Решение по дело №3132/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1162

 

гр.Бургас, 30.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3132 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на „АБА-11” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, бл. 12, ет.5, ап. 5, чрез пълномощник – адв. Х.М. – БАК, срещу Наказателно постановление № 549/14.05.2019г., издадено от Кирил Пологов – зам. Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

 С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Застъпва се, че дружеството никога не е издавало ПКО в дейността си, поради което и се оспорва истинността на тези, послужили на АНО да достигне до извод за извършено административно нарушение. Допълва се, че единият ПКО дори не носи печат или име на съставителя, както и че в хода на друго производство, развило се пред АдмС-Бургас, пак по повод тези ПКО, съдът е задължил данъчния орган да ги предостави в оригинал, но това не е сторено. Посочва се, че касов бон е издаден в момента на получаване на плащането, поради което и се твърди, че липсва състав на извършено нарушение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Х.М. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН, доколкото контролните органи са разполагали с данните за извършено нарушение още през месец ноември 2018г., а актът е съставен едва април 2019г. В този смисъл пледира за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Стайкова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Подчертава, че нарушението е установено в хода на проверка, която е приключила на 03.04.2019г. и именно тогава е съставен и АУАН, поради което сроковете по ЗАНН са спазени. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.8 гръб) НП е връчено на представител на жалбоподателя на 01.07.2019г., а жалбата е депозирана на 08.07.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея мотиви, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 24.10.2018г. в КЗП-Бургас постъпила потребителска жалба от М.Б., придружена с два броя ПКО - № 404/21.09.2018г. и № 25/22.09.2018г. В жалбата се твърдяло, че г-жа Б.е ползвала услугите на „АБА 11“ ООД по повод извършено погребение на близък, като наред с оплакванията, във връзка с изпълнение на ангажиментите от страната на погребалната агенция, се навеждали твърдения и за неиздадени фискални бележки за получени суми. С писмо от 31.10.2018г. жалбата била изпратена от КЗП в ТД на НАП-Бургас по компетентност, като с РИП № П-02000218214392-0РП-001/05.12.2018г. било възложено извършването на проверка по нея. Проверката била извършена от  св. В.П. – ст. инспектор по приходите, която изискала предоставяне на документи от страна на дружеството на 21.03.2019г. и определила 14 дневен срок за това. В рамките на срока били представени документи и обяснения с вх. № ИТ-00-2884/25.03.2019г. След запознаване с документите и обясненията св. П. преценила, че на 21.09. и на 22.09.2018г. дружеството е получило плащания по ПКО с № 25 и ПКО с № 404, но не е издало фискални касови бележки от регистрираното и работещо в обекта ФУ в момента на получаване на плащанията – т.е. извършило е нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. За констатациите си св. П. съставила протокол (л. 14-16) и АУАН с бл. № F480297/03.04.2019г., преспи от който бил връчен на представител на дружеството.

Въз основа на АУАН на 14.05.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, поради което и ма основание чл. 185, ал.1 ЗДДС наложил на жалбоподателя една „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. В хода на процеса не се събраха доказателства, които да оборват горните изводи.

   Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН .

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Кирил Пологов  – зам. Директор на ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Това е така доколкото нарушението и неговия автора са били установени в хода на проверка, която е приключила на 03.04.2019г. и именно тогава е издадени и АУАН – т.е. спазен е както двугодишния срок от извършване на нарушението (доколкото се касае за данъчно нарушение) и тримесечния срок от откриване на нарушителя. Въпреки това в конкретния случай съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на административнонаказателните правила, довели до опорочаване на цялото производство и налагащи отмяна на НП. Това е така по следните причини.

Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок (въпросният срок е инструктивен и неспазването му не самостоятелно не опорочава цялото производство). Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.

В конкретния случай в АУАН и в последствие в НП липса посочване на дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. Посочено е само, че при извършена проверка се е установило, че в обекта има извършени плащания – съответно на 21.09.2018г. и на 22.09.2018г., като в момента на плащанията няма издадени фискални касови бележки. Не става ясно в крайна сметка кога актосъставителят и АНО приемат, че е довършено нарушението – на 21.09; на 22.09; и на двете дати или нещо друго. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция (примерно – Решение № 320/26.02.2018г. по к.н.а.х.д. № 62/2018г. на АдмС-Бургас), където се приема, че безспорно изискването по чл. 42, т.3, предл.1 от ЗАНН към съдържанието на АУАН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН към съдържанието на НП е императивно. Не е допустимо датата на извършване на нарушението, като негов индивидуализиращ белег, да се установява от съда въз основа на приложени по преписката доказателства, нито чрез препратка към други, предхождащи издадения АУАН документи или от показанията на актосъставителя. Този реквизит не може да бъде извличан и по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл е без значение, дали лицето, на което е наложена административна санкция, вероятно е разбрало коя е датата на извършеното нарушение или не. Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на посочена дата на извършване на нарушението, издаденото НП страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание.Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл.3 от ЗАНН. Това води до извода, че е с непосочването на дата на извършване на вмененото нарушение е допуснато съществено нарушение на процедурните правила, което самостоятелно налага отмяна на издаденото наказателно постановление. В горния смисъл са и Решение № 185/06.02.2018г. по к.н.а.х.д. № 3277/2017г. на АдмС-Бургас; Решение № 1246/29.06.2016г. по к.н.а.х.д. № 833/2016г. на АдмС-Бургас и много други.

На следващо място – видно от цитираната, като нарушена норма – чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ  - търговецът дължи издаване на фискална касова бележка за ВСЯКА ОТДЕЛНА продажба. Това означава, че щом актосъставителят и АНО са приели, че са били извършени две плащания (едно по ПКО № 404 на 22.09.2018г. на стойност 300 лева и едно по ПКО № 25 на 22.09.2018г. на стойност 1235 лева) то това са две самостоятелни и отделни нарушения, довършени на различни дати, за които следва да се наложи отделно наказание/санкция. „Обединяването” на двете нарушения в едно и налагането само на една санкция е незаконосъобразно и води до опорочаване на цялото производство. Това е така, защото още с Тълкувателно решение № 77/29.11.1984 г. по н. д. № 68/1984 г. на ВС е прието задължително тълкуване на закона в смисъл, че: "съгласно изричната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях." Посочено е в Тълкувателното решение и това, че в административнонаказателния процес "... не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание...”. Действително няма пречка нарушенията да се констатират с един акт или да се издаде едно наказателно постановление, с което за всяко нарушение да се наложи съответната санкция, но при всички случай – за всяко нарушение следва да се наложи отделно наказание/санкция. Както приема актуалната и приложима практика на касационната инстанция - след като в случая безспорно се касае за няколко административни нарушения, то налагането на обща по размер санкция (която практически е една санкция, тъй като е в еднократен предвиден от закона размер) е: „... в нарушение на принципа на  чл. 18 от ЗАНН, което винаги е основание за отмяна на наказателното постановление...” - Решение № 2008 от 8.11.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1781/2018 г.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло, без да е необходимо да се обсъждат останалите наведени доводи за незаконосъобразност.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 549/14.05.2019г., издадено от Кирил Пологов – зам. Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „АБА-11” ООД с ЕИК: ********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.