Решение по дело №60/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юли 2020 г.
Съдия: Валя Йорданова Младенова
Дело: 20191300900060
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№18

 

Гр.Видин, 30.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Видинският окръжен съд в публично заседание на  трети юли  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                Окръжен съдия : В. М.

 

при секретаря  В.Калчева , като разгледа докладваното от  съдия  В. М.  т. д. № 26 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по  искова молба от "Ю…" АД, ЕИК …,със седалище и адрес: гр. С…, район В.., ул. „О…" № …, представлявано от Д. Ш. и П.Д. - изпълнителни директори, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М…", представлявано от адв. Д. М., със съдебен адрес:***, офис …, срещу З.Т.Т., ЕГН **********,с адрес: *** и Г.Л.Т. , ЕГН **********, с адрес: *** Цена на иска: 60 048,06 швейцарски франка и 489,60 лева (с левова равностойност в размер на 102 997,64 лева).

Подържа в исковата молба, че на 15.05.2008Г. между „Ю… и Е…" АД, ЕИК … (настоящо „Ю…" АД) - кредитодател и З.Т.Т., ЕГН ********** и Г.Л.Т., ЕГН ********** - кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37445/15.05.2008г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 130 000 лева, по курс „купува" за швейцарски франк към лева на „Ю…" АД в деня на усвояване на кредита, както следва: 1/Равностойността в швейцарски франкове на 32 804 лева, по курс „купува" за швейцарски франк към лева на „Ю… И Е…" АД в деня на усвояване на кредита за покупна на следния недвижим имот. 2/ Равностойността в швейцарски франкове на 97 196 лева, по курс „купува" за швейцарски франк към лева на „Ю…" АД в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. За усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Ю. И Е…" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП) плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП на „Ю. И Е.." АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4.5 % процента. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора на лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Кредитополучателите дължат и следните такси: 1/ Такса управление на кредита - 1.5 % процента върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по кредита. 2/ Комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно към датата на падежа на съответната погасителна вноска, в размер на 0.03 % върху размер на непогасената главница по кредита. 3/ Административна такса за обработка на документи в размер на 20 лева платима еднократно при подаване на молбата за кредит. Погасителните вноски се изплащат ежемесечно. Падежът на всяка погасителна вноска е всяко 20 число на месеца, следващ датата на усвояване на кредита. При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателите дължат такса в размер на 4 % процента върху размера на предсрочно погасената главница. На основаните чл. 18 договора за кредит при непогасяването на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателите на което и да е задължение по договора за кредит, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си чрез продажба на ипотекирания недвижим имот и/или удовлетворяване на вземането си от цялото имущество на кредитополучателите, по установения от закона ред. С подписването на договора за кредит кредитополучателите дават своето съгласие, в случай на предсрочна изискуемост на задълженията му по който и да е от кредитите отпуснати му от Банката и/или предсрочна изискуемост на който и да е кредит, отпуснат от банката на ЕТ „Д… - З.Т.", ЕИК …, да бъдат обявени за предсрочно изискуеми и всички останали кредити, отпуснати от банката на кредитополучателите, като банката има право да се удовлетвори чрез реализацията на всички предоставени й обезпечения по своя преценка.

С Приложение от 15.05.2008г. страните удостоверяват датата на усвояване на кредита - 20.05.2008г. Към тази дата приложимият курс „купува" за швейцарски франк на „Ю. И Е." АД към лева е 1,1744, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове по договора е 110 695,00 швейцарски франка.

 Кредитът е обявен за предсрочно изискуем с нот покани –рег № 1574/05.07.2017 за З.Т. и рег № 1579/05.07.2017г за Г.Л.Т.. Определен е седмодневен срок за изпълнение на задължението, в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.

След датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжниците, поради което за „Ю…" АД възникна правен интерес от образуване на заповедно производство срещу тях на основание чл. 417, т. 2 от ГПК. Към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК непогасените вноски по договора са били, както следва: 40 непогасени вноски за главница, считано от 20.06.2014г., и 40 непогасени вноски за лихва, считано от 20.06.2014г, и общото задължение на длъжниците възлиза на 147 077,51 швейцарски франка (сто четиридесет и седем хиляди седемдесет и седем швейцарски франка и петдесет и един сантима) и 489,60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки), съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 01.10.2017г., от които: 114 853,54 швейцарски франка (сто и четиринадесет хиляди осемстотин петдесет и три швейцарски франка и петдесет и четири сантима) - главница за периода от 20.06.2014г. до 01.10.2017г., 28 329,78 швейцарски франка (двадесет и осем хиляди триста двадесет и девет швейцарски франка и седемдесет и осем сантима) - договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2014г. до 21.08.2017г., 2 087,28 швейцарски франка (две хиляди осемдесет и седем швейцарски франка и двадесет и осем сантима) - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 20.06.2014г. до 01.10.2017г., 1 806,91 швейцарски франка (хиляда осемстотин и шест швейцарски франка и деветдесет и един сантима) - такси (банкови такси и имуществени застраховки) за периода от 20.06.2014г. до 01.10.2017г. и 489,60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) - нотариални разноски за периода от 25.08.2017г. до 01.10.2017г. вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общият размер на просрочената сума; 2/ общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; 3/ размерът на обезщетението за забава за просрочените плащания.

В извлечението са посочени, освен изискуемите от закона реквизити, изброени по-горе, още и имената на длъжниците, договорът за кредит, размерът на задължението, датата на падежа, датата на предсрочна изискуемост, количеството и размерът на неплатените вноски по пера, срокът на просрочието, периодите на неплащане, движение по сметката. Извлечението е надлежно издадено от упълномощени лица, представители на банката. Към заявлението, освен извлечението, са представени договорът за банков кредит с допълнителните споразумения към него, договорите за извършена цесия и нотариалните покани.

Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело N° 273/2019г. по описа на ЧСИ С. Н. с per. № .. в регистъра на Камарата на ЧСИ.

С Разпореждане от 13.06.2019г., получено на 29.07.2019г., на Районен съд - Видин по ч.гр.д № 2941/2017г.  банката е уведомена , че длъжниците са подали възражения срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК. Това поражда  правния интерес от образуване на исково производство в едномесечен срок от уведомяването им.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ако в хода на производството до приключване на съдебното дирене се установи, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са настъпили факти, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, същите следва да се вземат предвид при постановяване на решението.

Към момента на подаване на настоящата искова молба липсват данни за плащания в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което:

Молят със сила на пресъдено нещо Съда  да постанови съществуването на процесното вземане на длъжниците по извлечение от счетоводните книги на „Ю…" АД към 01.10.2017г. и издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2941/2017г. по описа на Районен съд - Видин и съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ….г., ведно с Приложение от 15.05.2008г., Допълнително споразумение от 15.05.2008г., Допълнително споразумение от 04.12.2009г., Допълнително споразумение от 12.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.01.2013г. и Допълнително споразумение от 24.10.2013г., сключени между „Ю… И Е…" АД, ЕИК …. (сегашно „Ю…." АД) -кредитодател и З.Т.Т., ЕГН ********** и Г.Л.Т. , ЕГН ********** - кредитополучатели/солидарни длъжници, така, както е предявено за ЧАСТ от общо дължимите по договора суми в общ размер на 60 048,06 швейцарски франка (шестдесет хиляди и четиридесет и осем швейцарски франка и шест сантима) и 489,60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки), от които:

58 578,88 швейцарски франка (петдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и осем швейцарски франка и осемдесет и осем сантима) - ЧАСТ от цялата дължима сума за главница за периода от 20.06.2014г. до 01.10.2017г.;

1 469,18 швейцарски франка (хиляда четиристотин шестдесет и девет швейцарски франка и осемнадесет сантима) - ЧАСТ от цялата дължима сума за такси за периода от 18.10.2014г. до 01.10.2017г.;

- 489,60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) - нотариални разноски за периода от 25.08.2017г. до 01.10.2017г.,

ведно със законовите последици от това - законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 04.10.2017г. - до окончателното изплащане на вземането и присъдените съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 2941/2017г. по описа на Районен съд - Видин - държавна такса и адвокатски хонорар.

В исковата молба се съдържат доказателствени искания-  да бъде приложено ч.гр.д. № 2941/2017г. по описа на Районен съд - Видин.

Ищците представят  писмени доказателства.Подържа се искане за назначаване на експертиза.

В  срока по  чл.140,ал.1 от ГПК   ответника по настоящето дело  е   представил  отговор , в който  оспорва изцяло основателността на исковата претенция.

 Подържа възражение , че кредитодателя е проявил нелоялност при сключване на договора, няма изрично уведомление „за всички обстоятелства, които са могли да дадат  отражение върху обхвата на задълженията и които да позволят да изчислят общата цена на заема, както и всички рискове за кредитополучателяпри евентуално прекратяване на политиката на Швейцарската банка на фиксиран курс на франка спрямо  еврото. Това е  и причина франка да поскъпне многократно спрямо еврото, респективно спрямо българският лев, което многократно оскъпява и кредитът за покупка на недвижим имот № . Посочват, че банката като кредитодател е следвало да ги предупреди за подобно развитие с изрична клауза в договора за заем. В същата насока е и становище на ЕС. 

Позовават се на европейската Директива за неравноправните клаузи в потребителския договор, ако в същият не е обяснено "на ясен и разбираем език" и не е прозрачно изложен „точният механизъм", за който се отнася клаузата за погасяване в чуждестранна валута, така че те като  кредитополучатели да могат да предвидят, въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за тях икономически последици. Такива клаузи в договорът за заем не съществуват, като по този начин банката кредитодател, чрез своето действие или бездействие ги ощетява.

Европейският съд уточнява, че банката трябва да им даде не само информация, че заемът се погасява в швейцарската валута, независимо от промените в обменния курс, но и за влиянието на такова поскъпване върху вноските за погасяване и за увеличаването на лихвения процент по валутата на кредита.

Моля съдът за допълнителен въпрос към съдебно-счетоводната експертиза да бъде възложен:

В договорът за заем обяснено ли е на ясен и разбираем език, точният механизъм по отношение на клаузата за погасяване в чуждестранна валута и произтичащите рискове от евентуално поскъпване на същата.

 

 

         В допълнителна искова молба „Ю…. „АД посочва, че от сключване на договора -15.05.2008 г., за ТРИ години назад  е налице  колебания на франка в определени граници и нагоре и надолу. Информацията и прогнозите на служителите на банката се базират именно на тези официални данни. Не е налице тенденция на поскъпване на франка, която да бъде предоставена кредитополучателя, а напротив, от данните е видно, че тенденцията е към поевтиняване на швейцарския франк. Въпреки това, кредитополучателите са предупредени, че съществува вероятност франкът да поскъпне, като са предупредени и за икономическите последици от евентуалното поскъпване. При понижаване на курса, рискът е за банката. Както е видно от горната таблица за курса на франка от 2006 до 2008 година, тенденция е била за понижаване на курса, като същото е за сметка (риск) на банката. Въпреки тази тенденция към понижаване, банката е разяснявали и предупреждавал за възможност за повишаване на курса на швейцарския франк. В чл. 23 от процесния договор изрично е посочено, че валутният риск е за кредитополучателя само при повишаване на курса, тоест при намаляване на курса рискът се поема от банката. Видно клаузата на чл. 23 валутният риск е разпределен между страните, като при дългосрочни договори за 35 години не е възможно да се предвиди в какво съотношение и кога ще се разпределя рискът.

Въпреки, че доказателствената тежест се пода върху търговеца при потребителски договора, в тежест на потребителите ответници е обаче да докажат, че са получили информация, че курсът на швейцарския франка няма да се променя. Твърдят, че такава информация не е предоставяна на ответниците, напротив, както е видно от чл. 23 на договора, кредитополучателите са предупредени, че ако курсът се повиши, това може да доведе до повишаване на погасителната вноска в левово изражение. Тук следва да се отчете обстоятелството, че е извън договорните правоотношения с какви средства кредитополучателите ще погасяват задължението си.

 Всичко е въпрос на личен избор на кредитополучателя, който е свободен да избира в каква валута да усвои кредита и какви средства ще използва за погасяването.

                         Ответниците твърдят, че банката е следвало да предостави информация за всички обстоятелства, които биха дали отражение при изчисляване на общата цена на заема. Цената на заема е непроменлива величина в швейцарски франкове. Промяна има единствено, ако швейцарските франкове се преизчислят в български лева и тази промяна е свързана единствено с курса на франка. Информацията за рисковете от промяната в курса са вече обсъдени и те са залегнали в чл. 23 от процесния договор. В нито едно решение на СЕС не се споменава, че банките могат и са длъжни да дават прогнози за курса на валута за бъдеще време, още повече за 35 години напред. А в решенията на СЕС това не се споменава, защото това е невъзможно.

Ответниците оспорват, че клаузите не били на ясен и разбираем език. Банката се позовава на  практика ВКС , която посочва „Следва да се има предвид, че независимо, че договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута, кредитът следва да се погаси в същата чуждестранна валута, поради което този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута (т.20 от определението по С -119/17 на СЕС), с оглед на което се прилага БЛП на банката за жилищни кредити в съответната чуждестранна валута - швейцарски франкове. С оглед изложеното се налага извод, че клаузата на чл.З, ал.1 от договора за кредит е ясна и разбираема за средния потребител, поради което същата не се явява неравноправна." - Решение № 69/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на I ТО ВКС.

 В ДОПЪЛНИТЕЛЕН ОТГОВОР По реда на чл. 373 ГПК на допълнителна искова молба от адв.П… С… - адвокат-пълномощник на З.Т.Т. и Г.Л.Т., ответници но т.д. № 60/2019 г. по описа на Видински окръжен съд  оспорват  така направените възражения  и молят Съда  да се има предвид следното: Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144 ал.З ЗЗП.

Клаузата на чл.23, ал.1 от договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева в посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност" на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. Позовават се на директива 93/13/ЕИО на съвета от 05.04.1993.

 Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, приложените към същата доказателства, съобразявайки данните по делото и заключението на вещото лице, прие за установено следното от фактическа страна :

         Искът е с правно основание чл.422 във вр с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД .

 Установи се , че на 15.05.2008Г. между „Ю… и Е…" АД, ЕИК …. (настоящо „Ю…" АД) - кредитодател и З.Т.Т., ЕГН ********** и Г.Л.Т., ЕГН ********** - кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №….г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 130 000 лева, по курс „купува" за швейцарски франк към лева на „Ю… И Е…" АД в деня на усвояване на кредита, както следва: 1/Равностойността в швейцарски франкове на 32 804 лева, по курс „купува" за швейцарски франк към лева на „Ю…" АД в деня на усвояване на кредита за покупна на следния недвижим имот. 2/ Равностойността в швейцарски франкове на 97 196 лева, по курс „купува" за швейцарски франк към лева на „Ю… И Е…" АД в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. За усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Ю… И Е…" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП) плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП на „Ю… И Е…" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4.5 % процента. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора на лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Кредитополучателите дължат и следните такси: 1/ Такса управление на кредита - 1.5 % процента върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по кредита. 2/ Комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно към датата на падежа на съответната погасителна вноска, в размер на 0.03 % върху размер на непогасената главница по кредита. 3/ Административна такса за обработка на документи в размер на 20 лева платима еднократно при подаване на молбата за кредит. Погасителните вноски се изплащат ежемесечно. Падежът на всяка погасителна вноска е всяко 20 число на месеца, следващ датата на усвояване на кредита. При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателите дължат такса в размер на 4 % процента върху размера на предсрочно погасената главница. На основаните чл. 18 договора за кредит при непогасяването на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателите на което и да е задължение по договора за кредит, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си чрез продажба на ипотекирания недвижим имот и/или удовлетворяване на вземането си от цялото имущество на кредитополучателите, по установения от закона ред. С подписването на договора за кредит кредитополучателите дават своето съгласие, в случай на предсрочна изискуемост на задълженията му по който и да е от кредитите отпуснати му от Банката и/или предсрочна изискуемост на който и да е кредит, отпуснат от банката на ЕТ „Д… - З.Т.", ЕИК .., да бъдат обявени за предсрочно изискуеми и всички останали кредити, отпуснати от банката на кредитополучателите, като банката има право да се удовлетвори чрез реализацията на всички предоставени й обезпечения по своя преценка.

С Приложение от 15.05.2008г. страните удостоверяват датата на усвояване на кредита - 20.05.2008г. Към тази дата приложимият курс „купува" за швейцарски франк на „Ю… И Е…" АД към лева е 1,1744, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове по договора е 110 695,00 швейцарски франка.

 Кредитът е обявен за предсрочно изискуем с нот покани –рег № 1574/05.07.2017 за З.Т. и рег № 1579/05.07.2017г за Г.Л.Т.. Определен е седмодневен срок за изпълнение на задължението, в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.

След датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжниците, поради което за „Ю…" АД възникна правен интерес от образуване на заповедно производство срещу тях на основание чл. 417, т. 2 от ГПК. Към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК непогасените вноски по договора са били, както следва: 40 непогасени вноски за главница, считано от 20.06.2014г., и 40 непогасени вноски за лихва, считано от 20.06.2014г, и общото задължение на длъжниците възлиза на 147 077,51 швейцарски франка (сто четиридесет и седем хиляди седемдесет и седем швейцарски франка и петдесет и един сантима) и 489,60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки), съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 01.10.2017г., от които: 114 853,54 швейцарски франка (сто и четиринадесет хиляди осемстотин петдесет и три швейцарски франка и петдесет и четири сантима) - главница за периода от 20.06.2014г. до 01.10.2017г., 28 329,78 швейцарски франка (двадесет и осем хиляди триста двадесет и девет швейцарски франка и седемдесет и осем сантима) - договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2014г. до 21.08.2017г., 2 087,28 швейцарски франка (две хиляди осемдесет и седем швейцарски франка и двадесет и осем сантима) - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 20.06.2014г. до 01.10.2017г., 1 806,91 швейцарски франка (хиляда осемстотин и шест швейцарски франка и деветдесет и един сантима) - такси (банкови такси и имуществени застраховки) за периода от 20.06.2014г. до 01.10.2017г. и 489,60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) - нотариални разноски за периода от 25.08.2017г. до 01.10.2017г. вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общият размер на просрочената сума; 2/ общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; 3/ размерът на обезщетението за забава за просрочените плащания.

В извлечението са посочени, освен изискуемите от закона реквизити, изброени по-горе, още и имената на длъжниците, договорът за кредит, размерът на задължението, датата на падежа, датата на предсрочна изискуемост, количеството и размерът на неплатените вноски по пера, срокът на просрочието, периодите на неплащане, движение по сметката. Извлечението е надлежно издадено от упълномощени лица, представители на банката. Към заявлението, освен извлечението, са представени договорът за банков кредит с допълнителните споразумения към него, договорите за извършена цесия и нотариалните покани.

Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело N° 273/2019г. по описа на ЧСИ С.. Н.. с per. № … в регистъра на Камарата на ЧСИ.

С Разпореждане от 13.06.2019г., получено на 29.07.2019г., на Районен съд - Видин по ч.гр.д № 2941/2017г.  банката е уведомена , че длъжниците са подали възражения срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК. Това поражда  правния интерес от образуване на исково производство в едномесечен срок от уведомяването им.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгл. чл.430 ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

По безспорен начин се установи, че на 15.05.2008Г. между „Ю… и Е…" АД, ЕИК … (настоящо „Ю…" АД) - кредитодател и З.Т.Т., ЕГН ********** и Г.Л.Т., ЕГН ********** - кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 130 000 лева, по курс „купува" за швейцарски франк към лева на „Ю..И Е…" АД в деня на усвояване на кредита, както следва: 1/Равностойността в швейцарски франкове на 32 804 лева, по курс „купува" за швейцарски франк към лева на „Ю…И Е…" АД в деня на усвояване на кредита за покупна на следния недвижим имот. 2/ Равностойността в швейцарски франкове на 97 196 лева, по курс „купува" за швейцарски франк към лева на „Ю… И Е…" АД в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора за кредит.

Ответниците са били уведомени от банката, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на осн. чл.18 от договора- установено е по делото, че на 05.07.2017г., на всеки от ответниците е било връчено уведомление с информация за размера на задължението му към банката , както и за причините, поради които банката е обявила кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим имот. ….г за изцяло и предсрочно изискуем, чрез връчване на Нотариални покани, чрез нотариус  А… с рег.№… на нотариалната камара , район на действие-ВдРС.

В отговора на исковата молба ответниците са се позовават на нищожност на:

Клаузата на чл.23 ал.1, съгласно която кредитополучателят декларира, и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както и превалутираното по чл.21 от договора, може да има за последица, включително по чл.6 ал.2, повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

Посочените клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: т.10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; т.12 предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Договор за кредит за покупка на недвижим имот ….г. има характер на финансова услуга по смисъла на пар.13 т.12, б.Б /редакцията ДВ бр.59/2006г./ от ДР ЗЗП, както и по смисъла на действащата разпоредба.

Ищецът е търговец по смисъла на пар.13 т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и ответниците имат качеството на потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Т.е. – процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на чл.143 – чл.148 от същия.

Клаузата на чл.23 ал.1 от договора на самостоятелно основание не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Чл.23 от договора свидетелства за формално спазване от страна на банката на принципа за добросъвестност по см. на чл.143 ЗЗП, т.к. в него се съдържа декларация на кредитополучателя, че е запознат с възможността на промяна в посока увеличаване на швейцарските франкове. За да бъде обаче реално информиран потребителят, а банката – действително добросъвестна, е следвало обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност, да следват от ясни и прозрачни условия на договора, каквито , след обсъждане на конкретния договор,  ВдОС  приема, че липсват.

 В този смисъл е и определението на СЕС по дело С-119/17 - че клауза в договор за потребителски кредит, вследствие на която целият риск от обменния курс се прехвърля върху кредитополучателя и която не е съставена прозрачно така, че той да бъде в състояние да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на подобен договор, може да бъде разглеждана като неравноправна, когато се установи, че въпреки изискването за добросъвестност, тази клауза създава значителна неравноправност в ущърб на потребителя между произтичащите от договора права и задължения на страните

Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №77/22.04.2015г. по гр. д. № 4452/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №424/02.12.2015г. по гр. д. №1899/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №51/04.04.2016г. по т. д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №205/07.11.2016г. по т. д. №154/2016г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №165/02.12.2016г. по т. д. №1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №98/25.07.2017г. на ВКС по т. д. № 535/2016г., I т. о., ТК, предпоставките за определяне, че една договорна клауза е неравноправна, са следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност, да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните, и да е сключена във вреда на потребителя. Уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент, включително и на другите условия по договора /клаузата на чл.12. ал.1/ въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП.

В случая не се касае за индивидуално уговорени клаузи. Както е прието в решение №23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/14г. на ВКС, I т. о. и решение №98/25.07.2017г. на ВКС по т. д. № 535/2016г., I т. о., ТК, при потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Клаузите на чл.23  от договора, неиндивидуално уговорени, са нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП.

 Същите са неравноправни, както по смисъла на чл.143 от ЗЗП, така и съгласно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, и Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, приети и станали част от българското законодателство със Закона за защита на потребителя - пар.13а т.9 и т.12 от ДР ЗЗП. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл.146, ал.4 ЗЗП. В цитираните по-горе решения по чл.290 ГПК на ВКС е посочено, че подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната банка. В настоящия случай, презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена въз основа на съдържанието на оспорената от потребителя клауза. По делото не са ангажирани доказателства потребителят да е могъл да изрази становище по съдържанието на договора, вкл. по клаузата на чл.22, ал.1 от него, както да е имал възможност да повлияе върху нея.

Клаузата на чл.23 от договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева / евро в посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване.

Кредитополучателят - физическо лице е сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на кредита паричен ресурс в евро – „резервната валута” по чл.29 ЗБНБ, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към момента на сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути. На потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 25 години какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната национална валута.

Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на щвейцарския франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност.Ето защо, с клаузата на чл.23 във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло валутния риск, с което се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл.143, т.19 ЗЗП.

Ето защо, съдът счита, че предявения по делото иск за признаване за установено съществуването на процесното вземане на длъжниците по извлечение от счетоводните книги на „Ю…" АД към 01.10.2017г. и издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2941/2017г. по описа на Районен съд - Видин и съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот № г., ведно с Приложение от 15.05.2008г., Допълнително споразумение от 15.05.2008г., Допълнително споразумение от 04.12.2009г., Допълнително споразумение от 12.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.01.2013г. и Допълнително споразумение от 24.10.2013г., сключени между „Ю… И Е.." АД, ЕИК … (сегашно „Ю…" АД) -кредитодател и З.Т.Т., ЕГН ********** и Г.Л.Т. , ЕГН ********** - кредитополучатели/солидарни длъжници, така, както е предявено за ЧАСТ от общо дължимите по договора суми в общ размер на 60 048,06 швейцарски франка (шестдесет хиляди и четиридесет и осем швейцарски франка и шест сантима) и 489,60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки), от които:

58 578,88 швейцарски франка (петдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и осем швейцарски франка и осемдесет и осем сантима) - ЧАСТ от цялата дължима сума за главница за периода от 20.06.2014г. до 01.10.2017г.;

1 469,18 швейцарски франка (хиляда четиристотин шестдесет и девет швейцарски франка и осемнадесет сантима) - ЧАСТ от цялата дължима сума за такси за периода от 18.10.2014г. до 01.10.2017г.;

- 489,60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) - нотариални разноски за периода от 25.08.2017г. до 01.10.2017г.,

ведно със законовите последици от това - законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 04.10.2017г. - до окончателното изплащане на вземането и присъдените съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 2941/2017г. по описа на Районен съд - Видин - държавна такса и адвокатски хонорар Е НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН И  СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОТХВЪРЛЕН.

На основание чл.78 ал.3 ГПК"Ю…" АД, ЕИК …,със седалище и адрес: гр. С…, район В…, ул. „О…" № …, представлявано от Д. Ш. и П. Д. - изпълнителни директори, следва да заплатят на З.Т.Т., ЕГН **********,с адрес: *** и Г.Л.Т. , ЕГН **********, с адрес: *** направените пред Видински окръжен съд разноски в размер на 830/осемстотин и тридесет / лева.

Водим от изложеното, ВдОС

 

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявения по делото иск за признаване за установено съществуването на вземане по извлечение от счетоводните книги на „Ю…." АД към 01.10.2017г. и издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2941/2017г. по описа на Районен съд - Видин и съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37445/15.05.2008г., ведно с Приложение от 15.05.2008г., Допълнително споразумение от 15.05.2008г., Допълнително споразумение от 04.12.2009г., Допълнително споразумение от 12.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.01.2013г. и Допълнително споразумение от 24.10.2013г., сключени между „Ю… И Е…" АД, ЕИК … (сегашно „Ю…" АД) -кредитодател и З.Т.Т., ЕГН ********** и Г.Л.Т. , ЕГН ********** - кредитополучатели/солидарни длъжници, така, както е предявено за ЧАСТ от общо дължимите по договора суми в общ размер на 60 048,06 швейцарски франка (шестдесет хиляди и четиридесет и осем швейцарски франка и шест сантима) и 489,60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки), от които:

58 578,88 швейцарски франка (петдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и осем швейцарски франка и осемдесет и осем сантима) - ЧАСТ от цялата дължима сума за главница за периода от 20.06.2014г. до 01.10.2017г.;

1 469,18 швейцарски франка (хиляда четиристотин шестдесет и девет швейцарски франка и осемнадесет сантима) - ЧАСТ от цялата дължима сума за такси за периода от 18.10.2014г. до 01.10.2017г.;

- 489,60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) - нотариални разноски за периода от 25.08.2017г. до 01.10.2017г.,

ведно със законовите последици от това - законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 04.10.2017г. - до окончателното изплащане на вземането и присъдените съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 2941/2017г. по описа на Районен съд - Видин - държавна такса и адвокатски хонорар Е НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА "Ю…." АД, ЕИК …,със седалище и адрес: гр. С…, район В., ул. „О…" № .., представлявано от Д. Ш. и П. Д. - изпълнителни директори, следва да заплатят на З.Т.Т., ЕГН **********,с адрес: *** и Г.Л.Т. , ЕГН **********, с адрес: *** направените пред Видински окръжен съд разноски в размер на 830/осемстотин и тридесет / лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. София, в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: