РЕШЕНИЕ
№ 699
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. Т
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110117045 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Н. Д., с ЕГН
********** и адрес гр. *** чрез пълномощника адв. Н.Н. С. – АК Варна срещу „***“ ЕООД,
с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.1 КТ и чл.221, ал.1 КТ за
осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сума в общ размер на 10870.23 лв.
/десет хиляди осемстотин и седемдесет лева и двадесет и три стотинки/:
- 738.74 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 03.2020 г.,
- 738.74 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 04.2020 г.,
- 145.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 05.2020 г.,
- 745.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 06.2020 г.,
- 745.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 07.2020 г.,
- 745.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 08.2020 г.,
- 745.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 09.2020 г.,
- 1210.91 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 10.2020 г.,
- 145.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 11.2020 г.,
- 145.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 12.2020 г.,
- 145.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 01.2021 г.,
1
- 145.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 02.2021 г.,
- 849.47 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 03.2021 г.,
- 1135.32 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 04.2021 г.,
- 751.91 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 05.2021 г.,
- 751.91 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 06.2021 г.,
- 151.91 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 07.2021 г.,
- 151.91 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 08.2021 г.,
- 202.69 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 09.2021 г.,
- 478.75 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 10.2020 г.,
както и
сумата от 872.10 лв. /осемстотин седемдесет и два лева и десет стотинки/,
представляваща обезщетение за неспазен предизвестие,
ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на
исковата молба – 26.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата работела в ответното дружество на длъжност „***“ до ***г., когато
едностранно прекратила трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
След прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата отправила покана до
ответника за заплащане на дължимите трудови възнаграждения и обезщетение за неспазено
предизвестие, ведно със законната лихва за забава. Дължимите трудови възнаграждения на
ищцата за периода от м.02.2020г. до м.11.2021г. били в общ нетен размер на 11684.16 лева.
До предявяване на исковете не било извършено плащане от ответника, което породило у
ищцата правен интерес от предявяване на исковете.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се
оспорват предявените искове.
Ответникът твърди, че избухналата през 2020г. пандемия от вирус Covid-19 се
отразила изключително тежко на лечебното заведение и то се озовало в сложна финансова
ситуация. Пандемията представлявала непредвидено и непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключването на трудовия договор с ищцата, което
правило изпълнението му обективно невъзможно.
През същата година срещу дружеството било образувано изпълнително дело с
взискател ***. Всички банкови сметки били запорирани и постъпленията, които ответникът
получавал от РЗОК се превеждали директно на съдебен изпълнител. В продължение на
няколко месеца от м. август 2020г. до м. април 2021г. лечебното заведение не получавало
2
никакви средства и не можело да заплаща дори трудовите възнаграждения на служителите
си. Посочените събития не се дължали на виновно поведение от страна на ответника, а били
породени от обективна невъзможност за изпълнение на задълженията му по трудов договор.
Сумите, които ответното дружество получавало месечно не били толкова високи и
то нямало възможност да изплати накуп всички полагащи се трудови възнаграждения на
ищцата.
Оспорват се част от претендираните от ищцата суми, като се твърди заплащането
им преди предявяване на исковете.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани и за присъждане на направените по делото разноски..
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в
исковата молба и отговорите по нея и претендират присъждане на направените по делото
разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
С исковата молба е представено копие от допълнително споразумение между
страните, с което получаваното от ищцата основно трудово възнаграждение на длъжност
„***“ при ответника е променено в размер на 850 лева считано от 02.01.2020г. /л.5/.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от ***г. със
Заповед № ***г. на управителя на ответното дружество. В заповедта е призната
дължимостта на обезщетение по чл.221 КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, както и причината за прекратяване на трудовия договор – прекратяване без
предизвестие поради забавяне изплащане на трудовото възнаграждение /л.6/.
За изясняване фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на вещото лице се посочва в табличен вид размер на дължимите
нетни възнаграждения на ищцата по месеци за процесния период, извършените плащания от
ответника и непогасения остатък на задълженията.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, подробно
мотивирано и неоспорено от страните по делото /л.28-31/.
Ищцата е изменила размер на предявените искове съобразно заключението на
вещото лице.
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните за
твърдените от тях факти, на които основават правата си. В тежест на ищцата е възложено да
докаже, че за нея е било налице валидно трудово правоотношение за целия претендиран
период, че същото е прекратено на посоченото правно основание и дата, че му се дължат
твърдените възнаграждения и обезщетения за неспазен срок на предизвестие, включително и
3
техния размер. В тежест на ответника бе да докаже, че е погасил чрез плащане част от
претендираните от ищцата вземания.
Наличието на трудово правоотношение между страните и полагането на труд от
страна на ищцата през процесния период не се оспорват между страните по делото.
Размерът на дължимите и неплатени вземания за трудови възнаграждения и обезщетение по
чл.221 КТ се установява от заключението на вещото лице. Наличието на забавяне в
плащанията на дължимите трудови възнаграждения и дължимостта на обезщетение по
чл.221 КТ е признато от ответника и в заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните.
Избухналата през 2020г. пандемия от вирус Covid-19 и отразяването на това върху
финансовото положение на лечебното заведение не освобождава ответника от задължението
да заплаща трудово възнаграждение. Запорирането на банковите сметки на ответника и
липсата на приходи за дружеството също не го освобождават от задължението за заплащане
на трудовото възнаграждение на ищцата в уговорените между страните срокове.
След като от събраните по делото доказателства се установява полагането на труд
от ищцата по трудово правоотношение с ответното дружество през процесния период,
размера на възникналите по това правоотношение задължения за заплащане на трудови
възнаграждения и обезщетение по чл.221 КТ, както и непогасяването им от страна на
ответника, то исковите претенции се явяват доказани по основание и размер и следва да
бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на поискани и доказани
разноски. Ищцата е реализирала разноски в размер на 900 лева под формата на заплатено
адвокатско възнаграждение, като разноски в посочения размер следва да се възложат в
тежест на ответника. На основание чл.78, ал.6 ответното дружество следва да заплати по
сметка на ВРС и дължимата за разглеждане на предявените искове държавна такса в размер
на 484.81 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Н. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. ***
сума в общ размер на 10870.23 лв. /десет хиляди осемстотин и седемдесет лева и
двадесет и три стотинки/, представляваща сбор на дължими нетни трудови
възнаграждения, както следва:
- 738.74 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 03.2020 г.,
- 738.74 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 04.2020 г.,
- 145.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 05.2020 г.,
4
- 745.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 06.2020 г.,
- 745.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 07.2020 г.,
- 745.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 08.2020 г.,
- 745.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 09.2020 г.,
- 1210.91 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 10.2020 г.,
- 145.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 11.2020 г.,
- 145.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 12.2020 г.,
- 145.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 01.2021 г.,
- 145.33 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 02.2021 г.,
- 849.47 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 03.2021 г.,
- 1135.32 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 04.2021 г.,
- 751.91 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 05.2021 г.,
- 751.91 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 06.2021 г.,
- 151.91 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 07.2021 г.,
- 151.91 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 08.2021 г.,
- 202.69 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 09.2021 г.,
- 478.75 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 10.2020 г.,
както и
сумата от 872.10 лв. /осемстотин седемдесет и два лева и десет стотинки/,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие,
ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на
исковата молба – 26.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Н. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. *** сумата от 900 лв. /деветстотин
лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Варна сумата от 484.81 лв. /четиристотин осемдесет
и четири лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща дължима за разглеждане на
предявените искове държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
5
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6