Решение по дело №388/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на ДП Управление и стопанисване на язовири – ДПУСЯ [населено място], [улица] против Решение № 110 /23.3.2025г постановено по НАХД 1281/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановления НП № НЯСС-15/6.8.2024г. издадено от Председател на ДА за метрологичен и технически надзор – ДА-МТН, с което на касатора за извършено нарушение по чл. 190а, ал.2 във вдр. С чл. 190а, ал.1, т. 3 от Закон за водите ЗВ и на основание чл. 201 , ал.12, и чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ му е наложено наказание“Имуществена санкция в размер на 1000 лева и е осъден да заплати разноски в производството в размер на 150 лева.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и процесуално нарушение – касационно основание по чл. 348, ал. 1 т.2 от НПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН.

 

Основното оплакване на касатора е, че съдът не е съобразил давностния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, доколкото с КП № 04-02-43/16.5.2023г. на АНО му е станало известно нарушението и съответно нарушителя, и от тази дата са изтекли три месеца, поради което производство не е следвало да се образува. В подкрепа на това становище е и факта, че в АУАН и НП е посочена дата на нарушението 11.10.2023г., и това е датата, на която АНО е открил нарушителя съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН и съответно тримесечния срок е изтекъл на 11.1.2024г. АУАН е съставен на 18.03.2024г. извън горепосочения срок, поради което е налице съществено процесуално нарушение на административно- наказателното производство пред АНО и само на това основание НП е следвало да бъде отменено от ВТРС. В този смисъл ТП № 1/27.2.2015г. по т.д. 1/2024г. на ОСНК на НК и ОСС на ВАС. ВТРС неправилно е приел, че АНО е установил вярната фактическа обстановка, като не е взел предвид същественото процесуално нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, че преди постановяване на НП следва да се обсъдят възраженията на нарушителя. Освен това не е съобразен и факта, че е налице висящ съдебен спор с предмет законосъобразността на КП № 04-02-43/16.5.2023г. , с което е дадено предписание, въз основа на който е издадено НП, както и оспорване на последващ КП № 04-02-100/21.12.2023г със същите предписания. В този смисъл доколкото ИАА не е влязъл в сила, то към датата, посочена в НП няма нарушение,тъй като е образувано адм.д. 1742/2024г. по описа на АССГ. Освен това самото нарушение се явява недоказано, като АНО не се е съобразил с нормата на чл. 54, ал.1, т.2 от ЗАНН.- липсват доказателства, че на посочената дата на нарушението 11.10.2023г е извършена проверка вкл. на място т.е. неизпълнение на предписанията в указания в КП срок до 11.10.2023г. , за да е налице нарушение. От друга страна, при наличие на проверка, извършена на 21.12.2023г., за което е съставен КП № 04-02-100 при неприключило производство по обжалване на предходния КП от 16.5.2023г.се явява пречка за издаване на АУАН респ. НП. Съдът не се е съобразил, че посочените КП са обжалвани, от касатора са посочени номерата на адм. д. , като наличието на такова производство е отрицателна процесуална предпоставка за издаване на АУАН- в този смисъл и чл. 130, ал.2 от АПК и чл. 61, ал.1 от ЗСВ. От съда се иска да отмени обжалваното Решение на ВТРС като реши въпроса по същество и отмени НП.

 

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се представлява. Представено е писмено доказателство – анализ на техническото състояние на язовир Дермен генеш 322.

 

Ответникът по жалбата – Председател на ДАМН [населено място] редовно призован не изпраща представител, представя по делото писмено становище, с което оспорва така подадената жалба. Намира Решението на ВТРС за правилно и законосъобразно.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Предлага решението да бъде оставено в сила. Посочва, че ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка след като е направил задълбчен анализ на материалния закон. Споделя неговите мотиви.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК , приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210 , ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 110 /23.3.2025г постановено по НАХД 1281/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановления НП № НЯСС-15/6.8.2024г. издадено от Председател на ДА за метрологичен и технически надзор – ДА-МТН, с което на касатора за извършено нарушение по чл. 190а, ал.2 във вр. С чл. 190а, ал.1, т. 3 от Закон за водите ЗВ и на основание чл. 201 , ал.12, и чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ му е наложено наказание “Имуществена санкция в размер на 1000 лева и е осъден да заплати разноски в производството в размер на 150 лева.

 

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: С Констативен протокол № 04-02-43/16.5.2023г. на ГД Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях, при извършена проверка на язовир Дермен генеш, находящ се в землището на [населено място], община П. Тръмбеш, съгласно Акт за публична държавна собственост № 5375/30.9.2021г, собственост на касатора са му дадени задължителни предписания. Същите имат следното съдържание“ да се извършат ремонтно- възстановителни работи- преливник, проводящ канал, бързоток и се приведат в експлоатационно състояние със срок на изпълнение 10.10.2023г. На 21.12.2023г. е извършена проверка за изпълнение на горните предписания, като чрез обход и оглед на малката язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията е установено, че е нарушен проектния профил на преливника, проводящата част и бързотока, вследствие на извършено продълбочаване. Всичко изложено е мотивирало длъжностните лица да приемат, че дадените задължителни предписания с КП № 04-02-43/16.5.2023г не са изпълнение, за което е съставен КП 04-02-43/16.5.2023г. По делото няма спор, че и двата КП са обжалвани пред АССГ, по които са образувани съответните адм. д. .

 

От инж. К., надлежно оправомощен със Заповед № 2010-181/23.3.2023г. на Председател на ДАМТН и в присъствието на нарушителя и св. Ч., на длъжност Г. инспектор в РО Северна централна България е съставен АУАН № 04-004/18.3.2024г. в който е посочено, че е налице нарушение на чл. 190а, ал.2 във вр. С чл. 190а, ал.1, т. 3 от ЗВ, изразяващо се в бездействие с начална дата 16.05.2023г. до 10.10.2023г. - крайния срок за изпълнение на предписанието. Актът е подписан от нарушителя, който е посочил, че допълнително ще подаде възражения., което е сторено на 18.3.2024г. Същите са приети за неоснователни и съответно на основание чл. 201 , ал.12, и чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ е издадено процесното пред ВТРС НП, с което на касатора е наложено наказание“Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

 

Тази фактическа обстановка съдът е установил на база приетата по делото административна преписка, показанията на свидетелите, служители при ответника – св. К. – актосъставител и св. Ч., вписан като св. В АУАН.

 

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал извод за доказаност на повдигнатото административно обвинение, неговата вярна правна квалификация- нарушение по чл. 190а, ал.2 във вр. С чл. 190а, ал.1, т. 3 от ЗВ, които предвиждат, че собствениците на язовирни стени и съоръжения, какъвто безспорно се легитимира касатора с представения АДС следва да изпълняват предписанията по чл. 190, ал.1 т.3 от ЗВ.

 

ВТРС е посочил, че АУАН и НП имат нормативно установеното по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, издадени са от компетентни органи, нарушението е подробно описано, като са посочени времето, мястото на извършване. Съдът освен това е намерил, че правилно от ответник касационна жалба са посочени санкционните норми, като определеното от законодателя наказание е определено в минимален размер с оглед целите по чл. 12 от ЗАНН, като са взети предвид всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН. Съдът е посочил, че доколкото нарушението е извършено от ЮЛ, то се касае за безвиновна отговорност, и правилно е определен вида наказание „Имуществена санкция“. Същата е предвидена в правилно посочените от АНО санкционни норми на чл. 201 , ал.12, и чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ

 

ВТРС не е изложил мотиви за липса на основание за прилагане на института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства ВТРС е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.

 

Сочените в касационната жалба нарушения на чл. 107, ал.2 от НПК, чл.84 от ЗАНН и чл.314, ал.1 от НПК, не се установяват от настоящата инстанция. ВТРС е ценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изложил е подробни мотиви защо кредитира свидетелски показания на органите.

 

Настоящата инстанция намира, че изводите на ВТРС досежно спазването на формалните изисквания на АУАН и НП, визирани в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН са правилни и обосновани, издадени са от компетентни органи.

 

Съдът правилно е приел, че повдигнатото обвинение се явява доказано, доколкото с първия КП от 16.5.2023г. са дадени задължителни предписания на касатора, а с втория такъв КП от 21.12.2023г. е констатирано неизпълнението на същите. Деянието, за което е санкционирано ЮЛ е във формата на бездействие, като начален момент е датата на даване на задължителното предписание 16.5.2023г. до 10.10.2023г., посочената в КП крайна дата, в която същите следва да бъдат изпълнени. Правилно съдът е приел, че АУАН е издаден въз основа на официални документи, каквито се явяват КП, такива по чл. 189 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и същите имат материална доказателствена сила, която обвързва съда. Автентичността и верността на съдържанието им не е оспорена от касатора, същият не твърди, че е отстранил изрично посочените нередности, които съществено могат да увредят функционирането на язовира. Единственото на което се позовава, е че гореописаните КП са били оспорени по съдебен ред пред АССГ, при което са налице висящи дела и съответно този факт се явява пречка за издаване на АУАН и НП. Тази теза не се споделя от настоящата инстанция, доколкото ЗАНН респ. НПК не предвижда основания за спиране на производствата до приключване на преюдициално административно производство. Напротив законодателната уредба е, че административно- наказателното производство следва да бъде довършено, като при наличие на влязло в сила решение за отмяна на ИАА, каквито са явяват КП, и които са от съществено значение за съставомерността на наказуемото деяние, същите се явяват основание по чл. 70, ал. 2, т. 8 от ЗАНН за възобновяване на производството по искане на засегнатата страна.

 

Другото основно възражение е, че не е спазен давностния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН , определен като такъв с ТП № 1/27.2.2015г. по т.д.1/2014г. на ОСНК и ОСС на ВАС. Неправилно касаторът намира, че този срок следва да тече от 11.10.2023г., а не от датата на КП от 21.12.2023г. когато органът е установил нарушението и нарушителя, и същият изтича на 21.3.2024г. Следователно, АУАН № 04-004/18.3.2024г е издаден в предвидения в чл. 34, ал.1 от ЗАНН тримесечен давностен срок.

 

Неоснователно е възражението, че от писмените доказателства не става ясно дали на 11.10.2023г. е установено неизпълнение на предписанието. Този въпрос е ирелевантен, доколкото АНО изрично е посочил, че проверката за изпълнение на задължителното предписание е станала на 21.12.2023г. , когато е съставен последващия КП. Същият има качеството на официален документ, подписан е от съставилите го длъжностни лица, има нормативно установеното съдържание, при което изрично е посочено, че е извършен оглед, проверка на място и проверка на технологичната документация.

 

Не е приложима и нормата на чл. 130, ал.2 от АПК и чл. 61, ал. 3 от ЗСВ, доколкото не се касае за нарушаване на забраната по чл. 27, ал.2 т.2 от АПК, че никой орган няма право да приеме за разглеждане спор, който вече се разглежда от съда , при което последицата е нищожност на този акт. Необосновано касаторът поставя равенство между административно- наказателното производство и административното такова по оспорване на издадените предписания. Същите имат самостоятелен характер, поради което наличието на висящ спор относно законосъобразността на предписанията, както се посочи по- горе не се явява пречка за издаване на АУАН и НП, с което се ангажира административно- наказателната отговорност на същия. Както се посочи по- горе, доколкото актовете са свързани, т.е. изпълнителното деяние зависи от валидността на ИАА, то след като той бъде отменен, това е основание за възобновяване на административно – наказателното производство по чл. 70, ал. 2 т. 8 от ЗАНН.

 

Настоящата инстанция приема, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за неизпълнение на задължение по обезопасяване на язовир, което има животозастрашаващо значение.

 

При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Велико Търново следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото на основание чл 63д от ЗАНН на ответник жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110/23.3.2025г постановено по НАХД 1281/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново

 

ОСЪЖДА ДП Управление и стопанисване на язовири със седалище и адрес на управление [населено място], р-н Средец, [улица] да заплати на ДА МТН [населено място] разноски в производството в размер на 80- осемдесет - лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.