Определение по дело №295/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по две въззивни жалби, едната от които насрещна – и двете насочени против Решение № 3927/23.08.2013 г. постановено по Г.д. № 75/2012 г. по описа на РС Р., както и по въззивна жалба от Б. А. Л. насочена против Допълнително решение № 5759/30.12.2013 г., постановено по същото дело.

Въззивната жалба на А.П. С., в качеството му на процесуален представител на “. – 1 К. К.” е насочена против частта от атакуваното решение, с която са уважени частично заявените претенции по чл.128 КТ, чл.222, ал.2 и чл.224, ал.1 КТ.

Поддържа се, че в тези му части първоинстанционният акт е неправилен, като постановен при нарушение на съдопроизводствените правила /разглеждане на недопустими претенции по чл.222 и чл.224 КТ/, както и при неправилна преценка на приобщените по делото доказателства.

Като правен резултат се иска отмяна на атакуваното решение в посочените му части.

Насрещната въззивна жалба е насочена против частта от решението на първостепенния съд, с която са отхвърлени претенциите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, частично е отхвърлена претенцията по чл.128 КТ и по чл.224, ал.1 КТ, както и в частта, с която е признато за недоказано оспорването истинността и съдържанието на документ – Становище от Служба по трудова медицина „Светлина и звуци” Т. и Т. ЕООД – С..

В тази жалба също се правят оплаквания за постановяване на атакуваните части от първоинстанционното решение при нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му.

Въззивната жалба на Б. Л. против допълнителното решение от 30.12.2013 г. съдържа оплаквания срещу последното, които също следва да се квалифицират като такива за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост, във връзка с които се иска отмяната му.

Пред въззивната инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се е спорило между страните по делото, а и е установено от ангажираните писмени доказателства, че между тях е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което Б. Л. е заемал длъжността “транжор» при “. – 1 – К. К.”.

Това трудово правоотношение е прекратено от работодателя със заповед от 22.11.2011 г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ, в която като причина за прекратяването е цитирано експертно решение № 0658 от 07.10.2011 г. относно оценка на работоспособността на Б. Л..

Отразено е още, че при работодателя няма длъжност, подходяща за здравословното състояние на Л..

По делото е установено безсъмнено от приобщените писмени доказателства / решение № 0658 от 07.10.2011 г./, че Б. Л. е с 44 % трайно намалена работоспособност.

Според отразеното в посоченото решение водещата диагноза в случая е диагноза синдром на карпалния канал, а противопоказните условия на труд са статично и динамично натоварване на горни и долни крайници и гръбначен стълб, вибровъздейсдтвие, студово въздействие, монотонни движения, невротоксични вещества.

Страните по делото не са спорили по релевантния факт, че цитираното решение на ЕР на НЕЛК е влязло в сила, макар да няма отбелязване за горния факт върху същото. Ето защо и въззивната инстанция приема за бъзспорно установен този факт.

Последният извод е изцяло в унисон и с установаното от анализа на останалите приобщенси по делото писме доказателства /болнични листове, издадени на Б. Л./, който също установяват безспорно, че той страда от заболяване, водещо до трайно увреждане на здравето му.

Подкрепя се и от установеното от допуснатата и изслушана пред първата инстанция съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице – медик.

Последното е заключило, че при препоръките, дадени от НЕЛК и определения процент намалена работоспособност, Л. не би могъл да изпълнява длъжността „транжор“ при въззивника търговец с функциите, вменени по длъжностна характеристика.

Експертът е категоричен още, че и останалите две длъжности, които са открити в предприятието на търговеца – шофьор и продавач – консултант, също не са подходящи са здравословното състояние на Б. Л..

Аргументирал се е, че продължителното упражняване на трудовите функции на длъжността „шофьор” от Л., при наличие на заболяването му - „синдром на карпалния канал“, би могло да доведе до трайно увреждане на горните крайници. Изпълнението на трудовите функции за длъжностите „транжор“ и „продавач – консултант“ пък са свързани с вдигане на тежки предмети и продължително натоварване на крайниците, които са сред противопоказанията, посочени в решението на НЕЛК.

В хода на производството пред районния съд е било ангажирано като писмено доказателство по делото становище от службата по трудова медицина (верността, но което е била оспорена от Б. Л.), подкрепящо становището на вещото лице, че при въззивника едноличен търговец няма длъжност, трудовите функции по която са подходящи за изпълнение от въззивника Л..

Пред районния съд е била допусната и изслушана и съдебно – счетоводната експертиза, изпълнена от вещо лице – счетоводител. Същата е установява размера на брутното и нетното трудови възнаграждения за месец юли 2011 г. на Л., а именно 437,69 лв. (брутен размер) и 345,84 лв. (нетен размер). Това трудово възнаграждение е било начислено при търговеца работодател, отразено било във ведомостта за работна заплата за месец юли 2011 г., но същата не е била подписана от Л. - в нея е била посочена датата 03.08.2011 г., без да е ясно кой е направил това отразяване.

Този факт се установява и от съдържанието на самата ведомост, приета като писмено доказателство по делото.

Съдебно- счетоводната експертиза е установила и размера на допълнителното възнаграждение, дължимо на Л. за професионален опит и трудов стаж, който е бил уговорен в трудовия договор при условие – 0,6 % за всяка година трудов стаж.

Няма спор по фактът, че то не е било начислявано по време на действието на трудовия договор между страните по делото /така и становището на въззивника търговец/.

Вещото лице е установило дължимото възнаграждение така, както е било уговорено между страните по делото според броя години на общия трудов стаж на Л., установен с трудовите книжки, а именно в размер на 273,09 лв.

Същата експертиза е установила и размера на брутното трудово възнаграждение на Б. Л. за месеца, предхождащ уволнението – месец октомври 2011 г., а именно 555,40 лв. На тази база експертизата е дала заключение и за размера на обезщетенията по чл. 225 ал. 1 и чл. 222 ал. 2 от КТ.

Според констатациите на експертизата, Л. е ползвал платения си годишен отпуск за 2010 г., тъй като за месеците май и юни 2010 г. във ведомостите за работните заплати е отразено заплащане на обезщетение при ползване на редовен платен годишен отпуск, а в личното му трудово досие се съдържа молба за разрешаването на отпуска.

Платеният годишен отпуск 2009 г. на Б. Л. е 20 работни дни, като не е ползван и при прекратяването на трудовия договор не е начислено и изплатено обезщетение за него. Установеният от експертизата размер на обезщетението е 476,10 лв.

Ангажираната като писмено доказателство пред районния съд служебна бележка с изх. № 239 от 15.102.2012 г. е установила, че Б. Л. е бил регистриран като безработен на 20.01.2012 г.

Според писмо изх. № ВКК 13003Н1 от 12.11.2012 г. на Директор Офис на ТД на НАП – С., Офис Б. в периода от 22.11.2011 г. до 22.05.2012 г. на името на Л. няма регистрирани трудови договори.

Въззивната инстанция кредитира установеното и от двете експертизи, които не са били оспорени от страните, а и установените от тях факти се подкрепят от приобщените писмени доказателства.

При приетото за установено пред него от фактическа обстановка районният съд приел от правна, че исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, с които е бил сезиран, са неоснователни.

За да обоснове горния правен извод навел доводи, че в хода на производство търговецът работодател установил наличието на уволнителното основание, цитирано в заповедта от 22.11.2011 г.

Посочил, че нормата на чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ е уредила две алтернативни уволнителни основания – работникът да страда от заболяване, което води до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения или наличието на здравни противопоказания в следствие на това заболяване при изпълнение на трудовите функции.

За конкретния казус районният съд приел, че работодателят е установил наличието на здравни противопоказания Б. Л. да изпълнява задълженията си за длъжността, която е заемал - „транжор”.

Горното, т.к. според ЕР на НЕЛК противопоказни условия на труд за Б. Л. са статично и динамично натоварване на горни и долни крайници и гръбначен стълб, вибровъздействие, студово въздействие и монотонни движения. Същевременно трудовите функции за длъжността „транжор” са свързани с дълготрайно стоене прав, вдигане на тежки предмет и работа в помещения с относително ниски температури, т.е. включват част от противопоказните за Л. условия на труд.

Ето защо и районният съд счел, че при установеното от надлежните органи заболяване на Л., за него са налице здравни противопоказания за изпълнение на трудовите задължения за длъжността „транжор”.

Освен изложеното се установило и второто кумулативно изискуемо изискване от фактическия състав на чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ – при работодателя да няма друга длъжност, подходяща за изпълнение от трудоустроения работник.

В случая този извод се налагал, т.к. длъжностите, налични, в предприятието на търговеца работодател, освен „транжор” са и „шофьор” и „продавач – консултант”. Според медицинската експертиза обаче, изпълнението на задълженията и за двете длъжности също е свързано с натоварване на горните крайници и гръбначния стълб на работника, поради което тяхното изпълнение е противопоказно за Б. Л. при установеното заболяване.

По изложените съображения районният съд приел, че е налице уволнителното основание по чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ, което обуславя законосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и неоснователност на иска за отмяна на уволнението.

По същите аргументи и приел за недоказано оспорването на верността на становище на Службата по трудова медицина от 23.02.2012 г.

Отхвърлянето на иска за отмяна на прекратяването на уволнението обусловило неоснователността и на претенциите на Б. Л. за възстановяването на заеманата от него преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение.

Искът за заплащане на трудово възнаграждение за месец юли 2011 г. районният съд счел за частично основателен.

По отношение на същия изложил доводи, че няма спор между страните, че през този месец работникът е престирал труд за работодателя, което пораждало насрещното задължение на работодателя да заплати уговореното трудово възнаграждение.

Работодателят от своя страна не доказал изпълнението на това си задължение – ведомостта за работни заплати за месец юли 2011 г. не била подписана от работника. Отбелязването на дата в нея, което според работодателя е датата на плащане, не обуславяло противния извод.

Освен ведомостите не се представил и друг документ, подписан от работника, който да удостоверява получаването на трудовото възнаграждение за месец юли 2011 г. Затова районният съд приел тази осъдителна претенция за основателна до размера на нетното трудово възнаграждение от 345,84 лв.

Основателността на иска по чл. 128 т. 2 от КТ обусловило уважаването и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва от 01.09.2011 г. до датата на подаване на исковата молба. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза мораторната лихва е в размера на 46,71 лв., но се претендира по-малка сума – 38 лв., за която работодателят следвало да бъде осъден.

Районният съд счел за основателен и искът за осъждане на ответника за дължимото допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и трудов стаж. Приел, че дължимостта на това допълнително трудово възнаграждение е нормативно установена (чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) и освен това в случая - уговорена между страните с трудовия договор.

Ето защо и според райониня съд то се дължало за всички години общ трудов стаж, установен с трудовите книжки на Л., като е без значение какви документи работникът е представил пред работодателя си.

За размера на възнаграждението за професионален опит и трудов стаж от значение бил обективният факт колко години трудов стаж има работника, поради което и районният съд счел, че допълнителното възнаграждение в размер на 5,4 % до месец март 2011 г. и 6 % до месец ноември 2011 г. и е дължимо за сумата, установена от съдебно – счетоводната експертиза – 273,09 лв.

Над този размер отхвърлил искът като неоснователен.

Неоснователността на исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ предпоставило разглеждането на евентуално предявените претенции на Б. Л. за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 222 ал. 2 от КТ.

Тези осъдителни искове районният съд счел за частично основателни.

Аргументирал се, че Л. не е ползвал платения си годишен отпуск за 2009 г. в размер на 20 работни дни, а при прекратяване на трудовия договор работодателят му е заплатил обезщетение само за неползвания платен годишен отпуск за 2011 г. (РКО на л. 79 от делото), но не и за отпуска за 2009 г.

Наличието на неползван платен годишен отпуск при прекратяването на трудовия договор било условието, реализиращо фактическия състав на чл. 224 ал. 1 от КТ и водещо до основателност на тази осъдителна претенция в размера на 476,10 лв.

Основателен районният съд приел и искът за заплащане на обезщетение при прекратяването на трудовия договор поради болест на работника.

Навел, че в случая не е спорно между страните,че уволнителното основание е едно от цитираните в чл. 222 ал. 2 от КТ, а именно чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ.

Освен това от съдържанието на трудовите книжки на Б. Л. се установило, че той има трудов стаж в размер на пет години, а работодателят не доказал, че работникът е получавал обезщетение по чл. 222 ал. 2 от КТ.

Ето защо и търговецът работодател дължал обезщетение в размер на 1 110,80 лв., но доколкото с исковата молба се иска осъждането на ответника за по-малка сума, районният съд присъдил претендираната такава.

В атакуваното допълнително решение районният съд, че искането за постановяването му е е депозирано от активно процесуално легитимирано лице – ищецът по делото, Ч. неговия пълномощник, в преклузивния едномесечен срок, регламентиран от разпоредбата на чл. 250 ал. 1 от ГПК.

Разглеждайки го по същество приел, че искането за допълване на постановеното ершение по делото е неоснователно, т.к. предпоставките за допълване на окончателен съдебен акт били налице, когато съдът не се е произнесъл по всички предявени искове или по цялото искане по всеки един от тях.

В случая съдът е бил сезиран с един иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Вярно било, че в петитума на исковата молба били разграничени календарните години, за които Б. Л. твърдял, че е имал неползван отпуск към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение.

В мотивната част на решението съдът, след обсъждане на доказателствата приел, че Л. е ползвал целия си платен отпуск за 2010 г., а е имал неползван отпуск за 2009 г.

В диспозитива на решението също било отразено, че обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ е дължимо за определен брой дни отпуск, полагащ се на ищеца за 2009 г., като със същия диспозитив осъдителната претенция над уважения размер от 46,10 лв. била отхвърлена.

Отхвърлителната част на диспозитива обхващала и обезщетението за неползван платен годишен отпуск, полагащ се на Б. Л. за 2010 г., поради което и съдът не дължал отделен отхвърлителен диспозитив. Горното, т.к. искът за заплащане на обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ е един, независимо от броя дни неползван платен годишен отпуск и календарните години, за които те се полагат.

При гореустановеното въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Постановените решения – основно и допълнително, са валидниидопустими, а разгледани по същество - оплакванията срещу тяхса неоснователни по следнитесъображенията:

При безсъмнено установеното от фактическа страна, че въззивникът Л. страда от заболяване – синдром на карпалния канал двустранно с невропатия, което е мотивирало НЕЛК да го освидетелства с трайно намалена работоспособност 44% се налага безсъмнения извод, че е налице една от алтернативно предвидените хипотези в нормата на чл.325, ал1, т.9 КТ – здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК.

Фактът на съществуване заболяването на Л. не е бил спорен между страните по делото, освен това се установява от анализа на всички приобщени писмени доказателстав и заключението на медицинската експертиза, а наличието на експертното заключение на НЕЛК е установено и със съответния официален документ – ЕР № 0658/07.10.2011 г.

Въззивната инстанция след самостоятелен анализ на приобщените пред районния съд писмени доказателства също намира, че в случая е безсъмнено установено наличието и на релевантия за предмета на спора факт, че при работодателя – въззивника търговец, няма друга работа, която е подходяща за здравното състояние на работника.

Този извод се налага при съвкупната преценка на приобщаните писмени доказателства и съдебно-медицинската експертиза, доколкото другите две съществуващи длъжности при работодателя – шофьор и продавач-консултант включват изпълнение на трудови задължения, противопоказни за здравословното състояние на Л..

Ето защо и правилен и обоснован се явява изовдът на районния съд за неоснователност на предявените претенции по чл.344, ал.1, т.1 КТ и акцесорната на посочената по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 с.чл, във вр. с чл.225 КТ.

Въззивната инстанция в решаващия състав намира за правилни и обосновани и изводите на районния съд по отношение на предявената при условието на евентуалност претенция по чл.222, ал.2 КТ.

По отношение на същата следва да се отбележи във връзка с наведеното във въззивната жалба на въззивника търговец, че разглеждането й при условието на обективно съединявене с претенциите по чл.344 КТ действително е процесуално недопустимо, поради което и ищецът в първоинстанционното производство я е предявил при условието на евентуалност – в случай на отхвърляне на претенциите по чл.344 КТ.

Затова и правилно при постановеното отхвърлително решение по отношение на последните, районният съд е разгледал тази по чл.222, ал.2 КТ и я е уважил, поради наличието на всички кумулативни предпоставки за това – положителни – прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото на осн.чл.325, ал.1, т.9 КТ и наличието на повече от пет годишен стаж на работника при работодателя през последните 5 години, какот и отрицателна – не получаването на обезщетение на същото основание от страна на работника /липсват ангажирани доказателства в обратната насока/.

Решаващият състав счита за правилно атакуваното първоинстанционно решение и в частта му, с която районният съд се е произнесъл по заявените пред него претенции по чл.128, т.2 КТ, във вр. с чл.86 ЗЗД и по чл.224, ал.1 КТ.

При постановяването му в посочените части са спазени всички съдопроизводствени правила /взети са предвид и са преценени в съвкупност всички приобщени доказателства, касаещи тези обективно съединени претенции/, като след установяване на релевантните факти правилон е приложени и относиимя материален закон.

Наличието на материалните предпоставки за частичното уважаване на тези претенции е установено безсъмнено от анализа на писмените доказателства и приобщената съдебно-счетоводна експертиза.

Ето защо и атакуваното решение следва да се потвърди.

Обоснован се явява съдебният акт и в частта му, с която работодателят е осъден да заплати на работнита следващото се допълнително възнаграждение на основание чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, т.к. ангажираните писмени доказателства /трудов договор и споразумение към него/ безсъмнено установяват, че страните са се договорили такова да се дължи в размер на 0,6 % на година. И т.к. счетоводната експертиза е установила, че такова възнаграждение работодателят ен е изплащал на работника, правилно заявената претенция е уавжена.

Следва да се потвърди и постановеното допълнително такова по реда на чл.250 ГПК, по следните съображения.

В мотивите на основното си решение районният съд е изложил подробни мотиви защо уважава частично заявената претенция по чл.224, ал.1 КТ – безспорната установеност на факта, че работодателят е заплатил ан работника обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2010 г. /а не за 2011 г., което е технически пропуск, т.к. такъв не е претендиран/, поради което в тази част претенцията се явява неоснователна, и неползването на платен годишен отпуск за 2009 г. в размер на 20 дни, размерът на обезщетението за което е установен от счетоводната експертиза.

Съответно на мотивите на съда в диспозитивната част ясно и точно е посочено в какъв разрмер и за кой период е уважена претенцията по чл.244, ал.1 КТ, като е постановен отхвърлителен диспозитив за останалаат част от претенцията.

При така установеното правилно и районният съд не е допуснал допълване на решението си, поради липса на предпоставки за това.

Съобразно изходът от спора пред въззивната инстанция съдът намира, че разноските на страните пред нея следва да останат в тяхна тежест така, както са сторени.

Мотивиран от горното и на основание чл.272 ГПК, Окръжен съд Г.Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3927/23.08.2013 г. постановено по Г.д. № 75/2012 г. по описа на РС Р. и Допълнително решение № 5759/30.12.2013 г., постановено по същото дело.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок, считано от обявяването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: