О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, 14.12.2022г.
Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в
закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Пекова
адм. дело N 2829 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по
реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.
Постъпила е жалба от С.М.Ф.,
ЕГН **********,***, подадена чрез адв.Д.
против Заповед № 22-0819-001430/10.10.2022г. на полицейски инспектор към
ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1,
б.“б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, в хода на административното
производство са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както
и несъответствие с целта на закона. В заповедта е прието, че е управлявал МПС
под въздействието на наркотично вещество, установено с техническо средство,
показанието на което е оспорил и е дал за изследване кръвна проба, но въпреки
това е прието, че извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП. Твърди, че в
заповедта не е посочена целта за която е
издадена, както и че не са изчакани резултатите от кръвните изследвания, като
до излизане на химическото изследване е лишен неправомерно без каквито и да е
основания от СУМПС и възможността да
управлява автомобила си. Счита и че в заповедта не се съдържат фактически и
правни основания за нейното издаване, като е санкциониран при липса на
доказателства за установеност на нарушението. Счита и че неправилно е допуснато
предварително изпълнение на заповедта. Твърди, че не са налице данни за
издателя на заповедта, като същата е издадена на третия ден след съставяне на
АУАН, отбелязано е издаването на талон за медицинско изследване, но не и данни
дали е проведено такова и с какъв резултат. В случая резултатите от теста с
техническо средство са били оспорени, дадена е кръвна проба за химическо
изследване, като при наличието на последната законът предвижда именно резултатите
от нея да са определящи. Счита, че не са налице материалноправните предпоставки
за издаване на заповедта. Моли заповедта да бъде отменена.
В жалбата е направено
искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.
С разпореждане №15992/13.12.2022г.
съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя да
представи доказателства за внесена ДТ, както и е задължил административният
орган да представи преписката по оспорения акт и да посочи оспорен ли е от Ф.
отчетения положителен резултат от техническото средство за наличие на
наркотични вещества или техните аналози, дал ли кръвна проба за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване въз основа на издадения му талон
за изследване № 121858/07.10.2022г. и да попълни преписката с резултатите от
извършеното му изследване въз основа на талона за изследване.
С молба
с.д.18675/14.12.22г. е представено б.б. за внесена ДТ, а с писмо
с.д.18676/14.12.2022г. е представена административната преписка, като е
посочено, че Ф. е дал кръвна проба за изследва, но към момента не са постъпили
резултати от същото.
От
представените доказателства, съдът намира за установено следното:
От заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0819-001430/10.10.2022г.
на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ се установява, че за това, че на 07.10.22г.,
около 16:36ч., в гр.Варна, на ул.“Д.П.“, до номер 86, посока бул. Владислав
Варненчик, управлява собствения си лек автомобил БМВ 320 с рег. № В6359ТХ, след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо
средство DREGER Drug Test 5000 с
фабричен номер ARJM -0053,
който е отчел положителна проба за Амфетамин с проба номер 382 и на водача е
издаден талон за медицинско изследване 121858/07.10.2022г., като му е съставен
АУАН № GA776369/07.10.22г. за нарушение на чл.5 ал.3
т.1 пр.2 ЗДвП, поради което е наложена
принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП- временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на 30.11.2022г.
От АУАН Серия GA №776369/07.10.22г. се установява, че същият е
съставен на жалбоподателя предвид отчетения положителен резултат за амфетамин
за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, като са иззети СРМПС, Контролен талон,
СРМПС и 2 бр. рег.табели.
Издаден е талон за изследване № 121858 и Ф. ***
за вземане на проба за химичен анализ.
Съгласно посоченото в писмо
с.д.18676/14.12.22г.
Ф. е дал кръвна проба за изследва, но към 14.12.22г. не са постъпили резултати
от същото.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“
от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на
изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи.
Принудителната административна мярка по чл.171
т.1 б.“б“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица/съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП/, като налагането на ПАМ се извършва
чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и
отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2,
т.3 ЗДвП/. Свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача в
случаите по чл.171 т.1 б.“б“ се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП обжалването на
заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на чл.172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна
мярка.
Искането за спиране на предварително
изпълнение на наложената със заповед № 22-0819-001430/10.10.2022г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП- временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, е допустимо.
По същество е и основателно.
Предварителното изпълнение на заповедта е по
силата на закона/чл.172 ал.6 ЗДвП/, поради което приложим е редът по чл.166,
ал.4, вр.ал.2 от АПК.
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.
Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко
положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия
съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила
разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Съгласно
чл.172 ал.6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта
при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат
защитени.
В хипотезата на специална
законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт,
административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от
материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се
приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл.
166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното
изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на
значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда,
което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма
трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде
противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на
молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на
обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или
трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес.
За значителни се преценяват вреди, които имат определено
материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които
ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и
високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.
Спирането на
изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата
срещу него.
Във всички случаи съдът дължи преценка и за
спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.
Принудителните административни мерки, каквато
по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който
законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, е осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.
Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК
регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за
административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да
причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна
гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля
необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните
мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.
Представените по делото доказателства не
обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано противоправно поведение на
Ф. по надлежния ред. Принудителната мярка, приложена с оспореният акт, е
обоснована с факта, че при управлението на собствения си лек автомобил е
извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП, установено с одобрено
техническо средство Drager Drug Test 5000 ARJM-0053 – проба 382, което отчело положителна
проба за амфетамин.
Редът, по който се установява употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.3а от
наредбата установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1/ лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/ физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест.
Резултатът от теста, извършен техническо
средство Drager Drug Test 5000 ARJM-0053 не е годно доказателство за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, тъй като не е приет от водача. Не се спори
между страните, че жалбоподателят, в изпълнение на разпоредбата на чл.7, ал.2
от наредбата, е отведен до ВМА МБАЛ - Варна и е дал кръвна проба за извършване
на химико-токсикологично изследване, като към момента на налагане на ПАМ и към
настоящия момент, данни за резултата от това изследване не са постъпили в сектор
„ПП“ при ОД на МВР-Варна.
Съгласно чл.20 от Наредба № 1 единствено
специализираните химико-токсикологични лаборатории към ВМА МБАЛ-София, ВМА
МБАЛ-Варна, Медицинския институт на МВР и научно-техническите лаборатории към
ОДМВР или в Националния институт по криминалистика, имат право да извършват
изследване на пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Законодателят е предвидил в разпоредбите на
чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП и чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. при наличие
на дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, именно
резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за
употреба на наркотични вещества, поради което преди изготвянето на резултат от
назначеното изследване по реда на чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г.,
противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ
по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, е недоказано по безспорен начин. Това води до
съмнение относно наличието на виновно поведение от страна на Ф., което да
съставлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП и да е налице основание за прилагане на ПАМ.
Предвид горното приложената ПАМ се явява явно
несъразмерна и от изпълнението ѝ молителят без съмнение търпи сигурни,
трудно поправими вреди, изразяващи се в ограничаване /поради отнемането/ на
признатата му по надлежния ред правоспособност да управлява МПС.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че молбата за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта следва да бъде уважена, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед №
22-0819-001430/10.10.2022г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП на С.М.Ф. е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: