Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 3093 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Предявен е иск от К.Б.З. срещу „Д.З.“ АД, присъждане на сумата 25827.18лв.,
представляваща разлика между изплатеното му от „Д.З.“ АД и реално дължимото обезщетение
по застраховка „Каско на МПС“ с полица № 031217031901448765, валидна от
26.08.2017г. до 25.08.2018г., по щета № 21026779325.09.2017г., за
застрахователно събитие настъпило на
23,09.2017г., в гр.София, по ул. „Отец Генади“, посока на движение от
ул.“Ваклинец“ към ул. „Христина Морфова“, на кръстовището с ул. „Ябълкова
градина“, при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „Х6“, рег. № ********,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
иска до окончателното и изплащане, с правно основание чл. 386 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Твърди, че на 23,09.2017г., в гр.София, по ул. „Отец Генади“, посока на
движение от ул.“Ваклинец“ към ул. „Христина Морфова“, на кръстовището с ул.
„Ябълкова градина“, при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „Х6“, рег. № ********,
виновно причинил ПТП с управляваният от В.В.С.л.а. марка „Субару“, модел
„Легаси“, с рег. ********, вследствие което реализирал материални щети, за
което бил съставен Протокол за ПТП.
Твърди, че л.а. марка „БМВ“, модел „Х6“, рег. № ******** е застрахован със
застраховка „Каско на МПС“ сключена с „Д.З.“ АД, с полица № 031217031901448765,
валидна от 26.08.2017г. до 25.08.2018г. На 25.09.2019г. подал уведомление за
настъпилото ПТП пред „Д.З.“ АД, въз основа което била образувана щета №
21026779325.09.2017г., по която бил извършен оглед на автомобила и съставен
опис. На 23.10.2017г. представил на застрахователя фактури за части и ремонт на
обща стойност 20124.78лв., но същият
приел, че дължимото обезщетение е в размер на 3373.28лв., което му изплатил по
банкова сметка.
***ока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Д.З.“ АД не оспорва наличието на процесния застрахователен
договор, ведно с общи условия, съставляващи неразделна част от него, валиден
към датата на ПТП и заведените от ищеца щети.
Поддържа се, че заплатеното застрахователно обезщетение, съответства на
договореното от страните, респективно че не се дължи друго такова. Сочи се, че
според изричната воля на ищеца, обективирана в т. 54.3.3 от ОУ и предвид
възрастта на застрахованото МПС, застрахователното обезщетение е определено по
експертна оценка, която съгласно т. 53 и т. 56 от ОУ, се извършва по правилата
на застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози.
Развити са подробни съображения, че застрахованият при сключване на
застраховката изрично е декларилал, че е информиран за методиката за определяне
на размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и
постигнатото съгласие е плод на свободно договаряне между страните.
В евентуалност оспорва наличието на причинно следствена връзка между
твърдяните вреди и настъпилото ПТП с възражението, че не би могло да са задейсвани
Airbag водач, Airbag пасажер, Airbag лява и Airbag дясна завеса, без да е
налице задействане на пиропатроните на акумулатора и коланите, каквито
увреждания не са констатирани при извършения от застрахователя оглед.
Оспорва и претенцията по размер с възражението, че не съответства на реално
претърпените имуществени вреди. Излага, че предвид периода на експоатация на
л.а. – 9 години няма пречка при отстраняване на вредите да бъдат вложени части
втора употреба, с каквито е бил реално отремонтиран и каквито няма да се
отразят на качеството на ремонта, сигурността, работата, външният вид,
качеството на возене и други основни характеристики на автомобила.
Претендира отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна
полица № 031217031901448765, валидна от 26.08.2017г. до 25.08.2018г., относно
л.а. марка „БМВ“, модел „Х6“, рег. № ********, който договор е бил действащ към
датата на предявяване на процесната засрахователна претенция. На 25.09.2019г.
ищецът предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред „Д.З.“
АД, въз основа което била образувана щета № 21026779325.09.2017г., по която бил
извършен оглед на автомобила и съставен опис, съдържащ констатираните
увреждания. Безспорно е и, че застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на 3373.28лв.
От заключението по приетата САТЕ, което съдът намира за обективно, компетентно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото кредитира
изцяло се установява следното:
Сумата необходима за възстановяване на щетите по процесният автомобил,
който е бил на 8 години, 9 месеца и 5 дни от датата на първоначалната
регистрация – 18.12.2008г., определена
по средни пазарни възлиза на 20367.49лв., а с ДДС – 25827.18лв. Стойността за
възстановяване на увредените елементи изчислена по експертна оценка съобразно
методиката на застрахователя, е в размер на 13664.76лв. По цени на доверени на
застрахователят сервизи стойността е съответно 16332.28лв., изчислена по цени
на алтернативни доставчици.
Действителната стойност на процесното МПС към датата на ПТП е 42242.00лв.
Съгласно заключението не е налице тотална щета на процесното МПС.
Съгласно заключението при задействане на въздушните възглавници и при челен
удар, следва да се задействат пиропатроните на коланите, ако същите са в
техническа изправност и ако коланите са правилно поставени. Следва да се
задействат и пиропатроните на акумулатора, ако същите са в техническа
изправност.
При така установеното съдът намира
следното:
Установено е, че към момента на увреждането, респективно предявяване на
претенциите пред ответника, страните са обвързани от валиден договор за имуществена
застраховка, поради което и според разпоредбата на чл.
386, ал. 2 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят, е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Наред с това на основание чл.
405, ал. 1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1-3 или ал. 5 от КЗ.
В тази връзка доводите на ответника, че дължимото застрахователното
обезщетение, следва да се определи единствено според приложимите в случая общи
условия, а имено по експертна оценка изготвена по правилата на застрахователя и
приетите от него методики, цени и каталози, съобразно с възрастта на автомобила
/т. е овехтяването му/, са неоснователни. Както вече се посочи по-горе
застрахователят дължи застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По смисъла
на чл. 400, ал. 2
от КЗ обезщетението, следва да е еквивалентно на
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка, т. е. обезщетението се дължи по пазарната стойност
на увреденото имущество. Въпросните правни норми определят по императивен начин
условията и реда за определяне на размера на застрахователното обезщетение,
поради което влизащите в противоречие с тях уговорки, съдържащите се в ОУ на
застрахователя, са недействителни и не могат да дерогират приложението на
Кодекса на застраховането. Ето защо в разглежданият казус в полза на застрахованият
по образуваната щета, се полага посоченият по-горе размер на обезщетението
определено от вещото лице по пазарна стойност или съответно сумата 25827.18лв.,
като след приспадане на заплатеното от застрахователят, дължимото обезщетение е
в размер на 22453.90лв. За сумата 3373.28лв., която е горница на присъдените
22453.90лв. до общо претендираните 25827.18лв. искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Предвид изложеното неоснователни, се явяват възраженията на ответника, че
присъденият размер на обезщетението надвишава средните пазарни цени, като
същевременно се подновява и оскъпява едно МПС, което предвид възрастта му, вече
е амортизирано. Неоснователни са възраженията за липсата на причинно следствена
връзка с твърдяните вреди. В тази връзка недоказано е наличието на
предпоставките, при които въздушните възглавници не се задействат при челен
удар.
С оглед основателността на главните претенция и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, върху обезщетението се дължи законна лихва, считано от
съответната дата на предяване на исковата молба.
При този изход на делото в полза на ищеца се дължат разноски, чиито размер
според уважената част от иска възлиза на 2437.00лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Оборище“, бул. „********, представлявано от Д.Х. Д. и Ж.М.Д.– изп.дилектори, ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.З., ЕГН **********,***,
р-н „Слатина“, ул. „********, сумата
22453.90 /двадесет и две хиляди четиристотин петдесет и три, 0.9/лв.,
представляваща разлика между изплатеното му от „Д.З.“ АД и реално дължимото
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ с полица № 031217031901448765,
валидна от 26.08.2017г. до 25.08.2018г., по щета № 21026779325.09.2017г., за
застрахователно събитие настъпило на
23,09.2017г., в гр.София, по ул. „Отец Генади“, посока на движение от
ул.“Ваклинец“ към ул. ********“, на кръстовището с ул. „Ябълкова градина“, при
управление на л.а. марка „БМВ“, модел „Х6“, рег. № ********, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска –
01.11.2018г. до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 3373.28 /три
хиляди триста седемдесет и три, 0.28/лв., която е горница на присъдените 22453.90 /двадесет и две хиляди четиристотин петдесет и три, 0.9/лв. до общо претендираните 25827.18 /двадесет и пет хиляди осемстотин двадесет
и седем, 0.18/лв., с правно основание чл. 386 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, бул. „********,
представлявано отД.Х. Д. и Ж.М.Д.– изп.дилектори, ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.З., ЕГН **********,***, р-н „Слатина“, ул. „********,
сумата 2437.00 /две хиляди четиристотин тридесет и
седем/лв.,
представляваща сторените в производството съдебни разноски съобразно уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: