Решение по дело №11885/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 630
Дата: 5 февруари 2024 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110211885
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110211885 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от В. М. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.***, чрез адв.Д. Ш. от САК, против електронен фиш, Серия К,
№6592811, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш като незаконосъобразен,
поради издаването му при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Излага следните съображения: в ел.фиш не е
посочена дата на издаване и не са представени доказателства за издаването му
в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец;
липсва точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, както и дали същото е констатирано със стационарно или
подвижно АТСС, което да позволи извод относно точния вид на нарушението
и дали е правилно квалифицирано; не са представени доказателства указващи
вида на вида на пътния знак и месторазположението му, спрямо мястото на
1
извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие; към ел.фиш не е
приложен снимков материал; липсват данни за техническата годност на
използваното АТСС, както и доказателства за надлежно съставен протокол,
съгласно изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., с оглед на което
оспорва, че същото е преминало метрологичен контрол.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Постъпили са писмени бележки, чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.Д. Ш. от САК, в които моли съда да
постанови решение, с което въз основа на събраните по делото доказателства,
да отмени обжалвания ел.фиш, като неправилно и незаконосъобразно
издаден.
Претендира присъждане на направените по делото разноски в полза на
жалбоподателя.
Ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР, не се представлява в съдебно заседание. В допълнително постъпили
писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
юрк.А.А., навежда доводи, че процесният ел.фиш е издаден, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон, поради което моли съда да го
потвърди, като правилен и законосъобразен. Развива в тази насока подробни
съображения.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Прави изрично възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надвишава
нормативно определения минимум, при вземане предвид не толкова голямата
фактическа и правна сложност на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. По делото няма данни за отразена дата на
връчване на процесния ел.фиш на жалбоподателя, поради което следва да се
приеме, че депозираната на 21.08.2023 г. жалба е подадена в
2
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№6592811, за това, че на 31.10.2022 г., в 11:28 часа, в гр.София, управлява по
бул.“Цар Борис III“ до №509, с посока от с.Владая към бул.“Никола Петков“,
при ограничение на скоростта 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в населено
място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег.№***, установено и заснето с АТСС - ARH CAM
S1, след приспаднат толеранс от 3%, извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш, Серия К, №4291742, като
разрешената стойност на скоростта е 40 км/ч, установената стойност на
скоростта е 70 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 30 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя В. М. Б., в качеството на
регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №6592811; ел.фиш, Серия К, №4291742; клип със снимков
материал, един брой снимков материал на поставения пътен знак В-26 и един
брой снимков материал на позиционираното АТСС на процесния пътен
участък; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на
БИМ; Протокол от проверка №111-СГ-ИСИС/12.09.2022 г. на БИМ; Протокол
за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Сертификат за преминато
обучение на длъжностно лице от СДВР; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; два
броя справки АИС-АНД; справка АИС „Промяна на регистрация на МПС и
собственици“; справка картон на водача; справка от Столична община, ведно
с копие от проект за организация на движението в процесния пътен участък.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
3
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и съдържа всички
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално
основание. Административното наказване чрез издаване на ел.фиш съдържа
особени правила, които са специални по отношение на общите такива,
регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6, т.63 от ДР на ЗДвП, ел.фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Според даденото тълкуване в Тълкувателно решение от 26.02.2014
г. по т.дело №1/2013 г., ОСК на ВАС, ел.фиш е своеобразен властнически акт
с установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му
действие, изрично уредено в ЗДвП, ел.фиш притежава специфики, характерни
както за АУАН, така и за НП, но изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. В тази връзка следва да се
отбележи, че жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
реквизити като например: дата на издаване на същия, какъвто реквизит не е
предвиден като задължителен за ел.фиш в разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, поради което и министъра на вътрешните работи не е бил длъжен да го
съобрази и не го е включил в утвърдения образец на ел.фиш, съответно
приложение на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН и др., поради което
релевираните в жалбата възражения относно процесуалната изрядност на
административно-наказателното производства, не се споделят от съда. Следва
да се отбележи и това, че законодателят е предвидил на нарушителя да се
връчи единствено и само ел.фиш, като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП,
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
4
административнонаказателния процес, които се изпращат като преписка на
съответния съд от структурата на МВР, издала ел.фиш, при подадена жалба
срещу него. Предвид горното, релевираните възражения в жалбата, че с
ел.фиш не са му били връчени и доказателствата за установяване на
вмененото нарушение, се явява неоснователно и не се споделя от съда.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, със сериен №120cd16, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 31.10.2022 г. АТСС е удостоверено като
одобрен тип на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и
последваща метрологична проверка на 12.09.2022 г., при която е установено
съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация до 12.09.2023
г., включително и към датата на установяване на нарушението. В процесния
ел.фиш, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип,
доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
последваща проверка, и двете на БИМ.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 31.10.2022 г., часа – 11:28 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, бул.“Цар Борис III“ до №509, посоката на движение
– от с.Владая към бул.“Никола Петков“; разпознатото от АТСС превозно
средство, извършило нарушения за скорост – лек автомобил с ясно различим
регистрационен номер - рег.№***, измерената скорост на движение – 73 км/ч,
ограничението на скоростта на движение в този пътен участък – 50 км/ч;
номер на снимковия материал, съдържащ данните за фабричния номер на
използваното АТСС.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
встрани на пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 31.10.2022 г.
е използвано такова с №120cd16, разположено до пътното платно, в интервал
от време от 10:00 часа до 12:00 часа, броя на установените с него нарушения,
номера на първото и последното статично изображение, при стационарен
5
режим на измерване с място на контрол – гр.София, бул.“Цар Борис III“ до
№509, с посока на движение на контролираните МПС – от с.Владая към
бул.“Никола Петков“, с посока на задействане – приближаващи се МПС.
Съгласно отразеното в протокола, общото ограничение на скоростта в
посочения пътен участък е 40 км/ч в населено място, което е обозначено с
поставен пътен знак В-26, стоящ от използваното АТСС на разстояние от 40
метра, като в подкрепа на отразеното обстоятелство в съставения протокол за
наличието на поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта
в населено място до 40 км/ч, е и представената схема от Столична община за
организация на движението в процесния пътен участък. От ежедневната
форма на отчет се установява състава на наряда на дата 31.10.2022 г., като
съгласно приложения сертификат, длъжностното лице от СДВР, включено в
състава на този наряд, е преминало обучение за работа със СПУКС относно
посочения в ел.фиш модел.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От справка от СДВР-МВР безспорно се
установява, че към датата на нарушението – 31.10.2022 г., собственик на
заснетия лек автомобил е физическо лице – В. М. Б.. Последният не е посочил
лице, на което да е предоставил собственото си МПС на посочените дата, час
и място, в писмена декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което
ел.фиш е издаден против жалбоподателя. Следователно и от гледна точка на
субекта на нарушението, ел.фиш е правилно и законносъобразно издаден на
физическото лице, което в качеството си на регистриран собственик на МПС
към датата на нарушението, дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на физическото лице, собственик
на процесното МПС.
В настоящия случай, в ел.фиш е прието, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е повторно, поради което санкцията е наложена на
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Според разпоредбата на §.6, т.33 от ДР на
6
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите на чл.174, ал.2 от ЗДвП – в двегодишен срок от влизане в сила на
НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е наложено като нов
водач. Следователно, следва да бъде доказано, че коментираното нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в законна сила на наказателно
постановление или ел.фиш, по аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, с който на
лицето е била наложена глоба за същото нарушение. Видно от справката
картон на водач В. М. Б., че с приложения ел.фиш, Серия К, №4291742,
издаден от СДВР-МВР, на лицето е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е отбелязано, че същият е влязъл в
сила. От приложената справка АИС-АНД, съобразно датата на връчване –
15.04.2022 г. и липсата на данни да е бил обжалван, се установява и точната
дата на влизането му в законна сила, а именно: на 29.04.2022 г. С оглед датата
на влизането му в сила – на 29.04.2022 г., нарушението на чл.21, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП, предмет на обжалвания ел.фиш, извършено на 31.10.2022 г. от
жалбоподателя, несъмнено е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на ел.фиш, Серия К, №4291742, т.е. налице е квалифициращия признак
„повторност“ по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП. В случая е наложен
двойният размер на глобата по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на
100 лева за превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място от 21 до 30 км/ч, съобразно установената стойност на превишението в
настоящия случай от 30 км/ч. С оглед на това обстоятелство, по отношение на
жалбоподателя е наложена глоба в двоен размер от 200 лева, на основание
санкционната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Налице е абсолютно
определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по
вид и размер, с оглед на което съдът констатира, че материалният закон е
правилно приложен, при вземане предвид правилната санкционна разпоредба,
с оглед наличието на квалифициращия признак „повторност“. Безспорно,
жалбоподателят е бил запознат с фактите, въз основа на които е вменена
вината му и е имал възможност да се защитава по тях. Предвид
гореизложеното, и с оглед безспорното установяване на деянието, дееца и
неговата вина, съдът намира, че обжалваният ел.фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
7
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. При този изход на правния спор, основателна
се явява претенцията на ответната страна по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с
чл.27е, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР-МВР
разноски в размер на 50 лева за предоставена правна помощ в хода на
производството, осъществена чрез изготвяне на писмена защита от надлежно
упълномощен процесуален представител, без явяване в съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.4 от
ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №6592811, издаден от СДВР-МВР,
с който на В. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.***, на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, В. М. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ул.***, да заплати на СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към Министерство на
вътрешните работи, сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща
направени разноски за предоставената правна помощ от юрисконсулт в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.


8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от В.М.Б., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.***, чрез адв.Д.Ш. от САК, против електронен фиш, Серия К,
№6592811, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш като незаконосъобразен,
поради издаването му при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Излага следните съображения: в ел.фиш не е
посочена дата на издаване и не са представени доказателства за издаването му
в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец;
липсва точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, както и дали същото е констатирано със стационарно или
подвижно АТСС, което да позволи извод относно точния вид на нарушението
и дали е правилно квалифицирано; не са представени доказателства указващи
вида на вида на пътния знак и месторазположението му, спрямо мястото на
извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие; към ел.фиш не е
приложен снимков материал; липсват данни за техническата годност на
използваното АТСС, както и доказателства за надлежно съставен протокол,
съгласно изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., с оглед на което
оспорва, че същото е преминало метрологичен контрол.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Постъпили са писмени бележки, чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.Д.Ш. от САК, в които моли съда да
постанови решение, с което въз основа на събраните по делото доказателства,
да отмени обжалвания ел.фиш, като неправилно и незаконосъобразно
издаден.
Претендира присъждане на направените по делото разноски в полза на
жалбоподателя.
Ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР, не се представлява в съдебно заседание. В допълнително постъпили
писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
юрк.А.А., навежда доводи, че процесният ел.фиш е издаден, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон, поради което моли съда да го
потвърди, като правилен и законосъобразен. Развива в тази насока подробни
съображения.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Прави изрично възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надвишава
нормативно определения минимум, при вземане предвид не толкова голямата
1
фактическа и правна сложност на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. По делото няма данни за отразена дата на
връчване на процесния ел.фиш на жалбоподателя, поради което следва да се
приеме, че депозираната на 21.08.2023 г. жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№6592811, за това, че на 31.10.2022 г., в 11:28 часа, в гр.София, управлява по
бул.“Цар Борис III“ до №509, с посока от с.Владая към бул.“Никола Петков“,
при ограничение на скоростта 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в населено
място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег.№***, установено и заснето с АТСС - ARH CAM
S1, след приспаднат толеранс от 3%, извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш, Серия К, №4291742, като
разрешената стойност на скоростта е 40 км/ч, установената стойност на
скоростта е 70 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 30 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя В.М.Б., в качеството на
регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №6592811; ел.фиш, Серия К, №4291742; клип със снимков
материал, един брой снимков материал на поставения пътен знак В-26 и един
брой снимков материал на позиционираното АТСС на процесния пътен
участък; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на
БИМ; Протокол от проверка №111-СГ-ИСИС/12.09.2022 г. на БИМ; Протокол
за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Сертификат за преминато
обучение на длъжностно лице от СДВР; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; два
броя справки АИС-АНД; справка АИС „Промяна на регистрация на МПС и
собственици“; справка картон на водача; справка от Столична община, ведно
с копие от проект за организация на движението в процесния пътен участък.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
2
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и съдържа всички
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално
основание. Административното наказване чрез издаване на ел.фиш съдържа
особени правила, които са специални по отношение на общите такива,
регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6, т.63 от ДР на ЗДвП, ел.фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Според даденото тълкуване в Тълкувателно решение от 26.02.2014
г. по т.дело №1/2013 г., ОСК на ВАС, ел.фиш е своеобразен властнически акт
с установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му
действие, изрично уредено в ЗДвП, ел.фиш притежава специфики, характерни
както за АУАН, така и за НП, но изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. В тази връзка следва да се
отбележи, че жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
реквизити като например: дата на издаване на същия, какъвто реквизит не е
предвиден като задължителен за ел.фиш в разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, поради което и министъра на вътрешните работи не е бил длъжен да го
съобрази и не го е включил в утвърдения образец на ел.фиш, съответно
приложение на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН и др., поради което
релевираните в жалбата възражения относно процесуалната изрядност на
административно-наказателното производства, не се споделят от съда. Следва
да се отбележи и това, че законодателят е предвидил на нарушителя да се
връчи единствено и само ел.фиш, като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП,
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, които се изпращат като преписка на
съответния съд от структурата на МВР, издала ел.фиш, при подадена жалба
срещу него. Предвид горното, релевираните възражения в жалбата, че с
ел.фиш не са му били връчени и доказателствата за установяване на
вмененото нарушение, се явява неоснователно и не се споделя от съда.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, със сериен №120cd16, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
3
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 31.10.2022 г. АТСС е удостоверено като
одобрен тип на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и
последваща метрологична проверка на 12.09.2022 г., при която е установено
съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация до 12.09.2023
г., включително и към датата на установяване на нарушението. В процесния
ел.фиш, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип,
доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
последваща проверка, и двете на БИМ.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 31.10.2022 г., часа – 11:28 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, бул.“Цар Борис III“ до №509, посоката на движение
– от с.Владая към бул.“Никола Петков“; разпознатото от АТСС превозно
средство, извършило нарушения за скорост – лек автомобил с ясно различим
регистрационен номер - рег.№***, измерената скорост на движение – 73 км/ч,
ограничението на скоростта на движение в този пътен участък – 50 км/ч;
номер на снимковия материал, съдържащ данните за фабричния номер на
използваното АТСС.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
встрани на пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 31.10.2022 г.
е използвано такова с №120cd16, разположено до пътното платно, в интервал
от време от 10:00 часа до 12:00 часа, броя на установените с него нарушения,
номера на първото и последното статично изображение, при стационарен
режим на измерване с място на контрол – гр.София, бул.“Цар Борис III“ до
№509, с посока на движение на контролираните МПС – от с.Владая към
бул.“Никола Петков“, с посока на задействане – приближаващи се МПС.
Съгласно отразеното в протокола, общото ограничение на скоростта в
посочения пътен участък е 40 км/ч в населено място, което е обозначено с
поставен пътен знак В-26, стоящ от използваното АТСС на разстояние от 40
метра, като в подкрепа на отразеното обстоятелство в съставения протокол за
наличието на поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта
в населено място до 40 км/ч, е и представената схема от Столична община за
организация на движението в процесния пътен участък. От ежедневната
форма на отчет се установява състава на наряда на дата 31.10.2022 г., като
съгласно приложения сертификат, длъжностното лице от СДВР, включено в
състава на този наряд, е преминало обучение за работа със СПУКС относно
посочения в ел.фиш модел.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От справка от СДВР-МВР безспорно се
установява, че към датата на нарушението – 31.10.2022 г., собственик на
4
заснетия лек автомобил е физическо лице – В.М.Б.. Последният не е посочил
лице, на което да е предоставил собственото си МПС на посочените дата, час
и място, в писмена декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което
ел.фиш е издаден против жалбоподателя. Следователно и от гледна точка на
субекта на нарушението, ел.фиш е правилно и законносъобразно издаден на
физическото лице, което в качеството си на регистриран собственик на МПС
към датата на нарушението, дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на физическото лице, собственик
на процесното МПС.
В настоящия случай, в ел.фиш е прието, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е повторно, поради което санкцията е наложена на
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Според разпоредбата на §.6, т.33 от ДР на
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите на чл.174, ал.2 от ЗДвП – в двегодишен срок от влизане в сила на
НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е наложено като нов
водач. Следователно, следва да бъде доказано, че коментираното нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в законна сила на наказателно
постановление или ел.фиш, по аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, с който на
лицето е била наложена глоба за същото нарушение. Видно от справката
картон на водач В.М.Б., че с приложения ел.фиш, Серия К, №4291742,
издаден от СДВР-МВР, на лицето е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е отбелязано, че същият е влязъл в
сила. От приложената справка АИС-АНД, съобразно датата на връчване –
15.04.2022 г. и липсата на данни да е бил обжалван, се установява и точната
дата на влизането му в законна сила, а именно: на 29.04.2022 г. С оглед датата
на влизането му в сила – на 29.04.2022 г., нарушението на чл.21, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП, предмет на обжалвания ел.фиш, извършено на 31.10.2022 г. от
жалбоподателя, несъмнено е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на ел.фиш, Серия К, №4291742, т.е. налице е квалифициращия признак
„повторност“ по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП. В случая е наложен
двойният размер на глобата по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на
100 лева за превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място от 21 до 30 км/ч, съобразно установената стойност на превишението в
настоящия случай от 30 км/ч. С оглед на това обстоятелство, по отношение на
жалбоподателя е наложена глоба в двоен размер от 200 лева, на основание
санкционната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Налице е абсолютно
определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по
вид и размер, с оглед на което съдът констатира, че материалният закон е
5
правилно приложен, при вземане предвид правилната санкционна разпоредба,
с оглед наличието на квалифициращия признак „повторност“. Безспорно,
жалбоподателят е бил запознат с фактите, въз основа на които е вменена
вината му и е имал възможност да се защитава по тях. Предвид
гореизложеното, и с оглед безспорното установяване на деянието, дееца и
неговата вина, съдът намира, че обжалваният ел.фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. При този изход на правния спор, основателна
се явява претенцията на ответната страна по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с
чл.27е, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР-МВР
разноски в размер на 50 лева за предоставена правна помощ в хода на
производството, осъществена чрез изготвяне на писмена защита от надлежно
упълномощен процесуален представител, без явяване в съдебно заседание.
6