Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на единадесети май, през две
хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Диана Б.,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 1085 по
описа на състава за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
422 от ГПК.
Ищецът Кооперация „В.С.“ с ЕИК *******, претендира да
установи съществуването на вземането си за главница и неустойка, срещу ответниците
К.А.И. и Г.А.И. (в качеството им на правоприемници по чл. 127 от ГПК на
първоначалните ответници К.Е.Д. и Б.К.Д.), за което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
12.09.2013г. по ч.гр.д. № 37700/2013г. съгласно описа на 33 състав при СРС.
Според твърдението на ищеца, вземането се основава на Договор за паричен заем
от 20.12.2012г. сключен между заемателите К.Е.Д., Б.К.Д. и заемодателя
Кооперация „В.С.“, който е обезпечен с договорна ипотека и обективиран в
съдържанието на Нотариален акт за договорна ипотека № 28, том І, рег. № 858,
дело № 26 от 20.12.2012г. на нотариус М.Д.-С.с район на действие СРС. С оглед
неизпълнение на задължението за плащане от издателя, ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 10.09.2013г., въз основа на което била
издадена споменатата по- горе заповед за незабавно изпълнение. Наследодателите
на ответниците К.Е.Д. и Б.К.Д. подали възражение срещу издадената заповед за
изпълнение и с това свое действие обосновала правния интерес на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си. С оглед на изложените фактически
твърдения, ищеца претендира да бъде установено съществуването на вземането му
срещу ответниците за сумата от 13 500 евро, представляваща главница по Договор
за паричен заем от 20.12.2012г., заедно със законната лихва, изчислена за
периода от 10.09.2013г. до деня на окончателното плащане и за сумата от
7 000 евро представляваща неустойка. При уважаване на иска, ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответниците К.А.И.
и Г.А.И.. В подадения отговор, двамата ответници оспорват правното действие на
задължението, чието съществуване ищецът се домогва да установи, тъй като
основават тезата си за недействителност на договорното правоотношение, поради
противоречие със закона. Оспорват автентичността на волеизявленията на своите
наследодатели, които волеизявления са част от фактическия състав по сключването
на договора за заем, както оспорват и твърдението, че посочената в договора за
заем парична сума е била фактически предадена/ получена от наследодателите им.
Позовават се на унищожаемост на договора, от който произтича заявеното от ищеца
парично задължение, тъй като твърдят, че този договор бил сключен поради крайна
нужда и при явно неизгодни условия за наследодателите им. Молят за отхвърляне на иска и претендират да
им бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят и от
събраните по делото доказателства се
установява, че по Заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК с вх. № 3129719/10.09.2013г. на СРС било образувано ч.гр.д. №
37700/2013г. съгласно описа на 33 състав при СРС, в хода на което срещу двамата
първоначални ответници в настоящия процес - К.Е.Д. и Б.К.Д. (заместени в хода
на настоящия процес от наследниците им по закон К.А.И. и Г.А.И.) е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК. Документът по чл. 417, т.3 от ГПК е именно Нотариален акт за
договорна ипотека № 28, том І, рег. № 858, дело № 26 от 20.12.2012г. на
нотариус М.Д.-С.с район на действие СРС в чието съдържание е обективиран и
договор за заем, сключен на 20.12.2012г. между заемодателя Кооперация „В.С.“ и
заемополучателите К.Е.Д. и Б.К.Д.. Въз основа на споменатата заповед за
изпълнение, в същия ден на издаването й е бил издаден и изпълнителен лист срещу
посочените в нея длъжници и за посочените суми.
В срока по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от
30.10.2013г, основано на доводи по същество, които са идентични с част от
релевираните в отговора на исковата молба.
Възражението и последвилати го указания на заповедния съд мотивират
правния интерес на ищеца от предявяването на иска за установяване на вземането
му срещу двамата ответници.
Съдържанието на самата Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 12.09.2013г.
сочи, че е издадена срещу длъжници К.Е.Д. и Б.К.Д., за сумата от 13 500
евро, представляваща главница по Договор за паричен заем от 20.12.2012г.,
заедно със законната лихва, изчислена за периода от 10.09.2013г. до деня на
окончателното плащане и за сумата от 7 000 евро представляваща неустойка,
както и за сумата на разноските в заповедното производство, представляващи 811,
67 лева лева държавна такса и 1050 лева възнаграждение за процесуален представител
(адвокат).
Представеният и приет
като доказателство Нотариален акт за договорна ипотека
№ 28, том I, рег.№ 858, дело 26 от 20.12.2012г., на нотариус М.Д.-С.вписан в АВ вх.рег. № 59768, акт
2, том XXVII, дело 32695, им.партида 164507 от 20.12.2012г. установява обективирания в съдържанието му
Договор за паричен заем от 20.12.2012г., който е сключен между заемодателя Кооперация „В.С.” от една
страна, а от друга - К.Е.Д. и Б.К.Д.. Размерът на заема е 13 750 евро, а уговорения краен срок за връщане на
главницата е 20.04.2013г. Уговорената лихва е
412.50 евро месечно. В съответствие с правилата на Взаимоспомагателната каса /ВСК/ към Кооперация” В.С.” - месечните
погасителни вноски били заплащани редовно от ответниците –
но само в периода от предоставянето на заема до месец
март 2013г. Съгласно т.4 от процесния нотариалния акт -
при забава на което и да е плащане на лихва или главница, вземанията стават
незабавно изискуеми, и заемодателя има право да получи освен главницата,
лихвите и разноските, така и неустойка в размер на 7 000 евро ( т.4 от нотариалния акт).
За обезпечение на вземанията
на Кооперация „Възраждане - София” в
съдържанието на същия нотариален акт е учредена, договорна ипотека в полза на
заемодателя върху следните техни недвижими имоти, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, намиращ се в с. Лозен, Столична община, район Панчарево, на ул.
„Обретеница”, нанесен в кадастъра като поземлен имот с идентификатор 44063.6230.489,
с площ на имота по скица от кадастъра от 601 кв.м., който гореописан урегулиран
поземлен имот, съгласно регулационни данни представлява УПИ IX - 489 /идентичен
с УПИ IX-467 по стар план/ от квартал № 17 по действащия регулационен план на
местността с. „Лозен”, заедно с всички подобрения и приращения в имота,
включително заедно с построените в гореописания урегулиран поземлен имот
сгради, нанесени в кадастъра както следва: сграда с идентификатор
44063.6230.489.1, със застроена площ по скица от кадастъра - 176 кв.м., брой
етажи - 3, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; сграда с
идентификатор 44063.6230.489.2, със застроена площ по скица от кадастъра - 99
кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; и
сграда с идентификатор 44063.6230.489.3, със застроена площ по скица от
кадастъра - 32 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - друг вид сграда за
обитаване.
Като
доказателства по делото са приети разходни касови ордери /приложени на стр.
115-116/, Договор за ескроу сметка /на стр. 216 и сл. от делото/, Приходни
касови ордери /на стр. 26-29 вкл./ които са обект на анализ от допуснатата
съдебно- икономическа експертиза.
Като доказателства
по делото са приети Правилник за дейността на ВСК към Кооперация възраждане- София,
молба от 09.04. 2012г. на К.Е.Д. за приемане във ВСК при Кооперация „Възраждане - София” и молба с идентично
съдържание дата, адресиирана от Б.К.Д..
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебно- икономическа експертиза, обосновава
следните изводи относно подлежащите на установяване факти:
·
По счетоводни
данни на ищеца, отпуснатият заем по Договор заем от 20.12.2012 г. е усвоен от ответниците на 20.12.2012 г.
С усвоените заемни средства са погасени
задълженията за главници по други два заема на ответниците: по Договор за
заем № 197 от 23.11.2012 г. в размер на 6000,00 евро и по Договор за заем 201
от 17.12.2012 г. в размер на 7750,00 евро, общо 13750,00 евро. колкото е
размерът на новоотпуснатия заем.
·
3а закриване на
задълженията по посочените по- горе два договора за заем, на 20.12.2012 г. със
счетоводното записване е отразено закриването на съществуващите към момента
задължения по договорите за заем е №№ 197/23.11.2012 г. и 201/17.12.2012 г. и е
отчетено задължението на ответниците по новоотпуснатия заем. Основанието за
направените счетоводни записвания е молба на Богдана К.Д. до Управителния съвет
на ВСК на ищеца, подадена от нея на 20.12.2012 г. и одобрена с протоколно
решение от заседание на Управителния съвет на ВКС на същата дата.
·
Погасителни плащания от ответниците по
процесния Договор за заем от 20.12.2012 г. са извършени за периода 20.12.2012
г. - 20.04.2013 г., през който са платени изцяло само лихвите, дължими за 5 (пет) месеца, общо в размер на 2062,50
евро. За всяко от плащанията в размер на 806,78 лв. Кооперация „Възраждане -
София” е издала опростена фактура. Сумите са платени с внесени в брой суми на
каса в кооперацията от Б.К.Д. на падежна дата без забава. За внесените суми е
издаден ПКО.
·
При извършената
проверка на счетоводните регистри на кооперацията за 2013 г. експертизата не констатира плащане на главница по
процесния договор за заем.
·
На
21.05.2013 г. цялата главница на заема в размер на 13750,00 лв. е обявена за
предсрочно изискуема.
·
За периода от
10.04.2012 г. до 20.02.2013 г. между Кооперация „Възраждане - София” като
заемодател и заемополучателите Б.К.Д. и К.Е.Д. в качеството им на член - кооператори
и членове на ВСК на кооперацията, са подписани общо 8 (осем) договора за заем.
За всеки предоставен заем се съхранява досие.
В
дадените пред съда показания, свидетелката Ралица Тодорова Великова заявява, че
приживе е поддържала социални контакти с Б.Д., тъй като двете били от едно
село- Лозен, Софийско. Б. споделяля на свидетелката, че имали задължения, но не
можела да обясни кому са задължени. Бил получен заем, за да бъде предотвратена
възможността „да им вземат къщата заради друг заем“ и така със следващ заем
били покривани стари задължения. Свидетелката знаела, че и Б. и съпруга й К.
били болни, страдали от сърдечни зяболявания. К. починал след операция на
сърцето, но свидетлката знаела, че той желае да бъде опериран в Болница
„Токуда“ но постъпил в друга болница поради липса на финансови средства.
Свидетелката познавала и конституираните в хода на процеса нови ответници К.И.
и Г.И., които се занимавали с грънчарство.
Приетите
като доказателства Удостоверение за наследници № 224/ 04.07.2014г. изд от
общинска администрация на с. Лозен и Удостоверение за наследници №
104-1672/09.10.2014г.установяват, че К.А.И. и Г.А.И. са наследници по закон и правоприемници
на първоначалните ответници К.Е.Д. и Б.К.Д.).
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за
установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Самият ищец релевира
като източник на заявените вземания посоченото в исковата молба облигационно
заемно правоотношение, което е възникнало между него и първоначалните двама
ответници, въз основа на Договор заем от 20.12.2012 г.
А доколкото никой от
двамата ответници не оспорва твърдението, че сумата по главницата посочена в
съдържанието на договора, не е върната/ платена на Кооперация
„В.С.” – то основателността на предявената искова претенция очевидно
е предпоставена най- вече от установяване правното действие на процесния Договор заем от 20.12.2012 г. на които ищецът основава
правата си в два основни аспекта: дали вземането е валидно възникнало и дали
съществува като такова.
Събраните в хода на
съдебното дирене писмени доказателства, мотивират извода, че процесния Договор заем от 20.12.2012г. е действителен и е породил
валидно облигационно правоотношение, чиито условия обвързват ищеца и двамата
ответници (в качеството им на правоприемници на заемополучателите К.Е.Д. и Б.К.Д.).
Съдът не споделя възраженията
на ответниците, че договорът бил недействителен, понеже бил сключен с
юридическо лице, което не е лицензирано на осъществява кредитна дейност.
Нормативната уредба позволява на Взаимоспомагателна каса /ВСК/ към Кооперация „В.С.”
да отпуска на заеми на член кооператори (чл.36 ЗК вр. с чл. 4, ал. 1,т.З
от ЗКрИ). Правилникът на ВСК към Кооперация "Възраждане-София" е
приет на учредително събрание на ВСК проведено на 06.03.2002г., приложен е с
молба от 29.09.2016г. и е приет като доказателство по делото. На основание
чл.36, ал.2 ЗК ръководството на ВСК се осъществява от Управителния съвет на ВСК
(управителния съвет на кооперацията), и се представлява от Председателя на
Управителния съвет на ВСК (председателя на управителния съвет на кооперацията и
председател на кооперация"Възраждане- София). Съдът споделя доводите на
ищеца, че не е налице императивно нормативно изискване за това, една ВСК да се
управлява различно от кооперацията към която е създадена и това е така,
доколкото според чл.36, ал.1 от Закона за
кооперациите – тя не е самостоятелна структура, не е
юридическо лице или приравнено на такова. Именно поради тази причина, сключването на договори
за заем, както и обезпечения по тях, откриване на банкови сметки и изплащане
или теглене на суми се извършва от представляващия кооперацията с физически
лица заемополучатели, които са членове на кооперацията и нейната ВСК.
Бюджетът на
взаимоспомагателната каса е относително обособен от бюджета на кооперация
„Възраждане-София" и при прекратяване на ВСК, собствените и средства,
както и имуществото, предоставено й за осъществяване на дейността преминава към
кооперацията.(чл. 71 от правилника за дейността на ВСК, приложен с молба от
29.09.2016г. и приет към доказателствата по делото).
Ответниците не оспорват
факта, че заемополучателите са член кооператори и членове на БСК към кооперация
«В.С.», съответно под №197 и 198 както изрично е посочено в договор за заем №
202 и в чл.1 от нотариален акт № 28. В писмения отговор се твърди, че
заемополучателите са станали „формално“ членове на коопрацията и ВСК, което
отново потвърждава твърдяния от нас факт че е налице валидно заемно
правоотношение между Кооперацията и нейни членове – респ. членове на ВСК към
нея, а не нерегламентирана кредитна дейност.
В писмения
договор ответниците навеждат твърдения, че заемополучателите не са знаели какво
подписват, че са станали формално членове на кооперацията и ВСК към нея и че са
действали при крайна нужда. Споменатите твърдения обаче, останаха недоказани. В
тази насока бяха ангажирани показанията на свидетелката Р.В., но тяхната
доказателствена сила е крайно неубедителна. Фактите, които свидетелката
съобщава се основават на непреки /опосредени/ възприятия, белязани без съмнение
от значителен субективизъм. Внимателният анализ на свидетелските показания
разкрива липса на конкретика дори по отношение на времето на провеждане на
разговорите й с Б.Д.. Съществуващите здравословните проблеми по принцип и
необходимостта от получаване на заемни средства по принцип, не са и не биха
могли да бъдат обосноваващи тезата за сключване на договора за заем при крайна
нужда и явно неизгодни условия.
В писмения
отговор, ответниците оспориха действителността на договора за заем, поради
специфики на недвижимия имот, който е предоставен за обезпечение на заема.
Споменатите доводи за недействителност няма да бъдат обсъждани подробно, понеже
са очевидно неотносими към процесното заемно правоотношение – поради
независимост между облигационното правоотношение и правоотношението по
учредяване на договорна ипотека.
В писмения
отговор, ответниците оспориха факта, че наследодателите им са получили в брой
дадената в заем сума, като основават на това твърдение тезата си за
недействителност на заемното правоотношение. Споменатите доводи обаче, също не
биха могли да бъдат споделени. Договорът за заем е реален договор и се счита
сключен с фактическото предоставяне на дадената в заем сума. Смисълът на
„фактическото предоставяне“ се изразява в това, че заемателят следва да може,
след сключването на договора, да се разпореди с паричната сума, която му е
предоставена т.е. договорът за заем би бил действителен и в хипотезата, при
която заемателят получи достъп за разпореждане с предоставената му в заем сума
и без да е необходимо тази сума да му бъде „броена на ръка“. Как ще бъде
използвана сумата, получена при сключването на договора не повлиява върху
действителността на облигационното правоотношение – сумата може да бъде
използвана за всякакъв тип разплащания и погасяване на други задължения. Ето
защо, принципно няма пречка, с дадената в заем сума да бъде погасено друго, вече
съществуващо задължение към същия кредитор. Ако такава сделка бъде сключена, тя
не би била в заобикаляне на закона т.е. не би страдала от порок, водещ до
недействителност, както се твърди от ответниците - понеже резултатът към който
би била насочена не е забранен от закона (т.е. безпредметно е да се „заобикаля“
несъществуваща забрана).
Постигнатия с процесния договор за заем ефект
на „предсрочното изплащане“ на задълженията
на ответниците по предходните договори
за заем /вече съществуващи задължения/, чрез използване на сумата по
процесния договор за заем е действие, което е извършено по тяхно изрично
искане. Този факт се установява от съдържанието на нарочните молби от
20.12.2012 година, които са приети като доказателства по делото. Съдържанието
на тези молби на ответниците кореспондират напълно със съдържанието на
процесния договор за заем от 20.12.2012 година, както и с представените и
приети като доказателства първични счетоводни документи, неоспорени от
ответниците. Горното се потвърждава освен от представените писмени
доказателства, така и от приетата в хода на процеса съдебно счетоводна
експертиза - отговори по първа, втора и трета задача.
Тъй като предмет на делото по настоящия специален установителен иск по чл. 422 от ГПК не е
просто вземането, произтичащо от договора за кредит, а е всъщност точно онова вземане, което основано на представения в
заповедното производство документ по чл. 417, т. 3 от ГПК – Нотариален акт за договорна ипотека № 28, том I, рег.№ 858, дело 26
от 20.12.2012г., на нотариус Мирослава
Димова и обективирания в съдържанието му Договор за паричен заем от
20.12.2012г., сключен между заемодателя Кооперация „В.С.”
от една страна, а от друга - К.Д. и Б.Д. – за да разреши спора - съдът ще трябва да
установи, дали споменатото вземане съществува така, както и било заявено към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Нотариалният акт, който
е представен пред заповедния съд, като
документ по чл. 417,т.3 от ГПК установява размера на заявеното в заповедното
производство вземане.
Договорът за заем е с нотариална
заверка на подписите, а договорът за договорна ипотека, в който е обективиран
същият договор за заем е в нотариална форма и представляват официални
документи, с обвързваща доказателствена сила, както за тяхното съдържание, така
и за подписите на лицата, които са го подписали и са се обвързали с клаузите
му.
С помощта на възприетите
от вещото лице Ю.Х. и кредитирайки изцяло неоспорената съдебно- счетоводна експертиза
- настоящият състав на съда приема, че е налице твърдяното в исковата молба
договорно неизпълнение, което легитимира ищеца Кооперация
„В.С.”, да
претендира от ответниците посочените в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение парични суми.
Съобразявайки
задължителните указания в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, настоящият състав на
съда приема, че в конкретния случай не е необходимо още преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до всеки от длъжниците да е налице волеизявление, с което
кредитното задължение се превръща в предсрочно изискуемо, тъй като падежът на задължението, което е изрично
уговорен в договора е настъпил.
В заключение,
специалният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК следва да бъде
уважен за посочените по- горе суми и в посочените по- горе размери на сумите, които са били с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По претенцията за разноски;
С оглед изхода на спора,
претенцията на ищеца за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да уважена.
В този смисъл, общата
сума на разноските, която следва да бъде присъдена за настоящото исково
производство съобразно представяния списък на разноските, възлиза на 2091, 30
лева. За заповедното производство се дължи общо сумата от 3038, 47 лева.
В заключение, двамата
ответници следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК - посочената по-
горе сума.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО при условията на
чл.422 от ГПК, съществуването на вземане
в полза на кредитора/ заявителя Кооперация „В.С.“ с ЕИК *******, седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„********, срещу солидарните длъжници К.А.И. с ЕГН ********** и
Г.А.И. с ЕГН ********** (в качеството им на правоприемници по чл. 127 от ГПК на
първоначалните ответници К.Е.Д. и Б.К.Д.) и със съдебен адреса***, за сумата от
13 500 евро, представляваща главница по Договор за паричен заем от
20.12.2012г., обективиран в съдържанието на Нотариален акт за договорна ипотека
№ 28, том І, рег. № 858, дело № 26 от 20.12.2012г. на нотариус М.Д.-С.с район
на действие СРС заедно със законната лихва, изчислена за периода от
10.09.2013г. до деня на окончателното плащане и за сумата от 7 000 евро
представляваща неустойка по т.4 от същия договор, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.09.2013г. по ч.гр.д. №
37700/2013г. съгласно описа на 33 състав при СРС.
ОСЪЖДА К.А.И. с ЕГН ********** и
Г.А.И. с ЕГН **********, да заплатят общо
на Кооперация
„В.С.“ с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 3038, 47 лева (три хиляди тридесет и осем лева и четиридесет и седем ст.), представляваща направени съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд, чрез въззивна
жалба, която може да бъде подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
СЪДИЯ: