РЕШЕНИЕ №127
гр. Сливен, 03.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III- ти състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1403 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба на С.Д.С. с ЕГН **********, против НП, издадено от Директора на ОДБХ - Сливен, с което на основание чл.417 ал. 1 от ЗВМД му е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.132 ал. 1 т. 18 от ЗВМД.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява,ведно с процесуален представител,който моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание административно-наказващия . орган, ред призована не изпраща свой представител или пълномощник.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 11.09.2019г. е издадена Заповед № СН 3-764 от 11.09.19г. на Директора на ОДБХ-гр.Сливен, с която е назначена комисия,която следва при спазване на изисванията за защита и хуманно отношение към животните да извърши умъртвяване на един брой свиня майка и пет броя малки прасета , без индивидуална маркировка, собственост на жалбоподателя.
В изпълнение на посочената Заповед на 12.09.2009 година, актосъставителя А. и св. К., двамата свидетели на ОДБХ-гр. Сливен, със съдействието на св. Г. , Б. и С. ,тримата служители на РУ - гр. Сливен, посетили дома на жалбоподателя, находящ се в с. Крушаре, общ. Сливен . Пред двора на жалбоподателят установили присъствие на голям брой лица,които изразявали несъгласие длъжностните лица на ОДБХ - Сливен да влязат в имота. Там бил и жалбоподателя, който също отказал да ги пусне в двора си и до мястото където се намират животните, въпреки,че там присъствали и полицейски служители . На същия била снета самоличност и съставен АУАН ,затова ,че отказва достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ, за извършване на проверка и умъртвяване на животното във връзка с прилагане на мерки за ограничаване разпространението на заболяването Африканска чува по
свинете на територията на Община Сливен и
създаване на
Въз основа на така установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН и НП за нарушение на за нарушение на чл.132 ал. 1 т. 18 от ЗВМД, а на основание чл. 417 ал.1 от ЗВМД му е наложена глоба в размер на 500 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.
Безспорно е установено, че на посочената по -горе дата жалбоподателят е извършил посоченото по - горе нарушение, поради което съдът счита ,че административно - наказателния орган правилно е ангажирал административната му отговорност по чл.132 ал. 1 т. 18 от ЗВМД.
Съдът кредитира напълно дадените свидетелски показания на актосъставителя като безспорни и в съответствие с тия на всички останали разпитани по делото свидетели. Кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели от състава на РУ на МВР -Сливен, които са присъствали на проверката и категорично заявяват, че е следвало да се намесят и цел оказване на съдействие за изпълнение на служебните задължения на служителите на ОДБХ. Тримата свидетели са категорични ,че жалбоподателя и събралото се пред дома му мнозинство са попречили на контролните органи да влязат в имота за да изпълнят издадената от Началника на ОДБХ Заповед.Съдът кредитира и показанията на Б. МИХАЙЛОВ Б., тъй като само той е бил допуснат в имота на жалбоподателя, за да се уверят за броя на животните,което обаче не променя приетата от контролния орган фактическа обстановка, касаеща непредоставянето от страна на жалбоподателя на достъп до имота му с цел омъртвяване на животното.
Съдът кредитира напълно и показанията на св. Желязко Христов, който е едно от лицата извикани от самия жалбоподател с цел да му окаже съдействие за недопускане на контролните органи до животното подлежащо на умъртвяване.Този свидетел е категоричен ,че жалбоподателят е знаел за точната дата на която служителите на ОДБХ ще го посетят, знаел е ,че на тази дата притежаваното от него животно следва да бъде умъртвено и напълно умишлено и целенасочено е потърсил помощта на св. Христов и останалите присъстващи пред дома му лица.
Съдът дава вяра на събраните по делото и приобщени по съответния процесуален ред писмени доказателства,като въз основа на тях приема за установено ,че служителите на контролния орган са изпълнявали Заповед на Директора на ОДБХ както и,че за установеното в хода на проверката и в изпълнение на императивните разпоредби на ЗАНН е съставен констативен, въз основа на който е издаден АУАН и НП.
Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД собствениците на селскостопански животни осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ, като при неизпълнение на това им задължение, се наказват с глоба от 500 до 2 000 лева, а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лева, в съответствие с чл.417, ал.1 от ЗВМД. Извършването на нарушението по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД изисква осъществяване на конкретни фактически действия или бездействия на задълженото лице, с които препятства достъпа на контролните органи на БАБХ до животновъдния обект - това са случаите, в които контролните органи не са допуснати в обекта. Съобразно фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и НП, на 12.09.19г.жалбоподателят не е осигурил достъп на контролните органи на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ в обект №0128, находящ се на територията на св. Крушаре , общ. Сливен, в който отглежда 1 бр. свиня майка и пет прасенца.
По делото се установи безспорно ,че жалбоподателят е знаел за датата и целта на посещението на служителите на ОДБХ-гр. Сливен и умишлено е уведомил за това своите съселяни , между които и св. Христов . Установено е ,че в деня на проверката той е бил в дома си и с помощта на пристигналите пред дома му граждани е целял осуетяване на достъпа на служителите до животното, находящо се в имота му .Така посочените действия безспорно представляват поведение, с което той е препятствал достъпа на проверяващите до обекта на контрол и следва да бъде квалифицирано като отказ да бъде предоставен достъп до обекта, поради което, съдът счита, че АНО правилно и законосъобразно е квалифицирал извършеното като нарушение по чл.132, ал.1, т. 18 от ЗВМД.
Съдебният състав не споделя възражението на защитника за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне и връчване на АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. По делото безспорно е установено,че АУАН е бил съставен в момента на проверката, в присъствието на жалбоподателя и свидетелите вписани в него. Видно от същия жалбоподателят е отказал да го подпише ,поради което и при спазване на императивните изисквания на ЗАНН, в същия е вписан свидетеля Г. ***, като последния с подписа си е удостоверил отказа на жалбоподателя да го подпише.При съставянето на НП, също не са допуснати процесуални нарушения, доколкото същия отговаря на императивните изисквания на ЗАНН, съставен е и е подписан по надлежния ред като е връчен срещу разписка /приложена по делото и приета по съответния процесуален ред/.
Съдът не споделя и направеното с жалбата възражение ,че обекта стопанисван от жалбоподателя и използван за отглеждане на селскостопански животни не попада под разпоредбите на Наредба № 44/2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти,доколкото се касае за отглеждане на животни от физическо лице за лични нужди . Така посоченото възражение ,съдът счита за неотносимо към предмета на делото, доколкото предмет на обжалваното НП е неправомерното поведение на жалбоподателя изразяващо се в неосигуряване на достъп на контролните органи като лице ,което отглежда селскостопанско животно в селскостопански обект.
Съгласно Параграф 1 т. 36 от Допълнителните разпоредби на ЗВМД "Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.От доказателствата по делото се установява безспорно ,че жалбоподателят стопанисва такъв обект, обстоятелство което не се оспорва от самия него. Обекта е регистриран под №0128 и се намира на територията на с. Крушаре , общ . Сливен като по начин жалбоподателят е регистриран като животновъд с подлежащи на идентификация животни и се явява субект на задължения по ЗВМД.
В тази връзка ,съдът счита,че АНО правилно е квалифицирано деянието по текста на чл. 132, ал. 1, т. 18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, съгласно който „Собствениците на селскостопански животни осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи „(текстът на чл. 21, ал. 2 от Раздел VI на Наредба № 44 от 20.04.2006 година вменява също такова задължение).
Съдът следва да отбележи,че не приема за оневиняващи и съжденията, изложени в жалбата до PC - Сливен и поддържани в съдебно заседание за липса на право от страна на контролните органи да престъпят към умъртвяване на животното,собственост на жалбоподателя,липса на предписание и
уведомяване,тъй като по делото безспорно се установи противното. Жалбоподателят е знаел за предстоящото умъртвяване, а контролните органи са действали в изпълнение на Заповед на Директора на ОДБХ -гр. Сливен.Същата е била издадена от компетентен орган , в обхвата на правомощията му и като такава е била приведена в изпълнение от страна на двама от определените членове на комисията посочена в същата.
Съдът счита ,че санкцията е определена в предвидения законоустановен срок, съобразена е с тежестта на нарушението, със степента на вината и с имотното състояние на жалбоподателя,доколкото по силата на чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност „Собственик на селскостопански животни ,които не изпълни задължението по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.”, а в конкретния казус размера е определен в абсолютния минимум .
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 55/18.09.2019 год. на Директора на ОБДХ-гр. Сливен, с което на С.Д.С. с ЕГН **********,*** на основание чл.417 ал.
1 от ЗВМД е наложена ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.132 ал. 1 т. 18 от ЗВМД като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: