Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2069 26.06.2017
Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ІІІ граждански
състав
На 19.04.2017 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ Б.ГЕОРГИЕВА
Секретар: Димитрия Гаджева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер
10696 по описа
за 2016 година
намери за установено следното:
Иск с правна квалификация чл.124, ал.1,вр.чл.537, ал.2 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Л.И.К. ***, с която е предявен иск да се признае за установено по
отношение на ответника Г.И.А.-Б., че ищцата е собственик на 22,40% ид.части от дворно
място, находящо се в гр.*,
ул.*№ *, представляващо ПИ с идентификатор
56784.522.517, признати с констативен
нотариален акт № */*г. на нотариус М.*, като бъде отменен констативен нотариален акт № *,
том -* рег. № *, н.д.№ */2009 г. на нотариус *, с който са признати
права в полза на наследодателя на ответницата- М.Д.А. за разликата над притежаваните от
него права в размер на 238/733 ид.части от дворното място, до посочения в акта размер от 460.27/773 ид.ч.
от дворното място.
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответницата са наследници по закон на общите
наследодатели Д.А.М. /поч.1975 г./ и на съпругата му В.М.А. /поч.19* г./ . Ищцата се явявал наследник по
право на заместване на своята
* А.Д.С./поч.1984 г./, която е * на посочените наследодатели, а ответницата-
наследник по право на заместване на своя баща М.Д.А.-син на същите, поч.на
* г. В това качество страните
са съсобственици на описаното дворно място, в която имало построена триетажна жилищна сграда / с идентификатор
56784.522.217.1 с площ от 187 кв.м.,
в която ищцата е собственик на жилище, разположено
на *жилищен етаж, а ответницата- на жилище, разположено
на * жилищен етаж. Част от дворното място и жилището на * етаж са продадени
и са собственост на трети
лица А. и Д.К..
Твърди се, че ищцата и
ответницата са законни наследници на тяхната баба В.М.А., която се легитимира
като собственик на 1/4
ид.ч. / една четвърт ид.ч./
от дворното место /видно от Протокол за делба от 19.05.*3 г.по гр.д.№ */ *3 г.
на ПНС/, но след това, приживе се е разпоредила в полза на сестрата на ищцата- М.П.с
1/20 ид.ч. от имота /н.а.№ *, том 7/ 1974 г./, като
по този начин, нейните наследствени права остават в размер на 4/20 ид.ч. и същите се разпределят между трите колена нейни наследници. По този начин, ищцата, като
наследник на майка си, придобила 1/30 ид.ч., а М.Д.А.,
респ. неговият наследник придобили- 1/15 ид.ч.
Поддържа, че само ищцата черпи права от своята пряка наследодателка-нейната
майка А.Д.С./поч. 1984 г./, която първоначално е била
собственик, също на 1/4- една
четвърт от дворното место, а впоследствие приживе се е разпоредила с части от
дворното место, в полза на ищцата, както следва:
• С нот.акт
№ *, том
* г., на
нотариус при PC- Пловдив продала 1/64 ид.ч. от
дворното место;
• С нот.акт
№ *, том * г. на нотариус при РС- Пловдив дарила още 1/32 ид.ч.
от същото дворно место;
• Останалите 12/64 ид.ч. останали наследствени на преките наследници ищцата и
сестра й М.И. П., или всяка от тях придобила по този начин още по 6/ 64 ид.ч. от местото.
Останалата 1/2- една втора ид.ч. от местото било одържавена през 1948 г. по
ЗОЕГПНС от двамата общи наследодатели В.А. и Д.А., като след приемане на реституциноните закони, със Заповед № */ 19.01.1999 г. на
кмета на Община Пловдив, тази 1/2 ид.ч. е деактувана и реституирана
на всички техни наследници. По този начин реституираната част ½ идеална
част се разделя между трите колена наследници на общите двама
наследодатели, или наследодателят на ответника- М.Д.А., получава по реституция
още 1/6 ид.ч. от местото, а реституираната 1/6 ид. част на майката на ищцата А.Д.С.се получава от ищцата
и сестра й М.П., или още 1/12 ид.ч. от целия терен.
С оглед на горното, правата на наследодателя на
ответника М.Д.А., преди последният да се разпореди с част от терена в полза на
сем. К./която част е в размер на 6.75/773 ид.ч. от
местото/, и преди да му бъде реституирана неговата част, са в размер на */ 773 ид.ч. от имота, което е удостоверено в документа за
извършена делба на жилищата на първия етаж /северно и южно жилище/ в сградата-
вж. Протокол за делба от * г по гр.д.№ */ 1992 г. на ПРС-V г.с.
Извършено било прехвърляне на права в полза на
третите лица- сем А. и Д.К., придобили жилището на
втория етаж от сградата / н.а.№ *, том * г. на нотариус *- А./, с която прехвърлителна сделка в полза на сем.К.са продадени общо
200/773 ид.ч. от мястото, от които, видно от посочения нот.акт № *, том *г.: сестрата на ищцата М.И. П. продала
1/12 ид.ч. от своята собственост, а наследниците на
третото коляно на общите наследодатели / т.е.,наследниците на В.Д.М. /поч. 1996 г./: В.и М.М.продали
също по 1/12 ид.ч. от своята собственост от терена/.
Наследодателят на ответника М.Д.А. прехвърлил на приобретателите
по горната сделка- сем. К.- 6.75/ 773 ид.ч. от
местото.
С оглед на горното, и след като се вземе
предвид, че с цитираната сделка по н.а.№ */ 2004 г. третите лица сем. К.са
придобили общо 200/ 773 ид.ч. от местото, то
останалите права, в размер от 573/ 773 ид.части от
местото се разпределят, на база на наследяването, на база на придобитите по
реституция права, и след извършеното от М.А. разпореждане в полза на сем.К.,
като следва:
-
Правата на ищцата възлизали в размер на 180/ 773
ид.ч. от местото, установени в констативен нот.акт № */ *г. на нотариус М.*/ рег.№ 155 на НК на РБ/, и
в този нот.акт са посочени е размер на 22.40% от
правото на собственост върху описания поземлен имот.
-
Правата на наследодтеля
на ответника М.А., след придобитите от него реституционнин
права и след извършената продажба в полза на сем.К., са в размер на 238/ 773 ид.ч. от местото.
-
Правата на третите лица- собственици върху
местото: М.П., след като същата е продала 1/12 ид.ч.
на сем.К., са в размер на 104/ 773 ид.ч. /вж. н.а.№ *,
том *г./, а на наследниците, наследяващи коляното на В.Д.М. /поч. 1996 г./: В.М.и М.М., са в
размер общо на 50/ 773 ид.ч., след като се отчете и
факта, че същите са прехвърлили своите по 1/12 ид.ч.
от местото, с посочения по-горе нот.акт N *, том 1/30.03. 2004 г. на
нотариус Е.А.- А..
Въз
основа на тези фактически твърдения е предявен установителния
иск за собственост.
Ответникът в отговор на исковата молба оспорва иска със
следните възражения: Оспорваното право на
собственост върху 460,27/773 идеални части е установено в Нотариален акт № *,
том * рег.№ */ н.д.№ */ * г. на нотариус * /рег.№ 227 на НК/, с който на М.Д.А.
се признава правото на собственост върху терена, в размер на 460.27/ 773 ид.ч. Правото на собственост върху тези идеални части за М.Д.А.
придобива, както следва- с нот. акт *, том *, дело *
от 1937 г. родителите на М.Д.А. закупуват НИ: дворно място, град *, ул. „*"
*, с площ 773 кв.м. и двуетажна къща, построена в него. През 1987 г. вторият
етаж на къщата е отчужден, a 1/2 ид. ч. от дворното място е
актувана като общинска. Със Заповед * от 19.01.1999 г. тази 1/2 ид. ч. е деактувана, а с Решение
на ПОС на наследниците на Д.и В.А. е възстановено правото на собственост на
втория жилищен етаж. С нот. акт * от 30.03.2004 г.
наследниците продават същия този втори етаж, ведно с 200/773 ид. ч. като изрично е отбелязано, че М.А. продава само 6,75/773 ид. ч. С констативния нотариален
акт №*от 22.09.1994 г. на М.Д.А. е признато правото на собственост на основание
наследство, покупко-продажба и делба върху следния недвижим имот - целия пръви жилищен етаж на сградата, находища се на ул. „*"
*, ведно с четири избени помещения, както и 7/16 идеални части от дворното
място, цялото с площ от 773 кв. м. Към тях следва да се прибавят 1/6 идеални
части, придобити от М.А. в качеството му на наследник в резултат на деактуването на половината дворно място през 1999 г., като
се извадят и продадените от него 6,75/773 ид. части.
В краен резултат се получават 460,27/773 идеални части, констатирани в
Нотариален акт № *, том * рег.№ */ н.д.№ */ 2009 г.
Евентуално
се поддържа, че М.Д.А. е владял за себе си 7/16 ид.
ч. от дворното място - манифестирал намеренията си да ги владее за себе си с
молбата за издаване на констативен нотариален акт, който акт е издаден през
1994 г. М.Д.А. е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си с молбата за признаването му за собственик на така описаните 7/16 ид. ч. С тези възражения моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата , доводите и възраженията на страните, прие следното:
Не се
спори по делото, а и е документално установено, че ищцата Л.К. и ответницата Г.Б.
са наследници по закон на общите наследодатели Д.А.М. /поч.1975
г./ и на съпругата му В.М.А. / поч.19* г./, като
ищцата се явява наследник по право на заместване на своята майка А.Д.С./ поч.1984 г./- дъщеря на общите наследодатели, а
ответницата- наследник по право на заместване на своя баща М.Д.А. / техен син/.
Не се формира спор в хода на разглеждане на делото, че по силата на правни
сделки и наследяване, страните се явяват съсобственици в дворното
място,представляващо ПИ с идентификатор 56784.522.217 по КК и КР на гр.*, с адм.адрес гр.*, ул.* № *, цялото с площ от 766 кв.м. / по
скица от СГКК/, в което е построена триетажна жилищна сграда / с идентификатор
56784.522.217.1/, като ищцата притежава *жилищен етаж, а ответницата – на първи
жилищен етаж. Собствеността върху втория жилищен етаж и съответните идеални
части от дворното място е притежание на трети за спора лица А. и Д.К.,
придобита по договор за продажба, сключен с нотариален акт № * от 30.03.2004 г.
на нотариус Е.А.-А. *** действие ПРС.
Спорът
по делото е за размера на притежаваните от страните права върху описаното
дворно място, в която връзка , приетите писмени доказателства установяват
следното:
Общият
праводател на страните В.М.А. се легитимира като собственик
на ¼ идеална част от дворното място по силата на делба, оформена с
Протокол от 19.05.*3 г. по гр.д.№ 381/1663 г. на ПНС. Впоследствие, с договор,
сключен с НА № *, том *г., се е разпоредила с 1/20 ид.ч.
в полза на М.П./сестра на ищцата/, в резултат на което в нейно притежание са
останали 4/20 ид.ч. от мястото. След нейната смърт те
се разпределят между трите колена нейни наследници, в
т.ч. майката на ищцата е придобила 1/30 ид.ч., а
наследодателя на ответницата- 1/15 ид.ч.
Наред
с горното, майката на ищцата- А.Д.С.се легитимира като собственик на друга 1/4 ид.ч. от дворното място с договор за продажба от 14.01.1946
г./ съгласно Записка за вписване на договора/. С договор за дарение по НА № *,
том *, дело № * г. на пловдивски нотариус ищцата е придобила от своята майка
1/32 ид.ч. от дворното място, а с договор за продажба
по НА № *, том *, дело № * г.- още 1/64 от същото дворно място. Така прекият
наследодател на ищцата А.Д.С./поч.1984 г./ , е
притежавала при откриване на наследството й 12/64 ид.ч.,
които са наследени по равно от двете й деца- ищцата и нейната сестра М.И. П. /
или по 6/64 ид.ч. за всяка от тях/.
Не се
спорно по делото, че ½ идеална част от дворното място е била одържавена
през 1948 г. по реда на ЗОЕГПНС от двамата общи наследодатели В.А. и Д.А.,
впоследствие реституирана на наследниците със Заповед № */19.01.1999 г. на
Кмета на Община Пловдив. След реституирането посочената ½ идеална част
се е разпределила между трите колена наследници, като
наследодателят на ответницата М.Д.А. е получил в собственост още 1/6 ид.ч., а друга 1/6 идеална част е преминала по равно в наследниците на А.Д.С.- по 1/12 ид.ч. за ищцата и нейната сестра М.П..
Относно
правата на наследодателя на ответника М.Д.А., от писмени доказателства се установява,
че по силата на делба , обективирана в Протокол от
24.08.1992 г. по гр.д.№ 6090/1992 г. на ПРС, същият е притежавал */773 ид.ч. от дворното място. След това, с реституцията през
1999 г.,същият е получил 1/6 ид.ч. от мястото. С
извършеното разпореждане с 200/773 ид.ч. в полза на
третите за спора лица А. и Д.К./ продажба по НА № *, том І/2004 г. на нотариус Е.А./,
от които 6,75/773 ид.ч. от М.Д.А., в негово
притежание по наследяване и реституция са останали 238/773 ид.ч.
от дворното място. Същевременно на лицето са признати 460,27/773 ид.ч. от дворното място с констативен нотариален акт № *,
том.*, рег.№ *, н.д.№ */2009 г. на нотариус **с район на действие ПРС, които са
повече от действително притежаваните от лицето.
От
друга страна, въз основа на обследваните по-горе правопораждащи
факти, ищцата се легитимира като собственик на 180/773 ид.ч.
от дворното място, констатирани и със съставения Нотариален акт № */*г. на
нотариус *** с район на действие ПРС.
При това положение е налице правен интерес за ищцата да установи в отношенията
си с ответника - наследник на М.Д.А., обема на притежаваните права в
съсобствеността. Изложеното сочи, че искът е основателен и ще се уважи, като на
осн.чл.537, ал.2 ГПК констативният нотариален акт,
съставен на наследодателя на ответницата, ще се отмени за разликата над
действително притежаваните от него права от 238/773 ид.ч.
до посочените в акта от 460,27/773 ид.ч. от дворното
място.
Възражението
за придобиване на спорните идеални части по давностно
владение от наследодателя на ответницата е неоснователно. От изслушаните
свидетелски показания се установи, че дворното място се е ползвало винаги
съвместно от съсобствениците. Свид.Г.споменава за воден съдебен спор между М.А. и ищцата
относно дворното място, които твърдения не се подкрепят с други доказателства
по делото. Свидетелят също така заявява, че мястото се е ползвало от А., където
паркирал колата си, също така извършил ремонт на съществуващата в двора беседка
със собствени средства. Тези действия не могат да обусловят извод, че ползвайки
общото дворно място и извършвайки разходи за поддържането му, съсобственикът е демонстрирал
намерение да свои за себе си идеалните части, притежавани от ищцата. Още
повече, че от показанията на свид.Д.-дъщеря на
ищцата, се установява, че всички живущи в сградата използват двора за паркиране
на автомобилите си. Съдът кредитира показанията на свидетелката въпреки
близката и родствена връзка с ищцата, тъй като, освен че са базирани на преки и
непосредствени впечатления / свидетелката е живяла в имота от раждането си и
към настоящия момент/, то не се опровергават от други събрани по делото
доказателства.
В
обобщение на изложеното, предявеният иск като основателен и доказан ще се
уважи.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищцата ще се присъдят направените
деловодни разноски, които се констатираха в общ размер от 699,* лв.,
съответстващи на посочените в списъка по чл.80 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Г.И.А.-Б., род.на *** г.
с постоянен адрес ***, че Л. И.К. с ЕГН ********** *** е собственик
на 22,40% ид.части от дворно място, находящо
се в гр.*, ул.*№ *, представляващо ПИ с идентификатор
56784.522.517, признати с констативен
нотариален акт № */*г. на нотариус М.*.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт № *,
том -* рег. № *, н.д.№ */* г. на нотариус *, с който са признати
права в полза на наследодателя на ответницата
Г.И.А.-Б.- М.Д.А. за разликата над притежаваните от него права в размер на 238/733 ид.части от дворното
място, до посочения в акта
размер от 460.27/773 ид.ч. от дворното
място.
ОСЪЖДА Г.И.А.-Б., род.на *** г. с постоянен адрес ***,
да заплати на Л. И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 699,* лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Таня Б. Георгиева
Вярно с оригинала: Ц.Т.