№ 593
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №
20221100900548 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на М. А.С. срещу
отказ №20210602151243/03.06.2022г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.
Обжалваният отказ е постановен по заявление обр. А4 с вх. №20210602151243/03.06.2022г.,
подадено от М. А.С. като управител на новоучредено дружество „М. 21“ ЕООД за вписване на
дружеството в търговския регистър.
Мотивите на длъжностното лице по регистрацията за постановяване на отказа са, че при
извършената проверка по реда на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е установено, че избраният управител на
дружеството - М. А.С., не отговаря на условията на чл. 141, ал. 8 ТЗ, тъй като е бил управител на
предходно дружество („К. – 97“ ЕООД), което е било обявено в несъстоятелност и заличено от
търговския регистър в хипотезата на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ при останали неудовлетворени
кредитори.
Констатациите на длъжностното лице по регистрацията не се оспорват с подадената жалба,
а се и установяват по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от записите и
съдържанието на обявените актове по партидата на „К. – 97“ ЕООД в търговския регистър.
Възраженията в жалбата са, че отказът е постановен в нарушение на чл. 22 от Директива
(ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и Съвета от 20.06.2019г., тъй като от датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на „К. – 97“ ЕООД, а и от датата на
решението за заличаването на дружеството поради прекратяване на производството по
несъстоятелност в хипотезата на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ, е изтекъл период от време, който е по-дълъг
от регламентирания с чл. 22, вр. чл. 21 от директивата максимален тригодишен срок, след който
съгласно цитираните общностни разпоредби отпадат забраните за упражняване на търговска
дейност, произтичащи от несъстоятелността.
Възраженията са неоснователни, като достатъчно в тази връзка е да се посочи, че
цитираните в жалбата разпоредби на чл. 21 и 22 от Директива (ЕС) 2019/1023 от 20.06.2019г.
касаят опрощаването на задълженията и възстановяването на правата за упражняване на търговска
1
дейност на предприемачите (физическите лица, които упражняват търговска дейност, стопанска
дейност, занаят или професия съгласно определението в чл. 2, пар. 1, т. 9 от директивата), не и
възстановяването на правата на управителите на обявени в несъстоятелност дружества, по
отношение на които приложението на правилата на самата директива изрично е изключено според
съображение 73 от преамбюла й.
По изложените съображения и след като записите и съдържанието на обявените актове по
партидата на „К. – 97“ ЕООД в търговския регистър установяват, че по отношение на избрания
управител на новоучреденото дружество „М. 21“ ЕООД е налице забраната на чл. 141, ал. 8 ТЗ,
обжалваният отказ се явява постановен в правилно приложение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 5
ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 119, ал. 1, т. 2 ТЗ, а жалбата срещу него е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от М. А.С. срещу отказ
№20210602151243/03.06.2022г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2