Решение по дело №2375/2019 на Районен съд - Габрово

 

 

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

       №352

гр. Габрово, 05.11.2020г.

 

                                        В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в публично заседание на  тринадесети  октомври през две хиляди и  двадесета  година в състав:

 

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора ..................   ....................... като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д.№2375  по описа за 2019год. и за да се произнесе взе  предвид следното:

 

 

       

          Производството  е  по  чл.127а, ал.2    от  СК.

          В исковата молба ищцата твърди, че  страните имат общо дете - М. С.Е.Б. с ЕГН **********. От раждането на детето ответникът се е свързвал с майката едва няколко пъти, като тази година е осъществил връзка с нея чрез представляващи го адвокати да уредят отношенията си във връзка с отглеждането и възпитанието на детето. По тази причина  ищцата говорила многократно с ответника по вайбър. той идвал два пъти в България и се виждал на живо с момиченцето. Провели са многократно разговори с адвокатите на ответника, но така и не е постигнато общо съгласие. Ищцата обяснила на ответника, че за момичето е много приятно изживяване да ходи на море в Гърция или на почивка в друга държава, когато майката има възможност да я води, но ответникът не е склонен да даде съгласието си момичето да излиза с майка си в чужбина. Твърди, че тъй като има същите  родителски права, каквито и майката, ако момичето ходи с майката в чужбина, така  и той да може да води детето в Мароко.

         По време на срещите с момиченцето самият той забеляза, че М. е много привързана към майка си. Самият ответник заявява, че е наясно, че за да вижда дъщеря  си има  нужда от време, но пак не  е съгласен да позволи на М. да излиза с майка си в чужбина, тъй като той не може да я взема с него. Г-жа Т. не смята, че детето ще се чувства добре само с баща си далеч от дома. Тя вижда, че момичето не може да се отпусне, когато е в присъствието на баща си. Езиковата бариера е сериозна пречка в общуването между двамата и се притеснява, че ответникът би могъл да отведе М. и да не я върне. Водила  е разговори с ответника по телефона и отново са обсъждали този въпрос, но той е казал, че към момента на М. не й е проблем, че не може да излиза в чужбина.

Ищцата  е направила многократни опити отношенията между нея ответника да бъдат уредени доброволно, кани го да дойде в България, за да се опознае с М. и да прекарат заедно известно време. Той не откликва на тези покани и е идвал два  пъти за по няколко часа, в които реално не се стигнало до никакво решение. В момента  детето е на 5-годишна възраст и  скоро ще започне да посещава училище и ще има възможност да се включи в организирани от училището екскурзии до близките държави. Също така проявява интерес към народните танци и майка й планира да я запише ансамбъл, с който също би могла да ходи на международни фестивали. Ако обаче въпросът с пътуването извън страната не бъде уреден навреме, момичето може пропусне подобна възможност, което би било излишно негативно изживяване за нея.

Също така за ответника не е удобно непрекъснато да пътува до България, за види дъщеря си. Майката също има възможност да води момиченцето в Холандия, за да може да се срещат там, да се запознае с културата и традициите в държавата, в която живее баща й, но той  до настоящия момент не изявява желание да позволи на детето да пътува в чужбина.

До тази година М. е носила имената на майка си, имала е документи и често е ходела на екскурзии с майка си, баба си и леля си. През 2014г. молителката подписала документ в Холандия, с който е дала съгласието си г-н Б. да припознае детето, но след това не е получавала никаква информация. Тази година е разбрала, че  през 2018г. ответникът е провел процедура пред Софийски градски съд, след което припознаването, извършено в Холандия е било признато и у нас. Дори е извадил дубликат на Акта за раждане на М., в който детето е вписано с неговите име. Ищцата не е била уведомена за така предприетата процедура от ответника  и останала много изненадана, когато е научила това.

Към настоящия момент пред PC - Габрово има висящо гражданско дело 1338/2019г. за решаване на въпросите във връзка с родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжката на детето.

          МОЛИ СЕ съдът да постанови решение, с което да се замести липсващото съгласие на бащата С.Е.Б. и да разпореди издаването на паспорт за  пътуване в  чужбина на детето М.  С.  Е.Б., както  и  да разреши  на  детето  да пътува  в чужбина до всички  държави членки на ЕС,  до  навършване на пълнолетие.

         Ищцата моли съда да постанови  предварително изпълнение на решението  по реда на чл.127а,ал.4 от СК.

         Ответникът  е  призован  по  реда  на  чл.48,ал.2 от ГПК.

         Особеният представител на ответника  адвокат Б.  Г. *** е  депозирал отговор в установения едномесечен срок. Оспорва иска, излага възражения че с оглед пандемията  от  корона вирус в настоящата ситуация такива пътувания на майката и детето в чужбина са неуместни и че детето няма да пострада ако в настоящата или следващата години не пътува в чужбина. Не се противопоставя за снабдяването с документ  за  самоличност.

         С влязло  в  сила  протоколно  определение  в открито  съдебно заседание от  15.09.2020г.  по гр.д.№1338/2019г. по  описа  на Районен съд –Габрово е  одобрена спогодба между майката Д.  П.Т.  и   бащата С.   Е.  Б., с която  последният   се  задължава  при  поискване от  страна  на  майката  да даде  съгласие и да съдейства  за издаването на паспорт   на детето, както и да  даде  съгласие за пътуване  на майката   с  детето   до  Кралство  Нидерландия  и обратно  за   конкретен  период   от  време, като  за целта да  даде   своето  писмено   нотариално   заверено   съгласие в  срок  до   една седмица   от  поискването  му.

         Съдът приема, че с така  одобрената спогодба, настоящият спор между  страните по  чл.127а  от СК  не  е  разрешен, въпреки че  съдебната спогодба има правен ефект на влязло в сила  решение. В представената спогодба   бащата   не е дал изрично съгласие за издаване  на паспорт  и за пътуване  в чужбина на дъщеря  си М., а само  се  е задължил  да даде  такова   в  срок  от една  седмица от  поискването  му от  майката, което  означава, че в  тази част съдебно-спогодителният протокол не може  да послужи  като  изпълнително основание нито  за снабдяване с документ  за самоличност  на детето, нито  за  пътуването  му  в  чужбина.

         По изложените  съображения съдът  приема, че процесният спор  между страните не е бил разрешен с представения по делото съдебно –спогодителен  протокол, поради  което предявеният иск  по чл.127а от  СК  е допустим  за разглеждане  в  настоящотото  производство.

         Съдът  като  прецени   поотделно и  в съвкупност събраните по делото  доказателства, приема  за  установено  от  фактическа  страна следното:

         Видно  от  представеното удостоверение  за  раждане, детето М.  С.  Е. Б. , родена на ***г. в гр.София е  с  родители:  майка-Д.  П.  Т. и  баща- С.  Е.Б..

         С  влязло  в сила  протоколно  определение постановено  в открито  съдебно заседание  на 15.09.2020г.  по гр.д.№1338/2019г. по  описа  на Рйонен съд –Габрово е  одобрена спогодба между майката Д.  П.Т.  и   бащата С.   Е.  Б., относно  следното:

  Упражняването на родителските права по отношение на детето М. С.Е.Б., ЕГН********** да бъде предоставено на майката Д.П.Т., ЕГН **********.

 На територията на Република България местоживеенето на детето М. С.Е.Б., ЕГН ********** се определя по постоянния адрес на майката, а именно с. *******, обл. Габрово, общ. Габрово.

 Детето М. С.Е.Б., ЕГН **********  ще има контакт (включително чрез видеовръзка) със своя баща С.Е.Б. всеки ден в периода от 19:00 часа до 20:00 часа по телефон, Viber, Skype, Facebook, Whatsapp и всеки друг метод на електронна комуникация, като майката се задължава да осигурява редовен контакт между бащата и детето.

          Бащата С.Е.Б. има право на самостоятелен личен контакт със своята дъщеря по 1 седмица всеки месец (от неделя до неделя) от 10:00 часа до 19:00 часа, като контактите ще се осъществяват на територията на гр. Габрово. Бащата се задължава да връща детето М. С.Е.Б. в дома на майката всеки ден до 19:00 часа.

          След навършване на 8 години от детето М. С.Е.Б.,  бащата С.Е.Б. ще има право на лични контакти с дъщеря си, като я взема при себе си с преспиване за по 3 дни в седмицата, която ще прекарва със своята дъщеря всеки месец. Също така в летния период от 1-ви юли до 31-ви август бащата ще има право да взема детето при себе си по 15 дни на територията на Република България и по 15 дни на територията на Кралство Нидерландия, както и през половината зимна ваканция. През четна година бащата ще взема при себе си детето М. С.Е.Б. от първия ден на зимната ваканция до 28-ми декември, като се задължава на 28-ми декември да върне детето в дома на майката до 18:00 часа. Остатъкът от ваканцията детето ще прекарва със своята майка Д.П.Т.. През нечетна година детето ще прекарва първата половина от ваканцията заедно със своята майка Д.Т., която се задължава на 28-ми декември да предаде детето на бащата С.Е.Б., който взема детето от дома на майката. Детето прекарва остатъка от зимната ваканция заедно със своя баща, който се задължава да върне детето в дома на майката до 18:00 часа на последния ден от ваканцията. Детето ще прекарва рождения си ден с двамата родители.

         Бащата С.Е.Б. се задължава да заплаща издръжка на малолетното дете М. С.Е.Б. в размер на 100 евро, докато детето живее за постоянно в Република България и в размер на 200 евро от момента, в който детето се установи в Кралство Нидерландия. Издръжката се дължи чрез майката Д.П.Т. по нейна банкова сметка ***L38 INGB0006016440.

         В случай, че майката Д.П.Т. се премести и установи трайно да работи и живее в Кралство Нидерландия родителите ще упражняват съвместно родителските права по отношение на детето М. С.Е.Б. по общо съгласие.

         Бащата С.Е.Б. дава своето съгласие за евентуална промяна на местоживеенето на детето в Кралство Нидерландия. В Кралство Нидерландия местоживеенето на детето М. С.Е.Б. ще бъде при нейната майка на територията на Амстердам, Кралство Нидерландия.

           Бащата С.Е.Б. има право на личен контакт със своята дъщеря по 1 седмица всеки месец (от неделя до неделя) от 10:00 часа до 19:00 часа, като контактите ще се осъществяват на територията на Амстердам, Кралство Нидерландия. Бащата се задължава да връща детето М. С.Е.Б. в дома на майката всеки ден до 19:00 часа.           

           След навършване на 8 години от детето М. С.Е.Б.,  бащата С.Е.Б. ще има право на лични контакти с дъщеря си, като я взема при себе си с преспиване за по 3 дни в седмицата, която ще прекарва със своята дъщеря всеки месец. Също така в летния период от 1-ви юли до 31-ви август бащата ще има право да взема детето при себе си по 30 дни в Кралство Нидерландия, както и през половината зимна ваканция. През четна година бащата ще взема при себе си детето М. С.Е.Б. от първия ден на зимната ваканция до 28-ми декември като се задължава на 28-ми декември да върне детето в дома на майката до 18:00 часа. Остатъкът от ваканцията детето ще прекарва със своята майка Д.П.Т.. През нечетна година детето ще прекарва първата половина от ваканцията заедно със своята майка Д.Т., която се задължава на 28-ми декември да предаде детето на бащата С.Е.Б., който взима детето от дома на майката. Детето прекарва остатъка от зимната ваканция заедно със своя баща, който се задължава да върне детето в дома на майката до 18:00 часа на последния ден от ваканцията. Детето ще прекарва рождения си ден с двамата родители.

         Местоживеенето на детето в страна, различна от Република България и Кралство Нидерландия, се променя по изрично съгласие на двамата родители или по съдебен ред.

          Към датата на подаване на молбата в съда- 04.12.2019г., детето  М.  е  на  пет  години.

          По делото е приет  социален доклад, изготвен от ОЗД при Д”СП”- Габрово, в който се посочва, че  ищцата  се грижи за дъщеря  си в  собствено жилище в Габрово, като качествено задоволява  битовите, социалните и  образователните  потребности. Има сериозна  подкрепа  от  разширения семеен кръг, когато е извън  България. Д.  Т. мотивира  дъщеря  си да поддържа  връзка с  баща си по  телефон, както и личен  контакт. В  дългосрочен  план  желае детето  да живее  заедно  с нея в Нидерландия и да има   нормални отношения и контакти   с  баща си и неговите близки, както и да  могат двете да пътуват  на екскурзии и почивки   извън  България.

         Представено е копие  от  социален  доклад, изготвен от МСС –Нидерландия  с  преводи  от нидерландски  на английски език,   и   от  английски  на български език  по гр.д.№1338/2019г.  на РС-Габрово, от който се установява, че бащата С.Е.Б. ***, Нидерландия. Ползва апартамент  на първия етаж от къща, който се състои от всекидневна с  кухня и спалня. Няма  постоянна работа  и живее  от  помощи.

          По делото са представени съгласие за регистриране на  адрес от  21.09.2020г. до Община Амстердам и писмо за регистрация на адрес от Община Амстердам  с превод  от  нидерландски  на български език, от  които е видно, че ищцата Д.П.Т. има адресна  регистрация в  град Амстердам.

          Представено  е копие  от първа  страница на  паспорта  на детето, в който   е  вписано с имената  на майката - М.   Д.  Т..

          В  съдебно  заседание майката обяснява, че  работи в Холандия, като ходи и се връща заради детето. Един месец работи там, две седмици е тук. Когато М.  е била  по-малка  я вземала със себе си. Там работи в заведение. Живее в къща, в която  ползва  една стая.  Детето е пораснало и  може да го взема  със  себе си през ваканциите  в Холандия. Нейната майка  винаги пътува с  тях. Майка й ще гледа детето докато тя е  на работа. Бащата също живее в Холандия. Неговите майка, баща, сестри и  братя са  в Холандия, но има роднини и в Мароко. Определени са контакти на бащата с детето. Когато  детето тръгне на училище ще  се  върнат за  постоянно  в  България.

Свидетелката Пепа  Бочева Т. посочва, че дъщеря й работи в Холандия, в Амстердам, като сервитьорка  в  кафене. Живее на квартира. Дошла си е в края на април, началото на май, и след това се върнала в Холандия. Детето ще остане  тук при тях. През 2018г., есента М.  е  била в Холандия  с майка си.  Ще гледа детето там,  ако  бъде записано за училище в Холандия. Обяснява, че  първоначално в акта за раждане детето  е записано  с имената на майката. Бащата е припознал М. през 2019г. в Холандия. Детето е родено в България, след което на 2 месеца заминава в Холандия с майката, където  са живели с бащата. От датата на издаване на удостоверението за раждане, в което е вписан бащата, детето не е пътувало в чужбина. Имали  са  резервация в  Гърция, където имат роднини, но  не  са  отишли. Освен в Холандия не са водили М.  другаде. Детето има паспорт с имената на майката. Родителите на М. така и не стигнали до споразумение за пътуването й в чужбина. Бащата искал от майката да подпише декларация, детето да  може  да  пътува  до  Мароко.

          Детето не  е изслушано в  съдебно заседание поради ниската  си  възраст.

          При  така  събраните  доказателства  по делото,  съдът  прави следните  правни изводи:

           Производството по издаване на  паспорт като български документи за самоличност е регламентирано от Закона за българските лични документи, обн. ДВ бр. 93/11.08.1998г.; с изм. и доп., и Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 8.02.2010 г., обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010г., доп., бр. 42 от 4.06.2010г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Закона за българските лични документи установява, че паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната, както и основен идентификационен документ за самоличност на българските граждани и на територията на Република България. От логическото тълкуване на чл. 5 и чл. 45 от Закона за българските лични документи се налага изводът, че за издаването на паспорт на малолетни и непълнолетни е необходимо подаване на заявление лично и от неговите родители, или заедно със заявлението представяне на писмено съгласие на отсъстващия родител с нотариална заверка на подписа. Липсата на такова съгласие може да бъде заместена само с позитивно решение в производство по чл. 127а от СК. Допълнително, в чл. 23, ал. 3 и 4 от Правилника за издаване на българските лични документи е предвидено, че при отсъствие на родител, настойник или попечител подписът в заявлението за издаване на паспорт се полага от лице, упълномощено от него с изрично нотариално заверено пълномощно, или се представя някой от следните документи: влязло в сила съдебно решение за разрешение за издаване паспорт на лице, ненавършило 18-годишна възраст, без съгласие на отсъстващия родител; влязло в сила съдебно решение за лишаване на единия родител от родителски права; препис-извлечение от акт за смърт. Същевременно, съгласно чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а  от  Семейния кодекс.

          Съдът  намира, че  с оглед на събраните доказателства, молбата по чл. 127а от СК  се  явява  основателна.

          Безспорно по делото е, че след раждането на детето  М., родителите  не  са  живели  заедно.

          Ответникът  няма адресна регистрация  на  територията на  Р. България. Същият  живее в  Амстердам, Нидерландия. Майката  упражнява  родителските  права спрямо детето и сама полага преките грижи по отглеждането и възпитанието му в гр.Габрово. Разчита  на помощта и подкрепата на своите родители. Тя често пътува до Нидерландия, където работи  за период  от един  месец и след  това се връща  за две седмици при  детето. През  този период  грижите за  М.  полага нейната  баба  по  майчина линия.

          Има възможност детето М.  да  пътува   до Нидерландия, където  да прекарва  време  със  своята майка, както и да  има лични контакти с  баща си, който живее там. Освен  това семейството на майката има  роднини в  Гърция, докъдето  също да  може  да  пътува.

          С оглед на  гореизложеното съдът счита, че  следва  да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на  бащата за  издаването  на паспорт на детето М.,  и за пътуването му до Нидерландия, както и до другите  държави членки на  ЕС,  до   навършване на  18-годишна  възраст  на   детето. 

          Съгласно разпоредбата на чл. 127а,ал.4 от СК, съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Разпоредбата има предвид предварително изпълнение в  смисъл на предварително приложение на чл.242, ал.2, т.1- 3 от ГПК.  Постановената от съда мярка и е специална по отношение на предвидените от  чл.242 от ГПК, като характерното в случая е, че допускането на предварително изпълнение е предоставено на преценката на съда, при която отново водещ е преди всичко интересът на детето.

          В  случая  е  изцяло  в интерес на детето  да  се допусне  предварително изпълнение, за да не се  осуети пътуване на детето М. до Нидерландия,  и  възможността там да се види със своя баща по време на предстоящите Коледни и Новогодишни празници. Нуждата от предварително изпълнение на решението се обуславя и от факта, че общуването между  двамата родители  е  усложнено с оглед на голямото разстояние между  тях, както и липсата  на  разбирателство.

          Поради  това, съдът намира, че на основание чл. 127а, ал.4 от СК във  вр. чл. 242 ал.2 т.3 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

           С  оглед  изхода  на спора,  ответникът  следва да  бъде осъден  да заплати на ищцата направените разноски по делото в  размер  на  750лв., от които: държавна такса- 30.00лв;  депозит за  особен представител на ответника- 300лв., адвокатско  възнаграждение- 400лв. и депозит  за призоваване  чрез ДВ- 20.00лв., на  основание чл.78,ал.1 от ПК.

        Мотивиран  от  така изложените съображения, съдът 

                              Р     Е     Ш     И:

       ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ  по  искането  на  майката Д.  П.  Т.,ЕГН**********, с адрес: ***, с  пълномощник: адвокат Х.  П. ***, съдебен  адрес:***, заместващо   съгласието  на бащата  С.Е.  Б., роден  на  ***г., гражданин  на Нидерландия, с особен  представител: адвокат Б.  Г. *** да се издаде паспорт за пътуване  в чужбина на детето М.  С.  Е.  Б., ЕГН**********,  на основание  чл.127а, ал.2   от  СК.

          ДАВА  РАЗРЕШЕНИЕ  по  искането  на майката Д.  П.  Т.,ЕГН**********,с адрес: ***, с  пълномощник: адвокат Х.  П. ***, съдебен  адрес:***, заместващо   съгласието  на бащата  С.Е.  Б., роден на  ***г., гражданин  на Нидерландия, с особен  представител: адвокат Б.  Г. ***, детето М.  С.Е.Б., ЕГН**********, да напуска пределите  на Република България, както следва: да пътува от  Република България до Нидерландия, както и до  всички  други държави- членки  на  ЕС до  навършване на  18-годишна  възраст на   детето, на  основание  чл.127а, ал.2   от СК.

         ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, на основание чл. 127 а, ал.4  от  СК.

         ОСЪЖДА С.Е.  Б., роден  на  ***г., гражданин  на Нидерландия, с особен  представител: адвокат Б.  Г. *** да заплати на Д.  П.  Т., ЕГН**********, с  адрес: ***, с  пълномощник: адвокат Х.  П. ***, съдебен  адрес:***, направените разноски по делото в размер на 750лв./седемстотин  и петдесет  лева/, на основание  чл.78,ал.1  от  ГПК

         Решението  подлежи на  въззивно  обжалване пред Габровски окръжен съд  в  двуседмичен  срок   от  връчването  му  на  страните.

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: