Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3661 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на П.А.К. и Р.А.К., с
която са предявени обективно съединени искове срещу държавата, представлявана
от министерство на финансите (МФ), министерство на регионалното развитие и
благоустройството (МРРБ) и министерство на вътрешните работи (МВР).
Ищците твърдят, че са собственици по наследство от А.К.К., починал на 30.06.1978 г. на дворно място с площ от 580
кв.м., находящо се в гр. София, м. „Центъра“, представляващо парцел ХХ от кв.
459 по регулационния план, действащ към 1936 г., а по действащия план – имот
пл. № ХІІІ, к.л. 384, м. „******-10“, при съседи: ул. „Гурко“, наследници на А.
Б., МВР и Н. Д., на първи, втори и трети етаж от жилищна сграда, изградена в
дворното място и на 385 броя акции, представляващи 25.66% от капитала на
съществуващото 1947 г. „Р.“ АД.
Така описаното имущество било конфискувано от
наследодателя им А. К. с присъда от 01.02.1945 г. по НОХД № 2/1945 г. на ІІ-13
членен състав на Народния съд. Присъдата била отменена с решение №
243/12.04.1996 г. по НОХД № 707/95 г. на ВС и отнетото имущество подлежало на
връщане. За държавата възникнало задължение по чл. 151 от ЗИН (отм.). С молба
вх. № 08-0027 БА от 24.09.1997 г. до областния управител на София-област П.К.
поискал възстановяване на собствеността върху недвижимия имот в гр. София, зает
от МВР. Областният управител издал заповед за деактуване
на имота.
Същият недвижим имот обаче бил одържавен и с Указ №
46/13.08.1945 г. и подлежал на реституция на основание чл. 2, ал. 1, пр. посл.
от ЗВСОНИ, като по силата на посочената норма реституцията настъпвала по силата
на закона.
С решение на СГНС № 6 от 08.02.1950 г. сградата и
дворното място били определени и предадени за ползване на МВР, а имотът –
актуван с АДС № 592/5768 от 1953 г.
На 23.01.1997 г. областният управител на София-област
постановил заповед № РД-57-007, с която била наредено отписване от актовите
книги за държавна собственост на АДС № 370/04.11.1997 г. и предаването на
наследниците на А.К.К. на владението върху имота,
находящ се в гр. София, ул. „Гурко“ № 32, м. „Зона Г-8 и Г-10“ по плана на гр.
София на площ от 600 кв.м. и построената в него масивна сграда с площ от 251
кв.м., без таванския етаж, чието преустройство – изравняване на ниво сградата
на ул. „Гурко“ № 34 остава държавна собственост.
Впоследствие МВР актувало имота като свой с АПДС №
418/1997 г. В решения на ВКС и САС било прието, че имотът бил отреден за
ведомство, притежаващо властнически функции и за задоволяване на държавни и
обществени нужди, поради което не подлежал на реституция.
Твърдят, че държавата не ги обезщетила за конфискувания с
присъдата от Народния съд и с указ № 46/1945 г. недвижим имот, нито като
собственици на 385 броя акции от „Р.“, гр. Казанлък. Поради това заявяват
правен интерес от предявяване на искове за осъждане на държавата,
представлявана от МФ да им заплати сумата от по 20 000 лева, частичен иск
от 3 000 000 лева, с която държавата се обогатила и представляваща
паричния еквивалент на отнетия недвижим имот в гр. София, подлежащ на връщане след
отмяна на присъдата от 1945 г. и по 5 000 лева, частичен иск от сумата от
2 000 000 лева, представляваща паричната равностойност на 385 бр.
акции от капитала на „Р.“ АД, гр. Казанлък, ведно със законните лихви върху
сумите от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
С уточнителна молба от 16.08.2016 г. ищците са заявили,
че предявяват евентуален иск за солидарно осъждане за заплащане на сумите от по
20 000 лева срещу МРРБ и МВР.
Ответникът държавата, чрез министъра на финансите е подал
отговор, в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва
пасивната легитимация на държавата. Счита, че ищците излагат противоречиви
твърдения относно основанието, от което произтичало правото им на собственост.
Процесният имот в гр. София представлявал публична държавна собственост и
собствеността върху него не подлежала на реституция нито по реда на чл. 151 от
ЗИН (отм.), нито по чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ. За ищците съществувал друг ред за
защита, поради което не могли да се ползват от иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Направено е евентуално възражение за погасителна давност на вземането за
обезщетение.
Към датата на откриване на наследството – 30.06.1978 г.
наследодателят на ищците А. К. не бил собственик на 385 броя акции от капитала
на „Р.“ АД, гр. Казанлък, тъй като са били конфискувани с присъда на Народния
съд от 1945 г. „Р.“ АД било национализирано през 1947 г. и активите му станали
собственост на държавата. Към датата на реституцията – 1996 г. дружеството е
било заличено от търговския регистър, а активите и пасивите му – включени в
капитала на „К.“ АД. С приемане на ЗОСОИ законодателят създал ред за
обезщетяване на правоимащите лица – замяна на одържавеното имущество с
обезщетение. Със заповед № 198/21.11.2002 г. на министъра на икономиката на
наследниците на А. К. било признато правото на обезщетение с компенсаторни
записи по активното салдо от нарочния баланс на „Р.“ АД за стойността на
одържавените 385 броя акции. Размерът на обезщетението – компесанторни записи
на обща стойност 6 004 лева били издадени и регистрирани по сметки на П.А.К.
и Р.А.К., получени от тях на 04.01.2005 г. Поради това държавата не се
обогатила със стойността на 385 броя акции и искът за обезщетение за отнетите
от държавата акции бил неоснователен. Заявява евентуално възражение за
погасителна давност.
Ответникът МРРБ е подал отговор, в който оспорва
пасивната си легитимация. Счита, че ищците не излагат твърдения за наличие на
основание да ангажират солидарната отговорност на МРРБ и МВР по предявения при
условия на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумите от по 20 000
лева. Твърди, че наследодателят на ищците не е бил единствен собственик на
имота на ул. „Гурко“ № 32 в гр. София. След надлежно провеждане на
законоустановените процедури по отчуждаване на имота той станал собственост на
държавата, а предпоставките за настъпване на реституционния ефект не били
налице. Молбата за отписване на имота от актовите книги била подадена преди
влизане в сила на ЗОСОИ и на изменението на ЗВСОНИ от 22.11.1997 г., а
областният управител нямал задължение да проверява предпоставките за
обезщетяване на заявителите по ЗОСОИ, нито разполагал с материална
компетентност да одобрява АДС (частна) № 370/04.11.1997 г. При влизане в сила
на ЗВСОНИ имотът представлявал публична държавна собственост и като такъв бил
изключен от приложното поле на реституционния закон. Възразява и за евентуално
погасяване на иска по давност.
Ответникът МВР е подал отговор, в който счита иска за
неоснователен, недоказан и погасен по давност. При отмяна на присъда на
Народния съд собствениците на конфискувани имоти и техните наследници не могли
да се позовават на възстановяване на собствеността върху тези имоти на
основание чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, а единствено от реда по чл. 151 от ЗИН
(отм.), който обаче изисквал обектите да се намират в гражданския оборот. Със
сила на пресъдено нещо между МВР и ищците било установено, че процесният имот
на ул. „Гурко“ № 32 в гр. София представлявало публична държавна собственост и
че конфискуваната сграда била унищожена по време на бомбардировките. Ответникът
се позовава и на погасителна давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съставът
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго,
наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.
Тежестта за доказване на посочените факти е за ищцовата страна, тъй като всички
те са пораждащи спорното право.
Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен
и е предоставен на разположение на правоимащия, който не разполага с друг иск,
с който да защити правата си.
Претенцията си ищците основават на твърдението, че държавата
им дължи обезщетение за конфискуван с присъдата от Народния съд и с указ №
46/1945 г. недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Гурко“ № 32, м. „Зона
Г-8 и Г-10“ по плана на гр. София на площ от 600 кв.м. и построената в него
масивна сграда с площ от 251 кв.м., без таванския етаж.
Не се спори, че с решение № 1251/22.11.2007 г. по гр.д. №
1559/2006 г. на ВКС, ІІ г.о. е оставено в сила решение от 05.07.2006 г. по
гр.д. № 2584/2002 г. по описа на САС, с което е отхвърлен предявения от П.А.К.
и Р.А. К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен срещу МВР за
признаване за установено, че ищците са собственици на застроено място,
съставляващо парцел ХХ в кв. 459 по плана на гр. София, м. „Центъра“ с площ от
580 кв.м., а по графични данни с площ от 600 кв.м. и съставляващо имот № 13,
отразен в к.л. № 384 в кадастралната основа на регулационен план на гр. София,
м. „******-10“, при съседи: ул. „Гурко“, наследници
на А.Б., МВР и Н.Д., ведно с частта от застроената в същото място масивна
сграда с площ от 251 кв.м., съставляваща целите първи, втори и трети етажи без
надстроения тавански етаж и за предаване на владението върху имота.
Установено е, че процесният имот е бил конфискуван от
наследодателя на ищците с присъда от 01.02.1945 г. по н.д. № 2/1944 г. на ІІ
състав на Народния съд по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу
съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Присъдата е отменена с
решение № 243 от 12.04.1996 г. по н.д. № 707/1995 г. на ВС, а Наредбата-закон е
сред актовете, включени в приложното поле на ЗВСОНИ (ред. ДВ, бр.
107/18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г.).
В исковата молба ищците заявяват, че след като имотът не
е могъл да бъде върнат реално, областният управител на София област е следвало
да приложил разпоредбата на чл. 151 от ЗИН (отм.). Съставът на чл. 151 от ЗИН (отм.) не е идентичен с този на
чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, но и в двете хипотези, уреждащи връщане на незаконно
отнето имущество следва да се преценява дали отнетият имот реално съществува
като самостоятелен обект на собственост. (така решение № 314/11.06.2009 г. по
гр.д. № 5970/2007 г. по описа на ВКС, ІV г.о.) Такава именно преценка е
извършена в рамките на производството по чл. 108 от ЗС и категорично е
установено, че реално връщане на конфискувания имот не е могло да се извърши. По
силата на съставения акт за публична държавна собственост № 418 от 14.10.1997
г., към 22.11.1997 г. процесният имот е бил публична държавна собственост,
предоставена за управление и стопанисване на МВР.
Тъй като не са били налице предпоставките за
възстановяване правото на собственост на ищците върху процесния имот, приложим
е бил ЗОСОИ, пораждащ право на обезщетение по начините, посочени в чл. 2 от
закона.
На 15.04.2008 г. заместник областен управител на област
София е постановил заповед № РД-22-031, с която е отказал да уважи искането на
наследниците на А.К.К. за обезщетяване по реда на чл.
2, ал. 7 от ЗОСОИ за дворно място с построената върху него триетажна масивна
сграда, находяща се на ул. „Гурко“ № 32, парцел ХХ от кв. 489, м. „Центъра“,
гр. София.
Жалбата срещу заповед № РД-22-031/15.04.2008 г. е отхвърлена
с окончателно решение № 13427/10.11.2010 г. по адм.д. № 3086/2010 г. на ВАС,
тъй като искането не е било подадено в преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 от
ЗОСОИ – една година от влизане в сила на закона (ДВ, бр. 107/18.11.1997 г.)
Молбата за обезщетение по реда на ЗОСОИ е подадена след
приключване на производството по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Тъй
като присъдата на А. К. е отменена с решение на ВКС от 12.04.1996 г., до
22.11.1998 г. неговите наследници са могли до подадат искане за обезщетяване до
компетентния орган (в случая - областния управител, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2
от ЗОСОИ). Вместо това, правоимащите по ЗОСОИ са предявили претенция за реално
връщане на иззетия от наследодателя им А. К. имот, за което е образувано гр.д.
№ 237/1999 г. на СГС.
Пропускането на едногодишния срок е довело до преклудиране правата на правоимащи
лица по закони, създаващи специален ред за възстановяване собствеността върху
отнети недвижими имоти и движими вещи.
На следващо място, в случай, че до областния управител е
било адресирано искане за изплащане на обезщетение поради фактическа
невъзможност иззетият с присъдата имот да бъде реално възстановен, и паралелно
с това е била предявена по исков ред претенция за предаване на владението върху
същия имот, административното производство е подлежало на спиране по реда на
чл. 13, ал. 5 от ЗАП (отм.) до влизане в сила на решението по иска с правно
основание чл. 108 от ЗС. Искане по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ наследниците на А. К.
не са подавали не само до областния управител, но и до никой друг
административен орган. Убедеността на настоящите ищци, че процесният имот е
подлежал на реално възстановяване, е довело до пропускане на срока за подаване
на искане да бъдат обезщетени по предвидения в специален закон ред.
След като законодателят е предвидил специални условия и
процедура за получаване на обезщетение за имот, неподлежащ на реално
възстановяване, претенция по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не може да бъде уважена.
На следващо място и за пълнота на изложението следва да
се отбележи, че правата на ищците са погасени по давност. Дори и да се приеме,
че давностният срок започва да тече от влизане в сила
на най-късно постановеното съдебно решение (по адм.д. № 3086/2010 г. на ВАС,
ІІІ отделение) – 10.11.2010 г., с което са отречени правата на ищците, общата
петгодишна погасителна давност е изтекла на 10.11.2015 г.
„Неосъществената реституция“, сочена от ищците като
основание да претендират обезщетение, се дължи на техни пропуски да упражнят
своевременно правата си. Законодателят не е лишил ищците от възможност да
получат отнетото от наследодателя им, но с оглед сигурността в гражданския
оборот, е установил специални срокове и процедури, по които да се възстанови
иззетото в патримониума на правоимащите.
Предявените срещу главния ответник държавата, представлявана
от министъра на финансите и срещу евентуалните ответници министерство на
регионалното развитие и благоустройството и министерство на вътрешните работи
искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Неоснователна е и претенцията за осъждане на държавата да
заплати на ищците паричната равностойност на 385 акции от капитала на „Р.“ АД,
гр. Казанлък, преобразувано в „К.“ АД.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено
въз основа на представените от министерство на финансите с отговора на исковата
молба доказателства (л. 206-252 от делото), със заповед на министъра на
икономиката № РД-24-198/21.11.2002 г. на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 3
от ЗОСОИ и във връзка с молба № 94-00-1544/20.11.1998 г. от наследниците на А.К.К., бивш акционер, притежаващ 385 бр. акции от „Р.“ АД, гр.
Казанлък, на наследниците е признато право на обезщетение с компенсаторни
записи за равностойността на 7.7% от активното салдо по нарочния баланс на
одържавеното дружество.
Въз основа на експертна оценка със заповед на министъра
на икономиката № РД-24-198/21.11.2002 г. размерът на обезщетението е определен
на 6 004 лева. По жалба на Р.А. К. и П.А.К. срещу заповедта от 21.11.2002
г. е образувано адм.д. № 11431/2002 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение и на
10.12.2003 г. е постановено решение № 11480, с което жалбите са отхвърлени.
Вещото лице е установило, че компенсаторните записи са
регистрирани в „Централен депозитар“ АД, гр. София и са издадени депозитарни разписки № 16452256 с контролен код
210100013243 в размер на 3 002 лева на името на П.А.К. и № 16452255 с
контролен код 210100013244 в размер на 3 002 лева на името на Р.А. К..
Всеки от титулярите е положил подпис за получаване на разписките на 04.01.2005
г.
С това процедурата по обезщетяване на ищците с компенсаторни
записи е приключила. След като обезщетенията са получени по предвидения в ЗОСОИ
ред, не е налице нито обедняване на ищците, нито обогатяване на държавата, за
да се присъждат претендираните от П.К. и Р. К. суми.
С оглед изхода на спора, право на разноски имат
ответниците. Всеки от тях претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ.
Предвид броя на предявените искове и фактическата и
правна сложност на делото, неговата продължителност и извършените процесуални
действия, съдът определя юрисконсултските
възнаграждения в размер на по 450 лева за всеки от ответниците и за всяка от
претенциите: в полза на държавата, представлявана от министъра на финансите –
900 лева, а в полза на МРРБ и МВР – по 450 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.А.К., ЕГН ********** и Р.А. К.
– В., ЕГН ********** срещу държавата, представлявана от министъра на финансите
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумите от 20 000
лева на всеки от ищците, частични искове от 3 000 000 лева, с които суми
държавата се обогатила и представляващи паричния еквивалент на конфискуван от А.К.К. с присъда от 01.02.1945 г. по н.д. № 2/1944 г. на ІІ
състав на Народния съд по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу
съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея недвижим имот, представляващ
парцел ХХ в кв. 459 по плана на гр. София, м. „Центъра“ с площ от 580 кв.м., а
по графични данни с площ от 600 кв.м. и съставляващо имот № ХІІІ, отразен в
к.л. № 384 в кадастралната основа на регулационен план на гр. София, м. „******-10“,
при съседи: ул. „Гурко“, наследници на А.Б., МВР и Н.Д.,
ведно с частта от застроената в същото място масивна сграда с площ от 251
кв.м., съставляваща целите първи, втори и трети етажи (без надстроения тавански
етаж), която присъда е отменена с решение № 243 от 12.04.1996 г. по н.д. №
707/1995 г. на ВС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.А.К., ЕГН ********** и Р.А. К.
– В., ЕГН ********** срещу министерство на регионалното развитие и
благоустройството и министерство на вътрешните работи искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждането им да заплатя по 20 000 лева на всеки
от ищците, частични искове от 3 000 000 лева, с които суми държавата
се обогатила и представляващи паричния еквивалент на конфискуван от А.К.К. с присъда от 01.02.1945 г. по н.д. № 2/1944 г. на ІІ
състав на Народния съд по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу
съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея недвижим имот, представляващ
парцел ХХ в кв. 459 по плана на гр. София, м. „Центъра“ с площ от 580 кв.м., а
по графични данни с площ от 600 кв.м. и съставляващо имот № ХІІІ, отразен в
к.л. № 384 в кадастралната основа на регулационен план на гр. София, м. „******-10“,
при съседи: ул. „Гурко“, наследници на А.Б., МВР и Н.Д.,
ведно с частта от застроената в същото място масивна сграда с площ от 251
кв.м., съставляваща целите първи, втори и трети етажи (без надстроения тавански
етаж), която присъда е отменена с решение № 243 от 12.04.1996 г. по н.д. №
707/1995 г. на ВС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.А.К., ЕГН ********** и Р.А. К.
– В., ЕГН ********** срещу държавата, представлявана от министъра на финансите
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумите от 5 000
лева на всеки от ищците, частични искове от 2 000 000 лева, с които суми
държавата се обогатила и представляващи паричния еквивалент на 385 броя акции
от капитала на „Р.“ АД, гр. Казанлък, преобразувано в „К.“ АД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК вр.
чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, П.А.К.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на държавата, представлявана от
министъра на финансите, с адрес гр. София, ул. „******сумата от 900 лева разноски;
на министерство на регионалното развитие и благоустройството, съдебен адрес ***
– 450 лева разноски; на министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София,
ул. „****** – сумата от 450 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК вр.
чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, Р.А. К. - В.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на държавата, представлявана от
министъра на финансите, с адрес гр. София, ул. „******сумата от 900 лева
разноски; на министерство на регионалното развитие и благоустройството, съдебен
адрес *** – 450 лева разноски; на министерство на вътрешните работи, с адрес
гр. София, ул. „****** – сумата от 450 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: