№ 184
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000502290 по описа за 2022 година
С Решение 660 от 29.03.2022 г. по гр.д. 7461/2021 г. по описа на Софийски градски съд
(СГС), са отхвърлени исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против „ОЗК-
Застраховане” АД, ЕИК: *********, предявени от Н. И. Р. с ЕГН: ********** за заплащане
на сумата от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва,
считано от 10.03.2021 г. и във връзка с ПТП на 22.02.2021 г. в гр. София, при което той е
пострадал. Ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на застрахователя
сумата от 3 516 лв. съдебно-деловодни разноски.
Първоинстанционното решение е обжалвано от процесуален представител на Н.
Р. с оплаквания за неправилността му. Изразява несъгласие с изводите на СГС, че не е
налице деликт и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на
превозно средство. Намира, че е налице фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, в
съответствие с което желае да се отмени атакувания акт на градския съд и да се постанови
друг, с който предявените от него искове да бъдат уважени.
Ответната застрахователна компания (чрез процесуален представител) оспорва
жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението.
Пред апелативния съд не са събирани нови доказателства, поради липсата на
предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
След като се запозна с материалите по делото, САС установи следното:
1
Ищецът Н. И. Р. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 22.02.2021г. в гр. София. Водачът Е. Т. управлявала тролейбус №2 с peг.номер
ТР1662 по ул. „Генерал Стефан Тошев“. При качване от втората врата, още преди да е
достигнал до обозначените за хващане места, тя потеглила рязко, при което ищецът загубил
равновесие и паднал, което довело до счупване на бедрената шийка на десния му долен
крайник. Поддържа, че водачът на увреждащото ППС е застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника - ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,
поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 80 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със
законната лихва за забава от 10.03.2021г.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът е подал писмен отговор, в който
оспорва изцяло предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба и
наличието на вина у застрахования при него водач. Твърди, че водачът на тролейбуса не по
своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като с
действията си не е нарушил правилата за движение. Оспорва настъпилите у ищеца
неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди по размер, като я счита за несъобразена с принципа за
справедливостта. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец, който не е предприел необходимите действия, за да предпази
себе си, возейки се в тролейбуса прав и без да се държи за предвидените са това съоръжения.
Оспорва претенцията за лихва с аргумента, че заявената извънсъдебно застрахователна
претенция не е била окомплектована с годни доказателства, поради което той въобще не е
изпадал в забава. Счита, че не дължи обезщетение за забава, евентуално - че дължи от
датата, на която му е била връчена исковата молба.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа първоначалната и оспорва подадения
отговор, а в допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения
деликвент към момента на процесното ПТП. Не е спорно също така, а и се установява от
представените доказателства, че на 10.03.2021 г. ищецът е сезирал ответника с извънсъдебна
застрахователна претенция, като в срока за това, вкл. и до приключването на съдебното
дирене, последният не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства и по- конкретно от констативен
протокол № К-74/22.02.2021 г., че на посочената дата с МПС инв. № ТР1662, марка
„Шкода”, модел 27 Соларис ТР, собственост на Столичен електротранспорт ЕАД, е
настъпило ПТП, при което е пострадал Н. И. Р..
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, а за останалото, съдът е обвързан от
2
оплакванията в жалбата на Р. (така чл. 269, изр.второ ГПК). Спорът пред въззивната
инстанция се концентрира върху това дали е налице деликт, осъществен от водача на
процесния тролей - Е. Т., тъй като само ако се установи фактическият състав на чл. 45 ЗЗД,
то ще отговаря и въззиваемото лице по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ. Не е ли налице непозволено
увреждане, то не следва да се обсъждат и свидетелските показания за претърпените от
въззивника болки и страдания, съответно отпада необходимостта от извършване на
преценка по чл. 52 ЗЗД.
За да реши този спор, САС следва да установи механизма на ПТП посредством изслушаните
пред СГС свидетелски показания и заключение на САТЕ и КСМАТЕ с оглед разпоредбата
на чл. 266, ал. 1 ГПК и липсата на предпоставките по ал. 2 и 3 на чл. 266 ГПК.
При разпита в съдебно заседание пред градския съд, свидетелката Е. Т. заявява, че си
спомня за процесния случай, при който тя е управлявала процесното МПС по линия на
градския транспорт. На спирката на 36-то училище, видяла ищеца — възрастен човек, който
„едвам-едвам“ се качил от четвърта врата, хващайки се за дръжките на вратата, и застанал
прав, обърнат с лице към вратата. Наоколо имало свободни седалки, но човекът не седнал, а
застанал прав, облегнат на двигателя, който е издаден навътре в купето, и без да се държи.
Направил й впечатление, защото едва пристъпвал и изглеждал трудно подвижен. След това
свидетелката потеглила „бавно“, като изрично отрича да е потегляла рязко и сочи, че
тролейбусът няма как да потегли рязко, предвид движението на улицата от лявата й страна,
с което водачът следва да се съобрази. Малко след това, в движение, до нея дошло едно
момче и и казало, че е паднал човек. Отрича да е видяла самото падане на камерата, която е
насочена към купето.
Свидетелят Е. А. заявява при разпита в съдебно заседание, че е станал очевидец на
процесното ПТП, тъй като е пътувал в същия тролейбус. Седял между трета и четвърта
врата, с гръб към посоката на движение на тролейбуса. Видял ищеца — възрастен човек,
който се качил от „отзад“ и застанал прав, на около 2-3 метра от свидетеля, без да се държи
за тръбите и без да сяда. Заявява, че наоколо е имало доста празни седалки. Имало и други
хора, но не твърде много. Заявява, че не може да прецени дали човекът е имал намерение да
се придвижи до друго място, но в момента на падането не се е придвижвал, а е стоял прав в
пространството между седалките. Тролеят потеглил „постепенно“ и „леко“ и малко след
потеглянето, човекът паднал на пода. Свидетелят и други хора го попитали дали иска да
извикат линейка, но той отказал и заявил, че жена му ще дойде да го вземе. Можел да се
изправи сам. На следващата спирка, свидетелят слязъл от тролейбуса.
От заключението на изслушаните по делото в СГС САТЕ и КСМАТЕ, които втората
инстанция кредитира изцяло като обективни и компетентно изготвени, се установява, че
ПТП е настъпило в района на уширението на спирка на МГТ № 0032 - „36 СОУ“ на ул. „Ген.
Ст. Тошев“ в посока от ул. „Пирински проход“ към ул. „Природа“. Няколко метра след
потеглянето, пострадалият пътник е паднал върху пода на салона и е получил травматични
увреждания. Вещото лице сочи, че има вероятност, тъй като пътникът — на 82г., току що се
е качил, до потеглянето на тролейбуса все още да не е бил достигнал до място, на което да се
3
хване за дръжка за задържане на пътници. При потеглянето на тролейбуса се реализира
положително ускорение, което е било около 1м./сек. при нормално потегляне. Възникналата
инерционна сила, която е въздействала на тялото на пътника в момента на потеглянето е
била около 6 кг. Предвид възрастта му, вещото лице сочи, че не може да установи дали без
да се държи за определените за това ръкохватки, пътникът е имал възможност да се
противопостави на възникналата инерционна сила. От техническа гледна точка, причина за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача със системите за управление на
тролейбуса, който е реализирал положително ускорение, което от своя страна е нарушило
равновесието на 82-годишния пътник. При изслушването в съдебно заседание, вещото лице
пояснява, че причина за самото падане, е ускорението, въпреки, че е било малко. Като
причина още може да се изследва и това дали пътникът се е държал на определените за това
места, но изтъква, че от техническа гледна точка е много трудно да се определи конкретния
човек колко може да се задържи при определени ускорения. Трудно подвижен човек би
могъл да падне и при преминаване на тролейбуса през дупка.
В заключението на КСМАТЕ е посочено, че по свидетелски показания към момента на
потеглянето ищецът е пътувал прав, облегнат на двигателя на тролейбуса и „захванат на
лоста за захващане, намиращ се до него“. Съдът не кредитира заключението в тази му част,
т.к. свидетелски показания за подобно захващане по делото не са събрани. Напротив,
свидетелите единодушно заявяват, че ищецът не се е държал за предвидените лостове и
ръкохватки. Заключението на изслушаната КСМАТЕ изрично сочи, че ако е бил седнал или
се е държал на предвидените за това места в тролейбуса към момента на потеглянето,
ищецът е нямало да падне и да получи травматичните увреждания, които е получил.
На следващо място, в заключението е посочено, че захванат пътник може да задържи тялото
си при движение на превозното средство, само когато той очаква тръгването или спирането.
При внезапност на тези маневри, поради внезапно породилите се инерционни сили, дори
захванат пътник не винаги може да задържи тялото си стабилно.
При изслушването си в съдебно заседание в СГС, вещото лице-автоексперт е пояснило, че
при потегляне на тролейбуса, неговото ускорение не е било особено голямо, не е като при
аварийно спиране, но ако пътникът в този момент след качването си все още не е достигнал
до дръжка, за която да се хване, ако за 2-3 секунди не се е държал за нищо и с оглед
възрастта му, потеглянето би могло да го извади от равновесие.
Не се налага обсъждане на медицинската част от посочената експертиза, тъй като видно от
гласните доказателства и автотехническата част от заключенията на вещите лица, се
установява (от правна страна), едностранно и безпротиворечиво, че липсва противоправност
и извършен деликт от страна на водача на тролея Е. Т.. Изцяло недоказано твърдението на
ищеца, че тролейбусът е потеглил рязко, което е довело до неговото падане и настъпилите
телесни увреждания. Обективни данни в тази посока напълно липсват, дори напротив -
свидетелските показания на водача и свидетеля А. взаимно се подкрепят и сочат на
„постепенно“, „“леко“ потегляне. Първоначално ищцовата страна е заявила, че ще ангажира
свидетелски показания за рязката маневра, доколкото от същото ПТП имало и други
4
пострадали, но в открито съдебно заседание на 21.01.2021 г. по делото в СГС (чрез адв. И.) е
заявила, че няма да ангажира свидетел за механизма на ПТП. Ето защо, съдът приема за
недоказано по делото от фактическа страна твърдението на ищеца за рязко потегляне.
От заключението на САТЕ се налага извод, че причина за падането на ищеца-
въззивник е инерционната сила, формирана при потеглянето на тролейбуса. По делото
остава недоказано това потегляне да е в разрез с правилата за превоз на пътници, при което
САС намира, че конкретната причина инерционната сила да извади пътника от равновесие, е
неположената от самия него грижа да си осигури стабилност във всеки един момент, в който
се намира в превозното средство, било чрез използване на наличните седалки каквито по
делото е установено, че е имало свободни, било чрез захващане за някое от предвидените за
това съоръжения — лостове, дръжки и пр. От друга страна, не се установява да не е дадено
достатъчно време от водача на качилия се от спирката пътник да осигури сам своята
безопасност по някой от описаните начини. Ирелевантно е дали пътникът в момента на
потеглянето е бил свободно стоящ, тъй като е имал намерение да се придвижи до място за
захващане или свободна седалка, или е имал намерение да пътува правостоящ — при всички
случаи, особено с оглед напредналата си възраст, той е следвало да се придвижва или да
стои в купето, здраво захванат за осигурените за целта лостове и дръжки. Като не е
направил това, ищецът сам се е поставил в опасност, която очевидно се е реализирала дори
при плавно потегляне на тролейбуса с нормално ускорение, довело до възникването на
сравнително ниска инерционна сила. С действията си, водачът на тролейбуса - свидетелката
Т., нито е причинила инцидента, нито е създала предпоставки за настъпването му. Съдът
намира, че плавното потегляне на тролейбус след установяването му в покой на спирка, в
никакъв случай не може да се приеме за изненадваща и неочаквана маневра, внезапно
породила инерционни сили, при които дори захванат пътник да не може задържи тялото си
стабилно, съгласно заключението на КСМАТЕ.
Липсата на деликт освобождава САС от задължението да обсъжда медицинските
параметри на получените телесни увреждания, респ. да анализира гласните доказателства за
претърпените болки и страдания във връзка с преценката по чл. 52 ЗЗД.
Поради съвпадение в изводите на първата и втората инстанция, атакуваното
решение следва да се потвърди изцяло като валидно, допустимо и правилно.
Ето защо, Н. Р. дължи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените от въззиваемото
лице разноски във втората инстанция. Те възлизат на 2 076 /две хиляди и седемдесет и шест/
лева заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за което са налице
доказателства, че е реално заплатено.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение 660 от 29.03.2022 г. по гр.д. 7461/2021 г. по описа на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. И. Р. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ 38 да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: *********, гр.
София, ул. „Св. София“ 7, ет. 5 направени съдебно-деловодни разноски във втората
инстанция в размер на 2 076 /две хиляди и седемдесет и шест/ лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6