РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Пловдив, 24 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVII състав, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2185 по описа
за 2022 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е
по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40 от Закона за
достъп до обществена информация (ЗДОИ).
2. Образувано е по жалба, предявена от В.Д.М., ЕГН **********,***, срещу
Решение за предоставяне на достъп до обществена информация №
РД-08-778/29.07.2022 г. на Главния секретар на Агенция по заетостта.
В жалбата се
навеждат доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и се иска неговата отмяна, както и връщане на преписката с
указания по прилагането на закона. Допълнителни съображения са изложени в
депозирано по делото становище.
3. Ответникът по жалбата – Главният секретар на Агенцията по заетостта, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се,
че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения в тази насока
се излагат в писмено становище приложено по делото.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
5. Административното
производство е започнало по отправено от В.Д.М. Заявление №
АУ-2-87/06.07.2022 г., входирано в Министерство на труда и социалната политика,
препратено по компетентност на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта
с писмо № АУ-2-97/11.07.2022 г. (л. 261-262), за предоставяне на достъп до следната обществена информация:
1) Удостоверение № 385/06.01.2022
г., издадено от Министъра на труда и социалната политика за регистрация на
„Диджитал Нейчър България“ ЕООД като предприятие, осигуряващо временна работа
(ПОВР);
2) Удостоверение №
361/05.03.2021 г. на „Булпрос Консултинг“ ЕАД за регистрация като предприятие,
осигуряващо временна работа;
3) Според чл. 74е, ал.
2, т. 7 и т. 8 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ):
3.1) Групова
застраховка/банкова гаранция на „Булпрос Консултинг“ ЕАД в размер на
200 000 лв.;
3.2) Вътрешен правилник
на „Булпрос Консултинг“ ЕАД за извършване на дейността по изпращане на
работници/служители за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател;
4) Според чл. 74м, ал.
1, т. 1 от ЗНЗ: документи за прекратяване регистрацията на „Булпрос Консултинг“
ЕАД като ПОВР с Удостоверение № 361/05.03.2021 г.:
4.1) Писмено заявление
от „Булпрос Консултинг“ ЕАД за прекратяване на регистрацията на дружеството
като ПОВР;
4.2) Писмена декларация
от „Булпрос Консултинг“ ЕАД, „че са изпълнени всички задължения по трудовите
договори, сключени с работниците/служителите, изпратени за изпълнение на
временна работа в предприятията ползватели“.
Поискано е информацията да бъде предоставена по
електронен път под формата на копие.
6. С писмо № 10-10-2786#2/14.07.2022 г. заявителката е уведомена, че на основание чл. 31, ал. 1 от
ЗДОИ, срокът за отговор по подаденото заявление, следва да бъде удължен, тъй
като обществената информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото
изрично писмено съгласие (л. 263-265).
7. Изпратено е писмо №
10-10-2786#1/14.07.2022 г. от Главния секретар на Агенцията по заетостта, адресирано
до А.П.Л.и Р.К.Д., представители на „ОЗК-Застраховане“ АД, съгласно което,
дружеството е уведомено за постъпилото заявление, както и че следва да бъде
предоставено съгласие/отказ посочената информация да бъде предоставена на
заявителя, съответно, че в случай, че не бъде получен изричен отказ, Агенция по
заетостта е длъжна да предостави същата. Определен е срок до 22.07.2022 г. за
изразяване на становище (л. 266).
По делото няма данни
както дали това писмо е стигнало до своите адресати, така и дали от същите е
получен отговор.
8. При тази фактическа обстановка е
издадено и оспореното пред настоящата инстанция Решение за предоставяне на достъп до обществена
информация № РД-08-778/29.07.2022 г. на Главния секретар на Агенцията по
заетостта, с което на основание чл. 7, ал. 2 от ЗДОИ, е предоставен частичен
достъп до исканата информация във връзка с постъпилото заявление, като
информацията е предоставена под формата на писмо, неразделна част от решението (л.
268).
С цитираното в решението писмо (№
10-10-2786#3/29.07.2022 г.) по отношение на т. 1, т. 2 и т. 4 от заявлението за достъп
до обществена информация М. е уведомена, че основание за отказ от предоставяне
на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е
предоставена на заявителя през предходните 6 месеца, съгласно чл. 37, ал. 1, т.
3 от ЗДОИ, като в писмо рег. № 10-00-4887#1 от 04.01.2022 г., писмо рег. № 10-00-4887#4
от 02.03.2022 г. и писмо рег. № 10-00-2354#1 от 16.06.2022 г. е предоставена
цялата необходима информация относно т. 1 и т. 2 от заявлението, подадено на
06.07.2022 г. Мотивирано е, че съгласно ЗДОИ, в случай, че исканата обществена
информация е налична и достъпна на официална интернет страница (в случая на
Агенция по заетостта), същата не следва да се предоставя, а да се посочва
мястото, където тя е публикувана. Информацията, която се съдържа на
предоставения линк https://www.az.government.bg./intermediaries/temporary_employment/
в „Списък на предприятията, които осигуряват временна работа, съгласно Закон за
насърчаване на заетостта (изм. ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г.)“ не се различава от
информацията, която се съдържа в удостоверението за регистрация на предприятие,
осигуряващо временна работа.
По исканата информация в т. 3 от заявлението е посочено,
че същата не представлява обществен интерес и достъпът до нея засяга интересите
на трето лице.
Относно исканата информация в т. 4 от заявлението отново
се посочва, че е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, когато
исканата информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца,
което е видно от писмо с рег. № 10-00-2013#1 от 01.06.2022 г. (л.
267).
ІV. За правото:
9. Оспореното решение е издадено от Главния секретар на
Агенция по заетостта, на когото по силата на Заповед № РД-11-00-230/01.02.2022
г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта (л.
74-77), е наредено да организира изготвянето на материали за предоставяне на информация
по ЗДОИ, като: издава решения за предоставяне или отказ от предоставяне на
достъп до исканата обществена информация и да уведомява писмено заявителя за
взетото решение; подписва документите (писма и отговори) за предоставяне на
информация по ЗДОИ. Издаването на посочената заповед намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от закона, която допуска упълномощаване от
страна на органа на изрично определени от него лица, които да поемат функциите
по вземане решения по реда на ЗДОИ.
При това положение следва да се приеме, че оспореният
административен акт, е постановен от материално компетентен орган.
10. Според Решение № 7/1996 г. по к. д. № 1 от 1996 г. на
Конституционния съд, правото на всеки гражданин по чл. 41, ал. 1 от Конституцията да търси и получава информация "е гарантирано със задълженията на държавните органи да я
предоставят". Конституционният съд изрично е подчертал, че от
съдържанието на правото по чл. 41, ал. 1 на всеки гражданин да търси и получава
информация, произтича и задължение за осигуряване на достъп до информация, като
съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път.
Обществените отношения, свързани с правото на
достъп до обществена информация, са уредени в Закона за достъп до обществена информация.
Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти -
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за
достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от
държавните органи, техните териториални звена и органи на местното
самоуправление в Република България, като заявител на достъп до обществена
информация може да бъде всеки гражданин на Република България, чужденец или
лице без гражданство - чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от закона. Според
чл. 7 от ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена
информация, освен когато тя е класифицирана такава, представляваща държавна или
друга защитена тайна, в случаите, предвидени със закон.
Обществената информация, съобразно чл. 9 от ЗДОИ, се
подразделя на два основни вида: официална
обществена информация, т.е. такава, която се съдържа в актовете на
държавните органи и органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия (чл. 10 от ЗДОИ) и служебна обществена информация - която
се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации
(чл. 11 от ЗДОИ). Достъпът до официалната обществена информация е регламентиран в
чл. 12 от ЗДОИ, като в неговите ал. 1 и 2 са уредени два особени случая, при
които, макар исканата информация да съставлява по естеството си официална
обществена такава, то предоставянето на достъп до нея се осъществява чрез
обнародването й, а не по реда на ЗДОИ (арг. чл. 12, ал.
3 от ЗДОИ).
11. Безспорно търсената информация е обществена по смисъла
на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот в Република
България и ще даде възможност на молителя да си състави собствено мнение
относно дейността на задължения субект, какъвто е Изпълнителният директор на
Агенцията по заетостта. Формулировката на направеното с процесното заявление
искане за достъп до обществена информация и определенията по чл. 10 и чл. 11 от
ЗДОИ налагат извода, че жалбоподателката претендира достъп до информация както
с официален, така и със служебен характер.
12. Както вече се посочи и по-горе, със заявлението е
поискано предоставянето на обществена информация, формулирана в четири точки.
12.1. В т. 1 от заявлението е поискан достъп до обществена
информация чрез предоставянето на копие от Удостоверение № 385/06.01.2022 г.,
издадено от Министъра на труда и социалната политика за регистрация на
„Диджитал Нейчър България“ ЕООД като предприятие, осигуряващо временна работа
(ПОВР). За да откаже нейното предоставяне, органът се е позовал на разпоредбата
на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, като е посочил, че основание за отказ от
предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата
информация е предоставена на заявителя през предходните шест месеца и е цитирал
писма, с които исканата информация е била предоставена на заявителката през
предходните шест месеца, като относимото писмо в случая е това с № 10-00-2354#1 от
16.06.2022 г. (л. 256).
С него по повод заявление на М. с изх. №
10-00-2354/14.06.2022 г. (л. 254), с което е поискана информация относно: Удостоверение за регистрация
№ 385/06.01.2022 г. на „Диджитал Нейчър България“ ЕООД за извършване на дейност
като предприятие, осигуряващо временна работа, Изпълнителният директор на
Агенцията по заетостта, е отговорил, че съгласно ЗДОИ, в случай, че исканата
обществена информация е налична и достъпна на официална интернет страница (в
случая на Агенция по заетостта), същата не следва да се предоставя, а да се
посочва мястото, където тя е публикувана. Информацията, която се съдържа на
предоставения линк https://www.az.government.bg./intermediaries/temporary_employment/?page=1 в „Списък на предприятията, които осигуряват временна работа, съгласно
Закон за насърчаване на заетостта (изм. ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г.)“, не се
различава от информацията, която се съдържа в удостоверението за регистрация на
предприятие, осигуряващо временна работа. Указано е писмото да бъде
предоставено по електронен път на посочения в заявлението електронен адрес,
както и че съгласно чл. 40 от ЗДОИ може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщаването му пред съответния административен съд по реда на АПК.
Това писмо няма данни да е било връчено на
жалбоподателката, а и в жалбата е налице изрично възражение в тази насока, но е
факт, че с него на лицето е била предоставена исканата информация и е въпрос на време М. да
се снабди с него, в т.ч. същата разполага с възможността да поиска да й бъде
връчено и едва след като това бъде сторено при наличие на правен интерес ще
разполага с възможността да го оспори. С оглед наведените в жалбата възражения,
е необходимо да посочи, че дали така постановеното решение по предоставяне на
достъп до обществена информация е съобразено с предпочитаната форма за
предоставяне на достъп до обществена информация, може и следва да се разреши
при проверката на неговата законосъобразност по установения за това ред, т.е. с
обжалването му пред съда, ако М. е недоволна. В настоящото съдебно производство
съдът се произнася единствено и само по акта, с чието оспорване е сезиран и не
преразглежда издадени други административни актове, макар същите да са с
идентичен предмет и едни и същи страни.
За пълнота е необходимо да се посочи, че на практика жалбоподателката
е поискала информация, която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ трябва да
изготвя, актуализира и публикува служебно на интернет страницата си на
основание чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ,
във връзка с чл. 15а от ЗДОИ. Безспорно е, че заявителката е претендирала да
получи чрез индивидуално заявление по ЗДОИ информация, до която достъпът е
предвиден да се извършва по специален ред чрез нейното публикуване. Поискана е
актуална обществена информация по смисъла на чл. 15 от ЗДОИ, за която
законодателят е преценил, с цел осигуряване на прозрачност в дейността на
администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация,
всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната
власт периодично да публикува актуална информация със съдържанието, посочено в
чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ, на интернет страницата на съответните административни
структури на изпълнителната власт, съгласно чл. 15а от ЗДОИ. Независимо от
гореизложеното органът й е предоставил линк, на който търсената информация,
може да бъде намерена. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 74к,
ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, удостоверението се издава за срок
5 години по образец съгласно приложение № 2 и се вписва в регистър, а при извършена
служебна проверка на предоставения от административния орган линк https://www.az.government.bg./intermediaries/temporary_employment/?page=1,
се установява, че в него са публикувани данните, съдържащи се в търсеното от
лицето удостоверение (номер, наименование,
седалище и адрес на управление на предприятието, както и срок на валидност на
регистрацията). Казано с други думи,
информацията публикувана на посочения линк е идентична с тази съдържаща се в
обсъжданото удостоверение, която дават възможност на заявителя да си състави
собствено мнение относно дейността на задължения субект каквато всъщност е
целта на ЗДОИ.
Изложеното до тук от фактическа и правна страна налага да
се приеме, че жалбата в разглежданата част е неоснователна. Тя ще следва да
бъде отхвърлена.
12.2. По идентичен начин стои въпросът и с решението в
частта му касаеща, заявлението в неговата т. 2, където е поискано предоставянето
на достъп до обществена информация чрез предоставянето на копие от
Удостоверение № 361/05.03.2021 г. на „Булпрос Консултинг“ ЕАД за регистрация
като предприятие, осигуряващо временна работа. За да откаже нейното
предоставяне, органът се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от
ЗДОИ, като е посочил, че основание за отказ от предоставяне на достъп до
обществена информация е налице, когато исканата информация е предоставена на
заявителя през предходните шест месеца и е цитирал писма, с които исканата
информация е била предоставена на заявителката през предходните шест месеца,
като относимите писма в случая са тези с рег. № 10-00-4887#1 от 04.01.2022 г. (л. 232) и писмо рег. № 10-00-4887#4 от 02.03.2022 г. (л. 218).
С първото от тях (писмо рег. № 10-00-4887#1/04.01.2022 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта по
подадено от М. Заявление рег. № 10-00-4887/21.12.2021 г. за достъп до
информация относно: Удостоверение за регистрация № 361/05.03.2021 г. на
„Булпрос Консултинг“ ЕАД – предприятие за осигуряване на временна работа (л. 231), е предоставил линк, на който е посочено, че е достъпна
търсената информация, а именно: официалната интернет страница на Агенция по
заетостта https://www.az.government.bg./ в секция „Списък на предприятията, които осигуряват временна работа“ https://www.az.government.bg./intermediaries/temporary_employment/.
Писмото е получено от М. на 06.01.2022 г. (л. 20), като няма данни да е било оспорено по реда на чл. 40,
ал. 1 от ЗДОИ. Тук е мястото да се посочи, че от административния орган не е
посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано същото, поради
което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК,
съгласно която, когато в административния акт или в съобщението за неговото
издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният
срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. При това положение,
връченият на 06.01.2022 г. административен акт е влязъл в сила на 08.03.2022 г.
Това само е достатъчно основание да се приеме, че правилно административният
орган е достигнал до извод, че през предходните шест месеца на лицето е
предоставена исканата информация.
Все в тази насока следва да се добави, че и с второто
посочено писмо (рег. № 10-00-4887#4 от
02.03.2022 г.), по повод писмо,
адресирано до Отдел „Правен“ в Дирекция „Правно и административно обслужване“ в
Агенция по заетостта, с рег. № 10-00-4887#2 от 25.02.2022 г. (л. 90-94), в което М. е посочила, че няма отговор на писмото от
12.01.2022 г. и е поискала предоставянето на становище относно подаденото от
нея на 21.12.2021 г. писмено заявление за достъп до обществена информация, Изпълнителният
директор на Агенцията по заетостта е отговорил на лицето, че в писмо с рег. №
10-00-4887#1 от 04.01.2022 г. е предоставена цялата необходима информация
относно подаденото на 21.12.2021 г. заявление, както и че съгласно ЗДОИ в
случай, че исканата обществена информация е налична и достъпна на официална
интернет страница (в случая на Агенция по заетостта), същата не следва да се
предоставя, а да се посочва мястото, където тя е публикувана. Информацията,
която се съдържа на предоставения линк се твърди, че не се различава от
информацията, която се съдържа в удостоверението за регистрация на предприятие,
осигуряващо временна работа. Лицето е уведомено също така, че към датата на писмото
(02.03.2022 г.) Удостоверение за регистрация № 361/05.03.2021 г.
на „Булпрос Консултинг“ ЕАД е в списъка с предприятията, които осигуряват
временна работа, чиято регистрация е прекратена по искане на предприятието, на
основание чл. 74м, ал. 1, т. 1 от ЗНЗ, като е приложен следният линк: https://www.az.government.bg./intermediaries/terminated_te/4/.
В писмото липсва указание пред кой орган и в какъв срок
подлежи на обжалване. По отношение на това писмо е предприето връчване, като
съгласно представените по делото данни, е завършено доставянето, но от
местоназначението не е изпратено уведомяване за доставката (л. 96). Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав
приема, че към 07.03.2022 г. жалбоподателката е била наясно с неговото
съдържание (така писмо-отговор от 07.02.2022 г. – л.
26-гръб-27). И тук съгласно чл. 140,
ал. 1 от АПК следва да се приеме, че административният акт е влязъл в сила на
10.05.2022 г., съответно указаният 6 месечен срок в цитираната по-горе
разпоредба изтича на 10.11.2022 г. Казано по друг начин, за да получи достъп до
предоставената й вече информация, заявителката следва да поиска такава след
11.11.2022 г.
С оглед на това и в тази част решението е правилно и
законосъобразно, а жалбата като неоснователна подлежи на отхвърляне.
12.3. Не така стои въпросът с решението в частта му,
касаеща заявлението в т. 3, където е поискано предоставянето на достъп до следната
обществена информация: „Според чл. 74е,
ал. 2, т. 7 и 8 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ): 3.1. Групова
застраховка/банкова гаранция на „Булпрос Консултинг“ ЕАД в размер на
200 000 лв. 3.2. Вътрешен правилник на „Булпрос Консултинг“ ЕАД за
извършване на дейността по изпращане на работници/служители за изпълнение на
временна работа в предприятие ползвател.“. За да откаже нейното
предоставяне, органът е посочил единствено, че същата не представлява обществен
интерес и достъпът до нея засяга интересите на трето лице.
В тази връзка следва да бъде съобразено, че основанията
за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ, където е предвидено, че такава се
отказва, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга
защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13,
ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало
предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ
обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на
заявителя през предходните 6 месеца.
В конкретния случай обаче липсват данни административният
орган да е изследвал предпоставките по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗДОИ, включително засегнати ли са интересите на тези трети лица и дали те са
обективирали изричен отказ от предоставянето й. До извод в обратната насока не
води и приложеното по делото писмо № 10-10-2786#1/14.07.2022 г., адресирано до „ОЗК-Застраховане“
АД, с което дружеството е уведомено за постъпилото заявление, както и че следва
да бъде предоставено съгласие/отказ посочената информация да бъде предоставена
на заявителя, съответно, че в случай, че не бъде получен изричен отказ Агенция
по заетостта е длъжна да предостави същата (л. 266). Това е така, защото по делото
няма данни както дали това писмо е стигнало до своя адресат, така и дали от
същия е получен отговор. В писмото не са изложени и мотиви налице ли са
условията на чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ – предоставяне на частичен достъп само до
онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Не на последно
място, липсват данни от страна на административния орган да е извършена и преценка
за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. Разпоредбата на чл.
13, ал. 4 от ЗДОИ постановява, че достъпът до служебна обществена информация не
може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес. Наличието
на надделяващият обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните
разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на
корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на
субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Преценката на органа дали е налице или не
надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по
чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и без да изложи фактически и правни основания за
този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по чл.
38 от ЗДОИ, нещо повече, в случая органът изобщо не е обсъдил наличието на този
юридически факт, а необсъждането на един от релевантните юридически факти и
неизлагането на мотиви досежно неговото наличие, при положение, че наличието му
води до изключване на правното действие на другите два релевантни юридически
факта, прави оспореното решение постановено при липса на фактически основания.
Освен това, съдът не може вместо органа да преценява съществуват ли юридически
факти, които доказват наличието на надделяващ обществен интерес и въз основа на
това да направи вместо органа правен извод за приложимостта на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от ЗДОИ. Съдът може само да провери законосъобразността на фактическите и
правни изводи на органа. В този смисъл Решение № 225 от 09.01.2015 г. по адм.
д. № 3292/2014 на Върховния административен съд, Решение № 14175 от 27.11.2014
г. по адм. д. № 4665/2014 на Върховния административен съд и др.
По силата на чл. 38 от ЗДОИ административният орган е
задължен в решението си за отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация да посочи правното и фактическо основание за отказ по този закон,
при наличие на изпълнена процедура по глава Трета от закона (чл. 24 и сл.).
Нарушаването на така установената в закона форма и съдържание на произнасянето
на задължения по закона субект по отправено до него искане за достъп до
обществена информация, представлява нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК. В
настоящия случай от страна на административния орган не са изложени нито
фактическите основания, нито правните такива за постановения отказ. Каза се,
единствените мотиви на ответния административен орган в конкретния случай се
свеждат до следното: „По исканата от Вас
информация в т. 3 от заявлението, същата не представлява обществен интерес и
достъпът до нея засяга интересите на трето лице.“. Повече от очевидно е, че
постановеният отказ не се основава на нито една от изброените в чл. 37, ал. 1
от ЗДОИ хипотези на отказ. Налице е пълна липса на мотиви.
Това нарушение по своята същност представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ в тази му част, тъй като
от една страна ограничава правото на защита на неговия адресат, а от друга
възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.
12.4. По отношение на решението в частта му касаеща, заявлението
в т. 4, където е поискано предоставянето на достъп до следната обществена
информация: „4. Според чл. 74м, ал. 1, т.
1 от ЗНЗ: документи за прекратяване регистрацията на „Булпрос Консултинг“ ЕАД
като ПОВР с Удостоверение № 361/05.03.2021 г.: 4.1. Писмено заявление от
„Булпрос Консултинг“ ЕАД за прекратяване регистрацията на дружеството като
ПОВР. 4.2. Писмена декларация от „Булпрос Консултинг“ ЕАД „че са изпълнени
всички задължения по трудовите договори, сключени с работниците/служителите,
изпратени за изпълнение на временна работа в предприятията ползватели“,
административният орган е приел, че отново е налице хипотезата на чл. 37, ал.
1, т. 3 от ЗДОИ, когато исканата информация е предоставена на заявителя през
предходните 6 месеца, което е видно от писмо с рег. № 10-00-2013#1 от 01.06.2022 г. (л. 244-245).
С цитираното писмо се установява, че във връзка с
депозирано заявление рег. № 10-00-2013/23.05.2022 г. от М. (с което е поискано предоставянето на следната
информация: 1) писмено заявление от „Булпрос Консултинг“ ЕАД по чл. 74м, ал. 1,
т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта; 2) писмена декларация от „Булпрос
Консултинг“ ЕАД по чл. 74м, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта;
3) Заповед № 140/06.01.2022 г. на Агенция по заетостта за прекратяване на
регистрацията на „Булпрос Консултинг“ ЕАД чрез Удостоверение № 361/05.03.2021
г. на основание чл. 74м, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта
(л. 28), Главен секретар на
Агенцията по заетостта е предоставил частичен достъп до исканата информация,
чрез представяне на копие от Заповед № 140/06.01.2022 г. на Заместник-министър
на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на „Булпрос
Консултинг“ ЕАД. А по
отношение информацията по т. 1 и 2 (писмено заявление от „Булпрос Консултинг“ ЕАД по чл. 74м, ал. 1, т. 1 от
Закона за насърчаване на заетостта и писмена декларация от „Булпрос Консултинг“
ЕАД по чл. 74м, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта), е посочено, че същата не представлява обществен
интерес и достъпът до нея засяга интересите на трето лице.
Това писмо се установява, че е получено по пощата от
лицето на 06.06.2022 г., съгласно направеното отбелязване (л. 28-гръб) и в указания срок не е обжалвано. Следователно е влязло
в сила на 21.06.2022 г., съответно от датата на предоставяне на Заповед № 140/06.01.2022
г. на Заместник-министър на труда и социалната политика, с която е прекратена
регистрацията на „Булпрос Консултинг“ ЕАД, не са изтекли 6 месеца до подаване
на новото заявление.
От заявлението на М. обаче, по начина, по който е
формулирано искането по т. 4, не става ясно какво точно се иска да й бъде
предоставено – дали се искат „…документи
за прекратяване регистрацията на „Булпрос Консултинг“ ЕАД като ПОВР с
удостоверение № 361/05.03.2021 г.“, т.е. заповедта, с която е прекратена
регистрацията на предприятието и/или писмено заявление от „Булпрос Консултинг“
ЕАД за прекратяване регистрацията на дружеството като ПОВР и писмена декларация
от „Булпрос Консултинг“ ЕАД „че са изпълнени всички задължения по трудовите
договори, сключени с работниците/служителите, изпратени за изпълнение на
временна работа в предприятията ползватели“. А от отговора на административния
орган се установява, че и той очевидно не е разбрал какво е точно искането на
лицето, доколкото е налице произнасяне единствено и само досежно заповедта за
прекратяване, но не и по следващите посочени документи и така на практика е формулиран
мълчалив отказ.
Ето защо тук е мястото да се посочи, че ако ответният
орган прецени, че предметът и/или обемът на исканата информация са формулирани
общо и неясно, има възможност да приложи чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, според който, в
случай че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана
много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на
исканата обществена информация, като срокът по чл. 28, ал.1 започва да тече от
датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация.
Цитираната разпоредба е частен случай на установеното от чл. 30, ал. 2 от АПК
общо правило за отстраняване на недостатъци в искането за издаване на
административен акт. Задължение на административния орган в производството по
ЗДОИ е да изиска от заявителя допълнителна информация, обуславяща преценката му
относно съществуването на материалноправните предпоставки за нейното предоставяне.
Като не е сторил това, административният орган е допуснал съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, а съдът не може да осъществи
дължимите от ответника процесуални действия. Не може и да замести със свои мотиви липсващите фактически
основания на органа. Това нарушение по своята същност представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ и в тази му част.
13. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение за предоставяне на достъп до обществена
информация № РД-08-778/29.07.2022 г. на Главния секретар на Агенция по
заетостта в частта, в която органът се е произнесъл по т. 3 и т. 4 от Заявление за предоставяне на достъп до обществена
информация № АУ-2-87/06.07.2022 г., входирано в Министерство на труда и
социалната политика (препратено по компетентност на
Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта с писмо № АУ-2-97/11.07.2022
г.), подадено от В.Д.М., поради
което същото ще следва да бъде отменено.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като
преписка на Главния секретар на Агенция по заетостта за ново произнасяне по Заявление
за предоставяне на достъп до обществена информация № АУ-2-87/06.07.2022 г.,
входирано в Министерство на труда и социалната политика (препратено по компетентност на Изпълнителния директор
на Агенцията по заетостта с писмо № АУ-2-97/11.07.2022 г.), подадено от В.Д.М., в частта му по т. 3 и т. 4, при спазване на сроковете за произнасяне по ЗДОИ и при съблюдаване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на
настоящото решение.
Решение за предоставяне на достъп до обществена информация №
РД-08-778/29.07.2022 г. на Главния секретар на Агенция по заетостта, в
частта, в която органът се е произнесъл по т. 1 и т. 2 от Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация №
АУ-2-87/06.07.2022 г., входирано в Министерство на труда и социалната политика (препратено по компетентност на Изпълнителния директор
на Агенцията по заетостта с писмо № АУ-2-97/11.07.2022 г.), подадено от В.Д.М., е
постановено от компетентния за това административен орган в съответствие с
материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалноправните норми. Властническото
волеизявление е облечено в писмена форма, в която са обективирани фактическите
и правни основания за постановяването му. Спазена в пълнота е целта, която
законът преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв. Ето
защо жалбата на М. в тази част се явява неоснователна и като такава ще следва
да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2
от АПК и чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, Пловдивският административен съд, ІІ отделение,
ХVII състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение за предоставяне на достъп до обществена
информация № РД-08-778/29.07.2022 г. на Главния секретар на Агенция по
заетостта в частта, в която органът се е произнесъл по т. 3 и т. 4 от Заявление за предоставяне на достъп до обществена
информация № АУ-2-87/06.07.2022 г., входирано в Министерство на труда и
социалната политика (препратено по компетентност на
Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта с писмо № АУ-2-97/11.07.2022
г.), подадено от В.Д.М., ЕГН **********,***.
ИЗПРАЩА преписката на Главния секретар на Агенция по заетостта за ново произнасяне по Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация №
АУ-2-87/06.07.2022 г., входирано в Министерство на труда и социалната политика (препратено по компетентност на Изпълнителния директор
на Агенцията по заетостта с писмо № АУ-2-97/11.07.2022 г.), подадено от В.Д.М., ЕГН **********,***, в частта му по т. 3 и т. 4, при спазване на
сроковете за произнасяне по ЗДОИ и при съблюдаване на указанията по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.М., ЕГН **********,***
срещу Решение за предоставяне на достъп до обществена информация №
РД-08-778/29.07.2022 г. на Главния секретар на Агенция по заетостта, в
частта, в която органът се е произнесъл по т. 1 и т. 2 от Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация №
АУ-2-87/06.07.2022 г., входирано в Министерство на труда и социалната политика (препратено по компетентност на Изпълнителния директор
на Агенцията по заетостта с писмо № АУ-2-97/11.07.2022 г.), подадено от В.Д.М..
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: