№ 803
гр. Варна, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100501155 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 1081/31.03.2023
год., постановено по гр. дело № 511/2023 год. по описа на РС-Варна, както
следва:
I. Въззивна жалба от Ц. В. Н. от гр. Търговище, подадена чрез
процесуален представител, срещу горното решение в частта му, с която е
отхвърлен предявения от него против „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ в частта му за разликата над 11 389, 80 лева до размера на сумата от
17084, 70 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 5 694, 90 лева), съставляваща
обезщетение за оставането му без работа за периода 20.03.2023 – 19.05.2023
год. в резултат на незаконното му уволнение, извършено със Заповед №
52/18.11.2022 г. на Р.Ш. - член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна и С.П.С. – упълномощен представител на
дружеството;
II. Въззивна жалба от „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу горното
решение в частите, с които са уважени предявените от Ц. В. Н. от гр.
Търговище срещу дружеството обективно кумулативно съединени искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за
незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението
ищеца Ц. В. Н. от гр. Търговище, извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г.
1
на Р.Ш. – член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна и С.П.С. – упълномощен представител на дружеството; Ц.
В. Н. от гр. Търговище е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „Началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти –
Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ответното дружество е
осъдено да заплати на Ц. В. Н. от гр. Търговище, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 11 389, 80 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради
незаконното уволнение, а именно: за периода от 19.11.2022 г. до 19.03.2023 г.
включително, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В жалбата на ищеца Ц. В. Н. от гр. Търговище се твърди, че и след
19.03.2023 год. той продължава да е без работа и понастоящем е изтекъл
пълният шестмесечен срок от незаконното му уволнение, поради което счита,
че искът му следва да бъде уважен до размера на сумата от 17 084, 70 лева и
за периода 20.03.2023 год. до 19.05.2023 год.
Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от ищеца
част и за постановяване на друго, с което искът му по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ да бъде уважен и за сумата от 5694, 90 лева, съставляваща
обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното му
уволнение и за периода 20.03.2023 – 19.05.2023 год. Претендира присъждане
на разноски.
В писмен отговор насрещната страна – ответникът по исковете „Енерго-
Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, оспорва
въззивната жалба на ищеца, счита, че е неоснователна, а решението в
обжалваната от ищеца част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази
част. Претендира присъждане на разноски.
В жалбата на ответника по исковете против първоинстанционното
решение са наведени оплаквания, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила. Неправилни са изводите на
районния съд, че ищецът не е изпълнявал ръководна функция в дружеството,
както и че не е налице и второто кумулативно изискване на нормата на чл.
328, ал. 2 КТ относно сключения договор за управление на предприятието,
поради това, че договорът за управление имал бланкетен характер и не
съдържал конкретни стопански задачи, които да са били възложени в тежест
на новоизбрания член на управителния съвет на дружеството, с който е
сключен и договорът за управление и които да оправдават правото му да
извършва едностранни промени в подчинените му екипи с ръководни
функции.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от
ответника части и за постановяване на друго, с което исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да се отхвърлят, ведно с присъждане
2
на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор насрещната страна – ищецът по исковете Ц. Н. от гр.
Търговище, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба на
ответника, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните части –
правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части. Претендира разноски.
В съдебно заседание всяка страна, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.
Съдът съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
Кт, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата си молба ищецът Ц. В. Н. от гр. Търговище е навел следните
твърдения:
Работил е по трудово правоотношение с ответника „Енерго-Про Варна“
ЕАД (правоприемник на „Е.ОН България“ ЕАД), въз основа на сключен
трудов договор № 489/29.12.2006 г. за неопределено време, изменян с
допълнителни споразумения към него. Съгласно последното допълнителни
споразумение № 492/30.06.2021 г. е заемал длъжността „началник отдел“ в
отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на
клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД. Със заповед на работодателя от
06.10.2021 г. бил дисциплинарно уволнен, като с влязло в сила решение по гр.
дело № 1571/2021 г. на РС-Търговище уволнението му е признато за
незаконно и е отменено и ищецът е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност.
На 18.11.2022 г. се явил на работа и на същата дата му е връчена нова
Заповед № 52/18.11.2022 г., с която трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключването на договор за
управление на предприятието от 23.09.2021 год.
Ищецът счита, че уволнението му е незаконно като излага следните
възражения и доводи: Оспорва да е сключван посоченият в заповедта договор
за управление; не е отразено с кое лице е сключен такъв договор, а според
вписванията в Търговския регистър, на 03.10.2022 г. е заменен само един от
членовете на Управителния съвет на дружеството, което не е достатъчно за
приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, предвид вписания в ТР начин на
представляване на дружеството – заедно от двама от членовете на
Управителния съвет. Твърди, че към датата на уволнението му не е бил част
от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, поради
което и уволнението му на това основание е незаконно. Излага, че
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо единствено
спрямо ръководителите, от които пряко зависи постигането на стопански
резултати от предприятието и на заложените цели, а не и спрямо всеки
служител с ръководни функции. Навежда, че доколкото ответното дружество
„Енерго-Про Варна“ ЕАД е мажоритарен акционер в енергийните
предприятия „Енерго-Про Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“
АД и упражнява пряк контрол върху тях, то и основната му търговска цел е
3
реализирането на печалба от продажба на ел. енергия и от предоставянето на
мрежови услуги, а заеманата от ищеца към момента на уволнението му
длъжност – „началник отдел“ в „Център за обслужване на клиенти-Запад“ –
не е свързана с упражняването на дейности, който пряко водят до целения
́
икономически резултат на дружеството. Трудовите му функции са със
спомагателна дейност по администриране на постъпващата документация и
разпределянето й към компетентните подразделения. Твърди още, че
същинското ръководство дори и на тази спомагателна дейност не се
осъществява от него като началник на отдела, а от директора на Дирекция
„Обслужване на клиенти“, т. е., ищецът дори йерархично не е пряко подчинен
на новия управител.
По изложените съображения намира, че не са били налице
предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, а
същата е превратно тълкувана от работодателя единствено с цел да прекрати
правоотношението му, като преодолее закрилата, от която се ползва като
председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в ответното
дружество. Ищецът оспорва и формалната валидност на заповедта за
уволнението му, като твърди, че е подписана от лицето С.П.С., която не
разполага с представителна власт, съответно не разполага и с работодателска
правоспособност.
Поради изложеното счита, че уволнението му е незаконно.
Твърди още, че в резултат на незаконното уволнение е останал без
работа.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: 1) За
признаването на уволнението на ищеца Ц. В. Н., извършено със Заповед №
52/18.11.2022 г. на Р.Ш.-член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и С.П.С.-
упълномощен представител на дружеството, за незаконто и за неговата
отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел“ в Отдел „Център за
обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ към
„Енерго-Про Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1,
т. КТ и 3) за осъждане на ответника да му заплати сумата от 17223, 60 лв. –
обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното
уволнение за пълния шестмесечен срок от уволнението – 19.11.2022 г. –
19.05.2023 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаването на исковата молба – 17.01.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Пред настоящата инстанция искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ е висящ до размера на сумата от 17084, 70 лева.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в
съдебно заседание, ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че между
страните е било налице трудово правоотношение, по което ищецът е заемал
4
длъжността „началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти –
Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“, както и че същото е прекратено с
атакуваната заповед от 18.11.2022 г. на основание по чл. 328, ал. 2 КТ.
Поддържа, че са били налице условията за приложението на посочената
разпоредба и уволнението е законно. Твърди, че на 23.09.2022 г. е проведено
редовно заседание на Надзорния съвет на „Енерго[1]Про Варна“ ЕАД, на
което е взето решение за освобождаването на Д.К.Д. като член на УС и на
нейно място е избран Р.Ш., с който на същата дата е сключен договор за
възлагане на управление по чл. 241, ал. 6 ТЗ, а на 03.10.2022 г. промяната е
вписана в Търговския регистър по партидата на дружеството. Твърди, че във
връзка с избора на новия член на УС и сключения договор за възлагане на
управлението на дружеството, на 27.09.2022 г. е взето единодушно решение, с
което е одобрен бизнес план за развитие на дружеството за периода 2022 г. –
2024 г., включващ и поставени цели във връзка с развитие на персонала и
оптимизиране на неговата работа. Счита, че по този начин на управителя е
дадена възможност да сформира управленски екип за изпълнението на
възложения му план с конкретни икономически показатели, която
възможност включва и правата по чл. 328, ал. 2 КТ. Сочи, че изпълнението на
новия договор за управление на дружеството е започнало на 23.09.2022 г. и в
рамките на законоустановения деветмесечен срок – на 18.11.2022 г. на ищеца
е връчено предизвестие, както и заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Счита за ирелевантен
относно приложението на цитираната норма начинът на представляване на
дружеството. В тази връзка изтъква, че в нормата липсва изискване
управителят да разполага с (еднолична) представителна власт. Счита за
неоснователно и възражението, че ищецът не бил част от ръководството на
предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди, че ищецът е бил сред
лицата, които са част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.
3 ДР на КТ. Според длъжностната характеристика относно заеманата от
ищеца длъжност, същият е бил натоварен с конкретни ръководни функции, а
освен това според Националния класификатор на провесиите и длъжностите
(НКПД), длъжността на ищеца е с код *********, отговаряща на
„ръководител/началник/мениджър отдел“. Счита също, че заповедта е
издадена от компетентен орган, действащ чрез лица с надлежна
представителна власт, каквито се явяват новият управител Р.Ш. и С.С.,
последната упълномощена от двама от действащите членове на УС с
нотариално заверени пълномощни от 04.10.2022 г. и 05.10.2022 г., вкл. и с
правата за сключва и да прекратява трудови договори.
По изложените съображения счита, че исковете са неоснователни и
настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните е било налице трудово правоотношение,
5
възникнало въз основа на трудов договор № 489/29.12.2006 г. и допълнителни
споразумения към него, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“,
Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД. Същото
се потвърждава и от приложените документи, вкл. трудов договор №
489/29.12.2006 г.; допълнително споразумение № 542/30.09.2019 г. и
допълнително споразумение № 492/30.06.2021 г.
Видно от длъжностната характеристика за длъжността „началник
отдел“ в структурно звено Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“,
Дирекция „Обслужване на клиенти“ в ответното дружество основните
задължения на длъжността включват: организира, ръководи и контролира
работата на центровете за обслужване на клиенти на компаниите от групата
„ЕНЕРГО ПРО“ в градовете Търговище, Горна Оряховица, Велико Търново,
Габрово, Русе, Разград и Свищов; организира, ръководи и контролира
обслужването на клиентите на компаниите от групата „ЕНЕРГО ПРО“
относно предоставянето на информация и услуги, включително и
координация на изпълнението им; организира, ръководи и контролира
въвеждането и поддържането на информационната система с основните данни
на клиентите на компаниите от групата „ЕНЕРГО ПРО“ и договорите им;
контролира процесите по организацията на труда, трудовата дисциплина,
работно време, почивки и отпуски на служителите в отдела; контролира
спазването на Правилника за вътрешния трудов ред, основните
организационни правила и бизнес процеси, функционално установените
политики и процедури, изискванията на документацията на интегрираната
система за управление на качеството, здравето и безопасността при работа и
др. Длъжността е пряко подчинена на Директор „Обслужване на клиенти“.
От представеното щатно разписание на дружеството „Енерго-Про
Варна“ ЕАД, в сила от 01.01.2022 год., действало и към дата 19.11.2022 год., е
видно, че длъжността Директор „Обслужване на клиенти“ е пряко подчинена
в йерархично отношение на управителя на дружеството. Т. е., между
длъжността на ищеца и управителя на дружеството е само директорът на
дирекция „Обслужване на клиенти“.
Не е спорно също, а това се установява и от съдържащите се в личното
трудово досие на ищеца писмени доказателства, че със Заповед № 58#27 от
06.10.2021 г. ищецът е бил уволнен дисциплинарно. С влязло в сила Решение
№ 121/21.03.2022 г. по гр. дело № 1571/2021 г. на РС-Търговище уволнението
му е признато за незаконно и е отменено и същият е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност.
Безспорно е също, че на 18.11.2022 г. ищецът се е явил на работа за
заемане на длъжността, на която е възстановен – в тази насока е и протокол от
18.11.2022 г., подписан от ищеца и от представител на ответното дружество.
На същата дата - 18.11.2022 год., на ищеца е връчено предизвестие №
ERP[1]212/18.11.2022 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на
основание чл. 328, ал. 2 КТ, както и Заповед № 52/18.11.2022 г., с която
трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 19.11.2022 год., на
6
основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключването на нов договор за
управление на Дружеството, чието изпълнение е започнало на дата 23.09.2022
год.
Заповедта е издадена за работодателя от Р.Ш. и С.С..
Видно от пълномощно с нот. заверени подписи на упълномощителите
А.А. от 05.10.2022 год. и Р.Ш. от 04.10.2022 год. – членове на управителния
съвет на ответното дружество, С.П.С. е упълномощена да представлява и
подписва от името и за сметка на „Енерго-Про Варна“ ЕАД трудови договори,
допълнителни споразумения към тях и заповеди за прекратяване на трудови
договори съвместно с друг член на УС на дружеството.
Видно от протокол от заседание на Надзорния съвет на „Енерго-Про
Варна“ ЕАД, проведено на 23.09.2022 г., на посочената дата са взети решения
за освобождаването на Д.К.Д. като член на УС на дружеството, считано от
23.09.2022 г. и за избирането на Р.Ш. като нов член на УС.
На 23.09.2022 г. е сключен договор за възлагане на управление, на
основание чл. 241, ал. 6 от ТЗ, между „Енерго-Про Варна“ ЕАД,
представлявано от председателя на Надзорния съвет и Р.Ш., като член на УС.
От протокол от заседание на Управителния съвет на „Енерго-Про
Варна“ ЕАД, проведено на 27.09.2022 г. е видно, че Управителния съвет
единодушно е одобрил Бизнес план 2022-2024 на група „Енерго про Варна
ЕАД, във връзка с избирането на Р.Ш. за член на Управителния съвет.
Съгласно договора за управление от 23.09.2022 год. членът на УС Р.Ш.
е поел задължение да поеме ръководството и управлението на цялостната
дейност на дружеството при условията на солидарна отговорност с
останалите членове на управителния съвет.
От съдржанието на обсъждания бизнес план е видно, че същият
включва поставени цели за развитие на персонала през 2023 г., вкл. чрез
намаляване на текучеството, развитие на стажантски и практикантски
програми, поддържане и развитие на правила за обучение на служителите
съгласно бизнес необходимостта, както и дигитализиране на процесите и
развитие на персонала в Центровете за обслужване на клиенти в дружеството
с цел постигане на пълна удовлетвореност на клиента. Бизнес планът съдържа
и редица икономически параметри, които следва да бъдат постигнати от
енергийните дружества от групата Енерго Про Варна в периода 2002-2024
год. във връзка продажбата на ел. енергия, предоставянето на мрежови
услуги, както и изграждане на енергийни обекти за производство на ел.
енергия от възобновяеми източници.
В договора за управление от 23.09.2022 год. липсват клаузи, от които
може да се направи извод, че уговореното възнаграждение на управителя
Р.Ш. е обвързано или е поставено в заависимост, пряко или косвено, от
изпълнението или неизпълнението на икономическите параметри, заложени в
бизнес плана за развитие на на група „Енерго про Варна ЕАД за периода 2022
год. – 2024 год.
7
От регистрационна карта, издадена от Агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда“ гр. Търговище и копия от трудова книжка сверено от
първоинстанционния съд с оригинал от същата в съдебно заседание на
20.03.2023 год., а също и от извършената от възззивния съд справка с
оригинала на трудовата книжка на ищеца в с. з. на 19.06.2023 год. е видно, че
ищецът е регистриран в Бюрото по труда на 22.11.2022 г., в периода
19.11.2022 год. – 19.05.2023 год. е бил без работа и не е работил по трудово
правотоношение. Започнал е нова работа при друг работодател по трудов
договор, сключен на 22.05.2023 год.
От заключението на съдебно-счетоводната екстертиза, изслушано в
първата инстанция, се установява, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец, предхождащ
месеца, в който е уволнен (месец септември 2021 год.) е 2847, 45 лева.
Съответно дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за максималния 6-
месечен период от уволнението е 17 084, 70 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В случая уволнението на ищеца е извършено на основание чл. 328, ал. 2
КТ. Съгласно цитираната разпоредба служителите от ръководството на
предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.
326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието.
Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по
договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Заповедта за уволнението на ищеца е редовна от външна страна –
съдържа фактическите и правни осонвания за прекратяване на трудовото
правоотношение, издадена е от надлежни представители на дружеството –
работодател, каквито се явяват Р.Ш. – член на УС на „Енерго-Про Варна“
ЕАД и С.С. – пълномощник, упълномощена от двама членове на УС,
включително и с правата да сключва и прекратява трудови договори с
работници и служители на дружеството.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с ТР № 6/2012 г. от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС, е
допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез
упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, с
изключение на случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192,
ал. 1 КТ, какъвто настоящият не е.
Останалите възражения на ищеца относно формалната валидност на
заповедта също са неоснователни. Действително, волята на работодателя за
промени в ръководството на предприятието по чл. 328, ал. 2 КТ следва да се
формира от управителя, с когото е сключен договорът за управление, но за да
е валидно изявлението то трябва се изяви чрез законния представител на
работодателя – юридическо лице, както е сторено и в случая. Тъй като
волеобразуващите и волеизявяващите органи на юридическото лице не е
8
задължително да съвпадат, няма пречка основанието за уволнение по чл. 328,
ал. 2 КТ да се приложи и в хипотеза като разглежданата, при която е избран
само един нов член от колективен управленски и представителен орган (с
когото е сключен и договор за управление на дружеството), при уговорен в
устава на дружеството съвместно представителство – винаги заедно от двама
членове на Управителния съвет.
Поради това и възраженията на ищеца относно формалната валидност
на заповедта за уволнение са неоснователни.
Фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ
изисква наличието на следните кумулативни предпоставки: заеманата
длъжност да е била ръководна; да е сключен договор за управление на
предприятието и уволнението да е извършено в деветмесечен срок от
започване на изпълнението на договора за управление. За начало на
деветмесечният срок се приема сключването на договора за управление.
На основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само
служители от ръководството на предприятието. Понятието "ръководство на
предприятието" е легално дефинирано в § 1, т. 3 от ДР на КТ. В обхвата на
разпоредбата са включени ръководителят и неговите заместници, но "и други
лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес", т. е.,
включени са и лицата, които упражняват функции по организиране и
планиране на този процес, по разпределение на задачи между подчинени
служители и работници в предприятието и по организиране на дейности,
пряко свързани с ръководството на процеса и по спазването на трудовата
дисциплина.
Чл. 328, ал. 2 КТ се прилага независимо дали служителят е пряко
подчинен на ръководителя на предприятието или е на негово подчинение
посредством друг служител или други служители в управленската структура.
Йерархичната подчиненост няма решаващо значение, а от значение е дали на
служителя са били възложени функции по ръководство на трудовия процес в
смисъла, произтичащ от чл. 328, ал. 2 КТ и от § 1, т. 3 от ДР на КТ.
Установено е по делото, че задълженията по длъжностна
характеристика на ищеца са да организира, ръководи и контролира работата
на центровете за обслужване на клиенти на компаниите от групата „ЕНЕРГО
ПРО“ в градовете Търговище, Горна Оряховица, Велико Търново, Габрово,
Русе, Разград и Свищов; да организира, ръководи и контролира обслужването
на клиентите на компаниите от групата „ЕНЕРГО ПРО“ относно
предоставянето на информация и услуги, включително и координация на
изпълнението им; организира, ръководи и контролира въвеждането и
поддържането на информационната система с основните данни на клиентите
на компаниите от групата „ЕНЕРГО ПРО“ и договорите им; контролира
процесите по организацията на труда, трудовата дисциплина, работно време,
почивки и отпуски на служителите в отдела; контролира спазването на
Правилника за вътрешния трудов ред, основните организационни правила и
бизнес процеси, функционално установените политики и процедури,
изискванията на документацията на интегрираната система за управление на
9
качеството, здравето и безопасността при работа.
Анализът на вменените на ищеца трудови функции и задължения с
длъжносттната му характеристика, а именно: да оргнизира, да ръководи и да
контролира цялостната работа на центровете за обслужване на клиенти на
компаниите от групата „ЕНЕРГО ПРО“ в седем града от Северна България,
както и другите изброени по – горе задължения, включително и задължението
му да организира, ръководи и контролира въвеждането и поддържането на
информационната система с основните данни на клиентите на компаниите от
групата „ЕНЕРГО ПРО“ и договорите им, обосновават извода, че към
релевантния момент – 18.11.2022 год. ищецът е бил част от ръководството на
предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и § 1, т. 3 от ДР на КТ.
В случая не е налице вторият елемент от фактическия състав на
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ – относно сключения договор
за управление на предприятието. За да се избегне възможността за
злоупотреба с това основание за уволнение от страна на работодателя, в
практиката на ВКС на РБ е възприето становището, че за законосъобразното
му прилагане е необходимо договорът за управление да съдържа бизнес
задача с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, като напр. производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой
работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес
задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да
предложи и да изпълни по време на действие на договора, като при
неизпълнение той носи икономическа отговорност. Освен това е необходимо
възнаграждението му по договора за управление да е обвързано от
постигнатите стопански и финансови резултати, като при неизпълнение на
програмата той носи икономическа отговорност. Само при тези условия на
управителя е предоставена възможността да сформира управленски екип, с
помощта на който да изпълни поетите с договора за управление задължения,
поради което му се предоставят и правата по чл. 328, ал. 2 КТ. Няма пречка
бизнес задачата с конкретните икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена и с
други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, но е
необходимо да е налице връзка между тях. В случая такава връзка липсва.
Установено е по делото, че с решение на Надзорния съвет на
„ЕНЕРГО-ПРО Варна“ ЕАД от 23.09.2022 г. е избран нов член на
Управителния съвет на дружеството – Р.Ш., с когото на същата дата е
сключен договор за възлагане на управлението на дружеството. Въпросният
договор обаче има бланкетен характер и не съдържа никакви конкретни
стопански задачи, които да са възложени в тежест на новоизбрания член на
УС, изпълнението на които да оправдават и неговото право да извършва
едностранни промени в подчинения му екип с ръководни функции. Такива
задачи се съдържат в одобрения впоследствие с решение на УС от 27.09.2022
г. „бизнес план за 2022 г. – 2024 г.“ В случая обаче, макар и да е отразено
формално в решението от 27.09.2022 год. на УС на ответното дружество, че
одобрението на бизнес плана е свързано с избирането на Р.Ш. за член на УС,
10
връзка между договора за управление и одобрения бизнес план не може да
бъде извлечена нито от съдържанието на плана, нито от договора за
управление. Още повече, че в договора за управление не е упоменато никакво
приложение, което да е част от него, а за приетия впоследствие бизнес план е
посочено, че е такова приложение с нарочно отбелязване в горната част на
всяка негова страница. Отделно от това по делото липсват доказателства, от
които да се изведе извод, че възнаграждението на управителя по договора за
управление от 23.09.2022 год. е обвързано от постигане на заложените в
бизнес плана финансови резултати, няма и доказателства той да носи и
каквато и да е икономическа отговорност при неизпълнението им. Както се
посочи по – горе, в договора за управление от 23.09.2022 год. липсват клаузи,
от които може да се направи извод, че уговореното възнаграждение на
управителя Р.Ш. е обвързано или е поставено в заависимост, пряко или
косвено, от изпълнението или неизпълнението на икономическите параметри,
заложени в бизнес плана за развитие на групата „Енерго Про Варна ЕАД за
периода 2022 год. – 2024 год., липсва и анекс към договора в подобен смисъл.
С оглед изложеното, съдът намира, че в полза на работодателя не е
възникнало правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение на
ищеца на основанието, предвидено в чл. 328, ал. 2 КТ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че уволнението
на ищеца, извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш. - член на УС на
„Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и С.П.С.-
упълномощен представител на дружеството, с която е прекратено трудовото
му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, е незаконно и подлежи на
отмяна.
Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и подлежи на
уважаване.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
С оглед основателността на обуславящия иск – за отмяна на
незаконното уволнение, основателен е и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ – за възстановяване на ищеца на предишната работа.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца – чл. 225, ал. 1 КТ.
Установено е по делото, че в резултат на уволнението ищецът е останал
без работа и в шестмесечния срок от уволнението (19.11.2022 год. –
19.05.2023 год.), изтекъл към момента на устните състезания във въззивната
инстанция, не е работил по трудово правоотношение при друг работодател.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
11
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Нормата има предвид
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението.
В случая последният пълен отработен месец, предхождащ месеца на
уволнението, е месец септември 2021 год.; полученото от ищеца брутно
трудово възнаграждение за този месец е в размер на 2 847, 45 лева, а
дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за максималния 6-месечен
период от уволнението е в размер на 17084, 70 лева.
По изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 от КТ също е основателен и следва да се уважи до размера на сумата от 17
084, 70 лева за максималния 6-месечен период от уволнението.
В обобщение първоинстанционното решение в частите, с които са
уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, както и в
частта му, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е уважен до
размера на сумата от 11 389, 80 лева – обезщетение за оставането на ищеца
без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 19.11.2022 год. –
19.03.2023 год. е правилно и следва да бъде потвърдено в тези части. В частта
му, с която искът на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е
отхвърлен за разликата над 11 389, 80 лева до размера на сумата от 17084, 70
лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 5694, 90 лева), съставляваща обезщетение
за оставането му без работа в резултат на незаконното му уволнение и за
периода 20.03.2023 – 19.05.2023 год., следва да се отмени и да се постанови
друго, с което искът да бъде уважен до размера на сумата от 17084, 70 лева,
като в полза на ищеца се присъди и сумата от 5694, 90 лева, съставляваща
обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното му
уволнение и за периода 20.03.2023 – 19.05.2023 год., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Първоинстанциононното решение в частта му, с която искът на Ц. В. Н.
по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за сумата от 138, 90
лева, представляваща разликата над 17 084, 70 лева до претендирания размер
от 17223, 60 лева не е обжалвано и в тази част е влязло в сила.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАдв,
вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, в
полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат П. М. М. от АК–
Варна, с адрес на адвокатската кантора: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик
№ 106, ет. 1, офис 3, следва да се присъди сумата от 1649 лева – адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ във въззивното
производство.
При този изход на делото разноски на ответника по исковете „Енерго-
Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна не се присъждат.
12
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по исковете „Енерго-Про
Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата по сметка на ОС-Варна сумата от 114 лева, а
по сметка на РС-Варна – сумата от 227, 80 лева, съставляващи дължимата
държавна такса върху уважения размер от 5694, 90 лева на иска по чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1081/31.03.2023 год., постановено по гр.
дело № 511/2023 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които са уважени
предявените от Ц. В. Н. от гр. Търговище срещу „Енерго-Про Варна“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението ищеца Ц. В. Н. ЕГН **********
от гр. Търговище, извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш. – член
на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
и С.П.С. – упълномощен представител на дружеството; Ц. В. Н. ЕГН
********** от гр. Търговище е възстановен, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ, на заеманата преди уволнението длъжност - „Началник отдел“ в Отдел
„Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на
клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна и „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна е
осъдено да заплати на Ц. В. Н. ЕГН ********** от гр. Търговище, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 11 389, 80
лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа поради незаконното уволнение, а именно: за периода от 19.11.2022
г. до 19.03.2023 г. включително, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата
молба – 17.01.2023 год. до окончателното й изплащане;
ОТМЕНЯ Решение № 1081/31.03.2023 год., постановено по гр. дело №
511/2023 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за
разликата над 11 389, 80 лева до размера на сумата от 17 084, 70 лева (т. е., е
отхвърлен за сумата от 5694, 90 лева), предявения от Ц. В. Н. ЕГН
********** от гр. Търговище срещу „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода
20.03.2023 – 19.05.2023 год. в резултат на незаконното му уволнение,
извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш. – член на УС на „Енерго-
Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и С.П.С. –
упълномощен представител на дружеството и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
гр. Варна, да заплати на Ц. В. Н. ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.
Славейков № 43, ап. 10, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и
13
сумата от 5694, 90 лева (пет хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и 90
ст.), представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода
20.03.2023 – 19.05.2023 год. в резултат на незаконното му уволнение,
извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш. – член на УС на „Енерго-
Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и С.П.С. –
упълномощен представител на дружеството, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на
исковата молба (17.01.2023 год.) до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
гр. Варна да заплати на адвокат П. М. М. от АК-Варна, с адрес на
адвокатската кантора: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 106, ет. 1, офис
3, на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК, чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАдв, вр. чл. 7,
ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, сумата от
1649 лева (хиляда шестстотин „четиридесет и девет лева) – адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ във въззивното
производство;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на държавата по
сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 114 лева (сто и четиринадесет
лева), а по сметка на Районен съд –
Варна – сумата от 227, 80 лева (двеста двадесет и седем лева и 80 ст.),
съставляващи дължимата държавна такса върху уважения размер от 5694, 90
лева на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Първоинстанциононното решение в частта му, с която искът на Ц. В. Н.
от гр. Търговище по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за
сумата от 138, 90 лева, представляваща разликата над 17 084, 70 лева до
претендирания размер от 17 223, 60 лева не е обжалвано и в тази част е влязло
в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок, който
започва да тече от 03.07.2023 год., съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14