РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Пловдив, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно
административно наказателно дело № 20235000600265 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава 83д вр. чл. 83а и сл. ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба на служебния процесуален представител на
ЕООД „*“ гр. * адв. К. С. срещу решение № 101/26.05.2023г. по а.н.д. № 447/23 г. по
описа на ОС-Пазарджик, с което му е наложена, на основание чл. 83г, ал. 7, т. 1 ЗАНН,
имуществена санкция в размер на 233 848.89 лева, представляваща равностойността на
имуществена облага, с която дружеството се било обогатило от престъпление по чл.
255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено от А. Д. К.
като негов управител и представител.
Жалбата е своевременно предявена. Защитата твърди съществено нарушение на
процесуалния закон, изразено в непредоставяне на възможност на санкционираното
юридическо лице да оспори в рамките на наказателното производство срещу своя
управител факта на престъплението (от което се твърди, че се е обогатило), неговата
квалификация или авторството. В тази връзка се позовава на решение от 10.11.2022 г.
по дело № С-203 от 21 г. на СЕС, постановено по искане на Бургаския окръжен съд,
който е бил сезиран с аналогичен казус на санкциониране на ЕООД. Излага се и
алтернативна позиция за незаконосъобразност на решението – изтекла абсолютна
погасителна давност.
Преди датата на съдебното заседание постъпи писмено становище на адв. К. С.,
с което той обяви, че не му е възможно да присъства, но поддържа искането за отмяна
на пазарджишкото решение по съображенията, изложени в решението на СЕС от
1
10.11.2022г., копие от което е приложил към становището.
Съдът не можа да открие собственикът на санкционираното дружество Г. А. М.
на нито един от обявените негови лични адреси, както и на адресите на дружеството,
поради което въззивното производство протече задочно.
При въззивните прения представителят на прокуратурата изложи становище, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и предложи на бъде потвърдено.
Противопостави се на довода за изтекла преследвателна давност, като обърна внимание
на нормата на чл. 83а, ал. 8 ЗАНН, в която бил визиран срок, равен на все още
неизтеклия срок за наказателно преследване за престъплението, от което била
реализирана облагата. Що се отнася до решението на СЕС, то не било приложимо към
настоящия казус, тъй като санкционираното дружество имало правноорганизационната
форма на ЕООД, така че едноличният собственик на капитала му участвал в
същинското наказателно производство (в качеството на подсъдим).
Апелативният съд гр. Пловдив, след като обсъди доводите и съображенията
на страните и подложи обжалваното решение на служебна проверка, прие, че не е
законосъобразно и следва да бъде отменено и заменено с отхвърлителен диспозитив:
Това е така, тъй като проведената наказателна процедура, след разгръщане на
която е наложена обжалваната имуществена санкция, противоречи на чл. 48 от
приложимата Харта на основните права на Европейския съюз. Адв. С. с основание се
позовава на споменатото решение на СЕС от 10.11.2022г., а прокурорът от АП-
Пловдив не е прав, че във въпросното решение е коментиран казус, с който сега
разглежданият не бил идентичен.
Ето предисторията на произнасянето на решението на СЕС: В Окръжен съд гр.
Бургас е било образувано административнонаказателно производство по предложение
на Окръжна прокуратура гр. Бургас за реализиране, по реда на чл. 83б и сл. ЗАНН, на
имуществената отговорност на ЕООД, което се е обогатило от данъчно престъпление,
извършено от неговия управител (вж. н.д. № 1302/20г.). През 2021 г. съдът е спрял
производството по делото и е отправил до СЕС преюдициално запитване. Бил зададен
въпроса дали правната уредба на реализиране на имуществена отговорност на
юридическо лице за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице,
овластено да формира волята му, противоречи на чл. 48 от Хартата на основните права
в ЕС, в случай че отговорността на последното не е окончателно установена.
По запитването е било образувано дело С-203/21г. по описа на СЕС, по което е
произнесено горното решение.
Със запитването е разяснено, че съгласно нормата на чл. 83г, ал. 6 ЗАНН
сезираният от прокуратурата с предложение за имуществена санкция на юридическо
лице съд изследва единствено дали юридическото лице е получило неправомерна
облага и в какъв размер, дали има връзка между извършителя на престъпното деяние и
юридическото лице и между деянието и облагата. Изброяването е лимитативно, което
означава, че не е предвидена възможност за разглеждане на въпроса дали
престъплението, представляващото основание за налагане на санкцията, действително
е било извършено. С други думи, юридическото лице, срещу което е депозирано
прокурорското предложение, въобще не може да повдигне подобен въпрос.
Разполагайки с тази информация, СЕС е счел, че санкционираното юридическо
лице е било лишено от възможност за надлежно упражняване на своето право на
защита, а трябва да понесе последиците от воденето на отделно производство срещу
овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице. Обърнал е
внимание, че с възможност за оспорване на престъплението не разполага и във
въззивно, а също в извънредно производство по възобновяване на наказателни дела.
2
Отбелязал е, че това противоречи на постулата, визиран в чл. 48 от Хартата, според
който санкционираното лице трябва да има право да иска пълен съдебен контрол.
В заключение СЕС е обобщил, че не е допустима правна уредба, съгласно която
националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за
престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира
неговата воля или да го представлява, в случай че на юридическото лице не е дадена
възможност да оспори действителното извършване на престъпление. Този извод на
практика дава отговор и на преюдициално зададения въпрос за допустимост на
ситуация на паралелно развиващи се (неприключили) наказателни производства –
едното срещу физическото лице; другото срещу юридическото лица, на което първото
е било овластено да формира волята или да го представлява.
Вижда се, че казусът, с който е бил сезиран СЕС, не се отличава от настоящия
случай. Прокурорът от АП-Пловдив намира различие в това, че „*" имало
правноорганизационната форма на ЕООД. Всъщност същата форма е имало и *
дружество. Пък и в случая е била реализирана наказателната отговорност на лице,
различно от едноличния собственик на капитала на „*“ Г. М.. Това лице е било
неговият управител А. Д. К.. Единствено той е имал възможност да оспори
извършването на инкриминираното престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 НК, от което е произлязло избягване плащането на данъчни задължения на ЕООД
„*“ по ЗДДС в размер на 233 848.89 лева (но в последна сметка е избрал
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК). Едноличният собственик на
капитала на ЕООД-то Г. А. М. не е бил поканен за участие по делото, нито е изразил
своето становище писмено; впрочем дори не е бил свидетел по делото. Не би могло и
да бъде другояче, при положение че участниците в съдебното производство са
лимитативно изброени (в чл. 247г НПК). Дружеството не е разполагало с възможност
за ефективно оспорване на престъплението на своя овластен служител и в следващите
редовни и извънредна инстанци, и в свързаните производства.
Може да се обобщи, че изведените в решението на СЕС заключения важат с
пълна сила и за настоящия случай, тъй като санкционираното ЕООД „*“ нито е
участвало в същинското наказателно производство (в хода на което се е решавал
въпросът за причастността на управителя му г-н К. към данъчното престъпление, от
което според внесеното прокурорско предложение по чл. 83б ЗАНН се е обогатило),
нито по друг начин е било взето становището му по обвинението, а в настоящото
административнонаказателно производство не е предвиден пълен съдебен контрол
(обхващащ извършването на данъчното престъпление, неговата съставомерност и
авторството).
*
След като на санкционирания субект не е осигурена възможност да оспори
основанието за своята имуществена отговорност на нито един етап от процесуалната
история на случая, е било засегнато, очевидно несъразмерно, гарантираното му в чл. 48
Хартата право на защита. Това право има субективен характер, както подчертава и
СЕС в точка 63 от своето решение. Следователно не е споделим изводът на
пазарджишкия съд, че упражняването му от страна на наказания управител К. е
достатъчно. Субективното естество на обсъжданото право означава, че самата
засегната страна трябва да може да го упражни ефективно.
Точно от такава възможност е било лишено засегнатото ЕООД „*“, а поради
това и прокуратурата се е лишила от възможността да претендира да бъде реализирана
негова имуществена отговорност за същото това престъпление.
В атакуваното съдебно решение коментираното нарушение на правото на
3
защита на ЕООД „*“ по чл. 48 от Хартата е игнорирано. Това бездруго означава, че
решението се явява незаконосъобразно. Връщането на делото за ново
първоинстанционно раглеждане е безсмислено обаче, тъй като единственият валиден
процесуален ход е отхвърляне на предложението на ОП-Пазарджик. Настоящата
инстанция може да замести първата инстанция, като постанови отхвърлителен
диспозитив (арг. от чл. 83д, ал. 4, т. 2 ЗАНН).
С оглед този резултат от въззивния контрол губи практическо значение
разглеждането на възражението за изтекла давност.
По изложените съображения и на основание чл. 48 от Хартата на основните
права на ЕС във връзка с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ Пловдивският апелативен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението № 101/26.05.2023г. по а.н.д. № 447/23 г. по описа на ОС-
Пазарджик, с което на ЕООД „*“ гр. * е наложена, на основание чл. 83г, ал. 7, т. 1
ЗАНН, имуществена санкция в размер на 233 848.89 лева за извършено от негов
управител престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК и вместо това и на
основание чл. 83д, ал. 4, т. 2 ЗАНН ОТКАЗВА да наложи имуществена санкция.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4