Р Е
Ш Е Н
И Е № 260030
гр. Сливен, 01.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 48 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане
на сума в размер на 5729 лв., представляваща стойността на направени разходи за
ремонт на недвижим имот. Ищцовата страна твърди, че
по силата на нот. акт № 135, т. I, peг. № 1472, дело № 117/16 г., съставен от Елена Шилерова,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 128, с район на действие -
Сливенски районен съд ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: с. Жельо войвода, общ Сливен, ул. “Цар
Калоян“ № 8. Твърди, че с дъщерята на Д.С. - Стелина
Димитрова Славова ищецът е живял на семейни начала в имота, описан в исковата
молба, собственост на ответника, представляващ къща с дворно място, през
периода от месец септември 2018 г. до месец август 2020 г., като към момента
ищеца и Стелина не поддържат контакт.
Ищецът твърди, че за горепосочения период
е вложил средства и усилия за подобряването на имота - къщата, които е сторил
със съзнанието, че връзката му с дъщерята на ответника няма да бъде прекратена
и двамата ще живеят в този имот, като такива са били и уверенията на Стелина Славова, която е предложила на ищеца да бъде
извършен такъв ремонт на къщата, за да стане по-удобна и годна за живеене, а
тези СМР - та са били и необходими, тъй като вратите и прозорците на къщата
били амортизирани. Сочи, че именно поради това е инициирал и финансирал
извършването на подобрения и доставки в жилището по следния начин: през месец
ноември 2019 г. финансирал и организирал подмяна на ПВЦ остъкления - 3 броя
прозорци и 1 брой алуминиева врата, на стойност 2 934 /две хиляди деветстотин
тридесет и четири/ лв., както и интериорни врати 4 броя и входна врата 1 брой
на стойност 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв. Освен това, през месец юли 2020 г.
финансирал и организирал закупуването и доставката в имота на Д.С. на дърва за
огрев на стойност 995 /деветстотин деветдесет и пет/ лв., във връзка с
предстоящият зимен сезон. Сочи, че общата стойност на гореописаните, извършени
от ищеца, подобрения и доставки е на обща стойност 5 729 /пет хиляди
седемстотин двадесет и девет/ лв.
Твърди, че през месец август 2020 г.,
дъщерята на ответника, Стелина Димитрова Славова, му
заявила, че не иска повече да бъдат заедно, и че трябва да напусне имота.
Твърди, че е поканил с нотариална покана, горепосочената сумата да му бъде
заплатена от ответника, но тъй като това заплащане не с извършено, е принуден
да сезира компетентния съд с настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5729 лв., представляваща
стойността на направени разходи за ремонт на недвижим имот: едноетажна масивна
жилищна сграда, състояща се от четири стаи и салон, със застроена площ от 94
кв.м , описан в нот. акт № 135, т. I, peг. № 1472, дело № 117/16 г., съставен от Елена Шидерова, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №
128, с район на действие - Сливенски районен съд, находящ
се на адрес: с. Жельо войвода, общ. Сливен, ул. “Цар Калоян“ № 8, както и
доставка на дърва за огрев, с която сума ответника се е обогатил за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2020 г.,
датата на нотариалната покана до окончателно изплащане на сумата.
Претендира за направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника,
в който същия оспорва иска като неоснователен. Оспорва като невярно
твърдението в исковата молба, според което ищецът лично бил вложил средства, а
така също и „усилия“ за подобряването на имота. За сметка на това твърди, че описаните
в ИМ подобрения са изцяло заплащани и заплатени с лични средства на дъщерята на
ответника, а именно от Стелина Димитрова Славова.
Нещо повече - ответника почти не познавал ищеца, а още по-малко последния е
заявявал, камо ли пред него, че желае да вложи свои лични средства в неговия
имот. Твърди, че от страна на ищеца нито е искано съгласие от ответника за
извършване на твърдяните в ИМ подобрения, нито
последният се е съгласявал такива да бъдат извършвани от ищеца, като посочват
това, независимо от факта, че ищецът не е вложил абсолютно никакви средства в
извършването на подобрения в процесния имот, собственост на ответника.
Оспорва като невярно твърдението в ИМ,
според което дъщерята на ответника „предложила“ на ищеца да бъде извършен
ремонт на процесния недвижим имот, като твърди, че всички посочени в ИМ
подобрения са изцяло заплащани и заплатени с лични средства на дъщерята на ответника,
а именно от Стелина Димитрова Славова. Оспорва
твърдението в исковата молба, според което на ответника е била връчена
нотариална покана, тъй като видно от съдържанието на приложената към исковата
молба нотариална покана, адресат на същата е лице с имена Д.Д.С.,
а не ответника Д.С.Д..
Посочва, че за задаване на поръчката за
изработване на процесните прозорци и врати, дъщерята му Стелина
Димитрова Славова е била придружавана от ищеца. В същия период последната е
стопанисвала търговски обект - магазин в близост до супермаркет „Била“, а по
конкретно находящ се на ъгъла, респ. на юго-западната част на кръстовището, образувано от бул.
„Братя Миладинови“ и бул. „Хаджи Д.". Така сума в размер на 1 000
лева (съставляваща лични средства на дъщерята му) е предадена под формата на
аванс от Стелина Д. Славова на представител на „ВИДЖИ
09" ЕООД, именно в посочения и стопанисван от нея магазин. За плащането на
тази сума не й е бил издаден документ, но относно тези факти, разполага със
свидетел, а именно магазинерката, която е работила в посочения магазин,
стопанисван от дъщерята на ответника. Така посоченото лице-магазинер в
стопанисвания от дъщерята на ответника магазин е била въведена по този въпрос,
поради факта, че визираната парична сума от
1000 лева и е била оставена, в случаи, че представител на „ВИДЖИ 09“
ЕООД посети магазина в период и при случай, в които Стелина
Д. Славова би могла да отсъства от там. В същия период, авансова сума, имаща
характера на лични средства, собственост на Стелина
Д. Славова, са били предадени от нея и в офиса/магазина на ЕТ „Бор- В.В.", находящ се в северо-източната част на кръговото кръстовище на ул. „Г.
Данчев" и ул. „Добри Д.".
Сочи също, че при фактическото извършване
на монтирането на прозорците и вратите, дъщерята на ответника е била на работа,
поради което същата е предоставила остатъка от парични суми, които са били
изцяло лична нейна собственост и съответно дължими към изпълнителите, на ищеца,
които е присъствал на тези монтажи. Последният е следвало да се разплати
окончателно, като фактически предаде поверените му парични средства, което той
и сторил.
Излага твърдения, че към представените два
броя Договори за изработка не са представени нито документи за извършените авансови
плащания от дъщерята му Стелина Димитрова Славова,
нито данъчни фактури, нито фискални касови бонове (ФКБ), имайки предвид, че
плащанията са извършвани „в брой“ , а такива документи, фактури и ФКБ не са
представени с исковата молба, тъй като
такива не са били издадени от изпълнителите ЕТ „Бор- В.В.“,
ЕИК ********* и „ВИДЖИ 09“ ЕООД. ЕИК *********, като това би могло да бъде
установено и като бъдат проследени заявените пред Националната агенция по
приходите финансови резултати от визираните търговци, както и след ревизия на
съхраняваните при тях законово изискуеми документи като фактури, ФКБ и други,
съгласно Закона за счетоводството, ЗДДС, Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин и т.н.
Оспорва изцяло и твърдението на ищеца,
според което той „през месец юли 2020 г. финансирал и организирал закупуването
и доставката в имота му на дърва за огрев на стойност 995 лева, във връзка с
предстоящия зимен сезон, тъй като ищецът не твърди, че посочените от него дърва
за огрев са били предназначени за ответника или че са му доставени на него, или
пък, че той ги е ползвал. Освен това
видно от представените превозни билети от 17.07.2020 г.. издадени от
РДГ- Сливен, адресат, респ. получател на описаните в тях дърва-сурови, бук и
габър, е дъщерята му Стелина Димитрова Славова, а не
ответника. Плащането на сумата 995 лева, съставляваща продажната цена на тези
дърва за огрев е извършено от дъщерята му Стелина Д.
Славова, а не от ищеца, поради което оспорва истинността и датата на
представената квитанция към приходен касов ордер от 17.07.2020 г., с посочен в
нея издател „ТОПЛИВО- ИСКРА“ ООД, с. Стара река, община Сливен.
Сочи, че с исковата молба е представен
„фискален бон копие“ от разпечатка от КЛЕН на фискалното устройство на
„ТОПЛИВО- ИСКРА“ ООД, с. Стара река, община Сливен, като ищецът е бил наясно за
извършената покупка на тези дърва за огрев, както и че същите са били заплатени
от дъщерята на ответника и знаейки тези обстоятелства, ищецът е решил и
съответно се е снабдил с копие от цитирания ФКБ, какъвто е бил издаден на Стелина Д. Славова, която е била и фактическия платец на
процесиите дърва за огрев.
Моли съда да отхвърли исковите претенции
като неоснователни и недоказани.
С
Определение от 13.04.2021
г. по чл. 140 ГПК съдът е указал на
ищеца, че следва да докаже, че е извършил посочените от него подобрения, че е
заплатил извършените подобрения в имота на ответника, както и тяхната стойност,
настъпилото в резултат на извършваните подобрения обедняване на ищеца и неговия
размер, с оглед извършените от негова страна разходи за плащане на стойността на
извършените подобрения, настъпилото обогатяване на ответника от спестяване на
разходи за извършените подобрения и връзката между обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца, които следва да произтичат от една група факти и
настъпването на изискуемостта на задължението обусловено от редовното връчване
на изпратената нотариална поканата. Със същото определение съдът е указал на ищеца,
че следва да конкретизира претенцията си относно размера и вида на претендираната от него лихва, като поясни дали претендира
за периода от 15.11.2020 г. до датата на подаване на исковата молба-07.01.2021
г. мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, като впоследствие
тази претенция е била оттеглена от ищеца, който е заявил, че претендира
единствено законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане и е указал на ответника, че следва да докаже,
че неговата дъщеря е заплатила с нейни лични средства извършените подобрения в
неговия имот.
РС-Сливен, след като се запозна с
доказателствата по делото и след като прецени същите поотделно и в тяхната
съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
Ответникът е собственик на поземлен имот с
адрес в с. Желю Войвода, ул. „Цар Калоян“ № 8, което е видно от представения по
делото нотариален акт № 135, том първи, рег. №1472, дело № 117 от 2016 г.
Ищецът и дъщерята на ответника Стелина Славоваса живели на
семейни начала в имота представляващ къща с дворно място през периода от м.
септември 2018 г. до м. август 2020 г. Ищецът е сключил Договор за изработка на
01.11.2019 г. в качеството на възложител с ЕТ „Бор – В.В.“
в качество на изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължава до
25.11.2019 г. да достави и монтира една входна врата и 4 бр. интериорни врати,
като възложителят се задължава да заплати при изпълнение на възложената поръчка
сумата от 1800 лв. Ищецът е сключил и договор за изработка на 14.05.2019 г. в
качеството на възложител с „Виджи 09 “ ЕООД в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължава
до 20.11.2019 г. да извърши смяна на дограма на три броя прозорци и на една
врата, като възложителят се задължава да заплати при изпълнение на възложената
поръчка сумата от 2934 лв. И в двата договора посоченият адрес на който да се
извърши доставката и монтажа е с. Желю Войвода, ул. „Цар Калоян“ № 8.
Видно от приложения по делото превозен
билет от 17.07.2020 г. „Топливо-Искра“ ООД е транспортирало в качеството си на
изпращач дървесина на адрес в с. Желю Войвода, ул. „Цар Калоян“ № 8, като
получател е посочена дъщерята на ответника Стелина
Славова. В издадената от „Топливо-Искра“ ООД квитанция е посочено, че ищецът е
заплатил сумата от 995 лв. на 17.07.2020 г.
Видно от представената нотариална покана и
разписка към нея ответникът е получил нотариалната покана на 15.11.2020 г.
Видно от изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза по Договор за изработка
от 14.05.2019 г. с предмет: Смяна на
дограма от PVC - остъкление
и 3 бр. прозорци и 1 бр. ал. врата на стойност 2934 лв.пазарната стойност на
извършените подобрения предмет на този договор определена при установени
количества по действителни мерки от място и регионалните средни цени с ДДС към
момента на извършване на подобренията 2019 г., които са: за демонтаж на
прозорци 20 лв/бр.; за доставка и монтаж на PVC прозорци 144 лв/м2;
за доставка и монтаж на комарници 27 лв/м2; за доставка и монтаж на алуминиева врата за
санитарен възел 290 лв/бр., съответства на стойността
отразена в Договора за изработка от 14.05.2019 г. По Договор за изработка от 1.11.2019 г. с предмет: Доставка, монтаж и
демонтаж на интериорни врати - Вх. вр. - 1 бр.,
интериорни врати - 4 бр: на стойност 1800 лв. Пазарната
стойност на извършените подобрения предмет на този договор определена при
установени количества по действителни мерки от място и регионалните средни цени
с ДДС към момента на извършване на подобренията 2019 г., които са: за демонтаж
на врати 15 лв/бр.; за доставка и монтаж на
интериорни врати частично остъклени 305 лв/бр.; за
доставка и монтаж на интериорни врати 275 лв/бр.; за
доставка и монтаж на входна врата 675 лв/бр.,
съответства на стойността отразена в Договора за изработка от 1.11.2019 г. Относно доставката
на дърва за огрев-Съгласно
представените документи Квитанция от 17.07.2020 г. и Касов бон от 17.07.2020 г. стойността на доставката на 13 m3 дърва за огрев от склад в Промищлена зона гр. Сливен до имота на ответника в с. Жельо
войвода е 995 лв. като това е реалната пазарна цена на дърва за огрев за 2020
г. Вложените средства за извършването на посочените в ИМ подобрения,
представляващи извършване на строително ремонтни дейности в жилищната сграда на
ответника, включително и за доставката на дървата за огрев в имота с адрес с.
Жельо войвода ул. „Цар Калоян" № 8, са на обща стойност - 5 729 лв.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел
Д., който е управител на „Виджи 09“ ЕООД ищецът и
дъщерята на ответника били поръчали да смени дограмата, той отишъл да вземе
размери, като двамата били оставили капаро, като за смяната на дограмата на
прозорците и на вратата бил получавал пари и от двамата. Договорът за изработка
бил подписан от него и от ищеца, като бил издал касови бонове върху които
нямало информация относно платеца.Договорът бил написан след като поръчката
била направена и след като свидетелят бил взел размерите на прозорците и
вратите. Сумата му била платена на шест пъти, а последната вноска била на
20.11.2019 г., когато бил приключил и монтажа. И ищеца и дъщерята на ответника
били извършвали плащания. Единствено свидетелят бил получавал тези плащания.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел
З. ищецът и дъщерята на ответника били взимали дърва от него през лятото на
2020 г., като същите били заплатени от дъщерята на ответника. Свидетелят им бил
издал касова бележка и транспортен билет, а след това касов ордер на името на
ищеца, който впоследствие го бил посетил и този документ не бил съставен към
момента на плащане, а след това. Дърветата били превозени в деня на плащането.
Видно от показанията на разпитаната по
делото свидетелка Славова, която е дъщеря на ответника и бивша приятелка на
ищеца двамата с последния съжителствали заедно в къщата на баща й в с. Жельо
Войвода за периода от 2018 до 2020 г., като по това време решили да ремонтират
къщата. Намерили фирма за подмяна на
вратите, като първо тя била отишла сама за да разгледа предложенията на
фирмата, а след това като решила какви да бъдат вратите отишла в офиса на
фирмата заедно с ищеца. Била оставила капаро в размер на 400 лв. от нейни лични
средства, а остатъка от 1400 лв. бил заплатен от ищеца, но с оставени от нея
пари. Била заплатила 1000 лв. капаро с нейни лични средства за подмяна на
дограмата, като остатъка също бил заплатен с нейни лични средства. Била
заплатила дървата с нейни лични средства в размер на 1000 лв. След подмяната на
дограмата била поръчала да бъдат поставени щори, за което лично била заплатила
сумата от 200 лв. Била работила в свой магазин и била реализирала печалба от
около 20 000 лв. до 50 000 лв., като била разполагала на месец с
около 7-8 хиляди лева. Била имала спестени пари и преди това за ремонта.
Видно от показанията на разпитаната по
делото свидетелка Петрова, която живее в съседна на процесния имот къща в с.
Жельо Войвода дъщерята на ответника и ищеца били живеели на семейни начала през
2018-2020 г. в къщата на баща й. Последната била приятелка на свидетелката и й
била споделила, че ще прави ремонт на къщата ще сменя врати и дограми, като
средствата за извършването на ремонта били осигурени от свидетелката Славова,
която имала свой магазин, а ищецът не бил работил през това време. Била
закупила и дърва с нейни лични средства.
Видно от показанията на разпитания по
делото свидетел В. същият бил монтирал вратите по поръчка на ищеца, като той му
ги заплатил. Бил ходил да вземе размерите на вратите и да ги монтира, като
плащането било станало на два пъти. Клиентите били поръчвали, оставяло се било
капаро, а след извършения монтаж се било доплащало. Първото плащане било
извършено в магазина, а второто плащане било извършено на обекта.Била издадена
касова бележка за извършените плащания.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели като еднопосочни и безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал.
В изпълнение на вмененото му задължение
от съда на основание чл. 192 ГПК свидетелят В. е представил фискални касови
бонове за авансово плащане на 04.11.2019 г. в размер на 700 лв. и за
окончателно плащане на 26.11.2019 г. в размер на 1100 лв. Стойността на
услугата в общ размер на 1800 лв. била заплатена изцяло.
Видно от представеното удостоверение от ТД
на НАП-Бургас Стелина Славова, в качеството си на
едноличен търговец не е подавала данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 г.
и за 2019 г.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателствени средства и заключения на вещо лице, всички, посочени по-горе,
спрямо факта, който се установява от тях.
Предявеният иск е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД твърди се обогатяване на
ответника за сметка на обедняването на ищеца. Държателят на недвижим имот,
който е извършил подобрения в него, не може да се ползува
от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Неговите отношения със собственика за
добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в съответствие
с договора между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС
за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и
неоснователно обогатяване - за подобренията. Лицето, което е извършило
подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор към собственика на
имота, когато не е владелец и не е държател, не може да се ползува
от разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС. Неговите отношения със собственика за
извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа
без пълномощие, съответно с правилата на неоснователното обогатяване. /
Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК/.
Съобразно установената съдебна практика: ТР № 85/02.12.1968 г. на ВС, ОСГК и
постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р. № 34/2.04.2009 г. по т.
д. № 683/2008 г. на II т. о.; Р. № *23/30.01.2015 г. по гр. д. № 3907/2013 г.
на I т. о.; Р. № 733/12.11.2010 г. по гр. д. № 1274/2009 г. на IV г. о., която
е в смисъл, че чл. 59 ЗЗД се прилага, когато не е налице друг ред за
възмездяване на държателя за извършени подобрения в чужд имот.
За
да е налице водене на чужда работа без мандат е необходимо да е предприета
чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува
намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не
задължение по закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета
уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят
е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел
и да му върне всички разноски, които е направил. Ако някой е предприел чужда
работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата за
неоснователното обогатяване - чл. 61, ал. 3 ЗЗД./ Решение № 685 от 25.10.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1940/2009 г., IV г. о/.
Така, с оглед на установените фактически обстоятелства по спора, претенцията
се квалифицирана като такава по чл. 59 ЗЗД.
Съгласно т. 4 на ППлВС № 1/28.05.1979 г. по
гр. д. № 1/1979 г. неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването - дължи
връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, и в
постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р. № 611/19.10.2010 г. по
гр. д. № 1724/2009 г. на ВКС, III г. о. е прието, че когато са касае за
обстоятелство, на което искът е основан, а не за обстоятелство, на което е
основано едно ответно възражение, доказателствената
тежест е за ищеца; доказването на иска чрез положителния факт, от който
произтича правото, предпоставя установяване на двете
величини: обогатяване и обедняване, като доказателствената
тежест е на ищеца - той трябва да установи положителния факт, от който
произтича правото, заявеното с иска следва да се установи като по-малката
стойност между обедняването - до размера на извършените разходи, в съпоставка с
обогатяването на ответника, и не се предполага, че обогатяването на ответника е
по-високата от двете величини./ Решение № 107 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. №
*226/2014 г., II т. о., ТК/.
За да бъде уважен искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД трябва да бъде налице увеличение на имуществото на едно лице са сметка на
имуществото на друго лице; да бъде установено, че обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтича от един и същи факт или от обща група
факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. При
наличие на разлика между тези две стойности се дължи връщане на по- малката
измежду обедняването и обогатяването суми.
От заключението на вещото лице по
назначената строително-техническа и оценителна експертиза е прието, че общата
стойност на извършените в процесния имот собственост на ответника подобрения,
представляващи извършване на строително-ремонтни дейности в жилищна сграда,
като към тази стойност се включат и доставените дърва за огрев е 5729 лв.
В случая не се установи при условията на
пълното и главно доказване първия елемент от фактически състав на чл. 59 ЗЗД, а
именно обедняването на ищеца чрез извършването на разходи за заплащането на
извършените строително-ремонтни дейности по силата на сключените от него в
качеството на възложител договори за изработка в имота на ответника и на
поръчаните и доставени дърва за огрев. Съдът тълкувайки свидетелските показания
на всички разпитани по делото свидетели и свързвайки ги с представените писмени
доказателства не може да направи категоричния извод, че средствата, с които са
заплатени извършените строително-ремонтни дейности в имота на ответника и
доставката на дърва за огрев в същия са били предоставени от ищеца и са били
лични негови средства. От показанията на разпитаните по делото свидетели В., Д.,
З. се установява единствено обстоятелството, че ищецът е бил фактическия платец
на стойността на извършените подобрения в имота на ответника по договора за
изработка на врати от 01.11.2019 г., на част от стойността на извършените
подобрения по договор за изработка от 14.05.2019 г. за подмяната на дограмата и
единствено е присъствал при плащането на стойността на дървата за огрев от
страна на дъщерята на ответника, като впоследствие по негово настояване и след
самото плащане му е била издадена антидатираната
квитанция приложена по делото. Тези показания обаче ако се тълкуват във връзка
с показанията на свидетелката Славова и Петрова насочват към извода, че
средствата, с които са били заплащани ремонтните дейности имат за произход
реализираната печалба от свидетелката Славова, която през процесния период е
реализирала търговска дейност като едноличен търговец. Същата е предоставяла
средствата за извършените строително ремонтни дейности на ищеца, който е отивал
да ги заплаща на изпълнителите по договорите за изработка, като в някой случай
самата тя е отивала да заплаща дължимите суми и е заплатила в присъствието на
ищеца дървата за огрев. Не се установи през процесния период ищецът да е
реализирал свои доходи от трудова или друга дейност, които да използва за да
заплати задълженията по договорите за изработка и транспорта на дървата за
огрев. Вярно е, че се установява от представеното удостоверение от ТД на
НАП-Бургас, че Стелина Славова, в качеството си на
едноличен търговец не е подавала данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 г.
и за 2019 г., но това не означава, че не е реализирала фактически печалба от
своята дейност, като същата не е била декларирана в нарушение на чл. 50 ЗДДФЛ, като това обстоятелство се
установява от нейните свидетелски показания и от показанията на свидетелката
Петрова. Ответникът успя да проведе успешно насрещно доказване на твърдените от
него факти, а именно че паричните средства, с които са заплащани задълженията
по процесните договори са били притежание на дъщерята на ответника.
С оглед липсата на първата предпоставка от
фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, а именно доказано обедняване на ищеца съдът не
следва да обсъжда другите предпоставки.
Ръководен от изложеното, съдът счита, че
предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
дължи на ответника сторените по делото разноски в общ размер на 798 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 ЗЗД предявен от П.И.П., ЕГН: ********** ***
срещу Д.С.Д., ЕГН:********** *** за заплащане на сума в размер на 5729 лв.,
представляваща стойността на направени разходи за ремонт на недвижим имот:
едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от четири стаи и салон, със
застроена площ от 94 кв.м , описан в нот. акт № 135,
т. I, peг. № 1472, дело № 117/16 г., съставен от
Елена Шидерова, вписана в регистъра на Нотариалната
камара под № 128, с район на действие - Сливенски районен съд, находящ се на адрес: с. Жельо войвода, общ. Сливен, ул.
“Цар Калоян“ № 8, както и доставка на дърва за огрев, с която сума ответника се
е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН: ********** *** да заплати на Д.С.Д.,
ЕГН:********** *** сумата от 798 лева, представляваща сторени
по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
ОС-Сливен с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
датата на връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: