Р Е
Ш Е Н
И Е № 557
гр.Сливен, 22.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 7040 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са
предявени в условията
на обективно кумулативно съединяване са предявени искови претенции с правно
основание чл.422 ГПК, вр.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение,
относно прекратено трудово правоотношение.
Ищцата твърди, че била в трудови
правоотношения с ответното адвокатско дружество, въз основа на сключен трудов
договор № 4/22.07.2016г. на основание чл.67, ал. 1, т.1, по който била назначена на длъжност „юрисконсулт”.
Работното време било 8 часа, 5 дневна
работна седмица и основно месечно
възнаграждение в размер на 631 лв.,
уговорено да се заплаща всеки месец на 15-то число. Сочи, че договора
бил сключен за неопределено време. Твърди, че трудовото правоотношение било
прекратено, считано от 01.03.2017г., без да е връчвана заповед за
прекратяването. Ищцата сочи, че за периода м.ноември и м.декември 2016г., както
и м.януари и м.февруари 2017г., трудовото й възнаграждение не било заплатено.
Твърди, че била наета в ответното
дружество през 2015г. по програма към Бюрото по труда за срок от 1 година, а
след изтичане на срока работодателят бил
длъжен да продължи трудовите правоотношения. След сключване на трудовия договор
през юли 2016г., работодателят изплащал
трудово възнаграждение със забава за месеците до октомври 2016г., вкл., след
което не изплатил трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2016г.
и за януари и февруари 2017г. Сочи, че бил подаден сигнал в Инспекцията по
труда, откъдето след извършена проверка се установило, че работодателя
начислил, но не изплатил начисленото трудово възнаграждение за месеци ноември,
декември
Иска се от съда признаване за
установено между страните, че ответното дружество дължи на ищцата сума в размер
на 1 978,56 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месеците ноември
и декември 2016г. и януари и февруари
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от
ответната по исковете страна е депозиран. С него се оспорват претенциите, като
се твърди, че трудовото възнаграждение за процесния период от време било заплатено
на ищцата на ръка.
Прави възражение за погасено по
давност задължението за м.ноември 2016г.
Иска се отхвърляне на
претенциите, като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С трудов договор № 4/22.07.2016г. ищцата била назначена в ответното
дружество на длъжност “юрисконсулт“ при условията на 8 часа дневно работно
време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 631 лв., което се
изплаща на 15то число всеки месец. Договорът бил сключен за неопределено време.
Последвало на 30.01.2017г. предизвестие на ищцата, подадено до управителя на
ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение. Последното
било прекратено на 01.03.2017г., със заповед № 1/01.03.2017г. на работодателя.
На 11.07.2017г. ищцата депозирала сигнал пред Главна инспекция по труда,
Дирекция ИТ“ гр.Сливен, за това, че работодателят и настоящ ответник не
изплатил четири месечни трудови възнаграждения съответно, дължими за месеците
ноември и декември 2017г. и януари и февруари 2018г. Била извършена проверка за
спазване на трудовото законодателство, като било установено, че за процесните
месеци работодателят начислил по ведомости дължимите трудови възнаграждения, но
те не били изплатени. От съдържащите се в изпратената от ИТ Сливен преписка по
проверката извадки от платежни ведомости, действително е видно, че за исковите
периоди са начислени по ведомости заплатите в нетен размер /след приспадане на удръжките за данък и
осигуровки/, както следва: за м.ноември 2016г. - 494,64 лв., за м.декември
2016г. – 494,64 лв., за м.януари 2017г.-
492,15 лв. и за м.февруари 2017г. – 492,15 лв. или общо за исковия
период в размер на 1973,58 лв.
От извлечение от банковата сметка на
ответното дружество се установява дори, че трудовото възнаграждение на ищцата,
дължимо за м.октомври 2016г. в размер на 494,64 лв. било преведено на
13.01.2017г./л.39 от делото/.
След проверката бил съставен протокол от 22.08.2017г. и съответно дадени
предписания към работодателя и настоящ ответник да изплати в срок до
31.08.2017г. дължимата сума за трудовите възнаграждения за процесните месеци.
От обясненията, дадени от ищцата по делото по реда на чл.176 ГПК се
установява, че тя не е получила сума в размер на 2 000 лв. в брой на ръка от
адвокат Янков.
На 16.10.2019г. ищцата депозирала в съда заявление по реда на чл.410 ГПК
против ответното адвокатско дружество. Било образувано ч.гр.д. № 5492/2019г. на
СлРС, съответно издадена заповед за изпълнение № 3273/22.10.2019г. за сумата
1 978,56 лв., неплатени трудови възнаграждения по трудов договор №
4/22.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019г. до
окончателното изплащане, както и за сума в размер на 584,79 лв., мораторна
лихва за периода 15.11.2016г.- 14.10.2019г. Длъжникът по заповедта възразил
своевременно, като посочил, че сумите по заповедта били изплатени на кредитора.
Това обусловило предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 ГПК.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени
от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявеният по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.128 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД иск е допустим, като предявен от правен
субект - заявител, разполагащ с правен интерес от установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на
длъжника.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. По тези искове ищецът следва да установи съществуването на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът
носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото
вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане,
произтичащо от сключен между страните трудов договор.
Нормата на чл.128 КТ предписва задължение на
работодателя в установен срок да начисли във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и
да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съобразно
чл.269 КТ трудовото възнаграждение се изплаща в пари. Разпоредбата на чл.270 КТ предписва начин и място на заплащане, а именно в
предприятието, където се извършва работата, авансово или окончателно всеки
месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника/служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника- на негови близки или се превежда на влог в
посочена от работника банка.
В настоящия правен казус се установи наличие на
трудово правоотношение между страните в процеса за исковия период от време,
както и начисляване на трудово възнаграждение от работодателя на ответницата
служител по ведомости за процесните четири месеца. Установи се и нетния размер
на трудовото възнаграждение за тези месеци, съобразно ведомостите на
работодателя, а именно м.ноември 2016г.- 494,64 лв., м.декември 2016г. – 494,64
лв., м.януари 2017г. – 492,15 лв. и
м.февруари 2017г. – 492,15 лв. или в общ размер на 1973,58 лв.
Ответникът работодател не доказа в процеса
действително плащане на сумата лично на работника срещу положен подпис във
ведомост или разписка, или плащане по друг начин – по банков път, на близки на
работника или чрез влог.
Съдът не счита, че е налице отказ на работника да
получи заплатата си и отказ да подпише разписка за това, както твърди ответника, тъй като това не кореспондира нито
със житейската логика, доколкото ищцата е стигнала до съд за да получи
дължимата й престация за положен от нея труд, нито с представените писмени
доказателства от извършената проверка от органите на инспекция по труда. Нещо
повече, ако е бил налице отказ от страна на ищцата, то ответникът работодател е
разполагал с друга възможност да плати, например по банков път, както е сторил
това при заплащането на трудовите възнаграждения на ищцата за предходни месеци.
По изложените аргументи искът за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищцата трудово възнаграждение за периода
01.11.2016г. - 28.02.2017г. се явява частично основателен до размера на 1973,58
лв., като над него до пълния предявен размер от 1 978,56 лв. бива
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Върху уважената сума следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на заявлението
16.10.2019г. до окончателното изплащане.
С оглед основателността на главния иск, основателна се
явява и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение. Установи се, че
страните са уговорили срок на заплащане на трудовото възнаграждение и това е
15-то число на месеца, т.е. с оглед исковия период заплатата за м.ноември
2016г. е следвало да се изплати на 15.11.2016г. или считано от следващия ден
16.11.2016г. ответникът е изпаднал в забава.
За изчисляване на обезщетението за забавено изпълнение
върху главницата от 1 973,58 лв. за периода на забавата
16.11.2016г.-14.10.2019г. съдът използва интернет приложение Balans.bg, чието приложение е неразделна част от настоящото
решение. Така мораторната лихва по зададените параметри е в размер на 582,76
лв., което означава, че този иск също е частично основателен до размер на
582,76 лв., като над него до пълния предявен размер от 584,79 лв. бива
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да разпредели
и разноските, съобразно уважена и отхвърлена част на претенциите. Ищцата е
претендирала разноски, но не е представила доказателства за реално платени
такива. Списъкът с разноски е представен по делото след предвидения за това
срок по чл.80 ГПК, а и освен това той не доказва реално платено адвокатско
възнаграждение. Ето защо съдът не следва да държи изричен диспозитив за
дължимите на ищцата разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част на исковете. Той платил адвокатско възнаграждение в размер на
700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 31.01.2020г. и с оглед
отхвърлената част от претенциите, ищцата следва да му заплати разноски в размер
на 1,91 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество бива
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС сума
в размер на 128,94 лв., дължима държавна такса, изчислена за заповедното
производство по ч.гр.д. № 5492/2019г. на СлРС и настоящия исков процес.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК,
вр.чл.128 КТ по отношение на Адвокатско дружество „Янков и Р.“, Булстат
********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Макгахан“ № 4,
представлявано от управителя Ю. Х. Я.,
че ДЪЛЖИ на Ц.Н.Й., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 1973,58 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и три лева
и 0,58 ст./, представляваща главница за трудови възнаграждения по трудов
договор № 4/22.07.2016г., дължими за периода 01.11.2016г.-28.02.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2019г. до окончателното
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважения размер от 1973,58 лв. /хиляда
деветстотин седемдесет и три лева и 0,58 ст./ до пълния предявен размер от
1978,56 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и 0,56 ст./,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК,
вр.чл.128 КТ по отношение на Адвокатско дружество „Янков и Р.“, Булстат
********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Макгахан“ № 4,
представлявано от управителя Ю. Х. Я.,
че ДЪЛЖИ на Ц.Н.Й., ЕГН: ********** ***, сума в размер 582,76 лв. /петстотин осемдесет и два лева и 0,76 ст./,
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода на забавата
16.11.2016г.- 14.10.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважения размер от 582,76 лв. /петстотин
осемдесет и два лева и 0,76 ст./ до пълния му предявен размер от 584,79 лв.
/петстотин осемдесет и два лева и 0,76 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК Ц.Н.Й., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Янков и Р.“, Булстат *********
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Макгахан“ № 4, представлявано
от управителя Ю. Х. Я., сума в
размер на 1,91 лв. /един лев и 0,91 ст./, деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК Адвокатско дружество „Янков и Р.“, Булстат *********
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Макгахан“ № 4, представлявано
от управителя Ю. Х. Я. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС сума в размер на 128,94 лв. /сто двадесет и осем лева и 0,94 ст./, държавна
такса.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: