Решение по дело №649/2013 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.02.2014
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Х

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	28 ноември		2013

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		649		2013

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

                С наказателно постановление № 2987/2012г., от 06.08.2012г.,на Началника на РУП Дупница, на Б.В.П. с ЕГН:**********,с постоянен адрес ***,  е наложено административно наказание “глоба”, в размер 300 /триста/ лв., на основание чл.177, ал.1, т.2,предл.,1  от ЗДвП, за нарушение по чл.150 от ЗДвП, за това, че на 27.07.2012 г., около 12.40 часа,  на път 1 клас, № Е79, км. 336+400, движейки се в посока  гр.София, като водач на МПС – лек, с рег. №ВК501СХ, управлявал МПС,когато бил спрян за рутинна проверка от страна на служители на въззиваемата страна които по това време изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението.При направената проверка на водача, било установено, че същия не представил на контролните органи свидетелство за управление на МПС.За констатираното нарушение на жалбоподателя,бил съставен АУАН№ 2987 от 27.07.2012г., и като нарушена разпоредба била посочена-чл.150 от ЗДвП.Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното НП.

 

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Б.В.П. в която се оспорва законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както от процесуална, така и от материално-правна страна. Моли се наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

По време на съдебното производство по делото жалбоподателя се явява,лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по съображения посочени в същата.

Въззиваемата страна,редовно призована не изпраща представител.

Дупнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 27.07.2012 г., около 12.40 часа,  на път 1 клас, № Е79, км. 336+400, движейки се в посока  гр.София, като водач на МПС – лек, с рег. №ВК501СХ, управлявал МПС,когато бил спрян за рутинна проверка от страна на служители на въззиваемата страна които по това време изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението.При направената проверка на водача, било установено, че същия не представил на контролните органи свидетелство за управление на МПС.За констатираното нарушение на жалбоподателя,бил съставен АУАН№ 2987 от 27.07.2012г., и като нарушена разпоредба била посочена-чл.150 от ЗДвП.Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното НП.

Въз основа на тези констатации, на място срещу жалбоподателя било образувано административно наказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №2987 от 27.07.2012г., като актосъставителят приел, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.

При съставяне на акта соченият като нарушител не вписал обяснения и възражения срещу  констатацията  за нарушение в съдържанието му.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от негова страна не постъпили допълнителни  писмени възражения.

На 06.08.2012 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и  издал наказателно постановление, с което ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.177, ал.1, т.2,предл.1  от ЗДвП-

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: съставеният АУАН № №2987 от 27.07.2012г., ,показанията на разпитания по време на съдебното следствие свидетел,и останалите писмени доказателства по делото.

Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и сами по себе си опорочаващи законосъобразността на обжалвания акт.

Съображенията са следните:

На първо място, в акта и в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението, съобразно изискването в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от  ЗАНН. Отразяването на мястото на извършване на нарушението е от съществено значение не само заради пряката му връзка с установяването и доказването на нарушението, респ. упражняване правото на защита на нарушителя, но и поради това, че определя местната подсъдност на разглеждане на настоящото дело. В акта и в обжалваното постановление е посочено само, че нарушението е извършено на път 1 клас № Е79, км. 336+400, което е недостатъчно за извършване на преценката по чл.59 от ЗАНН. Допуснатият недостатък поставя в невъзможност съда да извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, с оглед наличието или липсата на компетентност за това, а същевременно ограничава и правото на защита на жалбоподателя, което винаги  е основание за отмяна на обжалвания акт.

Констатираното нарушение е съществено, от една страна, поради императивния характер на разпоредбите на чл.42 и 57, ал.1 от ЗАНН, а от друга - поради факта, че е допуснато не само в АУАН, но при издаване на наказателното постановление, по отношение на което не е предвидена  възможност за саниране на недостатъци във формата и съдържанието му, аналогична на тази, дадена в разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, приложима при допуснати нередовности в акта.

На следващо място, с АУАН на жалбоподателя е вменено във вина, че по време на проверката не представя свидетелство за управление на МПС, въз основа на което актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Правното квалифициране на деянието още в акта е неправилно, доколкото цитираната като нарушена законова разпоредба предвижда, че “всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач….”. При това положение, не става ясно дали жалбоподателя е бил лишен от това право по какъв точно ред или дали не е представил на контролните органи свидетелство за управление на МПС, поради обстоятелството ,че не го носи в себе си.

Допуснатото преплитане на елементи от различни административно наказателни състави, налага извод за липса на логическо и правно единство между фактическото и правното обвинение, което на самостоятелно основание ограничава правото на защита на нарушителя – да разбере за какво точно е привлечен към административно наказателна отговорност, въз основа на какви факти и коя законова норма е нарушил, за да отстоява своята теза срещу това твърдение.

 

Член 177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП,гласи,: наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява МПС ,без да притежава съответно свидетелство за управление.По делото от страна на жалбоподателя е приложена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а на гърба на АУАН е отбелязано:кат.”В”,има разпечатана запевед,но не му е връчена,и свидетелството не е извзето.

      Налице са два различни състава на административно нарушение осъществими при различни фактически обстоятелства. Поради това,  точното описание на състава осъществен в случая изисква да бъдат посочени всички обстоятелства обосноваващи обективните му признаци, в частност дали се касае за временно отнемане на СУ /в някоя от хипотезите на чл.171, т.1 от ЗДвП/  или за лишаване от право /по съдебен или административен ред/, кога е станало това, на какво основание и въз основа на какъв акт, респ. влязъл ли е същият в сила и на коя дата. Тези факти въобще не са изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, което представлява и нарушение на изискването на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

                Констатираните нарушения на процесуалните правила налагат извод за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, което прави безпредметно разглеждане и обсъждане доводите на страните по съществото на спора.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2987/2012г., от 06.08.2012г.,на Началника на РУП Дупница, с което на на Б.В.П. с ЕГН:**********,с постоянен адрес ***,  е наложено административно наказание “глоба”, в размер 300 /триста/ лв., на основание чл.177, ал.1, т.2,предл.,1  от ЗДвП, за нарушение по чл.150 от ЗДвП,като незаконосъобразно. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Кюстендил на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                  

 

СЪДИЯ: