РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. гр.Мадан, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20235430100464 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против
******* ЕАД и ********ЕООД, с която са предявени установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на
Договор за потребителски кредит № ******/ ******** г., сключен между Ф.
А. Б., като кредитополучател и „*******" ЕАД, като кредитор, на осн. чл. 22
ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на
чл. 11, ал. 10 ЗПК, както да бъде осъдено „*******“ ЕАД да върне на ищцата
сумата от 311,31 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща
платена възнаградителна лихва по договора, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и да бъде осъдено да възстанови на ищцата заплатените от нея без
правно основание суми в общ размер на 1154,43 лева (след допуснато
изменение на иска), съставляващи престирани от нея парични плащания,
извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за
поръчителство към договора за кредит; иск да бъде прогласена нищожността
на договор за предоставяне на поръчителство от *******г., сключен с
„******* ЕООД, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в
1
ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и непородил правни
последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна
кредитна сделка, а именно чл. 143, т. 19 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на ******г. ищцата сключила с първия
ответник Договор за потребителски кредит № *******/******* г. и с втория
ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло
предоставената й в заем сума от 4000 лв. Съгласно Договор за потребителски
кредит № *******/******** г., потребителят може да сключи договор за
предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване па заявлението
или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението. По силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти
от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен
срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на
предоставено обезпечение по реда на чл.12, раздел трети. Спешно нуждаейки
се от финансов ресурс, ищцата избрала опцията сключване на договор с
поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на ******* г. подписала
с втория ответник „*******" ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, съгласно който се задължила да изплати на фирмата -
поръчител възнаграждение в общ размер на 2787.20 лв., платимо като
добавък към падежната вноска.
Ищцата счита, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22
ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на
чл. 11, ал. 10 ЗПК. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит
№ *******/******* г. лихвеният процент по кредита бил в размер на 19,54 %,
а годишният процент на разходите в размер на 21,39%. Действително
приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в
договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,39 % бил заблудил
потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до
неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за
ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на
кредитната сделка, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било разход по кредита,
който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
2
разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2
ЗПК. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК,
кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 21,39 % разходите, които
следва да извърши ищецата за заплащане на възнаграждение на фирмата -
поръчител. Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК,
тъй като заблуждаващо бил предоставил на кредитоискателката стандартен
европейски формуляр за кредит в размер на 5000 лв. с посочен ГПР 21,39 %.
В процесният договор, кредитора се бил задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като
липсвала разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 21,39 %/. Посочен бил лихвен процент по
кредита – 19,54 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в
съдържанието на договора не са включени други действия,
индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за
извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира
размер на ГПР от 21,39 %.
Ищцата счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
поръчител не пораждала правни последици. Договарянето, че
кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внасяло неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. По договор за
поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не
получавал никаква престация. По този начин на длъжника се вменявало
задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, той можел да
съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен
главен дълг. Доколкото кредитната сделка била нищожна, не бил породил
правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско
правоотношение. Ищцата не можела да посочи точния размер на платените
суми за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство и същият
щял да се установи от ССЕ. Исковата претенция била формирана от всички
плащания извършени от ищцата за възнаградителна лихва и възнаграждение
за поръчителство. По изложените съображения моли за уважаване на
3
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника *********
ЕАД, с който изразява следното становище: Не оспорва сключването на
договор за потребителски кредит № *******/*******г., между ищцата, като
кредитополучател, и ********** ЕАД, като кредитодател, за сумата от
5000,00 лева, при лихвен процент по кредита в размер на 39,28 % и годишен
процент на разходите в размер на 47,18%. Не оспорва, че кредитополучателят
бил погасил договора за кредит предсрочно и че ищецът е направил плащания
в посочения в исковата молба размер. Ответникът оспорва правните доводи
на ищеца, че процесният договор за кредит е недействителен. Посочва, че
съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи
условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави
обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „*******“ ЕАД като
кредитодател приемал са посочени в цитираната разпоредба и те били
банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и предоставяне на
поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в
този случай „********“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка
на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно
вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и
необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускали по различен начин и
не са два отделни кредитни продукта, не са пряко свързани с размера на
отпускания кредит и условията за погасяването му. Дори и кредитоискателят
да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“ то той имал правото, закрепено
в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит ОУ, да се откаже
от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се
включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. ******* ЕАД към
датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало
информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство
между ищцата и „*********“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на
чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в
обхвата на общи разходи по кредита. Дори и договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит да е нищожен неговата
4
евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би
довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до
недействителност на самия договор за потребителски кредит нито на
сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Доколкото
процесния договор за кредит е действителен, получените във връзка със
същия плащания са дължими, поради което искът по чл. 55 ЗЗД следвало да
бъде отхвърлен. По отношение на предявения осъдителен иск за връщане на
сумата от 50,00 лв., представляваща платена без основание сума по договор за
представяне на поръчителство към договора за потребителски кредит №
**********/********г., ответника счита, че той не е титуляр на вземането,
тъй като страни по договора за поръчителство са ищцата и „*********“
ЕООД и поради това не е надлежен ответник по иска, поради което
производството му в тази част следва да бъде прекратено като недопустимо,
като евентуално излага съображения и за неоснователност на този осъдителен
иск. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ******** ЕООД, с който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва
твърдението на ищеца, че на ****** г. е сключен договор за потребителски
кредит № *******/*******г., във връзка с обезпечаването на който е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „********" ЕООД и
ищцата. Размерът на главницата по договора за кредит възлизала на 5000,00
лева и следва да бъде върната за срок от 24 месеца при ГПР от 21,28 % и ГЛП
от 19,45%. Общият размер на дължимите по кредита суми възлизала на 6
075,36 лева. Ответникът бил сключил с „********“ ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител
задължението на ищеца. Посочва, че сключването на договора за
предоставяне на поръчителство ставало след сключването на договора за
кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече били
договорени между страните. Обезпечението, в това число предоставянето на
поръчител в лицето на „********" ЕООД било единствено възможност, но не
и задължение за кредитополучателя. Обезпечените и необезпечените кредити
на „*******“ ЕАД не се отпускали по различен начин и не били два отделни
кредитни продукта на „*******“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на
5
отпускания кредит и условията му за погасяване. Възнаграждението за
поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не
отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б.
„ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Кредисимо ЕАД не знаело и нямало как да
узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор
между кредитоискателя и поръчителя ********* по който бъдещ договор
„********“ ЕАД не било страна. Наличието на свързаност между *********и
********* ЕООД само по себе си не водило до „скрито оскъпяване на
кредита“. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства Договор
за потребителски кредит № ******** от ******* г, Приложение № 1 към
договор за потребителски кредит № *******/********г., Общи условия за
предоставяне на кредити на ******* ЕАД, Договор за предоставяне на
поръчителство от ******** г., се установява, че между ищцата и „*******“
ЕАД на ******* е сключен договор за потребителски кредит, както и че
между ищцата и „********* ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от ******* г. за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ******** от
********* г.
Съобразно сключения между „******** ЕАД и ищцата договор за
потребителски кредит първият ответник се задължил да предостави на
ищцата сумата в размер на 5000 лева, Срокът на договора бил 24 месеца, като
задълженията били платими на 24 месечни погасителни вноски с размер
253,14 лева, при лихвен процент по кредита 19.45%, ГПР 21,28% и общ
размер на всички плащания 6075,36 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще
предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на *******
ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с
одобрено от ******** юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. Срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита при
предоставено обезпечение бил 24 часа от предоставянето на обезпечението.
Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок кредитополучателят не се
предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните.
Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил
6
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на
заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на
срока, договорът не поражда действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за
предоставяне на поръчителство между ******** ЕООД и ищеца на
********г.., с който ******ЕООД се задължило да сключи договор за
поръчителство с „*******“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за
задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за
потребителски кредит. В договора за предоставяне на поръчителство е
посочено – чл. 8, ал.1 и ал. 4, че потребителят заплаща възнаграждение за
обезпечаването на задълженията му по договора за потребителски кредит по
един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е
посочена), по банкова сметка на ******АД (описана в договора) или по
начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно
чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство ********* ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Видно от
приложението към договора за поръчителство, възнаграждението за
поръчителство възлиза на 5520,24 лева и се заплаща на месечни вноски за
периода на действие на договора за кредит, на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза по Договор за потребителски кредит № ********от ********* г.,
„*********“ ЕАД гр. С., при следните условия: размер на кредита - 5000 лв.,
срок на кредита -24 месеца, размер на месечна вноска – 253,14 лв., общ размер
на всички задължения – 6075,36 лв., Погасителен план съгласно Приложение
1 към Договора, годишния процент на разходите е 21,2822 % и включва само
възнаградителната лихва. Размерът на годишния процент на разходите като се
включат условията по Договор за потребителски кредит № *******от
******** г. с „******„ЕАД гр. С. и Договора за поръчителство с „*******”
ЕООД гр. С. възлиза на 157,6954%. Погасените суми по Договор за
потребителски кредит от ******** г. за главница, възнаградителна лихва и
възнаграждение за поръчителство са: Главница в размер на 5000 лева,
възнаградителна лихва в размер на 311,31 лева и възнаграждение за
поръчителство 1154,43 лева.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
като обективна, компетентна и неоспорена от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Първият ответник- кредитодател е небанкова финансова институция по
7
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и ******ЕАД по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на
разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
21,28 %, а лихвения процент по кредита 19,45 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат
и по какъв начин е формиран ГПР.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието на
описаните по - горе клаузи на чл. 4 от Договора за потребителски кредит,
8
сключен с „********“ ЕАД и чл. 8 от Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с „******“ ЕООД съдът намира, че уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение
по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото
следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на ответника
банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички
задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя
дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички
задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си
позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника
„*******“ ЕАД дружество. Това дружество е именно другият ответник в
настоящия процес - „******** ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по
договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския
регистър „********“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „*******“
ЕООД. Двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство не
само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по
които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да
е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като
включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито
възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде
включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в
полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема,
това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото
ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. От заключението на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при включване на
възнаграждението за поръчителство в ГПР, то същият възлиза на 157,6954%,
и е над максимално допустимия ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК към датата на
сключване на договора 08.11.2021 г., която разпоредба предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Р. Б. Ето защо
9
посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 21,28 % не
отговаря на действителния такъв, с оглед на което е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от
информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право
ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
потребителски кредит е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което първият установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на сключения между ищцата и *******ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство, то предвид недействителността на договор за
кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, то същият е лишен
от основание. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да отговаря солидарно с длъжника за
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу
заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл. 4, ал. 2
от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят
получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно
задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на
възстановяване. От друга страна за длъжника е уговорено заплащането на
възнаграждение за поръчителство дори и при погасяване на кредита от
поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на
престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора
- поръчителя, поради което и този договор се явява нищожен като
противоречащ на добрите нрави и лишен от основание. С оглед изложеното
така предявения установителен иск също е основателен и следва да бъде
уважен.
Според чл. 23 ЗПК при обявяване на договора за кредит за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че главницата по кредита в размер на
5000 лева е погасена от ищцата, както допълнително е погасена и сумата от
311,31 лева за възнаградителна лихва. С оглед недействителността на
договора за потребителски кредит и визираните в чл. 23 от ЗПК последици,
сумата от 311,31 лева за възнаградителна лихва е заплатена без основание и
10
подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради което
предявеният против ******* ЕАД осъдителен иск е доказан по основание и
размер.
Поради нищожността на процесния договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищеца и ******** ЕООД следва, че общо
заплатената от ищеца сума във връзка с този договор в размер на 1154,43 лева
- възнаграждение по договор за поръчителство, също е заплатена без
основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо
предявеният против ****** ЕАД втори осъдителен иск също е основателен и
следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
В производството по делото ищцата е представлявана от Еднолично
адвокатско дружество Е. И. въз основа на сключен Договор за правна защита
и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. Съдът взе предвид
изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално
запитване, отправено от С. районен съд/, съобразно които установените
размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и
необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените
искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата
във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са
доразвити с постановеното Решение по дело C438/22 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от С.
районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр.
член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид
посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на
11
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се
определи на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД Е.
И. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС общо за
предявените срещу ******* ЕАД искове и 480 лева с вкл. ДДС за предявения
срещу ******** ЕООД иск. Предвид изложеното всеки от ответниците следва
да бъде осъден да заплати на ЕАД Е. И. сумата от по 480 лева с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за
настоящото производство.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата направените разноски по делото в размер на 300 лева
разноски за съдебно- счетоводна експертиза.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ********* ЕАД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд М. в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 320,10 лева, а ответникът ******* ЕООД, сумата от
111,49 лева, които суми представляват дължими държавни такси за
производството.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Ф. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. М., обл. С. и ****** ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "******" *** (сграда *), ет. *,
"******", представлявано от С. Р. Я., Договор за потребителски кредит №
******* от ****** г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с
чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Ф. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. М., обл. С. и ********ЕООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***** *** (сграда *), ет. *,
****, представлявано от И. М. Ш., Договор за предоставяне на
поръчителство от ***** г. с предмет обезпечаване на задълженията по
Договор за потребителски кредит № **** от * г., на основание чл. 26 ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и липса на основание.
ОСЪЖДА ******* ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "******" *** (сграда *), ет. *, "********",
представлявано от С. Р. Я. да заплати на Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с.
Б., общ. М., обл. С., сумата от 311,31 лева (триста и единадесет лева и
тридесет и една стотинки) - недължимо платена възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит № *****/******* г., ведно със законната
лихва върху сумата от 29.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА *********ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "*******" *** (сграда *), ет. *, "******",
представлявано от С. Р. Я. да заплати на Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с.
12
Б., общ. М., обл. С., сумата от 1154,43 лева (хиляда сто петдесет и четири
лева и четиридесет и три стотинки) - престирани парични плащания,
извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за
поръчителство към договора за кредит № ****** от ******* г.
ОСЪЖДА ******** ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "******* *** (сграда *), ет. *, "*****",
представлявано от С. Р. Я. и *******ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ****** *** (сграда *), ет. 4, *******
представлявано от И. М. Ш. да заплатят на Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес:
с. Б., общ. М., обл. С. сумата от 300,00 лева (триста лева) - направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА ******* ЕАД, ЕИК: *********** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "*****" *** (сграда *), ет. *, "*******,
представлявано от С. Р. Я. да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.
И. БУЛСТАТ *******с адрес: гр. П., ул. *******№ *, ап. **, представлявано
от Е. Г. И., сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА *******ЕООД, ЕИК: ********със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ****** *** (сграда *), ет. *, ********,
представлявано от И. М. Ш. да заплати на Еднолично адвокатско дружество
Е. И. БУЛСТАТ****** с адрес: гр. П., ул. ******* №*, ап. **, представлявано
от Е. Г. И., сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ******* ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "*****" *** (сграда *), ет. *, ******", представлявано
от С. Р. Я. да заплати по сметка на Районен съд М., в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 320,10 лева (триста и двадесет лева и десет
стотинки) - дължима държавна такса за производството.
ОСЪЖДА ******* ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***** ***** (сграда *), ет. *, ********,
представлявано от И. М. Ш. да заплати по сметка на Районен съд М., в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 111,49 лева (сто и единадесет лева
и четиридесет и девет стотинки) - дължима държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
13