Решение по дело №2620/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1448
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Свилен Иванов Жеков
Дело: 20195530102620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

  Номер………………………29.10.2019 година……………..Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав

На………първи октомври……...……...………...……...……..……..Година 2019              

В публично заседание в следния състав:                                            

                                              

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВИЛЕН ЖЕКОВ

                       

Секретар Ралица Димитрова………….……………………………………………

Прокурор………………………………………………..…………………………..

като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ      

гражданско дело номер 2620…по описа за………….….…………2019 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

         Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание – по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 178,50 лв., представляваща заплатена от ищеца сума по договор за поръчителство в полза на ответника от 07.11.2014 г. и за сумата от 4,69 лв. представляваща лихва за забава за периода 28.12.2018 г. – 20.03.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 19.03.2019 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 1691/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд. Тъй като в срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение бил предявен настоящият установителен иск на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.

Сочи в исковата молба, че на 16.11.2017 г. между „А1 България“ ЕАД и П.К.П. бил сключен Договор за продажба на изплащане № *********. На основание т. 1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът - П.К.П. е закупил и станал собственик на устройство „LG К4 2017 Black“ със сериен номер ************, а съгласно т. 10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на „А1 България" ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора.

Поради забава в плащанията договорът между „А1 България“ ЕАД и ответника П.К.П. бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от договора, а непогасената сума до края на срока на договора, в размер на 178,50 лв., станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от договора.

На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, бил сключен договор за поръчителство. Поради неплащането от страна на ответника П.К.П. ищецът уведомил ответника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А1 България“ ЕАД, като уведомлението било получено лично от ответника на 31.07.2018 г. На 28.11.2018 г. дължимата сума от ответника била заплатена от ищеца на „А1 България“ ЕАД след покана от страна на кредитора към поръчителя – така платежно нареждане № 431304/28.12.2018г.

По отношение на обезщетението за забава в размер на 04,69 лв. ищецът сочи, че то е дължимо за периода 28.12.2018 г. до датата на предявяване на заявлението на основание чл.410 ГПК - 18.03.2019г.

Моли съда да признае за установено, че П.К.П. дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сумата от 178,50 лв., представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № *********/16.11.2017г. и договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 4,69 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 28.12.2018г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Явява се лично в съдебно заседание, като заема позиция, че не оспорва, че дължи сумата от 178,50 лева, като излага, че е трябвало да бъде уведомен за дължимостта на сумата към ищеца и не я е заплатил, тъй като не е бил уведомен. В заключение признава дължимостта на сумата за главница и моли за намиране на някакъв вариант. По претенцията за лихва не взима отношение, но предвид на неговото твърдение за липса на уведомяване за извършено плащане от страна на ищеца на неговото задължение съдът намира, че по същество това представлява оспорване да е бил поканен да заплати главницата преди образуването на заповедното производство.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Старозагорски районен съд, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК за главницата и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетението за забава.

Съгласно представения по делото договор за продажба на изплащане № *********/16.11.2017 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и ответника П.К.П. страните са уговорили прехвърляне на собствеността на мобилен телефон като цената по договора е щяла да бъде изплатена от купувача съгласно погасителен план, а от приемо-предавателен протокол от същата дата /л. 10 от делото/ се установява, че вещта е била предадена на ответника.

Представени са също по делото рамков договор за поръчителство от 07.11.2014 г. за поръчителство, сключен между „А 1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, като съгласно Анекси от посочени дати /л. 33-45 от делото/ договорът е бил продължаван с нов срок.

Съгласно чл. 2.2.3. от договора след получаване на покана отправена от „А 1 България“ ЕАД до ищеца същият е дължал сумата от 178,50 лв. вече вместо ответника /така и справка по чл. 2.2.3 от договора, л. 47-51 от делото/. Дължимата от ответника сума от 178,50 лв. е била реално заплатена от ищеца на 28.12.2018 г. – така платежно нареждане /л. 53 от делото/ и приемо-предавателен протокол от 04.02.2019 г. /л.54 от делото и справка към него по чл. 2.2.5 от договора за поръчителство със списък на абонатите чиито задължения са вече заплатени /л. 55-л.58 от делото/. Името на ответника ведно с неговото задължение фигурира в списъка на погасени вземания от ищеца на предходния кредитор „А 1 България“ ЕАД.

Ответникът е бил уведомен за своето задължение към „А1 България“ АД и намерението на ищеца да изпълни вместо него лично на 31.07.2018 г. /така уведомление и обратна разписка носеща имена и подпис на ответника, л. 12 и 13 от делото/ от ищеца по делото.

От приложеното частно гражданско дело № 1691/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 992/21.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение, за сумата 178,50 лв. представляваща заплатена от ищеца сума по договор за поръчителство в полза на ответника от 07.11.2014 г. и за сумата от 4,69 лв. представляваща лихва за забава за периода 28.12.2018 г. – 20.03.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, както и сумата от 325,00 лева разноски по делото.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.

1/ по иска за главница - за основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно правоотношение както между с „А1 България“ АД и ответника с предмет продажба на изплащане изпълнение на договора от страна на продавача, така и валидно сключен договор за поръчителство между него и „А1 България“ АД,  2. реално заплащане на задължението вместо ответника по размер.

Следва да се посочи, че по делото е налице признание на дълга за главница от ответника /направено е единствено възражение, че ответникът не е знаел за извършеното плащане/. Тъй като ответникът призна в съдебно заседание, че дължи процесната сума за главница на ищеца, като заяви само, че не бил уведомен за плащането настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти изброени в предходния абзац, от които възниква претендираното главно притезателно право, а именно 1/ наличие на действително правоотношение по договор за продажба на изплащане сключен между „А1 България“ АД и ответника, 2/ наличие на действително правоотношение по договор за поръчителство сключен между „А1 България“ АД и ищеца и 3/ реалното заплащане на сумата от 178,50 лв. от ищеца на „А1 България“ АД в изпълнение на задължението на ответника. Това се установи и от доказателствата по делото. Както се посочи по-горе преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./. Следва да се посочи, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, като направи съдебно признание на иска, т.е. ответникът не е заел позиция, не е посочил и не се е позовал на обстоятелства, касаещи основателността на иска, не е представил доказателства, различни от представените от ищеца, а съдебно призна своето задължение за плащане. Поради това направеното съдебно признание за дължимостта на главницата ще бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по делото /така решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./. Също в решение № 527/15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г. о. е прието, че  изявлението, с което се признава съществуването на дълга за главница е съдебно признание /както е в случая/, което съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно  чл. 175 ГПК.

По отношение на възражението за липса на уведомяване на ответника настоящият съд намира, че от доказателствата по делото се установи обратното – ответникът е бил уведомен лично за неговото задължение към „А1 България“ АД на 31.07.2018 г. и намерението на ищеца да изпълни вместо него /така уведомление и обратна разписка носеща имена и подпис на ответника, л. 23 и 13 от делото/. Ответникът не оспори подписа си в обратната разписка. Представените от него касови бонове за период след процесната дата и установяват плащане на задължения към „А1 България“ АД, а не към ищеца.

Поради изложеното съдът намира, че установителният иск за заплащане на сумата от 178,50 лв. - главница следва да бъде уважен.

2/ по иска за лихва за забава - тъй като предявеното парично притезание не е срочно и за да бъде поставен ответникът в забава, той трябва да бъде поканен – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, т.е. необходима е покана за изпълнение при това безспорно безсрочно задължение. В случая покана от ищеца до ответника за заплащане на процесната сума преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение няма доказателства да е била отправяна, а досежно уведомленията обсъдени по-горе - в тях се сочи само от една страна, че ищецът кани ответника да заплати задължения към „А1 България“ АД и го уведомява, че ще заплати вместо него, като това се е случило преди погасяването на задължението на ответника от ищеца /юли-август 2018 г./, но след датата на плащане от ищеца вече на 28.12.2018 г. насетне покана за възстановяване на сумата от ищеца до ответника няма. Самият ответник също сочеше и поддържаше пред съда, че не бил уведомяван за извършено плащане. Действително ответникът не е подал отговор на исковата молба, но това не освобождава ищеца от задължението да докаже фактите от които произтича вземането за лихва за забава. По делото не бяха ангажирани доказателства от които да се направи извод за нейната дължимост.

Поради това искат с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на 4,69 лв. за периода 28.12.2018 г. – 20.03.2019 г. следва да бъде отхвърлен, тъй като не е налице покана за плащане отправена от ищеца до ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По разноските:

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса, и адвокатско възнаграждение /в договора за правна защита и съдействие от 13.05.2019 г. се съдържа разписка удостоверяваща заплащане на договореното възнаграждение съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК/ за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 316,68 лв. и за платени адвокатско възнаграждение и държавна такса в заповедното производство в размер на 316,68 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно уважената част от исковете.

Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,

 

Р       Е       Ш     И:

        

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на П.К.П., ЕГН: ********** и адрес *** съществуването на вземането на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81, вх. „Б“, ет. 1 за сумата от 178,50 лв. /сто седемдесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща представляваща заплатена от ищеца сума по договор за поръчителство в полза на ответника от 07.11.2014 г. във връзка със задължение на ответника по договор за продажба на изплащане от 16.11.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 992/21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1691/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81, вх. „Б“, ет. 1 установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на П.К.П., ЕГН: ********** и адрес ***, че дължи на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс” АД сумата от 4,69 лв. /четири лева и шестдесет и девет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 28.12.2018 г. до 20.03.2019 г. като неоснователен.

 

         ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.К.П., ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81, вх. „Б“, ет. 1 сума в размер на 316,68 лв. /триста и шестнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща част от направените в исковото производство съдебни разноски и сума в размер на 316,68 лв. /триста и шестнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща част от направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 1691/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: