РЕШЕНИЕ
№ 1379
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б.В. И.П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110210046 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на ВЛ. ВЛ. СТ. против
наказателно постановление (НП) № 21-4332-007873/15.04.2021 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му
наложени следните административни наказания:
1. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП;
2. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното постановление. Жалбоподателят не е съгласен с фактическите
констатации в НП, като твърди, че управляваният от него автомобил е бил
блъснат от друго МПС, вследствие на което неговата кола поднесла,
преминала в насрещното и реализирала удар в метална ограда и колчета.
Твърди, че не са изследвани всички относими факти и обстоятелства по
случая с цел установяване на обективната истина, като акцентира върху
разминаване в отразения в протокол за ПТП, АУАН и НП
1
час на настъпване на ПТП. Излага доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения и при описание на нарушението и относно
индивидуализацията и длъжностното качество на свидетеля на акта. Посочва,
че извършване на нарушението не е безспорно доказано от АНО. Относно
нарушението по пункт първи от НП релевира аргументи, че АНО не е
конкретизирал условията, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, които не са
съобразени, както и че констатацията, че се касае за движение с несъобразена
с интензивността на движението скорост, не отговаря на обективната
действителност. Относно нарушението по пункт втори от НП излага доводи,
че жалбоподателят не е имал намерение да се отклони изцяло от проверка за
алкохол, подписал е талона, посетил е УМБАЛ „Св. Анна“ в указания му
срок, но предвид тежката епидемична обстановка в страната напуснал
лечебното заведение, отказвайки да даде кръвна проба. Посочва и
несъответствие между обстоятелствената и санкционна част на НП относно
правната квалификация на нарушението, което препятства нарушителя да
разбере за коя от двете алтернативи на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. В тази връзка
твърди, че са описани две нарушения, а е наложена само една санкция. Моли
НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Георгиева, поддържа жалбата, като в допълнение излага
доводи, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗАНН, като не е изискал
своевременно видеозаписи от мястото на настъпване на ПТП, както и че е
укрил доказателства от съда, като не е представил цялата
администартивнонаказателна преписка, в частност снимковия материал.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява частично ОСНОВАТЕЛНА, поради
2
следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.04.2021 г., около 19.50 часа, в гр. София, по ул. „С. М.“, с посока
на движение от ул. „Н. Г.“ към бул. „П. К. Я.“, жалбоподателят ВЛ. ВЛ. СТ.
управлявал лек автомобил „.......“ с рег. № ....... Около 50 метра преди
кръстовището с бул. „П. К. Я.“ било реализирано ПТП, като автомобилът
напуснал платното за движение, преминал през метална предпазна ограда в
ляво и спрял едва в тревните площи.
Във връзка с подаден сигнал на място били изпратени служители на 04
РУ-СДВР, сред които свидетелят А.П., които констатирали настъпилото ПТП
и поискали съдействие от свои колеги от ОПП-СДВР, като свидетелите П.К. и
А.Д. – мл. автоконтрольори към ОПП-СДВР, се отзовали. За настъпилото
ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1785205/05.04.2021 г. ведно със скица
към него и снимков материал. В.С. отказал проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер 0133 за установяване налице ли е
алкохол в кръвта му.
Свидетелят К. приел, че водачът е извършил нарушения по чл.20, ал.2
от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, поради което съставил в негово
присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
404325/05.04.2021 г. В.С. подписал акта без възражения. Такива не постъпили
и в законоустановения тридневен срок.
Свидетелят Д. издал талон за изследване № 080886, който бил връчен на
жалбоподателя в 21.25 ч. на 05.04.2021 г. с указание, че лицето следва да се
яви в УМБАЛ „Св. Анна“ в срок от 45 минути от връчването на талона за
даване на кръвна проба за извършване на медицинско и химическо
изследване. На посочената дата, в 21.55 ч., С. се явил в лечебното заведение,
бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
но жалбоподателят отказал да даде кръвна проба, за което попълнил и
съответната декларация.
Въз основа на съставения АУАН № 404325/05.04.2021 г. началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 21-
4332-007873/15.04.2021 г., с което на ВЛ. ВЛ. СТ. били наложени следните
административни наказания:
3
1. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП била наложена глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП;
2. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП била наложена глоба в размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
НП било връчено на жалбоподателя на 24.06.2021 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
гласните доказателства по делото – показанията на свидетелите П. Т. К., АНТ.
Г. Д., АЛ. В. П. и А. Д. Ц., както и от писмените такива - протокол за ПТП №
1785205/05.04.2021 г. ведно със скица към него и снимков материал, докладни
записки, талон за изследване № 080886, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, декларация, лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 9386/05.04.2021 г., справка картон на водача С., заповед № 8121К-
13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
Съдът се довери на показанията на свидетелите К., Д. и П., които
прецени като последователни, еднопосочни и съответни на писмените
доказателства – протокол за ПТП, талон за медицинско изследване и
докладни записки. Свидетелите описват хода на извършената проверка и
потвърждават констатациите по АУАН, като житейски логично е да нямат
ясен спомен за всички обстоятелства предвид изминалия период от време и
естеството на служебните им задължения. Полицейските служители заявяват,
че водачът на място е посочил като причина за настъпване на ПТП
състезаване с друг автомобил, но подобни фактически обстоятелства не са
описани нито в АУАН, нито в НП.
Настоящият съдебен състав кредитира и показанията на свидетеля
Цветанов, като прецени същите при отчитане на неговата заинтересованост от
изхода на делото като близък роднина на жалбоподателя. Показанията му
кореспондират с медицинската документация, предоставена от УМБАЛ „Св.
Анна“, относно явяването на жалбоподателя за даване на кръвна проба.
Следва да се отбележи обаче, че свидетелят Ц. не е придружил С. вътре в
лечебното заведение и няма преки впечатления относно причините за
направения отказ от медицинско изследване за наличие на употреба на
4
алкохол.
Жалбоподателят не оспорва, че не е бил проверен с техническо средство
„Алкотест дрегер“, което е видно и от удостовереното в талона за изследване,
където изрично е посочено, че лицето е отказало да му бъде извършена
проверка с техническо средство.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
доказване фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН, и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Посоченото от жалбоподателя разминаване относно часа, в който е
настъпило процесното ПТП, удостоверен в протокола за ПТП – 19.50 ч., и
посочения в АУАН и НП час – 17.50 ч., не е съществено. Точният час на
извършване на нарушението не е възведен от ЗАНН като задължителен
реквизит нито на АУАН, нито на НП, поради което непосочването или както е
в случая приблизителното посочване, не опорочава нито АУАН, нито НП и не
е самостоятелно основание за отмяна. За да е съществено едно подобно
нарушение, то действително трябва да е ограничило правото на защита на
лицето, което да не е разбрало при какви обстоятелства се твърди да е
извършено нарушението, което в случая не е налице. Не възниква съмнение,
че се касае за едно и също пътно-транспортно произшествие и няма каквото и
да било основание да се счита, че е възможно да са настъпили две такива,
както е посочено в жалбата.
5
Не е налице и твърдяното в жалбата нарушение на разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът е съставен в присъствието на нарушителя
и един свидетел, присъствал при установяването на нарушението, за който
няма законово ограничение да е полицейски служител. Действително, в
АУАН са посочени единствено трите имена и адрес на свидетеля в нарушение
на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН, но допуснатото нарушение не е
от категорията на съществените, като съдът не е препятстван да установи
лицето, да призове същото и да бъде проведен неговият разпит. В хода на
съдебното следствие свидетелят Д. потвърждава участието си в процедурата
по съставяне на АУАН и полагането на подпис върху него.
Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗАНН, като в хода на
административнонаказателното производство са събрани необходимите
доказателства за изясняване на фактическата обастановка по случая. АНО не
е длъжен да изисква и приобщава към преписката си записи от видеокамери,
след като е счел, че няма необходимост от подобни действия. Тази негова
преценка не може да съставлява нарушение на съдопроизводствените
правила, още повече от категорията на съществените. Несъстоятелни са и
доводите за „укриване“ на доказателства от въззиваемата страна предвид
неприлагане на снимковия материал към протокола за ПТП при изпращане на
административната преписка в съда. След нарочното му изискване, същият е
представен и приобщен по делото по надлежния ред.
Относно нарушението по пункт 1:
Настоящият съдебен състав намира обаче, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на
чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП
следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при което то е извършено. Посочено е единствено, че
жалбоподателят самокатастрофирал като напуснал платното за движение и
преминал през метална предпазна ограда поради несъобразена скорост с
интензивността на движението. За да е описано нарушението по изискуемия
от закона и разбираем за нарушителя начин, позволяващ му да организира
защитата си, следва в АУАН и НП да е посочено какво конкретно водачът е
направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до излизане от платното
6
за движение и самокатастрофиране; в какво се е изразявала интензивността на
движението; имало ли е и други участници в движението и какво е било
тяхното поведение на пътя; имал ли е възможност водачът да избегне този
удар; скоростта на движение на МПС. Още повече, че са налице данни за
евентуално участие и на друго МПС при реализиране на ПТП.
Същевременно съдът намира, че не се събраха и доказателства, от които
по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят С. е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта
на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В този
смисъл следва да е налице причинно-следствена връзка между виновното
поведение на водача и настъпилото ПТП. В конкретния случай следва
жалбоподателят да не е изпълнил едно измежду задълженията си по чл. 20, ал.
2 ЗДвП, в резултат на което нарушение да е настъпило ПТП. По делото обаче
не се събраха каквито и да е доказателства, от които да се установи, че С. е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно че не е съобразил
скоростта на движение на управлявания от него автомобил с интензивността
на движението. В този смисъл не е установено с каква скорост се е движил
процесният автомобил, каква е била пътната обстановка и по-конкретно
интензивността на движението, поради което и не би могло да се установи
каква скорост би била съобразена с конкретната пътна обстановка. Предвид
това не може да се направи извод по безспорен и категоричен начин дали
причината за настъпване на ПТП е именно несъобразена скорост и имал ли е
изобщо водачът възможност да избегне напускането на пътното платно и
последвалото ПТП.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено в частта по пункт първи като незаконосъобразно.
Относно нарушението по пункт 2:
7
В тази част съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената
от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57
ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на
нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените
законови разпоредби, респективно не е е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Както правилно се посочва в жалбата, разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП съдържа два самостоятелни и алтернативни състава на
административно нарушение, един от които е отказът за тестване с
техническо средство дрегер, за което именно е ангажирана
административнонказателната му отговорност в конкретния случай, без
значение дали жалбоподателят желае да даде кръвна проба за установяването
на алкохол в кръвта му чрез химическо изследване. Описаното както в
АУАН, така и в НП поведение на В.С. - изричен отказ да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство, осъществява фактическия състав
на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като за възникване
на отговорността по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП не е необходимо да е
реализиран кумулативно и състава по предл. 2 - водачът да не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му (а в случая дори и то е осъществено). По никакъв начин не са
опровергани фактическите констатации на административния орган, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер“, нито са представени някакви доказателства в
тази насока. Жалбоподателят също така не оспорва този факт, а излага
твърдения, че е желаел извършването на химическо изследване на кръвта му.
Обстоятелството обаче дали е дал кръвна проба и причините за това са
ирелевантни в случая, тъй като касаят второто предложение на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Наказание му е наложено за реализиран административно
наказателен състав по предл. 1 на посочения член, като фактическите
обстоятелства във връзка с този състав са точно и безпротиворечиво описани
в АУАН и НП.
Следва да се отбележи, че в АУАН и в диспозитива на НП е посочено и
цифрово кое точно предложение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушено от
8
жалбоподателя, като непосочването му в обстоятелствената част на НП не
препятства жалбоподателя да разбере за какво точно е сакциониран. Още със
съставянето на АУАН, с който се образува административнонаказателното
производство и се повдига административното обвинение, жалбоподателят е
бил наясно точно за коя хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП се ангажира
отговорността му. Освен това по арг. от чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА „предложението“ не е нормативно
предвидено за обозначаване на части от правната норма, поради което и
принципно непосочването по кое „предложение“ на разпоредбата е наложена
глобата не обуславя извод за формална (процесуална) незаконосъобразност
на НП. Повдигнатото административно обвинение е за нарушението, което
жалбоподателят безспорно е извършил и за което е санкциониран - отказ на
водача да му бъде извършен тест с техническо средство. В тази връзка не
може да се приемат доводите, че е налице неяснота по отношение на това в
какво точно се изразява извършеното нарушение. Това, че е описано още едно
нарушение, за което обаче не е наложено наказание, не може да опорочи
установеното такова и санкционирано надлежно нарушение.
За съставомерността на нарушението по чл.174, ал.3 предл.1 от ЗДвП е
без значение дали впоследствие е изпълнено предписанието за извършване на
медицинско изследване, респективно причините за неизвършване на такова.
Въпреки това за пълнота на изложението според настоящия съдебен състав
сочените от С. причини, свързани с епидемичната обстановка в страната,
представляват негова защитна теза, тъй като той е посетил УМБАЛ „Св.
Анна“, съдействал е при попълване на протокола, подписал е същия,
попълнил е декларация и единствено е отказал да даде кръвна проба.
Житейски нелогично е след осъществения престой в лечебното заведение,
контактът с медицинското лице и попълването на документацията, същият да
е бил препятстван от притеснения за здравето си единствено за вземане на
кръвната проба.
С оглед гореизложеното съдът намира, че В.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
9
На жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС и глоба в конкретно предвидения в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
поради което не е налице възможност за намаляване на наложените
административни наказания за това нарушение на ЗДвП.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за
квалифицирането на нарушението като "маловажен случай" по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, доколкото то разкрива типичната обществена опасност на
нарушенията от този вид, още повече, че жалбоподателят многократно е бил
наказван за нарушения на ЗДвП, видно от представената за него справка-
картон на водача.
С оглед гореизложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно относно нарушението по пункт втори.
Предвид изхода на делото и основателността на жалбата относно
нарушението по пункт втори, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, който има характер и на
разписка, възнаграждението от 600 лв. е заплатено изцяло и в брой, като
следва да се присъди само половината от същото при липса на изрично
разграничение относно двете обжалвани санкции, наложени в НП, които имат
своята самостоятелност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-007873/15.04.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, в
частта, с която на ВЛ. ВЛ. СТ. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
007873/15.04.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, в частта, с която на ВЛ. ВЛ. СТ. на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
10
да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на ВЛ.
ВЛ. СТ., ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11