№ 390
гр. Варна, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Х.а
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500399 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр.дело № 399 по описа за 2022 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 – чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№08477/16.06.2011г., подадена от „Воядж Еър“ООД, гр.Варна,
представлявано от управителя Полина Карастоянова срещу постановление за разноски,
постановено на 25.05.2021г. по изп.д. № 20218930400432 по описана ЧСИ Дарина Сербезова
Славова, рег.№ 893. В жалба са изложени подробни доводи и съображения относно
незаконосъобразността на обжалваното постановление. Твърди се, че съгласно поканата за
доброволно изпълнение, за която дружеството е узнало на 07.06.2021г. е следвало да заплати на
взискателите към 09.06.2021г. задължение в размер на 7 283,95лв., от които главница в размер на
488,96лв., законна лихва за периода 30.07.2020г.-09.06.2021г. – 42,65лв., 410лв. разноски, 480лв.
разноски по изпълнителното дело, 777,39лв. такси по тарифата към ЧСИ, както и публични
държавни вземания. Действието на ЧСИ по определяне на таксите и разноските е извършено в
противоречие с разпоредбата на чл.79 от ЗЧСИ, тъй като не са посочени разпоредбите, въз основа
на които същите се дължат, за какви действия се събират, конкретния размер на таксите и
разноските за вземането на всеки от взискателите поотделно и дали са заплатени от взискателите и
в какъв размер, което възпрепятства длъжника да изпълни точно задължението си и да защити
правата и интересите си във връзка с изпълнението. Посочва, че на основание чл.508, ал.3 ГПК,
„Банка ДСК“АД е превела на 02.06.2021г. по изпълнителното дело по сметка на ЧСИ сума в размер
на 7 283,95лв., а към момента, в който дружеството длъжник е разбрало за поканата – 07.06.2021г.
изцяло е било погасило публичните си задължения и е заявило, че желае доброволно да изпълни
задължението си към взискателя П.П.. На 10.06.2021г. ЧСИ е възстановил по банковата сметка на
„Воядж Еър“ ООД сума в размер на 5 573,59лв., като не е ясно какви вземания, такси и разноски е
предназначен да погаси остатъкът от първоначално преведената от ДСК и задържана от ЧСИ сума
в размер на 1 710,36лв.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното действие на ЧСИ за
възложени в тежест на жалбоподателя разноски по изпълнителното дело в размер на 480лв., като
се задължи ЧСИ валидно да определи размера на таксите към Тарифата към ЗЧСИ по
1
изпълнителното дело.
Въззиваемата страна – П. В. П., взискатели в изпълнителния процес, не изразява становише
по жалбата.
ЧСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното: Изп. д. № 20218930400432 по описана ЧСИ
Дарина Сербезова Славова, рег.№ 893, е образувано на 23.04.2021г., въз основа на писмена
молба, подадена от П. В. П. и въз основа на приложен Изпълнителен лист, издаден на
12.02.2027г. от Районен съд Варна, по гр.д. №9001/2020г. по описа на ВРС, за осъждане на
„Воядж еър“ да заплати на П.П. сумата от 250 евро , представляваща обезщетение за
отменен полет, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 30.07.2020г. до окончателното й изплащане и 410лв. съдебни разноски на основание
чл.78 ГПК. С молбата за образуване на изп.дело, взискателят е посочил като изпълнителен
способ налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и е представил доказателства
за извършените разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство.
Видно от приложените по изпълнителното дело съобщения и писма, ЧСИ е
предприел действия по изпращане на покана за доброволно изпълнение, налагане на запор,
връчване на съобщения и книжа.
С молба от 26.05.2021г., взискателят е представил доказателства за внос на
определените с уведомление от 20.05.2021г. от ЧСИ такси по ТТР към ЗЧС, общо в размер
на 82,60лв.
На основание чл.458 ГПК по изпълнителното дело като взискател е присъединен ТД
на НАП с вземане в размер на 5039,28лв., съгласно удостоверение за наличие или липса на
задължения с вх.№6221/10.05.2021г.
По делото са изготвени и приложени сметки за дължимите такси за извършените по
делото изпълнителни действия / по т.1 от Тарифата - образуване на дело – 24лв., по т.3
извършване на справка за длъжника и имуществото му – 12лв.; т. 5 изготвяне и връчване на
уведомления, книжа-24лв., по т.9, налагане на запор – 18лв. и т.31 допълнителни разноски
4,60лв.
Приети са и разноски за осъщественото процесуално представителство и защита на
взискателя в изпълнителното производство в размер на 480лв.
Покана за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на адреса на управление
на дружеството, като съгласно събраната информация е напуснало адреса. Сканирана покана
за доброволно изпълнение е изпратена на електронния адрес на дружеството, посочен в ТР
на 01.06.2021г.
По делото е постъпила сума в размер на 7283,95лв. от наложения запор върху
банковата сметка на длъжника на 02.06.2021г.
На 08.06.2021г. е постъпило заявление от длъжника по делото, с приложено
удостоверение по чл.87 ДОПК за липса на задължения и е отправено искане за
възстановяване на надвзетите суми по банковата сметка.
При извършената на 08.06.2021г. справка, ЧСИ е установил, че към датата на
справката, длъжникът няма публични задължения към ТД на НАП и е изпратил съобщение
за вдигане на наложения запор върху банковата сметка в ДСК АД.
От данните по делото е видно, че на 10.06.2021г. по сметка на длъжника в ДСК АД е
възстановена сумата от 5573,59лв.
При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице легитимирано да обжалва, в качеството си на длъжник
в производството, постановлението на СИ за определяне и възлагане на длъжника на разноски в
производството, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на обжалване по чл.435, ал.2, т.7 ГПК са разноските по изпълнението,
2
претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от ЧСИ. За
техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР №3/2015г. по т.д.№3/2015г. на ОСКГТ
на ВКС се приема, че постановлението за разноски представлява всеки акт на СИ, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски в изпълнението. Това важи и за разноските,
посочени в поканата за доброволно изпълнение. В процесния случай ЧСИ е уведомил за
начислените разноски на длъжника с поканата за доброволно изпълнение.
Разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, която е специална и касае изпълнителното производство,
въвежда общото правило, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, като в ал.2 на
разпоредбата е посочено, че когато тези разноски не са внесени авансово от взискателя, те се
събират от длъжника. Законът е уредил изключенията от правилото на чл.79, ал.1 - т. 1 и т. 2,
които не са налице в настоящия случай. Всички случаи, когато длъжникът не дължи разноски, са
свързани с прекратяване на изпълнителното производство или с незаконосъобразност на
извършените изпълнителни действия, т.е. отговорността за разноските в изпълнението е изградена
върху идеята за неоснователно предизвикване на делото поради липса или отпаднали условия за
допустимост на изпълнителното производство и се явява санкция спрямо страната, която го е
предизвикала, която идея е залегнала и в общите правила на чл. 78 от ГПК.
От данните по изпълнителното дело се установява, че длъжникът по делото е платил
задължението си към ТД НАП след образуването на изпълнителното дело и след налагане на запор
върху банковата сметка, поради което и съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, следва да
понесе разноските по изпълнението. Длъжникът дължи всички разноски по изпълнението,
включително и тези, за които взискателят не е внесъл авансово суми.
В постановлението за разноски, същите са определени като са посочени конкретните
основания и действия, за които те са дължими. Размера на таксите и разноските е правилно
определен съгласно разпоредбите на ТТР ЗЧСИ. Първоначалните такси, които е събрал СИ
авансово от взискателя, са в размер на 82,60лв. с ДДС и напълно съответстват на извършените от
СИ действия по хода на производството, проучване на имуществото на длъжника и налагане на
обезпечителни мерки. Начислени са и такси и разноски по т.26 от тарифата, които са изцяло
съобразени с предвиденото в ТТРЗЧСИ, като общия размер на начислените такси и разноски е в
размер на 777,39лв. Без значение за дължимостта на таксата по т.26 от Тарифата, че извършеното в
хода на изпълнителното производство плащане е по сметка на взискателя и не са постъпили суми
по делото. Разпоредбата на т.26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса
се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ,
таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират като процент според материалния интерес. Заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява
направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл.79, ал.1
ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това и направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включва, както в
понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана
сума“ по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ. Внасянето доброволно от длъжника на сумата, дължима на ТД
на НАП, не го освобождава от задължението за заплащане на такса по т.26 от Тарифата, тъй като
по своята същност тя е включена в разноските по изпълнителното производство. Единственото
изключение от това правило е чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. В настоящият случай, длъжникът е погасил задължението си към НАП, след
образуване на изпълнителното производство, поради което пропорционална такса е дължима.
Таксите са изчислени върху материалния интерес по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело, като е начислен и ДДС. При определяне на общия размер на
таксите е съобразена и разпоредбата на чл.73а ГПК.
С оглед изложеното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№08477/16.06.2011г., подадена от „Воядж
3
Еър“ООД, гр.Варна, представлявано от управителя Полина Карастоянова срещу
постановление за разноски, постановено на 25.05.2021г. по изп.д. № 20218930400432 по
описана ЧСИ Дарина Сербезова Славова, рег.№ 893.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 437, ал.4, изр.2-ро
от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4