санкциите, което предполага индивидуализация в
пределите на съответната специална норма, при стриктно спазване на
лимитираните в общата част разпоредби, и в частност отмерване на
наказанието в съответствие със степента на обществена опасност на деянието
и с личността на дееца, с конкретно установените смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Противното индицира на неограничени процесуални
права на страните, създава възможност за злоупотреба с тях, и би
обезсмислило намесата на съда в кръга на компетентностите по чл.382, ал.5 и
8 от НПК, както и последващия извънреден контрол в хипотезата на чл.422,
ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
В разглежданото искане на главния прокурор изрично са посочени
обстоятелства, които е следвало да се отчетат при определяне размера на
наказанията на осъдения К., и които очевидно са били игнорирани, или
недооценени, щом съдът е одобрил постигнатото споразумение за налагане на
по-лекото от двете предвидени основни наказания – лишаване от свобода и
пробация, без да предложи и обсъди със страните евентуална промяна,
обоснована с налични доказателства, влияещи върху преценката за степента
на наказателната му отговорност.
Единственият възможен процесуален способ за отстраняване на
допуснатите нарушения е съгласно реда по чл.382, ал.5 от НПК, в случай че в
хода на съдебното производство, което се инициира поначало с обвинителен
акт, отново бъде постигнато споразумение между страните, а това обуславя
3
възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане в
първоинстанционния съд.
По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1,
т.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 2535/2021 г. на Районен
съд Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4