Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. Пазарджик, 26.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 68 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено
по гр.д.№ 533 по описа за 2018 година е разпределено между С.И.К. с ЕГН:
**********, И.Н.К. ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, И.С.И. ЕГН: **********,
С.И.И. ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** и П.Г.К. ЕГН **********, на
основание чл. 32, ал. 2 ЗС реалното ползване на имот с административен адрес:
с. Б., ул. „С. К.“ №22, представляващ
урегулиран поземлен имот целия с площ от 392 кв.м., означен като УПИ I -527 в кв. 9 по действащия
дворищно-регулационен план на с. Б. от 1995 г., ведно със застроените в същия
недвижим имот масивна жилищна двуетажна сграда с площ от 79 кв.м., едноетажна
масивна сграда – лятна кухня с площ 35 кв.м., едноетажна паянтова стопанска
сграда с площ от 24 кв.м. и сграда построена в имота по документи – гараж с две
клетки с площ 70 кв.м., при съседи на поземления имот: УПИ II -528 и УПИ XVI-538 и от две страни улица.
Определено е за реално ползване съвместно от С.И.К. с ЕГН: **********,
И.Н.К. ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, И.С.И. ЕГН: **********, С.И.И.
ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** и П.Г.К. ЕГН ************, частта повдигната в червен цвят по вариант І,
приложение от заключение по
съдебно-техническа експертиза – л.158 от делото, неразделна част от решението.
Определено е за реално ползване от С.И.К. с ЕГН: **********,
И.Н.К. ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, първи жилищен етаж от сградата
построена в имота с площ от 79 кв.м., както и частта повдигната в жълт цвят от
дворното място с площ от 38 кв. м. по вариант І, приложение от заключение по съдебно-техническа
експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението.
Определен е за реално
ползване от И.С.И. ЕГН: **********, С.И.И. ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: **********
втори жилищен етаж от сградата построена в имота с площ от 79 кв.м., както и
частта повдигната в син цвят от дворното място с площ от 70 кв. м. по вариант
І, приложение от заключение по
съдебно-техническа експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението.
Определено е за реално ползване от П.Г.К. ЕГН ********** приземен жилищен етаж от сградата построена в
имота с площ от 79 кв.м., както и частта повдигната в зелен цвят от дворното
място с площ от 157 кв. м. по вариант І, приложение от заключение по съдебно-техническа
експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението.
В срок
решението е обжалвано от С.,И. и П. К.,чрез процесуалния им представител адв.М.,
в частта му, в която съдът е разпределил ползването на дворното място съгласно
вариант първи от заключението на вещото лице и е уважил възражението на
ответниците за придобивна давност върху построения в имота двуклетъчен гараж. В
тази част решението било изцяло
неправилно и незаконосъобразно, а така също и недопустимо.
Съдът не съобразил
обстоятелството, че вариант първи от заключението на назначеното по делото вещо
лице е изцяло незаконосъобразен.При него на ответниците се предоставяла за
ползване и частта от дворното място, находяща се
под гаража, в размер на тази част 70 кв.м., което не отговаря на правата им.
Съдът неправилно уважил възражението на ответниците за изтекла
в тяхна полза придобивна давност.По делото било установено, че целия
имот първоначално е бил прехвърлен на първия ответник по време на брака му с общата на него и останалите ответници
наследодателка срещу
гледане и издръжка.Този договор бил частично развален. След развалянето на
договора в патримониума на прехвърлителите се върнало и всичко построено в
имота, включително незаконно надстроения
двуклетъчен гараж с незаконно обособен под него етаж с отделни помещения .Позовават
се на съдебната практика.
Правото на собственост върху гаража не било преминало
върху ответниците по давност-предвид липсата на всякакви надлежни доказателства
в тази насока, както и на каквито й да било данни за каквото й да било
отблъсване на владението на останалите съсобственици-сънаследници
Молят да бъде
отменено решението в обжалваните му части и да бъде разпределено ползването на дворното място с находящите се в
него второстепенни постройки съгласно вариант втори от заключението на вещото
лице, както и да се отхвърли като неоснователно възражението на ответниците за
изтекла в тяхна полза придобивна давност върху изградения в имота двуклетъчен
гараж,съответно да се разпредели ползването върху него.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата , които са и
ответници по иска.
Намират решението за правилно ,
законосъобразно и обосновано.
Твърдят,че
застроения в имота двуклетъчен гараж е тяхна изключителна собственост и
правилно съдът е приел за основателно възражението им за придобивна давност по
отношение на него. Гаража с две клетки и площ от 75 кв.м. бил построена от
наследодателката на ответниците З.И. И. , през м. 07.1995 г. по време на брака
й с ответника И.С.И. и е владяна заедно от тях до нейната смърт , а след това и
сега се владее единствено от ответниците и е тяхна собственост по давностно
владение. Ищците и ответницата П.К. не притежавали никаква част от тази сграда
и това било видно от съдържанието на документите за собственост.
Този
двуклетъчен гараж не е бил предмет на алеаторния договор.
Ищците
имали правата на наследодателя си Н. К.
, който е придобил по дарение и наследство 1 / 2 идеална част от дворното място
, от двуетажната жилищна сграда, от едноетажната масивна лятна кухня и от
едноетажната паянтова стопанска постройка ,видно от приложените нотариални
актове . Н. К. и П.К. никога не били имали владение и собственост на този
гараж, за да бъде отблъсквано това владение. Те никога не са установявали
владение на каквото и да е основание.
Строежа
бил законен.Гаражите били построени , владяни и до момента общо повече от 20
години .
Единствено
съответстващ на правата на страните бил именно вариант І от заключението на
експерта и молят решението да бъде потвърдено.
В дадения
от съда срок са постъпили писмени становища от страните ,в които се излагат
същите доводи съображения ,които са развити във въззивната жалба и отговора.
Съдът ,
като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се
произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.32 ал.2 от Закона за собствеността.
В исковата си молба С.И.К., И.Н.К. и П.Н.К.
твърдят,че с ответниците И.С.И., С.И.И.
и Н.И.И. са собственици на урегулиран
поземлен имот целия с площ от 392 кв.м., означен като УПИ I -527 в кв. 9 по действащия
дворищно-регулационен план на с. Б. от 1995 г., ведно със застроените в същия
недвижим имот две масивни жилищни двуетажни , едноетажна масивна сграда – лятна
кухня ,едноетажна паянтова стопанска сграда и подобрения.
Ищците ,като наследници на Н. К. притежавали общо ½ ид.ч. от правото на собственост
,а ответниците - останалата ½ ид.ч, в качеството на
наследници на З.И. И..
Тъй като не можели да постигнат споразумение относно начина
на реално ползване молят да бъде определен такъв.
На така постъпилата искова молба е подаден писмен отговор от
ответниците ,в който те излагат доводи относно редовността на исковата
молба.Сочат,че в имота има само една съсобствена между страните жилищна сграда.
Твърдят още,че в имота имало сграда ,изключителна
собственост на ответниците – гараж с две клетки с площ от 75 кв.м. , който бил
построен от наследодателката им З. И. през м.юли 1995 година и владяна от нея и
съпруга и до нейната смърт,а сега от ответниците.
В последваща молба ищците са посочили ,че върху 4/6 идеални
части от имота има запазено право на ползване на П.К. и са направили искане за
конституирането и като страна в производството,което е било възприето от съда.
В първото съдебно заседание ответниците са изяснили,че
двуклетъчния гараж бил построен във времето когато целия имот е бил собственост
на наследодателката на ответниците , придобит от нея възмездно срещу задължение
за издръжка и гледане.Впоследствие договора бил развален частично ,поради което
позовавайки се и на практиката на ВКС подържат,че и тази постройка е
съсобствена,тъй като следва съдбата на главната вещ.
В това същото заседание ответниците всъщност не са оспорили
тези факти,но подържат ,че след като е извършено строителството и до момента
имота е владян само от ответниците и е придобит от тях по давност.
Съдът , като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните ,както и нормата на чл.269 от ГПК ,прие за установено
следното относно предмета на спора пред въззивната инстанция,а именно – реално
ползване на описаното в исковата молба дворно място и съответно ,намиращия се в
него двуклетъчен гараж:
Ищците по делото ,видно от представеното удостоверение са
наследници на Н. К. , починал през 2016 година.
С нотариален акт от 2011 година П.К. е дарила по равно на Н.
К. и З. И. собствените си 4/6 идеални части от описаното дворно място,ведно с
масивна двуетажна сграда , масивна едноетажна лятна кухня и едноетажна паянтова
стопанска сграда.Правата на прехвърлителката произтичат от прекратената със
смъртта на съпруга и И.К. имуществена общност и наследство , като
прехвърлителката си е запазила правото на ползване върху целия описан имот.
Н. К. и З. И. са признати за собственици по наследство всеки
по на 1/6 идеална част от описания имот.
Същия имот е бил предмет на възмездна сделка между П.К. и И.К.
от една страна и З. И. – от друга.Съпрузите са прехвърлили целия имот на дъщеря
си срещу задължение за издръжка и гледане през 1994 година.
В производство по чл.87 ал.3 от ЗЗД първоначално е развален
изцяло алеаторния договор ,а с решение на ВКС решението е обезсилено в частта
,с която е развален алеаторния договор по отношение на наследствените права на З.
И. върху имота като наследник на покойния си баща – 1/6 идеална част.
З. И. е починала на 1.02.2016 година и е оставила за свои
наследници – ответниците по иска.
Следователно по отношение на правата върху имота спор няма –
ищците имат ½ идеална част като наследници на Н. К. ,която ½
идеална част се е формирала от наследствените права на Н. К. в размер на 1/6
ид.ч. и от придобитите по дарение от неговата майка П.К. 2/6 ид.части.Така са
се формирали правата и на ответниците като наследници на З. И..
За нуждите на производството , безспорно представляващо
такова по спорна съдебна администрация ,е необходимо да се изяснят правата на
страните върху имота , правата върху отделните постройки ,както и фактическото
положение.
Спецификата в настоящия казус е ,че П.К. ,страна в
производството има право на ползване върху 4/6 идеални части от имота и това и
право следва да бъде съобразено.И ищците и ответниците имат „гола“ собственост
върху 2/6 от имота и съответно имат право да ползват по 1/6 идеална част от
имота , а останалите 4/6 следва да бъдат определени за ползване от П.К..
В това производство ,макар и спорна съдебна администрация по
природата си ,съобразно задължителната за съдилищата съдебна практика следва да
се разреши и спор за собственост между страните.
Такъв в настоящото производство е възникнал по отношение на
самостоятелната постройка в имота , представляваща двуклетъчен гараж на 75
кв.м.
На придобивна давност се позовават ответниците ,като твърдят
,че строителството е извършено от първия ответник и покойната му съпруга по
времето когато са били собственици на имота след прехвърлянето му от родителите
и.Представени са и писмени доказателства – строителни книжа и разрешения
,относими към същия строеж за периода след прехвърляне на имота и преди
разваляне на алеаторния договор.
В съдебно заседание на 17.12.2018 година ищците са изяснили
,че именно сградата представляваща двуклетъчен гараж според ответниците те са
квалифицирали като втора жилищна масивна сграда ,чието разпределение
претендират.Твърдят,че въпреки ,че
разрешението е за масивен гараж с две клетки ,на место е построена и приземна
част , която представлява жилищна стая.
В
първото редовно заседание след конституиране на всички страни – задължителни
другари в производството, след като е изслушал страните ,съдът е
определил и предмета на спора – определяне начин на реално ползване на
урегулиран поземлен имот целия с площ от 392 кв.м.,
означен като УПИ I -527 в кв. 9 по
действащия дворищно-регулационен план на с. Б. от 1995 г., ведно със
застроените в същия недвижим имот масивна жилищна двуетажна сграда с площ от 79
кв.м., едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 35 кв.м., едноетажна
паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м. и сграда построена в имота по
документи – гараж с две клетки, , при съседи на поземления имот: УПИ II -528 и УПИ XVI-538 и от две страни улица.
В това съдебно заседание констиураната като страна П.К. носител на право на
ползване върху 4/6 идеални части от имота не е изразила становище.
По делото са приети няколко експертизи.Съдът намира за
нужно да коментира само последната приета такава , изготвена от експерта Б.
,тъй като това заключение е компетентно ,обосновано и отговаря на поставената
задача.Вариант именно от това заключение е приел и районния съд
Експерта е установил,че в имота е построена сградата на основното застрояване
- масивна жилищна сграда с два жилищни етажа и един полувкопан приземен етаж от страната на ул. "С. К.",като
първи жилищен етаж е на нивото на терена, приземният етаж е на нивото на
дворното място и е полувкопан от страната на улицата.Реалното ползване на
жилищната сграда не е предмет на настоящото въззивно производство. В
имота има и сгради на допълващото
застрояване - лятна кухня, която се ползва като склад, на вътрешната имотна
граница от изток, едноетажна стопанска сграда на вътрешната имотна граница от
юг и външна тоалетна между лятната кухня и гаража.
На уличната регулация, до жилищната сграда ,източно от нея, се намира масивен гараж с две клетки с вход на
ул."Ст.К.", които нямат преграда по-между си, същият е на етап: груб
строеж.При строителството на гаража е използвана денивелацията между имота и
улицата и е изграден още един етаж на нивото на двора, полувкопан, със
самостоятелен вход от дворното място; двата етажа се независими един от друг,
т.е. нямат връзка по-между си.Гаражът не е нанесен в действащия кадастрален
план на селото.
При изготвянето на вариант за ползване на дворното
място , който е възприет и от съда ,експерта е предложил ползването на гаража
да бъде предоставено на ответниците.
Той е със ЗП 70 м2, и площта му надхвърля с 26 м2 полагащата им се
квота от 1/6 ид.ч., която е 44 м2, поради което друга площ за ползване от тях
не е определена.
Обсъждането на този вариант на ползване на дворното
място е неразривно свързано с обсъждане на направеното възражение за
изключителна собственост върху тази постройка от страна на ответниците ,които
са се позовали на придобивна давност.
Проведен е в производството пред първата инстанция разпит на св. Г. Г.. Не е възникнал спор по
делото ,че строителството на гаража е извършено по времето ,когато първия ответник и покойната му съпруга са
имали качеството на собственици на имота – тоест , преди частичното разваляне
на алеаторния договор.Строителството е извършено от тях , според показанията на
този свидетел, като съответно и те са упражнявали фактическата власт върху
гаража. Непосредствени са впечатленията на този свидетел за действия през 2006 г., когато му било нужно помещение,
в което да сложи свои вещи .Използвал този гараж, като взел ключа от И.И..
Свидетелят сочи, че никой друг от съсобствениците не го е питал за нещата
оставени в гаража. Впечатленията на свидетеля относно начина по който се упражнява
фактическата власт върху гаража и отношенията на страните са непосредствени
,тъй като той е близък съсед на имота.
Оспорвайки възражението за
придобивна давност от страна на първоначалните трима ответници ищците се
позовават на обстоятелството , че след
разваляне на алеаторния договор, имота се връща в патримониума на
прехвърлителите ,ведно с направените през времетраене на договора
подобрения.Това безспорно е така,но поставения въпрос е на съвсем друга
плоскост - възможно ли е и при какви условия ответниците
да придобият изключителната собственост върху този самостоятелен обект на
оригинерно основание.
Именно в тази връзка ищците
твърдят,че не е имало каквото и да е отблъскване на владението на останалите
съсобственици от страна на претендиращите право на собственост.
Първоинстанционният съд много
правилно , именно в светлината на Тълкувателно решение № 1 по т.д.№ 1/2012
година е отчел спецификата на конкретния случай.По времето ,когато е извършено
строителството на сградата ,то е извършено от първия ответник и покойната му съпруга ,като собственици на
имота.След разваляне на алеаторния договор,което е станало с окончателно
решение през 2002 година, ответниците са продължили да упражняват явно
фактическата власт върху имота като са били единствените които са притежавали
ключ от него.Именно първия ответник през 2006 година е разрешил на трето лице
да ползва имота,като склад и то го ползва и до момента.
Изяснено е от експерта при огледа
,че между двете гаражни клетки няма преграда и ,че помещението под тях ,
създадено при използване на денивелацията на двора също не се използва реално.
Съдът , правилно е
отчел основанието ,на което е установено владението,отчел ,че не е имало опити
за установяване на фактическа власт от страна на ищците ,за да се налага да
бъдат отблъснати. От значение също е отчетеното и от съда обстоятелство
,че в нотариалните актове от 2011 г,.
легитимиращи страните по делото като съсобственици на недвижимите вещи, чието
разпределение на реалното ползване се иска (нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № 163, том III, рег. №4321, дело № 402 от 2011
г. на Нотариус П.К., рег № 390 с район на действие Районен съд- П., констативен
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 164, том III, рег. №4325,
дело № 403 от 2011 г. на Нотариус П.К., рег. № 390 с район на действие Районен съд-
П.), не фигурира сградата , представляваща гараж с две клетки.
При така изложеното
е верен извода на първоинстанционния съд ,че ответниците са придобили посочения
обект , представляващ самостоятелен обект на собственост на оригинерно правно основание
– придобивна давност.Тези права следва да бъдат зачетени при определяне начина
на реално ползване.Без значение е дали е налице законно строилетлство или не.
При така приетата
фактическа обстановка ,както от първоинстанционния ,така и от въззивния съд
,иска за определяне начин на реално ползване на дворното място и на постройката
,представляваща гараж с две клетки е основателен.
Правилно съдът е
възприел първия вариант , при който на ответниците /първоначалните трима/ е
предоставено правото на ползване на тяхната собствена постройка .Действително
предоставеното им част за ползване надвишава правата , които те имат върху дворното
място , но те не могат да бъде лишени от ползването на постройката.Това е така
, защото при определяне начина на реално ползване ,съдът следва да съобрази
както правата на страните,така и фактическото положение и собствеността върху
отделните постройки.
Като е възприел
този вариант и определил начин на реално ползване според него , съдът е
постановил едно правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на
спора на ответниците се дължат сторените по делото разноски в размер на 350
лева.
Мотивиран от
изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 533 по описа за 2018
година,в частта,с която е разпределено между С.И.К. с ЕГН:
**********, И.Н.К. ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, И.С.И. ЕГН: **********,
С.И.И. ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** и П.Г.К. ЕГН **********, на
основание чл. 32, ал. 2 ЗС реалното ползване на имот с административен адрес:
с. Б., ул. „С. К.“ №22, представляващ
урегулиран поземлен имот целия с площ от 392 кв.м., означен като УПИ I -527 в кв. 9 по действащия
дворищно-регулационен план на с. Б. от 1995 г., и сграда построена в имота по
документи – гараж с две клетки с площ 70 кв.м., при съседи на поземления имот:
УПИ II -528 и УПИ XVI-538 и от две
страни улица,като е определено за реално ползване съвместно от С.И.К.
с ЕГН: **********, И.Н.К. ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, И.С.И. ЕГН: **********,
С.И.И. ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** и П.Г.К. ЕГН ************, частта повдигната в червен цвят по вариант І,
приложение от заключение по
съдебно-техническа експертиза – л.158 от делото, неразделна част от решението;
За ползване от С.И.К. с ЕГН: **********, И.Н.К.
ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, частта повдигната в жълт цвят от
дворното място с площ от 38 кв. м. по вариант І, приложение от заключение по съдебно-техническа
експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението;
За ползване от И.С.И.
ЕГН: **********, С.И.И. ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** частта
повдигната в син цвят от дворното място с площ от 70 кв. м. по вариант І,
приложение от заключение по
съдебно-техническа експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението;
За реално ползване от П.Г.К.
ЕГН ********** частта повдигната в зелен
цвят от дворното място с площ от 157 кв. м. по вариант І, приложение от заключение по съдебно-техническа
експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението;
Осъжда С.И.К. с ЕГН: **********, И.Н.К.
ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, със съдебен адрес *** адв.М. да заплатят на И.С.И. ЕГН: **********,
С.И.И. ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** *** разноски пред въззивната
инстанция в размер на 350 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.