№ 55
гр. Перник, 19.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20231700100493 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
чрез пълномощника му адв. Д. М., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ №
54, ет. 4, офис 9 срещу М. Н. М., с адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 40-Б, с
която е предявен положителен установителен иск за сумата от 88 430,68 и 2 944,91
лева.
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2008г. между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД), в качеството на кредитодател и
ЕТ „Нели – Людмил Д.“, ЕИК *********, в качеството на кредитополучател, е бил
сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL23496,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит във формата
на кредитна линия в размер на 76 900 за посрещане на краткосрочни оборотни нужди,
а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви
при условията на договора. Сочи се, че крайният срок за ползване на кредита е 240
месеца, считано от откриване на заемната сметка. Изяснява се, че за първия месец от
действието на договора кредитополучателят дължи на банката фиксирана годишна
лихва в размер на 9,6 %, като за останалия период, дължимата годишна лихва
представлява действащият базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за евро,
обявен от банката, намален с 0.3 пункта, като към датата на подписване на договора,
обявения от банката БЛПМФ за евро е бил в размер на 9,9 %. Ищецът сочи, че
съгласно Приложение от 13.10.2008г. страните по договора удостоверяват, че заемната
сметка е открита на същата дата.
В исковата молба се сочи още, че съгласно Анекс № 1 от 13.12.2012г. към
договора, банката едностранно е намалила размера на кредита с 6 900 евро, като
кредитът се счита за предоставен в размер на 70 000 евро. Върху намаления размер на
кредита, кредитополучателя заплаща такса в размер на 1% върху намаления размер на
кредита. Съгласно Анекс № 2 от 05.02.2015 към договора, страните са се съгласили да
намалят размера на кредита до размера на усвоените към същата дата суми, като
кредитополучателят няма право да ползва евентуално съществуващи погасени, но
1
неусвоени суми от първоначално предоставения кредит. Въведен е и облекчен ред за
погасяване, като срокът за облекчено погасяване е 12 месеца, като кредитополучателят
заплаща по 500 евро месечно. Между страните е бил сключен и Анекс № 3 от
25.03.2016г., с който страните констатират, че задължението по договора е в размер на
61 025,80 евро, като срокът за изплащане на задължението е увеличен на 240 месеца.
Ищецът сочи, че своевременно е било установено, че Людмил Г. Д. е починал на
18.02.2018г., като е оставил за наследник дъщеря си Й. Л. Д. с ЕГН: **********.
Последната, обаче, е направила отказ от наследството на баща си Людмил Г. Д., за
което е издадено съдебно удостоверение с изх. № 1655 от 14.11.2018г., издадено по гр.
д. № 71587/2018г. по описа на СРС. От издадена в полза на ищеца удостоверение за
родствени връзки на починалия Людмил Д., ищецът установил, че роднини на
починалия са дъщеря му Й. Л. Д. М. Н. М. с ЕГН: ********** и Р. Г. Д., с ЕГН:
**********. До М. М. и Р. Д. са били изпратени покани, връчени до същите по реда на
чл. 47 от ГПК от ЧСИ М. П., с рег. № *** на КЧСИ, с които ищецът е уведомил
длъжниците за формираните просрочия и неизпълнението на условията по договора за
кредит. Длъжниците, обаче, не са предприели каквито и да било действия, насочени
към погасяване на дължимите се суми по договора, поради което ищецът се е обърнал
към съда, с търсената защита срещу М. М..
С исковата молба е направено доказателствено искане за изискване на ч. гр. д.
№ 216/2022г. по описа на РС – Б., както и за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Представени
са и писмени доказателства, с молба за приемането им по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата М. Н. М., чрез пълномощника си С. И.
Ц. – САК, е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените срещу нея
установителни искове. Релевира възражение за нередовност на исковата молба,
доколкото счита, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума
на исковата молба. Ответника твърди, че не се навеждат твърдения, обосноваващи
солидарна отговорност на М. М. и Р. Д., за които в петитума на исковата молба се иска
да се постанови, че са солидарно задължени към ищеца „Юробанк България“ АД. По
същество, ответницата намира предявените искове за неоснователни. Не се оспорва
факта, че Людмил Г. Д., с ЕГН: ********** е починал на 18.02.2018г. Оспорва се
качеството на наследници на лицата, определени от ищеца като наследници на
починалия Людмил Г. Д.. Оспорва се иска и по размер. Релевира се възражение за
нищожност на клаузи от процесния договор, предвиждащи право на банката
едностранно да изменя лихвения процент, да изисква заплащане на такси за неусвоен
кредит и капитализиране на лихви, съответно начисляване на лихви върху лихви в
резултат на това капитализиране. Оспорва се твърдението, че процесния кредит е
станал предрочно изискуем. Ответницата оспорва съществуването на приложените
Договор и анекси и моли ищецът да бъде задължен да ги представи в оригинал.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК
на редовността на исковата молба, както и на другите искания и възражения на
страните намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Съдът намира исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции
за процесуално допустими. За сумите по предявените обективно кумулативно
2
съединени установителни искове е издадена Заповед № 99 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.06.2022г. по ч. гр. д. №
00216/2012г. по описа на Районен съд – Б.. Същата е връчена на длъжника М. Н. М.,
при което в срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от същата. В срока по чл.
415 ал. 1 ГПК заявителя (понастоящем ищец) е предявил исковете за установяване
съществуването на вземанията му по заповедта, което прави исковете процесуално
допустими.
Съдът не констатира противоречие между обстоятелствената част на исковата
молба и петитума на същата, доколкото в хода на заповедното производство сочения за
солидарен длъжник Р. Г. Д. не е оспорил издадената заповед за изпълнение и по
отношение на същия, заповедта е влязла в сила. Поради това ищецът е лишен от правен
интерес за насочване на иска си спрямо този длъжник. Обстоятелствата, свързани с
наличието или не на солидарна отговорност (възникнала в резултат на наследствена
правоприемност, съгласно твърденията на ищеца), са въпрос по същество, а не по
допустимостта на исковата молба.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства
представените с исковата молба доказателства, като допустими и относими към
предмета на спора.
Следва да се приобщи към настоящото дело ч. гр. д. № 00216/2022г. по описа на
Районен съд – Б., по което се е развило заповедно производство между страните.
За основателни съдът намира и доказателствените искания на ищеца за
допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
По отношение на доказателственото искане на ответницата за задължаване на
ищцовата страна да представи в оригинал процесния договор и анексите към него,
съдът намира същото за основателно, доколкото ответника оспорва истинността на
посочените писмени доказателства.
С оглед горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени от страна на ищеца са обективно кумулативно съединени
установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които не се оспорват и не се нуждаят от доказване
– обстоятелството, че Людмил Г. Д., с ЕГН: ********** е починал на 18.02.2018г.
- разпределение на доказателствената тежест – В тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване: наличието на твърдяното
облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на предходно такова
между ищеца и наследодателя на ответника; усвояването на сумата по процесния
3
договор от страна наследодателя на ответника; наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с договорна лихва; уговорения
падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора или настъпване на
предсрочна изискуемост; да установи вземанията си и по размер, както и размера на
обезщетението за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже плащане или настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за датата на откриване на сметка на кредитополучателя, както и за
усвояване на сумите от страна на ответника.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 00216/2022г. по описа на Районен съд – Б..
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. М. Б. - А., включена в списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Окръжен съд – Перник за 2023г.
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение за вещото лице в размер на 400
лева, вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на доказателства за внасяне на
определения депозит, съдът ще отмени определението си в частта, в която е допуснато
изслушването съдебно-счетоводна експертиза, както и че невнасянето на определения
депозит може да е основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при
постановяване на решението, като може да приеме за недоказани фактите, за чието
изясняване се назначава експертизата.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ищеца да представи най-късно в
първото по делото открито съдебно заседание процесния договор и сключените към
него анекси в оригинал. УКАЗВА на ищеца последиците от непредставянето на
процесните документи, а именно: че съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.02.2024г. от 11.00 ч., за които дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекта на доклад най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
4
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца
бъде връчен и препис от писмения отговор на ответника, ведно с приложенията към
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5