Р Е
Ш Е Н
И Е
№
209
гр.
Перник, 07.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
с участието на секретаря НАТАЛИЯ
СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 330/2021 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Й.Г.Й., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане
на принудителна
административна мярка №
21-1158-000500/27.06.2021 г., издадена от М.В.А. – младши автоконтрольор към
ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство ****до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят излага съображения за нищожност на оспорения
акт, като твърди, че е издаден от некомпетентен орган. Навежда съображения за
незаконосъобразност на същия поради нарушаване на материалния закон, като сочи,
че срокът на приложената принудителна административна мярка надвишава
максимално допустимия. Искането към съда е да прогласи заповедта за нищожна,
евентуално – да я отмени като материално незаконосъобразна.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се
е явил и не е изпратил представител.
Ответният административен орган – младши автоконтрольор към
ОДМВР – Перник – М.В.А., чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., е изразил
становище за неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли
по съображения, подробно изложени в съдебно заседание.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало със съставянето
АУАН, серия GA, № 401857/27.06.2021
г. В него е отразено, че на 27.06.2021 г., в 17.20 ч., в гр. Перник, ул. Райна
Княгиня, в посока към ул. Владислав Граматик, Й.Г.Й. е управлявал лек автомобил
марка „Опел“, модел „Тигра“, с рег. ****, собственост на С.А.В., като при извършената
му проверка, с техническо средство алкотест – дрегер 7410, с фабричен № ARSM-0054, е установено алкохол в
издишаното количество въздух 0.88 промила. Посочено е също, че жалбоподателят е
имал дъх на алкохол и стабилна походка. Съобщил е, че е изпил 1 бира.
Отразените в АУАН факти са квалифицирани като нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.
В АУАН е отразено, че на място са иззети свидетелство за
управление на моторно превозно средство ****и контролен талон ****. Видно от справка
картон за водач, иззетите СУМПС и контролен талон са издадени на жалбоподателя
и са валидни.
АУАН е предявен и връчен на жалбоподателят, като последният
не е направил възражения.
Издаден му е талон за
изследване ****приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. В него е отразено, че при извършена на 27.06.2021 г. в 17.20 ч.
предварителна качествена проба с техническо средство „Дрегер 7410“, с № ARSM 0054, е отчетена концентрация на
алкохол в издишания от жалбоподателя въздух от 0.88 промила. С подписа си Й.Й.
е удостоверил, че желае да му бъде извършено медицинско изследване. Няма
наведени твърдения и ангажирани доказателства, че се е явил в определеното
място и време – ЦСМП при МБАЛ „Рахила Ангелова“ в срок до 30 минути за
извършване на изследване.
Въз основа на съставения АУАН, М.В.А. – младши
автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР – Перник е издал оспорения
административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1158-000500/27.06.2021 г., с която на жалбоподателя на основание чл.
22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца. Препис от нея му е връчена лично на 30.06.2021 г.
В хода на производството по съдебното и оспорване ответникът
е представил заповед № 8121з-48/16.01.2015 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, заповед № 313з-328/18.02.2020 г. на директора на ОДМВР –
Перник, удостоверение изх. № 313р-13840/27.09.2021 г. и справка – картон на
нарушител.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр.
с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и
процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на
закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от заповед №
8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, по реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби за контрол по смисъла на чл. 172, т. 1 от ЗДвП са определени
Областните дирекции на МВР. По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите
им са компетентни да прилагат принудителни административни мерки, като в същата
разпоредба е предвидена възможност те да делегират това свое правомощие на
други длъжностни лица. От заповед № 313з-328/18.02.2020 г. на директора на
ОДМВР – Перник се установява, че той е оправомощил, посочените в т. 1 от същата
длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по реда на
глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.1.9/ са младшите автоконтрольори в СПП към ОПП
при ОДМВ - Перник.
Видно от удостоверение изх. №
313р-13840/27.09.2021 г. на ОДМВР – Перник издателят на оспорената
заповед – М.В.А., към 27.06.2021 г. е заемал длъжност младши автоконтрольор група
„Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Перник. Следователно
същият е бил компетентен да издаде административният акт, предмет на съдебен
контрол, а възражението на жалбоподателя за нищожност на административния акт е
неоснователно.
Оспорената заповед е издадена в
изискуемата, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа
мотивите на издателя и за прилагането на принудителната административна мярка.
Срокът на принудителната
административна мярка е определен в закона, като прекратително условие – до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. При отсъствие
на възможност за преценка на продължителността му, административният орган го е
посочил в оспорената заповед, като точно е цитирал разпоредбата на чл. 171, т.
1, б. Б от ЗДвП. В тази връзка неоснователно е оплакването в жалбата, че
определеният срок на ПАМ надвишава максимално предвидения от закона такъв.
Настоящият състав намира, че при
издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Приетите за установени от
административния орган обстоятелства не са оборени в хода на съдебното
производство. От представения като част от преписката АУАН GA № 401857/27.06.2021
г. се установява, че на същата дата в гр. Перник, ул. Райна Княгиня, в
посока към ул. Владислав Граматик жалбоподателят е управлявал лек автомобил
марка „Опел“, модел „Тигра“ с рег. ****, собствен на С.А.В., с концентрация на
алкохол в кръвта 0.88 промила, отметена с техническо средство „Дрегер 7410“, с
№ 0054.
АУАН е съставен от длъжностно лице,
в кръга на правомощията му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 5, ал. 3,
т. 1, пр. 1 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба.
Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и
нарушителя. На последния е връчен и препис от АУАН. Следователно, спазен е
редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него
факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя, който не е ангажирал
доказателства в тази насока.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на което основание е издаден обжалваният индивидуален административен
акт, принудителна мярка временно лишаване от право да управлява МПС се налага
на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. С оглед приетата за установена фактическа обстановка,
оспорената заповед е издадена при наличие на посочените в нея основания.
Осъществена е материално-правната предпоставка, посочена в чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, която дава основание на административния орган да приложи съответната
ПАМ. Предвид изложеното се налага извода, че обжалваният административен акт
съответства на закона и не е налице основанието на чл. 146, т. 4 от АПК за
отмяната му.
Целта на същия е посочена в чл. 171
от ЗДвП – „за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения“. Мярката има превантивен
характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по
ЗДвП. За времето, в което адресатът и лишен от право да управлява МПС, тя се
постига чрез ограничаване възможността му за това. Оспореният е административен
акт е издаден при съблюдаване на целта, посочена в чл. 171 от ЗДвП.
Предвид всичко изложено, настоящият
състав намира, че са налице фактическите и правни основания за издаване на
административния акт, с който е наложен ПАМ. Същият е издаден от компетентен
орган, спазени са административнопроизводствените правила и е съобразен с целта
на закона. Затова жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, Административен
съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Г.Й., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
21-1158-000500/27.06.2021 г., издадена от М.В.А. – младши автоконтрольор към
ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство ****до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/