М О Т И В И
към решение по НАХД 3229/2019
г. по описа на ВРС
Производсвото е
образувано по внесено от прокурор при
Районна Прокуратура-Варна по реда на чл.375-чл.379 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78 “а” от НК по отношение
на обвиняемия В.Б.К. за извършено от него
престъпление по чл.
296, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, тъй като в
периода 21.02.2019г.- 28.03.2019г. в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед за защита от
домашно насилие от 20.02.2019 г. - Заповед за незабавна защита №
31/20.02.2019г., постановена по гр. дело № 2736/2019г. на PC - Варна, Х-състав,
с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.И.В. и му е
забранено да приближава на по-малко от 100 /сто/ метра до нея и до жилището,
което обитава, находящо се в гр.Варна ул. „П. Ю. Тодоров" №45,ет.6 ателие
4, до местоработата и с адрес гр.Варна ул. „Екатерина Симитчиева" №9,
ет.2, ап.5, както и до училището на детето на молителката, находящо се в
гр.Варна КК „Св. Св. Константин и Елена", частно училище „Шарл Перо".
В постановлението е посочено, че в случая са налице
основанията за приложението на чл. 78 а от НК,
защото за престъплението предмет на обвинението по чл.
296, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години
или глоба до пет хиляди лева, обвиняемият не е осъждан и друг път спрямо него
не са прилагани разпоредбите на чл. 78 а от НК.
В съдебно заседание РП – гр.Варна, редовно уведомена, не
изпраща представител.
В съдебно заседание обвиняемият
К., редовно призован се явява
лично и с процесуален представител. Неговият защитник адв.Андонов, в съдебно
заседание релевира факти обосноваващи искане за постановяване на оправдателна
присъда.
След преценка на
събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Свид. В. ***. В началото на 2018 г.
тя се запознала с обв.К. и двамата изградили интимна връзка. На 01.04.2018 г.
свидетелката и обвиняемия заедно заминали във Великобритания с цел да работят.
На 01.06.2018 г. обаче свидетелката В. се прибрала окончателно в България.
Няколко месеца по-късно в България се прибрал и обв. К.. Двамата заживели
заедно на съпружески начала. От м. октомври 2018 г. отношенията им се
изострили, поради оказван физически тормоз изразяващ се в удари, блъскания,
извиване на ръцете, опит да ги счупи, нанасяне на удари в областта на главата,
около лявото око, и психически - в постоянни обиди, изразяващи се в думите
„курва, сребролюбка, лъжкиня, боклук", се наложило по искане на свид.В.
двамата да прекратят връзката си. Тя подала жалба до Районен съд - Варна като
въз основа на нея би образувано гр. дело по ЗЗДН № 2736/2019 г. На 20.02.2019
г. й била Заповед за незабавна защита спрямо действията на обв. К..
На 21.02.2019 г. обвиняемият бил уведомен за издадената ЗЗДН №
2736/2019 г. по надлежния ред от полицейски инспектор при V РУ-ОД-МВР - Варна -
Неделчев. Заповедта му била връчена и от този момент той е следвало да се
съобразява с постановеното в нея. Заповедта гласяла, че задължава обв. К. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свид. В.. Забранява на
обвиняемия да се приближава на не по-малко от 100 метра разстояния до свид. В.,
като са посочени къде се намират и тези места - жилището в което тя живее на
ул. „Петко Ю. Тодоров" в гр. Варна, до местоработата й в гр. Варна, ул.
„Екатерина Симитчиева" № 9, както и до училището на детето на молителката,
находящо се в гр. Варна, КК „Св.Св. Константин и Елена", частно училище
„Шарл Перо".
Независимо от това обв. К., знаейки за постановената Заповед за
незабавна защита, още на същия ден след връчването и - 21.02.2019г. решил отново
да се види със свид. В., като за това използвал известните му маршрути, по
които тя минава всеки ден, за да посрещне детето си от училище. Свид. В., както
всяка вечер отишла до автобусната спирката намираща се в близост до Община
Варна, тъй като автобусът, с който се прибирала дъщеря й от училище спирал там.
Обв. К., знаейки графика на автобуса, с който се придвижва дъщерята на свид. В.,
отишъл до спирката, изчаквайки свидетелката с
цел да се говори с нея, в нарушение на Заповедта. Свид. В. след като го
забелязала, незабавно подала сигнал на тел. 112, като това се случило в 17.47
ч. По подадения сигнал било разпоредено от органите на полицията към мястото да
се отправи полицейски патрул. Свид. В. след като провела разговор със спешен
тел. 112, се обадила на полицейски инспектор - свид. Неделчев. В този момент
пристигнал и автобуса, с които се прибирала дъщеря й. Детето слязло от автобуса
и се отправило към майка си, която го чакала на спирката. В този момент към тях
се приближил обв. К.. Свид. В. го предупредила да не я доближава, но той вече
се намирал на не повече от два метра от нея. В този момент пристигнала и
полицейския автомобил, в която се намирали свидетелите К., П. и А. -полицейски
служители при I РУ-ОД-МВР - Варна. Те лично възприели непосредствено
отстоянието между свид. В. и обв. К.. Полицейските служители предупредили обв. К.
да не притеснява свидетелката и я придружили до автомобила и, след което тя се
прибрала до домът си.
На
07.03.2019 г. около 14.50 ч., свид. В. се намирала в домът си, като решила да
отиде до офиса, в който работи, като двата обекта се намирали в непосредствена
близост. Тя видяла обвиняемия, пред жилището си, уплашила се и се върнала
обратно. За този случай не е алармирала полицейските органи.
Свид. В.
била подавала множество жалби до полицията за действията на обв. К., като те
били отработвани от полицейския служител А.. Свидетелката подавала множество
устни сигнали на свид. А. да нарушаване на заповедта за незабавна защита от
страна на обв. К., като това се случвало основно на спирката, на която тя чака
детето си след училище. Поради това свид.А. уведомил прекия си началник, че ще
посети местото лично и в случай, че обвиняемия е отново там ще го задържи и ще
уведоми наблюдаващия прокурор.
На
28.03.2019 г., около 17.45 ч., свид. В. ***, за да вземе детето си, което
идвало отново с автобуса от КК „Св.Св. Константин и Елена". След като то
слязло от автобуса с майка си тръгнали пешком към домът си. Зад тях се движел
свид. А. облечен в цивилни дрехи. На кръстовището на ул. „Проф. Державин"
с бул. „Сливница" обв. К. се доближил в гръб до свид. В. на разстояние, значително по-малко от 100
метра. След като бил в непосредствена близост до тях обв. К. казал нещо и
детето на свид.В. изпищяло, в този момент свид.А. се намесил и застанал между
тях като така предотвратил по нататъшните му действия. Свид. А. се намесил и
задържал обв. К. и уведомил прокурор и разследващ полицай за действията му.
В хода на
досъдебното производство била изготвена съдебнопсихиатрична експертиза, която
дава заключение, съгласно което обв. В.Б.К. не страда от психично разстройство.
Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Към момента на извършваните деяния, в периода 21.02.2019
г. до 28.03.2019 г., обвиняемият не е бил в „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието" и не е страдал от тежко слабоумие и е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Той може да носи наказателна отговорност. Физическото и
психичното състояние му позволява да възприема фактите, които имат значение по
делото и може да дава достоверни показания. В периода от 21.02.2019 г. до
28.03.2019 г. обв. К. не е бил в състояние на физиологичен афект.
Изложената фактическа
обстановка се потвърждава по несъмнен начин от обясненията на обвиняемият К., заповед за незабавна защита, заповед за защита,
справка за съдимост и останалите писмени доказателства приложени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочита им в съдебно
заседание. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, убедителни и съдът ги
кредитира с доверие.
Обвиняемият К. не се признава
за виновен. Признава, че е запознат със съдебната заповед, която му забранявала
да приближава свид. В., но възразява, че тя въпреки това го търсила и канила и той за
това е инициирал срещи с нея. Възраженията на обвиняемия съдът намира за са
неоснователни, тъй като процесната заповед е факт в правния мир и е
задължителна за изпълнение, както и се оборват от показанията на свидетелите А.,
Н., К. и П.. Независимо от твърдяното от него желание да изяснят отношенията си
и непрекъснатото я нарушава.
Съдът напълно кредитира
показанията на свид. В., независимо от това, че действията на обв. К. са насочени спрямо нея и тя
търпи негативи от това фактическата обстановка посочена от нея се потвърждава
изцяло от присъствалите на место полицейски служители. Посочената от нея
фактология изцяло се потвърждава от полицейските служители възприели действията
на обв. К.. Не са
налице противоречия с посочената от тях фактология на събитията. За всяка една
от твърдените от нея дати на която обвиняемото лице е нарушило заповедта за
защита са налични показанията на свидетели, които потвърждават изложеното от
страна на свид. В.. Единствено за деянието осъществено на 07.03.2019г. няма
свидетели, но съдът напълно кредитира показанията на свидетелката за този факт,
с оглед гореизложеното.
Така установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянията си В.Б.К. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.
296, ал. 1, вр. чл.
26, ал.1 от НК, като в периода 21.02.2019г.-
28.03.2019г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие от 20.02.2019 г.
- Заповед за незабавна защита № 31/20.02.2019г., постановена по гр. дело №
2736/2019г. на PC - Варна, Х-състав, с която е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С.И.В. и му е забранено да приближава на
по-малко от 100 /сто/ метра до нея и до жилището, което обитава, находящо се в
гр.Варна ул. „П. Ю. Тодоров" №45,ет.6 ателие 4, до местоработата и с адрес
гр.Варна ул. „Екатерина Симитчиева" №9, ет.2, ап.5, както и до училището
на детето на молителката, находящо се в гр.Варна КК „Св. Св. Константин и
Елена", частно училище „Шарл Перо".
Обект на престъплението са
обществените отношения свързани с осъществяването на съдебната власт. Този
състав на престъпление се намира в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК -
"Престъпления против правосъдието", като това престъпление е формално
и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат,
т.е. то не е резултатно престъпление.
От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК съдът
намира, че по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет
на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и
начин на извършване, както и авторството. Всички доказателства разгледани по
отделно и в тяхната съвкупност налагат следните изводи:
При така възприетата фактическа обстановка
съдът намери,че подсъдимият К. е осъществил състава на престъпление по чл. 296, ал.1 от НК. Обект на
престъплението по чл. 296, ал.1 от НК са обществените
отношения свързани с правосъдието.
Субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна
престъплението е осъществено от обвиняемия чрез действия по неизпълнение на заповед за защита
от домашно насилие от 20.02.2019 г. - Заповед за незабавна защита №
31/20.02.2019г., постановена по гр. дело № 2736/2019г. на PC - Варна, Х-състав, която заповед подлежи на
незабавно изпълнение. С действията си, а именно отиване и приближаване
непосредствено до свид.В., посещение на местата на които тя пребивава – спирка
в централната част на града на която тя всяка делнична вечер посреща дъщеря си,
жилището и офисът и, обвиняемият е нарушил издадената от съда заповед и не я е
изпълнил, с което е осъществил състава на престъпление по чл.
296, ал. 1 от НК от обективна страна. Правилно престъпната дейност на
обвиняемия К. е квалифицирана от обвинението като "продължавано
престъпление", по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, тъй като е налице от обективна и
субективна връзка / общност на вината и еднородност на умисъла / изразяваща се
в това, че обвиняемият К. е осъществил поотделно едно и също по вид
престъпление, извършени са при пълно тъждество на обстановката, което не
позволява те да бъдат възприемани като отделни престъпления. Периодът през
който те са извършвани съдът намира, че безспорно може да бъде приет като "непродължителен
период" от време по смисъла на чл. 26 от НК. Разпоредбата предвижда наказание до три
години лишаване от свобода или глоба до 5000.00 лева, за този който не изпълни заповед за защита от домашното насилие.
От субективна страна
престъплението е извършено от обвиняемия с пряк умисъл - същият е запознат със
съдържанието на решението и на заповедта, тъй като преписи от същите са му
редовно връчени. Обвиняемият е пренебрегнал съдебната заповед и е решил, че не
следва да я изпълнява, тъй като не е в негова полза, като е продължил да
инициира срещи със свид.Влчева, да я причаква до спирката на която посреща
дъщеря си и в района на жилището и. С оглед горното и тъй като прие, че
обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин със събраните по
делото гласни и писмени доказателства, съдът призна обвиняемият за виновен по
обвинението по чл.
296, ал. 1, вр. чл.
26, ал.1 от НК.
Обект на престъплението по чл.296 ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с правосъдието. Предмет на
престъплението са именно тези отношения. Изпълнителното деяние съставлява
система от действия по нарушаване на законодателството в страната, конкретно
неизпълнение на издадена заповед за домашно насилие. Изпълнителното деяние
на това престъпление по чл.296 ал.1 от НК е довършено. Това престъпление е формално и не се изисква
за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то
не е резултатно престъпление. Изпълнителното деяние е осъществено и
престъплението е довършено.
Действително в разпоредбата на
чл.296, ал.1 от НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не
изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както и Заповедта за
незабавна защита са различни съдебни актове, издадени на различно основание и
по различен ред. Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден
в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя характер и естество
ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН. Тази
констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на Заповедите,
съответно предназначението им. В този
смисъл в разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК законодателят използва термина
„Заповед за защита от домашно насилие” по-общо, като няма предвид единствено
съдебния акт, издаден по реда на чл.15 от ЗЗДН. Под "Заповед за защита от
домашно насилие" следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на
основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат
някои от предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното
основание, реда на издаване, възможност за обжалване и т.н. В противен случай
би се стигнало до неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат мерки за
защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано особено като се има предвид
хипотезата по чл.18, ал.1 от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка, непосредствена
или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице. В този
смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение съдебен акт,
който подсъдимият не изпълнява, след като му е известно съществуването му и
предписаните в същия мерки за защита.
Видно от обясненията на обв.К., той не отрича за узнаването на горните
обстоятелства, напротив-потвърждава, че е знаел за издадените срещу него
заповед за домашно насилие в полза на свид. В., но въпреки това сам е решил да говори с нея и на същата
дата е осъществил това си намерение пресрещайки я на обичайното място на което
посреща дъщеря си. Като
причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми, регламентиращи
обществените отношения, свързани с правораздаването в страната ни и усложнените
лични отношения между двамата.
Относно направеното искане от страна на
защитата на обв. К.
по време на съдебните прения за неговото оправдаване, настоящия съдебен състав
счита за неоснователно, тъй като както е видно от материалите по делото и
най-вече съобразно издадената заповед за домашно насилие му забранено да приближава на по-малко от 100 /сто/ метра до нея
и до жилището, което обитава и училището на детето и. Следвало е при
невъзможност да се спазва съдебното решение да съобразява поведението си с
известните му навици на свидетелката. Твърденията му, че тя го е предизвиквала
и тя съзнателно е търсела срещи с него не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Срещите между тях са инициирани от него на обичайното място на
което тя всяка вечер посреща детето си, и за това са събрани достатъчно
доказателства от разпитаните по делото полицейски служители. Несъобразяването с
издадената заповед не е било осъществявано на места различни от вече посочените
и в близост до жилището на свид.В.. По делото не са ангажирани доказателства
това да е ставало в близост до жилището или работата на обвиняемото лице, за да
бъде обсъдено това му възражение. Именно поради това настоящия съдебен състав
счита, че искането на защитата на обв.К. за неговото оправдаване е
неоснователно. По същия начин съда счита и направеното искане за приложението
на чл.9 от НК, т.е. за наличието на маловажен случай в
настоящия казус, тъй като буквалното и логическо тълкуване на разпоредбата на
чл. 93 т. 9 от НК
сочи, че престъплението ще представлява "маловажен случай", когато
извършеното от дееца, предвид липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпно
посегателство от съответния вид. Съдебната практика е категорична, че в обсега
на необходимата преценка при квалифициране на деянието като "маловажен
случай" по чл. 93 т. 9 от НК са
установените по делото факти, значими за тежестта на инкриминираното
престъпление и неговата морална укоримост- време, място, начин на
осъществяване, участващи лица, използваните средства, индивидуализиращи
предмета на посегателство белези, причинен вредоносен резултат, и данните за
личността на извършителя/ Решение № 145/13 г., по н. д. № 103/13 г.,
ВКС, III н. о., Решение № 241/14 г. по н. д. № 679/14 г.,
ВКС, III н. о./. Всички тези принципни положения, възприети в практиката и
доктрината са били прецени от настоящата инстанция в контекста на конкретно
установите фактически констатации, при която комплексна преценка съдът е
достигнал до извод, че деянието осъществено от обв.К. не покрива критериите за
маловажен случай.
При определяне вида и размера
на наказанието съдът взе предвид следното: Съдът съобрази кумулативното наличие
на предпоставките по смисъла на чл. 78 а от НК -
обвиняемият е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.
296, ал.1 от НК законова санкция е лишаване от
свобода до три години или глоба, обвиняемият не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.
78 а от НК до настоящият момент, не са причинени имуществени вреди. При горните
констатации, съдът освободи обвиняемият от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание "Глоба". При определяне размера на глобата
съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало на
дееца. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете проявената
престъпна упоритост. Мотивиран от изложеното, съдът след като съобрази и
декларираното от обвиняемия не наличие на доходи наложи на обвиняемия наказание
глоба при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в минимално
определения от законодателят размер в чл.
78 а, ал.1 от НК, а именно 1000.00 / хиляда/ лева. Съдът счете, че с наложеното наказание ще
бъдат реализирани адекватно целите както на генералната, така и на специалната
превенция по смисъла на чл. 36 от НК.
Като причини за осъществяване
на деянието съдът прие незачитането на установения в страната правов ред.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
