№ 20
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Елена П. Г.а
в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222000600235 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по подадена от адв.Т.Д.- защитника на подс. Х. Х. О.,
въззивна жалба против присъда №38 от 08.09.2022г. по НОХД № 744/2022г.
по описа на Окръжен съд -Бургас(БОС).
С присъдата БОС е признал подсъдимия Х. Х. О., ЕГН **********, за
виновен в това, че на 09.12.2019 г., около 11:45 часа, на км. 9+400 м. от
третокласен път № 7305, в посока на движение от с. Съединение, общ.
Сунгурларе, обл. Бургас към с. Люляково, общ. Руен, обл. Бургас, при
управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с peг. № *
**** **, нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 16, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1
от ЗДвП, като реализирал движение с автомобила със скорост от около 117
км/час, изгубил контрол върху управляваното от него МПС и навлязъл в
насрещната лента за движение, по която правомерно се движел лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с peг. № * **** **, управляван
от А. Ф. М., ЕГН **********, като допуснал настъпването на
пътнотранспортно произшествие - челен удар между двата автомобила, и по
непредпазливост причинил смъртта на Х. М. Е., ЕГН **********, настъпила
1
на 15.12.2019 г., както и четири средни телесни повреди на А. Ф.
М.,изразяващи се в мозъчна контузия с хеморагично огнище фронтално
вляво, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; белодробна контузия вдясно и плеврални изливи двустранно, които
са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; фрактура
на 5-ти лумбален прешлен, причинила трайно затруднение движението на
снагата за срок от около 10-12 месеца; фрактура на предна горна част на лява
илиачна кост, причинила трайно затруднение движението на ляв долен
крайник за срок от около 2 месеца, като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на
основание по чл.343а, ал.1, б. „г“, вр. чл.343, ал.3, б. „б“, предл. първо, вр.
ал.4, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК, го осъдил на три
години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 НК за изпитателен срок от пет години.
На основание чл. 343г вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Х. Х. О. е
бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
Осъден е и да заплати по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата от
2117,66 лева, представляваща направените деловодни разноски
Във въззивната жалба е заявено оплакване за наложено тежко и
несправедливо наказание, като се иска намаляването му. В допълнение към
жалбата по реда на чл.320, ал.4 от НПК се излагат доводи за несправедливост
на прекалено тежкото наказанието, явяващо се несъобразено с множеството
смегчаващи вината обстоятелства и ниската степен на обществена опасност
на дееца. Моли се за намаляване на размерите на наказанията лишаване от
свобода и лишаване от право да управлява МПС.
Представителят на Апелативна прокуратура-Бургас счита жалбата за
неоснователна. Намира, че присъда е обоснована, законосъобразна и
справедлива. Според прокурора, съдът при определяне на наказанията се е
съобразил с високата степен на обществена опасност на самото деяние и с
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия. Отчетени са били
две отегчаващи вината обстоятелства, а именно трите нарушения по ЗДвП,
които са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултата, както и
четирите причинени средни телесни повреди на едно от пострадалите лица.
Подробно са били обсъдени всички налични смекчаващи вината
обстоятелства. В обобщение изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли присъдат ада бъде потвърдена.
Частните обвинители А. М., Ф. А., Н. Х., Н. М. и А. Е. и техния
2
повереник - адв. Я. К. от АК-Бургас, редовно призовани, не се явяват във
възивно заседание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв.Д. поддържа
жалбата и изложените в нея доводи. Намира, че наложеното наказание на
подсъдимия О. не отговаря на неговата обществена опасност. Излага
съображения, че от вменените му нарушения на ЗДвП, единствено това за
управление с превишена скорост е значимо, а останалите две са негова
функция и не би трябвало тяхната тежест да оказва сериозно влияние върху
наказателната отговорност на подсъдимия. Според защитника, макар и да е
отчел от множество смекчаващи обстоятелства, БОС е подходил формално и
математически при определяне на наказанието, като не е съобразил и
предложените от представителя на държавното обвинение размери на
наказанието лишаване от свобода и на изпитателния срок. В заключение моли
въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.337, ал.1,т.1 от
НПК , като извени присъдата и намали наложените наказания.
Подсъдимият се присъединява към позицията на защитника си. В
последната си дума изразява съжаление за случилото се и моли за по-леко
наказание.
След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на
страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
Бургаският апелативен съд намери за установено следното:
Подсъдимият Х. Х. О. е роден на **.**.****г. и живее в с. Съединение,
общ. Сунгурларе, обл. Бургас. Притежава свидетелство за управление на
МПС № ********* от 22.06.2017г. за категории: „В“ и „М“ и до
инкриминираната дата е наказван два пъти нарушения на Закона за
движението по пътищата (през 2017г. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП
и през 2019г. - за такова по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП).
На 09.12.2019г. около 11:45 часа подс.Х. О., управлявайки личния си
автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № * **** **, се движел по
третокласен път № 7305, в посока от с. Съединение към с. Люляково, обл.
Бургас. В този участък движението се осъществявало по асфалтиран път, без
дупки и неравности, при нормална видимост. Платното за движение било
разделено на две ленти за движение с пътна маркировка - двойна смесена
линия. След излизане от ляв завой, Х. О., управлявайки автомобила си със
скорост от около 117 км/ч, при нормативно разрешена скорост от 90 км/ч,
възприел движещ се на разстояние пред него в същата пътна лента колесен
трактор марка „Митцубиши“, модел „МТ 205 Д“, управляван от свид. Х. А.
3
Х.. По същото време, при същите атмосферни и пътни условия, но в
противоположна посока, със скорост от около 68 км./ч, се движел лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, с рег. № * **** **, управляван
от свид. А. М., в който на задната седалка пътувал Х. М. Е., който бил без
колан. Отчитайки по-ниската скорост на движение на трактора, както и
наличието на автомобил в лявата пътна лента, възпрепятстващ
осъществяването на маневра изпреварване, в района на км.9+400 м. на
третокласен път № 7305, от разстояние около 87 м. преди мястото на удара,
Х. О. предприел аварийно спиране чрез задействане на спирачната уредба на
автомобила. Вследствие на предприетото спиране, скоростта на движение на
лекия автомобил „БМВ 530Д“ намаляла до около 70 км/ч, като същевременно
автомобила загубил напречна устойчивост, при което подсъдимият загубил
контрол върху управлението му и допуснал той да навлезе изцяло в лентата за
насрещно движение. Тогава настъпил челен удар между предните части на
управлявания от обвиняемия лек автомобил „БМВ 530Д“ с peг. № * **** ** и
управлявания от свид. А. М. лек автомобил „Фолксваген Бора”, след който те
преустановили движението си. От удара сработили въздушните възглавници
на лек автомобил „Фолксваген Бора“, като свид. А. М. била притисната на
седалката си, а Х. Е., понеже бил без поставен предпазен колан, паднал на
пода на автомобила, зад предните седалки, като и двамата получили
множество травматични увреждания. Х. О. не бил пострадал сериозно от
удара, поради което излязъл от своя автомобил и отишъл до лекия автомобил
„Фолксваген Бора“, за да окаже помощ на пътуващите в него, като установил,
че не може да отвори вратите му, понеже се били деформирали.
Междувременно на мястото на произшествието спрели преминаващи
автомобили, като на помощ се притекли свидетелите А. М., А. А., Р. И. и др.
С помощта на свид. А. М., със щанга подсъдимият отворил предната лява
врата и срязал обезопасителния колан, който свид. А. М. била поставила, но
се отказали да я изваждат от автомобила, поради състоянието, в което се
намирала. След това отворили задната врата на автомобила и от него подс. Х.
О. и свид. А. М. извадили пострадалия Х. Е., който към него момент бил жив.
Поставили го да седне върху постелка, която подсъдимият извадил
междувременно от своя автомобил. Също така, било осъществено обаждане
към тел. 112 за настъпилото ПТП и малко след това на място пристигнали 3
линейки и полицейски автопатрул. Подсъдимият помогнал да бъдат качени в
линейките последователно пострадалите А. М. и Х. Е., като той бил поет от
екипа на третата линейка.
4
След произшествието пострадалите А. М. и Х. Е. били настанени за
лечение в „УМБАЛ - Бургас“ АД. Поради влошаване на здравословното
състояние, на 15.12.2019 г. Х. Е. починал. След проведено лечение, А. М. била
изписана на 21.12.2019 г. След това тя провела лечение в болница „РЕЯП“ в
Република Турция.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза № 295/2019 г., при огледа и аутопсията на трупа на Х. М. Е. е
установено следното: травма вътре в автомобила - охлузвания по лицето,
нараняване съдове на мезото, кръвонасядане на тялото и охлузвания по
лицето, тромби в белите дробове, хроничен пиелонефрит, фрактура на лява
китка, дясно бедро и дясна тазобедрена ямка и др. Според вещото лице
непосредствена причина за смъртта на Х. М. Е. е белодробната тромбоза във
връзка с тазовата травма като причината за смъртта е в пряка причинна
връзка е настъпилото ПТП. Всички травми са причинени от удари на тялото в
части на купето при възникналото ПТП. Тези изводи са подкрепят от
заключението на назначената по делото тройна съдебномедицинска
експертиза № 593/2021 г., изготвена по писмени данни, според която
непосредствена причина за смъртта на Х. Е. е белодробна тромбоза,
установена хистологично и при аутопсията на тялото като смъртта на Х. Е. е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 09.12.2019г.
Според заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза № 200/2020 г., пострадалата при ПТП А. Ф. М. е получила
следните травми: разкъсно-контузна рана на главата, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Мозъчна контузия с
хеморагично огнище фронтално вляво, което не е наложило оперативно
лечение. Контузията с хеморагията са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Установена е и белодробна контузия в дясно и
плеврални изливи двустранно. Тази травма също се квалифицира като
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Установени са
фрактури на четвърта и пета ребрени дъги в дясно, довели до затруднение на
движението на снагата за срок от около 20-25 дни. При пътнотранспортното
произшествие пострадалата е получила и фрактура на пети лумбален
прешлен, водеща до трайно затруднение движението на снагата за срок от
около 10-12 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Установена е
фрактура на предна горна част на лява илиачна кост, водеща до трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2 месеца,
също при обичаен ход на оздравителния процес. Според вещото лице всички
5
установени травми отговарят да са получени при ПТП, като пострадалата е
била водач на лекия автомобил, ударен от навлезлия в насрещното движение
друг автомобил. Травмите са в резултат от удар на главата и тялото в твърди
тъпи предмети вътре в автомобила и при натискане на тялото към седалката
от отворилата се въздушна възглавница.
В кръвта на подсъдимия Х. О. (химикотоксикологична
/токсикохимична) експертиза и Протокол № 486/11.12.2019 г. на БНТЛ при
ОД на МВР - Бургас и / не се установява присъствие на наркотични/упойващи
вещества или алкохол.
Съгласно заключението на назначената по делото химическа експертиза
— Протокол № 487/11.12.2019 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас, в
изследваната проба кръв от лицето А. Ф. М., ЕГН **********, чрез
газхроматографски метод също не се доказва съдържание на етилов алкохол.
Съгласно заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза, мястото на удара е в северната пътна лента за посока с.
Съединение, спрямо посоката на движение на л.а. „Фолксваген Бора“ и се
намира на около 9,20 метра след /западно/ от приетия траен ориентир и на
около 1,6 метра вляво от дясната /северната/ граница за платното за
движение. Скоростта на лекия автомобил „БМВ 530Д“ преди удара е била
около 117 км/ч, а в момента на удара - около 70 км/ч. Скоростта на движение
на лекия автомобил „Фолксваген Бора“ преди удара и в момента на удара е
била около 68 км/ч. Водачът на лек автомобил „БМВ 530 Д“ е възприел
опасността и е реагирал с аварийно спиране, когато е бил на около 87 метра
от мястото на удара. При опасна зона за спиране от около 106 метра
(изчислена за скорост от 117 км/ч), той не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието. Съгласно заключението, техническата причина
за настъпване на произшествието е навлизането на лекия автомобил „БМВ
350 Д“, управляван от Х. О., в пътната лента за насрещно движение при
наличие на движещ се в нея автомобила „Фолксваген Бора“.
Съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза,
опасната зона за спиране на л.а. „БМВ 530Д“ с per. № * **** ** при движение
със скорост от 90 км/ч, е около 70 метра. Скоростта на движение при
наличните атмосферни условия и видимост, такава, че водачът да има
техническа възможност да спре на разстояние по-малко от далечината на
възприемане на опасността, е около 103 км/ч. Според
заключението,видимостта за подсъдимия е била нормална и той е имал
техническа възможност да реагира своевременно на опасност, при движение с
6
разрешена скорост. Доказателство за това е, че водачът е реагирал с аварийно
спиране, когато е бил на около 87 метра преди мястото на удара, което
разстояние е по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила - 70 метра,
ако се движел с разрешената скорост за пътния участък от 90 км / ч.
Видно от изложеното, настоящият състав възприема идентична с
възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Тя е
описана в обвинителния акт и се обхващат от доброволното самопризнанието
на подсъдимия в съдебната фаза от процеса, поради което преценката на БОС
по чл.372, ал.4 от НПК е правилна. Позоваването на свидетелските показания
на Х. Х., Р. И., Н. Г., А. А., А. М., С. С., на протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него, на заключенията на
съдебномедицинските, аудиотехническа, токсикохимична, химическа и
автотехническите експертизи, на писмените доказателства - справка от
„Районен център 112”, свидетелство за управление на МПС, справка за
нарушител и документи за леките автомобили и трактора, справка за
нарушител, медицински документи за А. М. и Х. Е., е в съответствие с
чл.373, ал.3 от НПК. Не са допуснати процесуални нарушения както при
изпълнението на особените правила за съкратеното съдебно следствие за
събирането и проверката на доказателствата, така и на общите правила
относно оценката на доказателствени източници, в резултат на която
окръжния съд е направил вярна констатация за тяхната безпротиворечивост ,
взаимна кореспонденция и допълване. Съдържащите се в доказателствената
съвкупност фактически данни убедително потвърждават самопризнанието на
подсъдимия по обстоятелствата, описани в обвинителния акт и водят до
категоричния извод, че той е извършил престъплението, за което е предаден
на съд и признат за виновен.
Повдигнатия пред въззивната инстанция спор не е по фактите, а за явна
несправедливост на наложените наказания. Макар и представен за обосновка
на искането за намаляване на наказателната отговорност, един от доводите на
защитата, според който двете несвързани с режима на скоростта нарушения на
правилата за движение по пътищата са функция на допуснатото движение с
неразрешена скорост, е относим към правилното приложение на материалния
закон.
При така очертаните факти по делото, първоинстанционният съд е
направил верни правни изводи, че подсъдимият от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл.343а, ал.1, б. „г“, вр. чл.343, ал.3, б. „б“,
предл. първо, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, от НК, но не могат да
7
бъдат споделени в пълнота констатациите му относно нарушените правила за
движение по пътищата.
Безспорно е установено по делото, че в участъка на км. 9+400 м. от
третокласен път № 7305, в посока от с. Съединение, общ. Сунгурларе към с.
Люляково, общ. Руен, подсъдимият, управлявайки лекия автомобил „БМВ
530Д“ със скорост от около 117 км/ч, е осъществявал движение извън
населено място в нарушение на забраната скоростта му да не превишава 90
км/ч. Опасната зона при скорост от около 117 км/ч е 106 метра. Опасната
зона на насрещно движещия се с 68км/ч лек автомобил „Фолксваген“ е 45м.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, подсъдимият е
възприел възникналата опасност, когато разстоянието между двата
автомобила е било 143м. Опасната зона за спиране на лекия автомобил
„БМВ“ при движение със скорост от 90 км/ч, е около 70 метра. От
заключението на допълнителната АТЕ е изведен и категоричният извод, че
ПТП е можело да бъде предотвратено ако подсъдимият се е движил с
разрешената за ненаселено място скорост от 90 км/ч, поради което това
нарушение се намира в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Установено е, че техническата причина за произшествието е
навлизането на подсъдимия в пътната лента за насрещно движение, довело
до сблъсък с правомерно движещия се там лекия автомобил „Фолксваген“ и
до причиняване на средни телесни повреди на А. М. и смъртта на Х. Е..
Въпреки че по този начин формално са осъществени белези на посоченото
от БОП нарушение по чл.16, ал.1 от ЗДвП, то не може да се свърже с
изпълнителното деяние на престъплението, защото не е проява на съзнателно
и целенасочено поведение. В конкретния случай, навлизането в насрещната
лента е станало след като автомобилът на подсъдимият е станал неуправляем,
т. е. движението му вече се е осъществявало извън неговата воля.
Самата загуба на контрол от страна на подсъдимия се явява следствие
от избраната неразрешена висока скорост – нарушение на правилото по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно установената съдебна практика на ВКС (Решение
№ 19 от 24.01.2008 г. на ВКС по н. д. № 684/2007 г., III н. о., Решение № 160
от 1.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 42/2010 г., II н. о., Решение № 59 от
8.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 650/2010 г., I н. о., Решение № 408 от 2.11.2011
г. на ВКС по н. д. № 2075/2011 г., II н. о., Решение № 77 от 5.03.2012 г. на
ВКС по н. д. № 76/2012 г., II н. о., Решение № 616 от 6.03.2012 г. на ВКС по н.
д. № 2792/2011 г., III н. о., Решение № 222 от 26.05.2014 г. на ВКС по н. д. №
539/2014 г., II н. о., Решение № 234 от 7.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 665/2015
8
г., II н. о., както и посочените в тях решения на ВС и ВКС) нарушението по
чл. 20, ал. 1 от ЗДП е самостоятелно и може да бъде осъществено само
доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. Такива са случаите
на изгубване контрола върху автомобила поради заспиване на водача,
отклоняване на вниманието, разсейване и др. В настоящият случай обаче в
признатата от подсъдимия фактология и описана в обвинителния акт, не се
съдържат обстоятелства, сочещи, че той не е наблюдавал пътната обстановка
или показателите на уредите за управление, както не се съдържат данни за
неправилно боравене с уредите за управление или за разсейване, заспиване
или отклоняване на вниманието на подсъдимия, т.е че не е упражнявал
изискуемия от чл. 20, ал. 1 от ЗДвП контрол върху превозното средство.
Напротив, възприемайки в заетата от него лента насрещния автомобил
„Фолксваген“ той е задействал спирачната система и е върнал управлявания
от него автомобил „БМВ 530Д“ в полагащата му се лента, видно от
оставените спирачни следи, по дългата от които достига 43,2м - протокол за
оглед-гърба на л.6, фотоалбум -л.9, скица към АТЕ-л.161, т.1 от досъд.п.
Едновременно с това скоростта му на движение намаляла до около 70 км/ч,
като автомобилът загубил напречна устойчивост, което от своя страна довело
до навлизането му в лентата за насрещно движение(„Колата ми поднесе
изгубих контрола и като навлезе в настрещното движение последва удар …“
- гърба на л.156, т.2 от досъд.п. Тези обстоятелства потвърждават извода, че
подс. О. не е могъл да осъществи необходимия контрол в съответствие с
изискванията на 20, ал.1 от ЗДвП, поради високата скорост, с която се е
движил, която е наложила да предприеме аварийно спиране при възникналата
опасност и която е довела за загубата на контрол върху управляваното от него
МПС. При това положение, избраната от подсъдимия неразрешена скорост на
движение се оказва причината за промяната на посоката на движение, с
отклонение на траекторията на автомобила към лентата за насрещно
движение и навлизането в нея, т.е се явява първопричината в причинно-
следствения процес на транспортния инцидент. Когато загубата на контрол
върху автомобила се дължи на превишената скорост, както е в случая, то
извършеното нарушение на правилата за движение е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
а не по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Въпроса за осъществено друго, освен това по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
самостоятелно нарушение на ЗДвП, което да се включи в запълването на
бланкетната диспозиция на нормата на чл. 343 НК, би могъл да се обсъжда
при евентуалното му обвързване с неправилно предприета маневра
9
изпреварване, или с неизправната антиблокираща система (АВС система) и
сериозните различия в размерите на задните гуми на лекия автомобил
„БМВ“, както и техните последици, посочени в АТЕ -л.156,л.158, т.1 от
досъд.п. Такива обстоятелства не са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и след като въззивната инстанция не разполага с
правомощия да приема други фактически положения, обуславящи
осъждането на подсъдимия, то и излагането на подробни съображения в този
аспект е безпредметно.
Предвид на изложеното, според настоящият въззивен състав,
подсъдимият следва да бъде оправдан да е извършил деянието следствие на
нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като в
рамките на признатите от подсъдимия факти, високата скорост е причина за
загубата на контрол над управляваното МПС и навлизането му в лентата за
насрещно движение и тя се намира в причинна връзка с настъпилите
съставомерни последици.
Правните изводи, касаещи нарушението на правилото за движение по
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, намиращо се в пряка причинна връзка с
инкриминираното ПТП със съставомерни последици- смъртта на пострадалия
Х. Е. и средни телесни повреди на А. М., са съответни на закона и се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Останалите нарушения на
правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП,
предвид изложените по- горе съображения, нямат собствена причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Поради това въззивният съд,
упражнявайки контролните си правомощия по чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК, следва да измени присъдата и частично да оправдае подсъдимия
по предявеното му обвинение, в частта му за посочените по- горе нарушения.
Така допуснатото от водача нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат - смъртта на Х. Е. и средните телесни повреди на А. М.. Освен
посочената в съдебномедицинска експертиза № 200/2020 г., разкъсно-
контузна рана на главата, довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, всяко от останалите описани увреждания на А. М. се
квалифицира като средна телесна повреда, а тяхната множественост и
различие е от значение единствено за наказателната отговорност на дееца -
т.18 от ППВС№3/79г.
Правилно БОС е приложил привилегирования състав на чл. 343а от НК,
защото изваждането на пострадалия Х. Е. и поставянето му на предоставена
10
от подсъдимия постелка от багажника, отварянето на предна лява врата на
лекия автомобил „Фолксваген“, срязването на колана и опитите да бъде
извадена А. М., са все действия на подсъдимия, извършени със съдействието
на свидетелите А. М., А. А. и Р. И. и са били насочени към оказване на
помощ на нуждаещите се от такава двама пострадали.За приложимостта на
чл. 343а от НК не е необходимо действията на подсъдимия да са дали реален
резултат, нито да са осъществени самостоятелно, без съдействие от страна на
трети лица.
Виновното поведение на подсъдимия е установено по безспорен начин.
Правилен е изводът на окръжния съд, че от субективната страна подсъдимият
е извършил деянието по непредпазливост, като изрично е посочил вида й (т.5
от ТРОСНК №2/2016г.) - небрежност , защото подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди.
За извършеното престъпление по чл.343а, ал.1, б. „г“, вр. чл.343, ал.3, б.
„б“, предл. първо, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1от НК наказания
лишаване от свобода от две до десет години и лишаване от права съгласно чл.
343г НК. Предвид избраната от подсъдимия и приложена диференцирана
процедура по чл. 371,т.2 от НПК, индивидуализацията на наказанието му е
било извършено от БОС по правилата на чл.58а от НПК.
Първоинстанционният съд е отчел установените обстоятелства от
значение за наказателната отговорност на подсъдимия и точно е разграничил
кои от тях са смекчаващи и кои отегчаващи.
Независимо, че в случая е допуснато нарушение единствено на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, степента на обществена опасност на деянието остава
завишена. Действително нарушеното правило за движение по пътищата
попълва бланкетния състав на чл. 343 от НК, но неговите конкретни
параметри няма как да бъдат игнорирани при индивидуализацията на
отговорността на подсъдимия, защото те обуславят специфичната
обществена опасност за конкретното разглеждано деяние. В случая
подсъдимият е нарушил базово правило за осъществяване на безопасно
движение, регламентирано със забранителна норма и при това с превишение
от 27км/ч, равняващо се приблизително на 1/3 от величината на
максимално разрешената скорост.
На следващо място, правилно при оценката на обществената опасност
на извършеното от подсъдимия, БОС е преценил осъществените
общественоопасни последици над минимално необходимите за съответната
11
квалификация на деянието. Вредоносният резултат, очертан в състава по
343а, ал.1, б. „г“, вр. чл.343, ал.3, б. „б“, предл. първо, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „в“
от НК, изисква да е настъпила смъртта на едно лице и поне една телесна
повреда на друго лице. В разглеждания случай са реализирани смъртта на Х.
Е. и четири средни и една лека телесни повреди на А. М. и този факт следва
да се отчита като сериозно отегчаващо вината обстоятелство.
Правилно е прието, че степента на обществена опасност на подс.Х. О.
е ниска, предвид липсата на минали осъждания и данни за други
противообществени прояви. Допуснатите от него две административни
нарушения (необорудване с пожарогасител и неизползване на предпазен
колан казания - л.60, т.1 от досъд.п.) по естеството си не са предпоставяли
непосредствена и съществена опасност от пътнотранспортни произшествия,
поради което и не могат да охарактеризират младия водач, с малко повече от
две годи стаж като такъв, като системен или груб нарушител на правилата за
движение.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно са отчетени
младата възраст на подсъдимия, изказаното съжаление за стореното и
оказаното пълно съдействие на разследващите органи. Пред въззивната
инстанция не са посочени други обстоятелства, които обективно да влияят на
индивидуализацията на наказателната отговорност и да не са били съобразени
от БОС. Такива не са установени и при извършената от настоящия съд
проверка. Измежду приетите от съда смекчаващи обстоятелства липсват
отделни, които да бъдат оценени като изключителни, а броят и относителната
им тежест не формират многобройна съвкупност, която да обуслови
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Преценката на първоинстанционния
съд за определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.
54 и чл. 58а, ал. 1 от НК е правилна.
Оправдаването за две от нарушенията обуславя необходимостта от
смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия, с оглед на което и
съобразявайки коментираните по-горе обстоятелства от значение да
индивидуализация на наказанието, въззивният съд прецени, че за
извършеното престъпление следва да се определи по реда чл. 54 от НК, при
превес на смекчаващи вината обстоятелства, наказание лишаване от свобода
за срок от четири години. Така определеното преди законово предвидената
редукция наказание от четири години лишаване от свобода съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца, на наличните смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от
12
НК. В съответствие с императивните изисквания на чл. 58а, ал. 1 от НК
индивидуализираното по чл. 54 от НК от тази инстанция наказание от четири
години лишаване от свобода следва да се намали с една трета и на
подсъдимия да се наложи наказание от две години и осем месеца лишаване
от свобода.
Комплексното обсъждане на относимите към деянието и подсъдимия
факти, потвърждава положителното заключение на БОС, че за да се съчетаят
изискванията на специалната и на генералната превенция по чл. 36 от НК и
преди всичко за поправянето на подсъдимия, не е нужно той да бъде
изолиран от обичайната си среда в пенитенциарно заведение. Данните за
личността на подсъдимия и всички смекчаващи вината обстоятелства сочат,
че целите на наказанието и поправянето на дееца биха били постигнати и без
ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В същата
степен това може да бъде осигурено чрез прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК с
отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от четири години. Тази
продължителност на изпитателния срок е достатъчна за да се постигне
максимален ефект на наказанието и да се формира трайна нагласа у
подсъдимия да се въздържа от неправомерни действия. Определянето на срок
с по-голяма продължителност от посочената би било неоправдано за
поправянето и превъзпитанието на дееца и безполезно за възпитателно и
предупредително въздействие върху другите членове на обществото.
С внесената от въззивната инстанция корекция в размера на
наказанието лишаване от свобода и на изпитателния срок, се отстраняват
пропуска на първия съд да оцени подобаващо значението на приетите от
него нарушения на ЗДвП( по тежест това е сторено само за нарушението на
чл.21, ал.1 от ЗДвП), както и противоречието в присъдата и мотивите
досежно продължителността на определения по реда на чл.66, ал.1 от НК срок
за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК за извършеното
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ от НК подсъдимият е бил лишен от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години.
Отмереният от БОС размер на кумулативното наказание е в съгласие с чл.49,
ал.2 от НК и установената съдебна практика, съобразено е с тежестта на
деянието и с размера на сега определеното му от БАС основно наказание,
поради което не намира основание за изменение на присъдата в тази й част.
С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е
присъдил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, като той
13
следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 2117,66 лева.
Предвид изложеното и след извършена на основание чл. 314 от НПК,
служебна проверка на правилността на проверяваната присъда, при която не
се констатираха основания за нейното отменяване и връщане на делото за
ново разглеждане, въззивната инстанция намери, че първоинстанционната
следва да бъде изменена в посочения по-горе смисъл.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 338 от
НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №38 от 08.09.2022г., постановена по НОХД №
744/2022г. по описа на Окръжен съд –Бургас, като:
ОПРАВДАВА подсъдимия Х. Х. О. по обвинението за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и
по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
НАМАЛЯ наложеното на подсъдимия Х. Х. О. наказание лишаване от
свобода от три години на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
НАМАЛЯ определения на основание чл. 66, ал.1 от НК изпитателен
срок от пет години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
получаване писменото съобщение от страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14