№ 91334
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20221110146665 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „....“ ЕАД срещу П. Й. Н., К. В. Н. и А. В. П. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население” е видно, че
длъжникът А. В. П. има настоящ адрес в САЩ от 27.04.2000 г. При липсата на представени
други доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема, че лицето
няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, доколкото
настоящият адрес отразява фактическото и регистрирано местопребиваване на лицето към
даден момент.
Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е
самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите
пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на
територията на Република България е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване
(още повече, че всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес
в България, независимо от обичайното си местопребиваване).
Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно
местопребиваване на територията на Република България като пречка за издаване на
заповед за изпълнение и предвид едностранният характер на производството, единственият
начин да се установи наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на
настоящия адрес на лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 5 ГПК е абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС
в определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч.
гр. д. № 5816/2017 г. и др./
С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено по
отношение на длъжника А. В. П..
1
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 179611 от 29.08.2022 г. на „....“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. В. П. за следните
суми, представляващи 1/6 част от претендираното вземане: 158.90 лева – главница за
топлинна енергия, 27.30 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 09.08.2022 г., 9.96
лева – сума за дялово разпределение и 2.03 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 09.08.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2