Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен, 16.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№
1837 по описа за
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х.И.С., ЕГН: ********** *** чрез адв. Т.Ч. *** срещу ответника Н.Ц.Д., ЕГН: ********** *** с която е предявен иск с правно основание по чл. 87 ЗЗД във вр с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с който се претендира ответникът да заплати сумата от 6000 лв., представляваща авансово заплатена продажна цена по развален предварителен договор поради неизпълнение на договорното задължение на ответника, като заплатена на отпаднало основание ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-01.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 24.02.2020 г. между него в
качеството му на купувач и ответника в качеството му на продавач бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на метална конструкция, състояща се
от 8 ферми, 16 колони и 154 столици. Формата, в която бил изготвен договора
била писмена с нотариална заверка на подписите. Твърди, че на същата дата бил
заплатил на ответника сумата от 6000 лв., като останалата част от продажната
цена в размер на 4000 лв. следвало да заплати на 24.03.2020 г., когато трябвало
да се извърши доставката на металната конструкция. На посочената дата не бил
получил описаните в договора движими вещи и затова потърсил ответника по
телефона, но не се свързал с него и му изпратил нотариална покана, като същата
била получена на 26.05.2020 г. от ответника.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 6000 лв., съставляваща обезщетение за неизпълнение на задълженията по
предварителния договор за покупко-продажба на движими вещи от 24.02.2020 г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба-01.07.2020 г. до окончателното плащане. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от особения представител на ответника. Заявява, че искът е допустим, но не е основателен. Сключеният между страните договор имал характера на предварителен договор за продажба с уговорка за авансово плащане на част от цената, като със заплащане на остатъка за продавача било възниквало задължението да прехвърли собствеността. Твърди, че в тежест на ищеца било да докаже, че е настъпила изискуемостта на неговото вземане, която била обусловена от връчването на нотариалната покана на ответника, като по делото не били представени доказателства, че нотариалната покана била връчена. Счита, че следва да се приложи чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като сумата от 6000 лв. била получена от ответника на отпаднало основание.
В откритото съдебно заседание съдът е променил правната квалификация на предявения иск, която е направил с изготвения от него проекто доклад инкорпориран в определението по чл. 140 ГПК и е приел, че е сезиран с иск по чл. 87 ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е разпределил доказателствената тежест между страните съобразно новата правна квалификация на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД:
При третия фактически състав на неоснователното обогатяване основанието съществува при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила и намира приложение при разваляне на договори поради неизпълнение в случаите, когато развалянето на договорите има ретроактивно действие и не е налице хипотезата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е прието, че страната, която претендира последиците от развалянето на договора поради неизпълнение е необходимо да се установи при условията на пълно и главно доказване надлежно упражненото право на разваляне на договора, виновно неизпълнение от страна на длъжника, за което носи отговорност и изправност на кредитора. Само при надлежно упражнено право на разваляне на договора би могло да се иска реституция на даденото по него. В Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. на ВКС е прието становището, че в исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, имплицитно се съдържа предупреждение и волеизявление за развалянето на договора, поради неизпълнение на задълженията на насрещната страна. В случая тази хипотеза е налице дори и ако приемем, че в нотариалната покана получена от ответника не е изрично написано, че в случай на виновно неизпълнение от страна на ответника в предоставения му едномесечен срок договорът ще се счита за развален.
Третият фактически състав на чл. 55 ЗЗД намира приложение и при авансовото плащане на част от цената по неизпълнен и прекратен договор. Авансовото плащане може да бъде предвидено в договора и да е надлежно реализирано без насрещната страна да е изпълнила задължението си, което е довело до преустановяване на облигационната връзка. След отпадане на основанието за авансово плащане на цената получената сума ще подлежи на връщане на отпаднало основание. Предпоставката за връщане на получената престация е липсата на основание за нейното задържане, като в случая не се изследва вината на страните, тъй като вземането няма договорен характер.
В процесния случай в тежест на ищеца е да установи, че
е сключен предварителен договор за покупко-продажба на метална конструкция, че
е заплатил в изпълнение на договорните си задължения авансово сумата от 6000
лв., че договорът между страните е развален, тъй като ответникът не е изпълнил
договорните си задължения за предаване на стоката, предмет на договора, както
и, че е изправна страна по правоотношението.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание
за задържане на претендираната процесна сума.
Безспорно между страните е обстоятелството, че на
24.02.2020 г. между ищеца в качеството му на купувач и ответника в качеството
му на продавач бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на метална
конструкция, състояща се от 8 ферми, 16 колони и 154 столици. Формата, в която
бил изготвен договора била писмена с нотариална заверка на подписите.
Безспорно е, че страните са уговорили ищецът да
заплати на ответника авансово сумата от 6 000 лв., като това задължение е изпълнено
от страна на ищеца – на 24.02.2020 г., като останалата част от продажната цена
в размер на 4000 лв. следвало да заплати на 24.03.2020 г., когато трябвало да
се извърши доставката на металната конструкция. На посочената дата ищецът не
бил получил описаните в договора движими вещи и затова потърсил ответника по
телефона, но не се свързал с него и му изпратил нотариална покана, като същата
била получена на 26.05.2020 г. от ответника. В тази нотариална покана ищецът е
предоставил едномесечен срок за изпълнение на задълженията на ответника по
договора, като го е предупредил, че ако не изпълни в срок ще потърси правата си
по съдебен ред. Едномесечния срок е изтекъл и ответникът не е изпълнил
задължението си.
При съвкупната преценка
на доказателствения материал по делото, настоящият съд намира, че страните по
спора са били в облигационно отношение по предварителен договор за покупко-продажба
на метална конструкция, по който ищецът е бил
изправна страна. Следователно нему принадлежи правото да развали едностранно
процесния договор. Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая следва да се
приеме, че процесният договор е развален с връчването на нотариалната покана на
ответника на 26.05.2020 г., с която нотариална
покана ищецът изрично отправя волеизявление за разваляне на договора.
С развалянето на договора се прекратява действието му.
Правото да се развали двустранният договор е потестативно и възниква при
неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Следва да се посочи, че
съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД е необходимо и предоставянето на допълнителен подходящ
срок за изпълнение. В случаите, при които такъв срок не е даден или даденият е
неподходящ, но не последва изпълнение в достатъчен срок, развалянето на
договора настъпва, ако такъв срок фактически е изтекъл след това / решение
№ 163 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 6458/2013 г. на ВКС, IV г. о./ В
настоящия случай се установи, че ответникът не е изпълнил задължението си да
предаде фактическата власт върху процесната вещ на ищеца, включително и към
момента на приключване на устните състезания, поради което договорът следва да
се счита за развален поради виновното неизпълнение от страна на
ответника. С разваляне на договора е настъпила изискуемост на задължение
за връщането на даденото на отпаднало основание, а именно – сумата от 6 000 лв.
като аванс.
Уговорената клауза за авансово плащане няма характер на задатък. Законът не забранява по един двустранен
договор функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените суми.
Каква ще бъде функцията на предварително платената сума решават страните при
сключването на договора. В случая
страните са уговорили авансово плащане, като и не е предвидено в договора
платения аванс да обезщетява продавача при неизпълнение на договора. От
действителната воля на страните /чл. 20 ЗЗД/ изразена в представения договор,
следва, че същите не за придали характер на задатък на авансово платената сума,
т. е. предплатата по договора няма обезщетителна функция.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи
изцяло срещу ответника, който следва да бъде осъден да заплати на ищеца предварително
платената сума от 6000 лв. на основание на разваления договор, който съставлява
отпаднало основание по см. на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Като законна последица върху
главницата ще се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /01.07.2020 г./ до окончателното плащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца в общ размер на 1470 лв.
Водим от
горното, СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Ц.Д., ЕГН: ********** ***, да
заплати на Х.И.С., ЕГН: ********** ***, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6
000 лв. – главница, представляваща платена на отпаднало основание сума
по предварителен договор за покупко-продажба на метална конструкция, който
договор е развален от Х.И.С. поради виновно неизпълнение от страна
на Н.Ц.Д., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба /01.07.2021 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н.Ц.Д., ЕГН: ********** *** да
заплати на Х.И.С., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1470 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: