Присъда по дело №2357/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 159
Дата: 30 май 2018 г. (в сила от 21 януари 2019 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20173110202357
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 30 май 2017 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

Номер       159/30.5.2018г.                          година 2018                                   град ВАРНА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                     ТРИДЕСЕТ И СЕДМИ  СЪСТАВ

На тридесети май                                                                                     2018 година

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН КАРАНИКОЛОВ

 

 

СЕКРЕТАР: Петранка Петрова

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председател НЧХД № 2357 по описа за две хиляди и седемнадесета година

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДС. И.С.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, работи, ЕГН: **********

 

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ:

 

На 05.12.2016 г. в гр. Варна причинил на Н.А.Ш. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно ожулване и кръвонасядане по дясно слепоочие, гърба на дясна гривнена става на дясната ръка, по страничната повърхност на десния лакът, по предните повърхности на ляво и дясно коляно в областта на дясно ходило и в областта на основата на нокътя, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78 А, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000  /хиляда/ лв.

 

ОСЪЖДА подс. И.С.С. да заплати на Н.А.Ш. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претъпрени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 05.12.2016 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до 2000 лв, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подс. И.С.С. да заплати на Н.А.Ш. направените разноски по делото в размер на 384,10 /триста осемдесет и четири лева и 10 ст./ лева.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК осъжда И.С.С. да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Варна.

 

Присъдата подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред ВОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НЧХД № 2357 по описа на ВРС, ХХХVІІ-ми наказателен състав за 2017год.

 

Срещу подсъдимия И.С.С., ЕГН ********** във ВРС е постъпила Частна тъжба от Н.А.Ш., ЕГН **********, с която подсъдимият е обвинен за това, че на 05.12.2016 год. в гр.Варна е нанесъл на Ш. лека телесна повреда – ожулване и кръвонасядане по дясно слепоочие, гърба на дясна гривнена става на дясната ръка, по страничната повърхност на десния лакът, по предните повърхности на ляво и дясно коляно в областта на дясно ходило и в областта на основата на нокътя.

Въз основа на Тъжбата с Разпореждане на председателят на РС Варна във ВРС е било образувано НЧХД № 2357/2017 год. срещу подсъдимия с оглед извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от частният тъжител Н.А.Ш. срещу подсъдимия И.С.С. за сума в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 05.12.2016 год. до окончателното изплащане на сумата,като на основание чл. 84 от НПК частният тъжител е конституиран и като граждански ищец.

Във фазата по съществото на делото повереникът на частният тъжител и граждански ищец, адв.Й. от ВАК поддържа повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от НК. Счита, че това обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин и подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на това престъпление.

По отношение на предявения граждански иск повереникът на частния тъжител изразява становище, че искът е доказан както по основание, така и по размер, поради което моли съдът да го уважи. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия - адв. С. от ВАК в пледоарията си по съществото на спора пледира за оправдателна Присъда по повдигнатото на подзащитния му обвинение, като излага становище за недоказаност на същото. По отношение на предявения граждански иск отправя искане искът да бъде отхвърлен и претендира за присъждане на направените в хода на производството разноски.

В обясненията си дадени пред съда, в хода на съдебното следствие , подсъдимият не отрича, че на инкриминираната дата е бил на мястото посочено в Частната тъжба, но категорично отрича да е удрял частния тъжител, както и да е виждал друг да го удря. В дадената му последна дума –подсъдимият моли да бъде признат за невиновен. Заявява, че удари е нямало. Моли за Решение по съвест.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

В депозираната пред РС Варна Тъжба, заведена на дата 03.04.2018 г. Частният тъжител Н.А.Ш. *** твърди в писмен вид, че на дата 05.12.2016 г. подсъдимият И.С.С. с адрес *** осъществил спрямо него състава на престъплението квалифицирано по чл.130, ал.1 НК.

Конкретните твърдения на частния тъжител са, че на 05.12.2016 год.по време на провеждане на Общо събрание на Етажната собственост , Ш. бил нападнат от С. с удари и съборен на земята. Ш. се изправил и в същия момент С. взел едно желязо в ръка / случайно попаднало му / и се заканил на Ш. с думите : „ Ще те убия „ . Изплашен от тази закана Ш. твърди, че между него и подсъдимия застанали някои от съседите присъстващи на събранието и очевидци на извършеното от С. престъпление и за да не ескалирало напрежението частният тъжител напуснал помещението, в което се провеждало събранието и извикал полиция .На място ,сочи частният тъжител, пристигнали полицаите и съставили предупредителен протокол на подсъдимия. По отношение на действията и думите на подсъдимия, частният тъжител завява в тъжбата си ,че по никакъв начин не бил предизвиквал агресията и хулиганското поведение на С. а конкретния въпрос, който частният тъжител поставил на подсъдимия С. бил кога щял да изпълни решението на ОС на ЕС от 21.11.2016 г. – да предостави ключ от общата стаичка на входа, представляваща обща част .

Твърди се конкретно ,че от ударите, които С. нанесъл на Ш. последният получил телесни увреждания, за които се снабдил и с медицинско удостоверение, както и че противоправното поведение на С. към частния тъжител не било спорадично, а продължило и през лятото на 2016 г. и на 17.06.2016 г. а за конкретния случай от 5.12.2016 г. Ш. уведомил и Прокуратурата,която образувала преписка, приключена с Постановление за отказ от образуване на наказателно производство.

Видно от страница първа на тъжбата по указания по-горе начин, време и място Ш. твърди, че С. му причинил : „Контузия на шията, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания по дясното слепоочие и дясната ръка, кръвонасядане по лявата половина на шията ; ожулване по предната част на лявото и дясното коляно, кръвонасядане на дясното ходило в областта на първи пръст“ .

Описаната в Частната тъжба фактическа обстановка в хода на съдебното дирене е установена и доказана посредством събраните писмени и гласни доказателства а именно :

Приобщените по делото на листи 5-17 от делото писмени доказателства – копие на Постановление от 16.2.2017 г. на ВРП по преписка № 678/2017год. ; Протокол № 2 и № 3 от ОС на ЕС и Сигнал жалба от Н.Ш. до Трето РУ ОД МВР доказват твърденията на частния тъжител затова, че е имало общи събрания на етажната собственост в сградата, в която живеят задно тъжителят и подсъдимия и че повод на случилото се на инкриминирата дата частният тъжител е уведомил полицията и ВРП е отказала образуване на наказателно производство.

От следващото писмено доказателство приложеното по делото на лист 4–ти копие на Медицинско удостоверение № 288/2016 г. по несъмнен начин се доказва твърдението на частния тъжител, че на 05.12.2016 г., към 19,15 часа на общо събрание на блока бил съборен на земята от познат мъж, след което извършителят му нанесъл удари с ръце, юмруци в областта на гърба и шията. Обективираното в Медицинското удостоверение, издадено от доктор С.М.- лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна“ –Варна  АД след освидетелстването на частния тъжител, обуславя единственият извод, че на дата 5.12.2016 г. частният тъжител е получил травматични увреждания,представляващи лека телесна повреда по смисъла на НК.Конкретните констатирани от съдебния медик телесни увреждания са като следва : цитат: „ По дясното слепоочие се установява ожулване с размери около 2,5/1 см. Кожата в тази област е умерено оточна .По лявата половина на шията, в средна трета личи приблизително косо, червеникаво кръвонасядане, ориентирано отгоре надолу и отляво на дясно, с размери около 4,5 см./ 8 -12мм. Кожата в тази област е чевреникаво ожулена .По гърба на дясната гривена стана, дясната ръка, се установяват две дълбоки червеникаво ожулвания с диаметър 1 – 1,5 см. По страничната повърхност на десния лакът се установяват пръснати, червеникави ожулвания с размери от около 8 -12 мм, на площ с диаметър около 4 -5.По предните повърхности на лявото и дясното коляно личат пръснати, червеникави ожулвания  с размери около 8-9 мм , на площ с диаметър около 4 см.Кожата в областта на 1 пръст в дясното ходило и в областта на основата на нокътя е синкаво кръвонаседнала и оточна. Не се установяват други травматични увреждания“ .

Извън така посочените обективни данни от съдебния лекар по делото са събрани и гласни доказателства .В проводеното по делото открито съдебно заседание на дата 11.10.2017 г. са били разпитани свидетелите – Г.Д.Б., Н.Й.К., К.Д.И. ; К.Н.К..В проведеното последно открито съдебно заседание е разпитан в качество на свидетел и Г. Пасков АТАНАСОВ както и Маргарита Илиева ИГНАТОВА и са били дадени и обяснения от подсъдимия.

От съвкупния и поотделен анализ на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното дирене, съдът приема,че описаната в частната тъжба фактическа обстановка почти напълно се припокрива с преките и непосредствени гласни доказателства, събрани по делото и приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Показанията на свидетелите, съдът след извършен анализ, обобщава по следния начин:

На първо място съдът отчита факта, че всички свидетели живеят заедно в една етажна собственост, като не всеки от тях е присъствал на проведеното общо събрание от началото до края .Единствено показанията на свидетеля Г.А. са тези които могат да се ценят като напълно безпристрастни, т.к. св.Атанасов е служител на полицията и е запознат с проблемите на етажната собственост. По същество на казуса следва да се подчертае, че показанията на свидетелката Г.Б. / родена през 1939 г./ са преки и непосредствени и обективни дори и с елемент на критичност. Показанията на свидетелката Н.К. - домоуправител на входа са частични и съдържат по-скоро оценка на действията на съседите й – частния тъжител и подсъдимия -която оценка е свързана с негативно въздействие върху личното здраве на самата свидетелка. Показанията на св.К.И. не могат да бъдат оценени нито като преки нито като непосредствени, т.к. от разказаното от свидетеля пред съда е установено,че същият свидетел е по-скоро притеснен за собственото си здраве и не е присъствал на самия инцидент между тъжителя и подсъдимия,поради това че по време на инцидента пушел навън. По отношение на показанията на св.Атанасов се констатира от прочита на протокола, че познава добре кооперацията като знае за споровете между част от живущите, но за самия инцидент точно от 5.12.2016 г. не дава конкретни показания. И за последната свидетелка разпитана по делото - М. Игнатова следва да се посочи, че същата дава конкретна информация за датата, на която е станал конфликта,но развива единствена от всички свидетели друга версия за станалото а именно – че : „никакъв бой не е имало ..“ .

Именно показанията на последната разпитана по делото свидетелка Игнатова кореспондират и с дадените обяснения от подсъдимия. Т.е. налице са две отделни групи показания – едната част на съседите на страните които свидетелстват затова,че е имало конфликт на 5.12.2016 г.между И.С. и Н.Ш. и втората – на св.Игнатова че не е имало бой .

Съдът въз основа на събрания по делото и писмен и гласен доказателствен материал намира, че най–пряко и обективно фактическата обстановка отразяват само показанията на свидетелката Г.Б.. Този извод съдът прави въз основа на следните установени по делото факти а именно : Свидетелката Б. е жена, родена през 1939 година и възрастта й и изнесеното от нея пред съда говорят за правилна оценка на възприетите от нея факти и мотивират настоящият състав да приеме точно тези показания за най-достоверни .Самата свидетелката  разказва пред съда ,че познавала и частния тъжител и подсъдимия  като обяснява: „ че израснали пред очите й „. На пети декември 2016 г. твърди св. Г. Б. трябвало да има общо събрание ,на което Д. закъснял и след като пристигнал попитал Николай Ш. за какво щяло да бъде събранието, на което частният тъжител обяснил на Д., че подсъдимият И.С. отсякъл 7 – 8 дървета, искал да прави беседка пред блока, но не му дали разрешително .Докато течал точно този разговор подсъдимият Ив.С. започнал да вика на частния тъжител : „ Николай , ти няма ли да престанеш да говориш .Още плюеш ли , ще дойда там и ще те убия „ а  частният тъжител казал : „ Добре бе , ела ,убий ме .“За пръв път , заявява св.Б. виждала такова нещо  :  „ Като лъв скочил „ Ив. С. и съборил Н.Ш. на земята, на цимента,в общата маза и започнал да го налага с юмруци. По това време, обяснява св.Б., : „ всички собственици седели „ а нея сърцето я заболяло да гледа това нещо – И. бил стиснал юмрук и биел Николай ; биел го защото казал на Дидо, че събранието щяло да бъдело затова че отрязал дърветата. Към него момент, твърди св. Б.,  подсъдимият не работел никъде, т.к. : „ убил една жена при катастрофа „ а случаят станал на пет - шест метра от свидетелката и тя ги гледала, видяла как И. биел частния тъжител а И. бил :„ яко, здраво момче„. При този инцидент свидетелката разказва още,че имало и други хора, но никой не обърнал внимание : „ просто били сеирджии и това била цялата работа „ а по едно врече бащата на И. извикал към сина си : „ Убий го , ,убий го … „ а и при тези чути думи на свидетелката пак й прилошало.Самата свидетелката не скрива, че:„ По едно време искала да му удари един бастун на бащата на И. „ възмутена от поведението му и казвайки им : „Не ви ли е срам…. Спрете бе ! „ и тогава казала и на частния тъжител за подсъдимия : „ Ники , пази се моето момче ,пази си главата,този човек е убиец „ и И. веднага :„ скочил „ ; „ оставил Николай – ни лук ял, ни лук мирисал „ …..Така свидетелката Б. описва конфликта между подсъдимия и частния тъжител като на конкретни въпроси обяснява, че наистина е имало спор между двамата по повод обща стаичка  в блока .

Както бе посочено и по-горе именно на база на показанията на св.Б. приетите писмени доказателства, съдът формира крайните си правни изводи за осъществено от страна на подсъдимия на инкриминираната дата съставомерно деяние при което е получил лека телесна повреда частният тъжител .

При внимателен прочит на останалите гласни доказателства ще се установи, че свидетелите не са наблюдавали пряко и/ или непосредствено случилото се между частния тъжител и подсъдимия а дават показания, които имат откъслечен характер, поради което и съдът ги възприема единствено като допълнителни косвени гласни доказателства. Така например св. К. завява, че Ш. и С. се сбили в : „  краката й кажи речи „ , еднакво се обиждали и удряли , налитали да се бият , били се с голи ръце , търкаляли на земята а тя звъннала на телефон 112 , но : „ не видяла кой срещу кого скочил… дръпнали се на страна а можело и нея да наранят „ . Отделно от горното свидетелката, като домоуправител на входа твърди,че събранието на което станал инцидента било по повод смяна на дограмата във входа, казва,  че не е нормално в един вход да се бият и едновременно с това че са сбили в краката й и че не е видяла кой срещу кого скочил.Противоречията в тези показания съдът намира,че се дължат не на друго а на евентуални притеснения на свидетелката, тъй като същата завява че има по-малка дъщеря и се притеснявала известно време и поради тази причина ходела и да я посреща .

От показанията на следващия свидетел К.И. основно се установява вида и характера на неговите заболявания като самият то твърди, че бил на събранието  но точно не се сеща за какво се скарали Ш. и С. понеже пушел в коридора и само чул че имало спречкван , боричкане и :„ не посмял да влезе вътре „. Някои от жените твърди св.И. излезли навън, започнали да си говорят за страх, дошла полицията и извикала и двамата а по средата на събранието станал инцидента .

Отделно от показанията на посочените по-горе свидетели – съседи и на частния тъжител и на подсъдимия по делото са събрани и гласни показания чрез разпита на Г.А.. Св.Г.Атанасов обяснява пред съда,че като мл.полицейски инспектор при Трето РУ ОД МВР Варна, обслужвал района в който живеели и подсъдимия и частния тъжител, като по случая със сбиването на двамата по време на общо събрание на входа имало една преписка в районното по която били разпитани свидетели , но от полицията не били ходили на място. В останалата част от показанията си св.Атанасов твърди че съседи се оплаквали от Н. и че имало жалби и против него и от него .

И на последно място от показанията на св. Игнатова се установява, че същата познавала частния тъжител и подсъдимия от 4  години като твърди, че частният тъжител Н. е  : „ конфликтен мизантроп“, не бил много общителен.На въпросното събрание св.Игнатова сочи че присъствала като според нея Н. Ш. започвал да се „ заяжда „ с бащата на Ив.С. и имал навика когато има пълен контакт с някой „ да си завира лицето в другия „. Така на въпросното събрание според тази свидетелка частния тъжител заплашил бащата на подсъдимия с думите „ Ако ти ударя едно …. Не знам какво „ и така И. решил да защити баща си – И. блъснал Н.Ш. и „започнал търкал „, било си „кълбо“, но кой какво казал свидетелката не може да обясни а и твърди че не видяла да си нанасят удари и паднала една тръба, но съседа от първия етаж обрал всичко което в движенията си някой от двамата мъже можел да пипне и да удари другия докато се търкалят .При така разказано от свидетелката същата твърди,че два пъти звъняла на 112 .

         И на последно място подсъдимия твърди, че не е виновен и според него Н. заплашил баща му за пореден път , тръгнал срещу него и тогава И.С. решил за защити баща си / т.к. последния бил 95 % инвалид към инцидента/ в инвалидна количка/  – вече покойник / . Н., твърди подсъдимият, налетял над баща м , подсъдимият бутнал Н.Ш. и двамата паднали на земята и се търкаляли и като паднали ги разтървали всички – поне двама трима а Н. нямал никакви наранявания . На него не му личало видимо да бил ударен и след пет минути дошли полицаите. В останалата част от обясненията си подсъдимия описва частния тъжител като конфликтен човек.Подсъдимият не отрича ,че има мотор и че го държи в обща стаичка пред блока като по този повод предложил и на частния тъжител заедно да я ползват, но частният тъжител не искал а имали и пререкания по повод едни „сливаци“ които обаче били саморасли и не били садени от Н.Ш..

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие от ПРАВНА СТРАНА следното:

Изложената по –горе фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства – от показанията на свидетелите Г.Д.Б., Н.Й.К., К.Д.И. ; К.Н.К.Г. Пасков АТАНАСОВ както и Маргарита Илиева ИГНАТОВА , както и от присъединените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства по делото.С най – голямо значение са показанията на свидетелката Г.Б., т.к. същата е очевидец на инцидента, непосредствено е възприела действията на подсъдимия от близко разстояние. Следва да се отбележи също, че при анализа на достоверността на събраните гласни доказателства съдът се основава не само на тяхната последователност и логичност както и на наличието или липсата на данни за предубеденост или заинтересованост.От решаващо значение е съответствието на дадените показания или обяснения със събраните напълно обективни и достоверни доказателства по делото. Най съществени в случая са данните от съдебно медицинското удостоверение издаденото от доктор С.М.– съдебен медик при КСМ при МБАЛ „Св.Анна“ Варна на частния тъжител. В посоченото медицинско удостоверение са закрепени действителните находки по тялото на пострадалия,които поради естеството си са неповлияни от някакъв субективизъм и водят до извода, че описаните в медицинското удостоверение телени увреждания могат да бъдат причинени именно по време, място и начин указан от самия пострадал, потърсил медицинска помощ. Ето защо съдът приема, че най–пълно показанията на св.Б. и отчасти и показанията на останалите свидетели / с изключение на свидетелските показания на М.Игнатова / напълно кореспондират с констатациите на съдебния медик, което е решаващото основание същите да бъдат кредитирани напълно. Както обобщение следва да се посочи, че заключението на съдебния медик установява по несъмнен начин травматичните увреждания на пострадалия а показанията на св.Б. изясняват и механизма на получаването йм.Данни за самоличността на извършителя се съдържат в показанията на св.Б. която пряко и непосредствено е възприела ударите нанасяни от подсъдимия на частния тъжител и дори е отправила призив към последния да си пази главата.

Предвид изложеното по –горе и въз основа и на останалия гласен доказателствен материал –възприет от съда като косвен с изключение на показанията на св. Игнатова които съдът не кредитира, т.к.са вътрешно противоречиви ,съдът намира,че действително подсъдимият е нанесъл удари с ръце по тялото на тъжителя в областта на главата, ръцете и краката та дори и на пръст от крака му ,като е причинил описаните по –горе наранявания.Констатираните увреждания са причинили на тъжителя временно разстройство на здравето , неопасно за живота . По делото не е била назначавана съдебно медицинска експертиза за установяване на характера на уврежданията , но с оглед разпоредбата на чл.144, ал.2, т.2 НПК такава е задължителна,само тогава, когато съществува съмнение относно характера на телесната повреда .В случая съдът намира,че такова съмнение не е налице, поради което приема, че за изясняване на делото не е необходимо назначаване на СМЕ,още повече , че извода  на съда  че се касае именно за временно разстройство на здравето , неопасно за живота, кореспондира и на приложеното  по реда на чл.283 НПК като писмено доказателство медицинско удостоверение.

С посочените по горе действия подсъдимият И.С.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, работи, ЕГН: ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл.130, ал.1 НК като на 05.12.2016 г. в гр. Варна причинил на Н.А.Ш. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно ожулване и кръвонасядане по дясно слепоочие, гърба на дясна гривнена става на дясната ръка, по страничната повърхност на десния лакът, по предните повърхности на ляво и дясно коляно в областта на дясно ходило и в областта на основата на нокътя, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Деянието е извършено от С. с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал обществено опасният му характер и е искал настъпването на обществено опасните му последици.

Обект на това престъпление са обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия – нанасяне на удари с ръце в областта на лицето, горни и долни крайници , в резултат на което частният тъжител е получил следните травматични увреждания : ожулване и кръвонасядане по дясно слепоочие, гърба на дясна гривнена става на дясната ръка, по страничната повърхност на десния лакът, по предните повърхности на ляво и дясно коляно в областта на дясно ходило и в областта на основата на нокътя, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е осъзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и ги е искал.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия и самият подсъдим застъпват тезата,че подсъдимият а не частният тъжител е пострадалият като се позоват на реторсия.

Съдът не споделя наведеното от защитата становище по следните съображения: На първо място обясненията на подсъдимия, че частния тъжител не е бил удрян от подсъдимия, че е нямало кръв по частния тъжител се намират в пълен разрез с отразеното в медицинското удостоверение а и със събраните гласни доказателства .Единствено показанията на св.Игнатова са тези които съдържан индиции че не е имало бой но точно тези единствени показания подкрепящи тезата на подсъдимия съдът не кредитира, т.к. са непоследователни и вътрешно противоречиви. Т.е. обясненията на подсъдимия не кореспондират с доказателствата по делото, поради което и съдът ги възприема като защитна теза. На второ място от обясненията на самия подсъдим се извежда извода, че поводът за пререканията на инкриминираната дата между подсъдимия и частния тъжител бил бащата на подсъдимия. За последния както е видно и от гласните доказателства се установява, че е бил възрастен човек, по думите на подсъдимия в инвалидна количка и с 95 % нетрудоспособност .При така изясненото по делото възникна въпроса при провеждане на общо събрание на съсобственици в един вход по какъв точно начин думи на частния тъжител биха застрашили живота и здравето на възрастния мъж че от своя страна синът му да пристъпи към физическа саморазправа с частния тъжител. Отговорът на този въпрос, съдът приема, че се съдържа в събраните и писмени и гласни доказателства по делото. От показанията на младшия полицейски инспектор запознат с кооперацията се констатира,че поне от 2013 година има проблеми в кооперацията по различни поводи като жалби били подавани и срещу частния тъжител и от него. Конфликтните отношения в кооперацията в която се е случил инцидента съдът намира, че на 05.12.2016 г. са станали повод по време на общото събрание на съкооператорите да се стигне до причиняването на леката телесна повреда на частния тъжител от страна на подсъдимия. В тази насока са и гласните показания на всички живущи в кооперацията а именно – св.Б. описва извършителя като убиец а останалите свидетели описват частния тъжител като конфликтен. Налага се извода, че проблемите кооперацията са достигнали кулминация тогава когато подсъдимият се е насочил към пострадалия,съборил го на земята и започнал да го бие. Този начин на решаване на спорове обаче не е начина по който следва да се процедира , т.к. не само че не е правов но не е и обществено приет . Ето защо съдът намира и че тезата на подсъдимия затова,че той бил пострадалия от целия конфликт и че е налице реторсия за несъстоятелни . Единственото което съдът намира за необходимо да маркира в този казус е следното : На първо място ако подсъдимият наистина е имал телесни увреждания ,то същият е можел да посети лекар , който да отрази това обстоятелство . На второ място реторсия в случая не е налице , т.к.нормата на чл.130 , ал. 3 НК е неприложима. За да е налице реторсия съгласно точка 5 от ППВС № 12/1973 винаги следва да има две противоправни деяния и на противоправно деяние което е завършило деецът да отговори с друго противоправно и наказуемо деяние. / така и Решение № 603/12.1.2011 г. на ВКС,Второ н.о. , НК с докладчик съдията Лидия Стоянова , постановено  по наказателно дело № 599/2010 г. /.

Съобразно трайната съдебна практика и данните по делото съдът намира,че при евентуално отправени обидни думи от частния тъжител към бащата на подсъдимия не е налице довършено противоправно деяние от частния тъжител към подсъдимия на което посъдимия да отговори  и именно поради тази причина прави извода,че не е налице реторсия.Отделно от горното липсват и обективни данни по делото подсъдимия да е получил телена повреда причинена му от частния тъжител .

При всичко изложено по-горе съдът приема ,че както от обектива,така и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението квалифицирано по чл.130,ал.1 НК .

При постановяване на Присъдата си съдът отчита като отегчаващо вината на извършителя обстоятелство съдебното му минало а смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът не констатира. Поради изложеното по –горе и съгласно нормата на чл. 78 А, ал.1 от НК съдът е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност ПОДСЪДИМИЯ налагайки му административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв. При определяне наказанието на подсъдимия съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на подсъдимия и прие, че в случая са налице предпоставките на чл.78 а от НК за освобождаване на последния от наказателна отговорност, тъй като за извършеното от него деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода” до две години или пробация. И като отчете характера на престъплението, съдът му наложи административно наказание в размер на минималния, а именно ГЛОБА в размер на 1000 лв. като прецени, че с това наказание ще бъдат постигнати целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.

По гражданския иск.

С оглед крайния изход на делото, като призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК съдът прецени, че предявения от частния тъжител граждански иск е доказан по основание, тъй като съдът прие, че подс.С. е осъществил състава на престъпление наказуемо по чл.130, ал.1 от НК – причинил е на ищеца телесно увреждане . И макар и травмата да няма трайни физиологични последици за ищеца, то за болките, и др. негативни изживявания от деянието, същият следва да бъде обезщетен по справедливост.Съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдебната практика при обезщетение за подобни увреждания, съдът намира, че обезщетение от 1000 /хиляда/ лева за причинените му от виновното поведение на подсъдимия болки и страдания от физическо естество,  ведно със законната лихва от датата на деянието – 05.12.2016г.Съдът прецени, че гражданският иск за горницата над тази сума от 1000 лв. до 2000лв. се явява неоснователен и като такъв го отхвърли.

Като взе предвид, че в хода на съдебното производство частният тъжител е направил разноски в размер на 384,10 /триста осемдесет и четири лева и 10 ст./ лева е осъдил И.С.С. да заплати на Н.А.Ш. направените разноски по делото .На основание чл. 189 ал. 3 от НП съдът е осъдил И.С.С. да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Варна

Водим от горното съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: