№ 386
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101661 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********,
гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 , представлявано от инж. Ганчо
Тенев, чрез юриконсулт Д. З. против Е. Ю. С., гражданка на Р.Ф., родена на
**********г., с адрес: гр. Св.В., общ.Н., в.с. М.Д. бл.*, вх.*, вт.*, ап.**.
Ищецът претендира да се признае за установено, че ответната страна дължи
сумата от 51.80лева, представляваща сбор от главница в размер на 41.22лева
и лихва в размер на 10.58лева, за доставена, отведена и пречистена вода за
периода 17.10.2017г. до 12.11.2019г., за което са били издадени фактури в
периода 26.11.2018г. до 25.11.2019г. Ищецът сочи, че между него и ответника
е било налице валидно правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги.
Твърди се, че С. е клиент на дружеството и страна по облигационно
правоотношение с ищеца, с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на апартамент, находящ се в гр. Св.В., общ.Н., в.с. М.Д. бл.*, вх.*,
вт.*, ап.**, с идентификатор № *****.*.***.*.** Заведена била партида с аб.
№ 979463. Ищецът счита, че С., като собственик на посочения апартамент, се
явявал „потребител” на предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВИК системи. Съдържанието на облигационните
правоотношения между страните се подчинявало на Общите условия на ВиК
оператора, които били публично известни – публикувани в интернет и
одобрени от КЕВР. Измерването на ползваната от ответника вода ставало
посредством водомер, разположен в жилището на ответника. Отчитането в
процесния период ставало посредством мобилно устройство. За целта се
сканирал баркод, който бил поставен до водомера. Тази дейност се
извършвала от инкасатор, отчитащ обекта. Посочено е, че съществуват
няколко записвания за начина на отчитане, в зависимост от извършените
действия от инкасатора или абоната – „видян”, „служебно отчитане”,
„самоотчет”. Наред с това било допустимо за обекти, имащи характера на
1
ползвани със сезонен характер, ползването на услугата да се отчита само два
пъти в годината. Ищецът претендира, че след всяко отчитане са издавани
данъчни фактури, в които били посочени съответните реквизити. Конкретно
за ответника в периода 26.11.2018г. до 25.11.2019г. са били издадени два броя
фактури, които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка
една от тях. Същите възлизали на 41.22лева. Върху сумите по фактурите
ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в общ размер на
10.58лева за периода 26.12.2018г. до 25.12.2019г. – датата на подаване на
исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на главницата по делото. Иска се постановяване на
решение, с което С. да бъде осъдена да заплати посочените суми на
дружеството. Претендират се разноски. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът Е.
Ю. С., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с адрес: гр. Св.В., общ.Н.,
в.с. М.Д. бл.*, вх.*, вт.*, ап.**, депозира такъв чрез особения представител
адв. М. Г. М., АК гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 66, ет.
1. Ответната стана счита иска за допустим, но неоснователен. Особеният
представител възразява, че ответницата не била собственик на имота, а била
дарена с 80/100 ид. части от имота. Дарението в нейна полза било направено
от Генадий Юрьевич Тихонов. Справката от СВ гр. Несебър сочела, че С. не
била единствен собственик на имота. Не били налице и доказателства са
наличие на договор или друг правен акт, чрез който да са възникнали
правоотношенията между страните. Претендира се , че противно на приетите
ОУ , операторът не е извършвал отчет на индивидуалния водомер веднъж на
три месеца, а това било ставало веднъж годишно или в най – добрия случай на
пет месеца. Не били издавани ежемесечно фактури, а такива отразяващи
услуги за продължителен период – една година и съответно осем месеца. Не
бил съставен и протокол за неосигурен достъп повече от една година,
съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ. Всичко това водело до невъзможност да се
разбере за кой период, каква консумация е осъществена. Това препятствало да
се изчисли и давността. Прави се възражение за изтекла погасителна давност
на осн. чл. 111, б. „В” от ЗЗД за плащанията за доставена услуга за периода
17.10.2017г. до 08.12.2018г. Прави се искане за произнасяне в тази насока.
Претендира се отхвърляне на иска. Не се сочат писмени доказателства, не са
направени доказателствени искания.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. З. искът се поддържа, представят се писмени доказателства и се взема
становище по отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. М. М., АК гр.
Бургас, особен представител. Отговорът на исковата молба се поддържа.
Моли се за постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********, гр. Бургас и Е. Ю.
С., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с адрес: гр. Св.В., общ.Н., в.с.
2
М.Д. бл.*, вх.*, вт.*, ап.** са се намирали в облигационни взаимоотношения
по предоставяне на ВиК услуги относно водоснабден обект - апартамент,
находящ се в гр. Св.В., общ.Н., в.с. М.Д. бл.*, вх.*, вт.*, ап.**, с
идентификатор № *****.*.***.*.** с абонатен № 979463. По делото е
представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 45, том XIV, рег.
№ 13397, н. д. № 2617/ 17.09.2013г., от който е видно, че Е. Ю. С. е станала
собственик на 80/100 ид. части от посочения недвижим имот. Справката
изготвена чрез отдалечен достъп до регистрите на Агенция по вписванията
сочи, че към датата на подаване на исковата молба собствеността не е била
прехвърляна. В имота на ответника е бил поставен един водомер за отчитане
на потребената вода. От представените писмени доказателства се вижда, че за
процесния период, показанията на водомера са отчитани от ищеца, за което е
представена справка – извлечение. От нея се установява, че водомерът е
видян от инкасатора на имота в два от случаите, а веднъж данните са
подадени от ответника. След отчитане на показанията на водомера са
издадени два броя фактури – фактура № **********/ 26.11.2018г. за сумата
от 35.42лева и фактура № **********/ 25.11.2019г. за сумата от 20.96лева.
Фактурите са издадени за потребената в имота вода за периода 17.10.2017г.
до 12.11.2019г. Вписаните във фактурите показания на потребената вода
отговарят на записаните в справката – извлечение. По делото не са
представени доказателства посочените суми да са били заплатени, освен по
първата фактура, по която има частично плащане за 6.12лева.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че Е. Ю. С. е абонат на дружеството ищец - „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********,
гр. Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационните системи, С. е потребител на ВиК
услуги. Това си качество ответната страна е получила с придобиване правото
на собственост върху имота. Между страните няма сключен изричен писмен
договор за извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № 4/
14.09.2004г. това се извършва по силата на Общите условия на дружеството,
които са одобрени от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ,
отчитането на изразходваната вода става чрез поставения в апартамента на
ответника водомер. Следва да се отбележи, имотът е със сезонно ползване,
като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е ставало по веднъж през
2017г., 2018г. и 2019г. След отчитане на потребената вода, в изпълнение на
задълженията си , дружеството е издало посочените по- горе фактури за
ползваните услуги– чл. 33, ал. 1 от ОУ. За С. е било налице задължение
съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ да заплати в 30 – дневен срок задължението си,
което е в размер на общо на 41.22лева. Както се посочи имотът е собственик
на чужда гражданин, като страните не спорят, че ползването му е сезонно и С.
не живее постоянно в жилището. Не следва в тежест на ищеца да е
обстоятелството за нерегулярното отчитане на ползваната вода. Както се
посочи , ответницата не живее постоянно на адреса и това затруднява
отчитането на ползваната услуга. Въпреки това отразените в справката –
извлечение количества вода и фактурираната такава кореспондират и не е
заявена претенция за ползване на непредоставена услуга. Следва да се
отбележи, че за един от периодите на отчет – от 31.10.2018г. до 27.03.2019г.
не е ползвана вода и няма какво да бъде фактурирано от дружеството.
След отчитане на ползваната услуга, са издадени посочените фактури. В
чл. 33, ал. 2 от ОУ е посочено, че заплащането на фактурираната вода става в
3
30 – дневен срок от датата на фактуриране. По делото няма данни ответната
страна да е изпълнила задълженията си към дружеството, освен посоченото
частично плащане по първата фактура в размер на 6.12лева. Съгласно чл. 44
от ОУ, поради неплащане в срок се дължи и законната лихва за забава ,
съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата от 10.58лева, дължима за
периода 27.12.2018г. до 08.12.2021г. – датата на предявяване на исковата
молба. Дължи се и законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Не е налице
твърдяната погасителна давност по чл. 114 вр. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Първата
издадена фактура е от 26.11.2018г., със срок за плащане 26.12.2018г.,а втората
е от 25.11.2019г. , със срок за плащане до 25.12.2019г. Исковата молба е
подадена на 08.12.2021г., т.е. преди изтичане на давностния срок. По нито
една от посочените не е изтекла кратката тригодишна давност по смисъла на
закона и не е настъпила твърдяната давност.
При така изложените доказателства, настоящият състав намира иска за
доказан и следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 150.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Ю. С., БУЛСТАТ *********, гражданка на Р.Ф., родена на
**********г., с адрес: гр. Св.В., общ.Н., в.с. М.Д. бл.*, вх.*, вт.*, ап.**, на
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „В. и К.” ЕАД,
ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сумата 41.22лева
/четиридесет и един лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода 17.10.2017г.
до 12.11.2019г., по издадени фактури за периода 26.11.2018г. до 25.11.2019г.,
сумата от 10.58лева /десет лева и петдесет и осем стотинки /, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода 27.12.2018г.
до 08.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.12.2021г. –
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА Е. Ю. С., БУЛСТАТ *********, гражданка на Р.Ф., родена на
**********г., с адрес: гр. Св.В., общ.Н., в.с. М.Д. бл.*, вх.*, вт.*, ап.**, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********,
гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сумата от общо 350.00лева /триста
и петдесет лева/ представляваща деловодни разноски – 100.00лева за
заплатената държавна такса, сумата от 150.00лева за заплатеното
възнаграждение за особен представител и сумата от 100.00лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5