М
О Т И В И
към присъда № 103 от 01.07.2019 г.
по НОХД № 1446/2018 г. на СлРС
РП – Сливен е внесла обвинителен акт по БПП против
подсъдимия К.М.К. за престъпление по чл.343Б, ал.2 от НК и по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението, така както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия
за деянието по чл.343б, ал.2 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една
година и два месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и глоба
в размер на 500 лева и за деянието по чл.345, ал.2, вр.ал.1
от НК наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи
при първоначален общ режим. На основание чл.23 от НК предлага на подсъдимия да
се определи едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една
година и два месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, към което да
се присъедини наказанието глоба и на основание чл.343г от НК да се наложи
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
В с.з.
подсъдимия, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава
за виновен, но дава подробни обяснения по обвинението, с които твърди, че действително
е управлявал МПС, което не е регистрирано и след като е употребил алкохол, но
това се е наложило от състоянието на съпругата му, която е получила силни болки
и това е наложило да отиде до гр. Твърдица, за да й купи лекарства. Упълномощеният
от него защитник счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин,
доколкото е била налице крайна необходимост и моли съда да признае подзащитния му за невиновен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка :
Подс. К.
е български гражданин, със средно образование, женен, работи, осъждан.
На 30.10.2018 год. вечерта
свидетелите А.Г.Д. и Г.И.И. *** изпълнявали патрулно-постова
дейност. Намирали се на установъчен пункт в кв.
"Козарево", находящ се на кръстовището,
образувано от ул. "Княз Борис I" и ул. „Хайдушка поляна". Около
20.45 ч. забелязали мотопед марка „Malaguti ZJM 35" /Малагути/, черен на цвят, движещ се по
ул. „Княз Борис I" в посока запад - изток, а именно към гр. Твърдица, без включени светлини. Мотопедът бил управляван
от подс. К.. Когато водачът на мотопеда приближил към
служителите, св. Д. му подал стоп - палка, за да бъде извършена полицейска
проверка. Подс. К. опитал да избегне проверката, като не спрял на подадения сигнал и се насочил към централната градска част на гр.
Твърдица, по ул. „Княз Борис I", криволичейки по пътя. Свидетелите Д. и И.
със служебния автомобил последвали водача с включена светлинна и звукова
сигнализация. При движението си зад мотопеда, полицейските служители забелязали, че управляваното от подсъдимия МПС
/мотопед/ е без регистрационен номер. Самият подсъдим притежавал мотопеда известно време преди
тази проверка, но не бил предприел действия за надлежното му регистриране в СПП
ОД на МВР-Сливен. В близост до градския стадион подсъдимият отбил вдясно и спрял. След извършената проверка
свидетелите Д. и И. установили
самоличността на водача - подс. К.К.,
управлявал мотопеда - марка „Malaguti ZJM 35"
с № на рама ZJM 3541439. По време на проверката подс. К. бил във
видимо нетрезво състояние, говорел несвързано,
с неадекватно поведение и признал, че е консумирал алкохол. Св. А.Д. и св. Г.И.
докладвали на дежурен ОДЧ при РУ Твърдица и поискали съдействие от "Пътен контрол". На място пристигнал св. М.В.Д..
Същият извършил проверка на подс. К.К. за употреба на алкохол с техническо
средство "Дрегер Алкотест 7510“ фабр. № ARDM 0201.
Уредът отчел резултат с концентрация в издишаният въздух 3.24 на хиляда .
След направената от проверяващите справка с ОДЧ
при РУ Твърдица, се установило, че подс. К.К. управлява мотопеда, като
неправоспособен водач. Св. М.Д. му съставил АУАН № 445/ 30.10.2018 г. серия „Т", бланков № 957510 за нарушение по чл.140 ал.1, чл. 103 , чл. 5 ал. 3 т. 1
и чл. 150 от ЗДвП. Подс. К. отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа на един
свидетел - Денчо Борисов Д.. Св. М.Д.
му издал талон за изследване бланков № 0012853, който подс. К. също отказал да
получи и подпише. Докладвали на дежурен ОДЧ при Твърдица и по негово
разпореждане подсъдимият
бил отведен в МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД гр. Сливен за даване на кръвна
проба. В болничното заведение отказал да даде кръв за изследване, а отказът му
бил отразен в протокола за медицинско изследване. Впоследствие подс. К. бил
доведен и задържан в сградата на РУ Твърдица за срок до 24 часа.
Видно от справка от 31.10.2018 г. на ОД на
МВР-Сливен към тази дата в АИС КАТ няма въведени данни за регистрирано МПС с
рама ZJM3541439 .
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Д., И. и Д., като безпротиворечиви,
логични и относими към предмета на делото. Кредитира
и показанията на св. И., дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени и приобщени по съответния процесуален ред. От
показанията на полицейските служители Д. и И. се
установяват обстоятелствата около спирането на мотопеда, управляван от
подсъдимия, извършената проверка, отвеждането му до МБАЛ "Д-р Иван Селимински", както и отказът му да даде кръв за
изследване. Установява се, че движението на мотопеда без включени светлини е
било причината, поради което полицейските служители са решили да извършат
проверка на водача, установява се, че подсъдимият е направил опит да осуети
тази проверка, като не е спрял на подадения сигнал, че е криволичел по пътя
преди спирането си. Установява се и че мотопедът е бил без регистрационен номер
и без валидна регистрация, както и че подсъдимият е бил в явно нетрезво
състояние - с неадекватно поведение, несвързан говор и забавени реакции. От
показанията на св. Д. се установяват обстоятелствата около изпробването на
подсъдимия за употреба на алкохол, извършената справка за правоспособност на
водача и регистрация на мотопеда и задържането на подсъдимия за срок от 24
часа.
Всъщност
всички тези обстоятелства не се оспорват и от самия подсъдим - нито употребата
на алкохол, нито управлението на нерегистрирано МПС. Напротив той признава, че
през деня е употребил алкохол, признава, че мотопедът не е бил регистриран и е
бил наясно, че след като не е регистриран и след като е употребил алкохол, няма
право да го управлява. Като довод за това изтъква тежкото състояние на
съпругата си, което е наложило да отиде до гр. Твърдица, тъй като кв. Козарево се намира на известно разстояние от там и не е
имал друга възможност да се придвижи, за да й закупи лекарства.
Съдът не
прие доводите на подсъдимия и неговия защитник за наличие на крайна
необходимост, изключваща наказателната отговорност. На първо място, за това
защото не кредитира показанията на водените от него свидетели, тъй като са
вътрешно противоречиви и нелогични и противоречат едни на други. Противоречат и
на обясненията на самия подсъдим. Свидетелката Колева - съпруга на подсъдимия
заявява, че е изпратила съпруга си за болкоуспокояващи
лекарства, тъй като в момента в дома им е нямало каквото и да е болкоуспокояващо, което да приеме. Подсъдимият обаче
твърди, че е бил изпратен да вземе лекарства, изписани й от психиатър. Съдът
намира, че е безпредметно да коментира колко нелогично и абсурдно звучи
заявеното от свидетелката Колева, че в момента в дома им не е разполагала с
каквото и да е болкоуспокояващо лекарство. Нелогично
звучи за това защото във всяко едно домакинство има определен набор от
медикаменти и най-често срещаните обикновено са именно болкоуспокояващи.
Дори да се приеме, че в това домакинство не е било практика, предвид младата
възраст на лицата, закупуването и съхранението на медикаменти, то е абсурдно
при състоянието на свидетелката Колева, да не разполагат с каквито и да е болкоуспокояващи. Самата тя заявява, че болките в краката
ги има постоянно, както и че ще си ги има за цял живот. В същото време в
противоречие на тези твърдения заявява, че след последното изписване на болкоуспокояващи, не си ги е закупила, защото до процесната дата не е имала болки. Свидетелката твърди също,
че е паднала на земята, докато подсъдимия в обясненията си не заявява такова
обстоятелство, напротив твърди, че сина му като е видял, че майка му започва да
се гърчи и тъй като него го е нямало, се обадил на една съседка. Съпругата му
обаче обяснява ситуацията по-различно, като твърди, че тъй като съпругът й не
си е вдигал телефона е изпратила сина им при съседката. Най-абсурдно от всичко
звучи твърдението на подсъдимия, че е излязъл от къщи за да закупи лекарства,
тъй ката съпругата му едва ли не умирала от болка, а в същото време я е оставил
паднала на земята, което е наложило да бъде вдигната от съседката. това би
могло да се приеме за логично, ако същият е тръгнал незабавно за въпросните
лекарства, но съпругата му заявява, че когато я е видял паднала, е излязъл,
след това пак е влязъл, предложил й е вода и едва когато му е казала, че не
може да се оправи без лекарства, е тръгнал към аптеката. На фона на тези
разминавания между двамата съпрузи, които би трябвало, ако това отговаря на
истината, да пресъздават ситуацията по идентичен начин, а не по коренно
различен, показанията на свидетелката Стоева звучат по-правдоподобно и логично.
Единственото разминаване което съдът констатира е, че същата заявява, че е
виждала подсъдимият да се придвижва единствено с колело и само веднъж с
въпросното моторче,
докато самият подсъдим заявява, че не е имал друга възможност да стигне до гр.
Твърдица, освен с мотопеда, тъй като е нямал колело с което да може да тръгне.
Това от една страна не е толкова съществено и от друга е възможно и да не е
противоречие, доколкото към момента на деянието подсъдимият действително да не
е имал велосипед, но да се придвижвал с такъв по-рано и тогава да е бил
забелязан от свидетелката Стоева. Напълно възможно е това което твърди за
състоянието на свид. Колева и оставането й в дома им
до сутринта на следващия ден да отговаря на действителността. Напълно възможно
е свидетелката Колева, останала сама в дома им, да е паднала и тъй като детето
- на 12 години не е било в състояние, нито да я вдигне, нито да й помогне, да е
потърсило помощ по молба на майка си от съседката им. Предвид обстоятелството,
че подсъдимият е бил задържан, което е безспорно установено и през цялата нощ
не се е завърнал, е напълно възможно тази жена да е останала в дома му до
следващата сутрин. В този смисъл съдът би могъл и да даде вяра на тези
показания, но те не могат да опровергаят извода на наличието на виновно
поведение у подсъдимия. Причината, която свидетелката сочи за отсъствието на
подсъдимия, е такава каквато й е била посочена от св. Колева. И тъй като явно
св. Колева се опитваше по всякакъв начин да защити съпруга си, изтъквайки, че тя
е виновна за ситуацията, то е напълно възможно и процесната
вечер да е посочила като извинителна причина за отсъствието на подсъдимия,
отиването му за лекарства, за да го оправдае пред съседката, че я е оставил в
такова състояние вечерта сама. Св. Стоева не е присъствала при излизането на
подсъдимия от дома му и не може да свидетелства пряко за това каква е била
причината за това излизане. Ето защо дори да се кредитират нейните показания,
те се явяват косвени доказателства досежно причината
за излизането на подсъдимия от дома му. Косвените доказателства естествено биха
могли да се кредитират и да обусловят изводите на съда при преценка виновността
на едно лице, но само ако подкрепят и допълват преките. Преките доказателства -
показанията на св. Колева и обясненията на подсъдимия обаче, както беше
изтъкнато по-горе са противоречиви и не могат да бъдат кредитирани и да
опровергаят извода на съда за доказаност на
обвинението, поради което косвените такива, които почиват на тези преки, които
съдът не е кредитирал също не могат да променят този извод.
По изложените
по-горе съображения, съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него
в хода на съдебното следствие, тъй като не се подкрепят от останалите гласни и
писмени доказателства. Отделно от това по отношение на причината за
управлението на мотопеда без регистрационни табели и след употреба на алкохол е
налице и разминаване между това което той твърди и това което е заявил вечерта
пред полицейските служители. Първоначално същият е заявил, че отива за цигари,
впоследствие че отива за лекарства, като по данни на полицейските служители на
няколко пъти е променял версията за това къде отива, като последно обаче в
управлението е заявил, че е отивал за цигари.
На второ място, което е по-съществено и което
мотивира съда да не приеме доводите на подсъдимия и неговия защитник за
наличието на крайна необходимост, дори да се приеме за безспорно установено, че
подсъдимият е отивал за лекарства за съпругата си, е че не са налице
изискванията на чл.13, ал.1 от НК, за да се позовават на крайна необходимост.
Съгласно трайно установената в страна практика, за да е налице крайна
необходимост следва деянието да е насочено към отклоняване на опасността
застрашаваща /в конкретния случай/ лични блага на другиго, а именно на
съпругата на подсъдимия и да създава обективни предпоставки за спасяване на
застрашените интереси. Необходимо е също опасността да е непосредствена и да не
може да се избегне по друг начин. Визираната
в чл. 13, ал. 1 НК опасност е конкретно фактическо положение, дължащо се на стихийни
или обществени бедствия /наводнение, пожар, буря, транспортна катастрофа/; на
физиологични и производствени нужди; на внезапни болестни състояния и
злополуки; на нападения от страна на хора и животни; и на други причини с оглед
многообразието на житейските ситуации, поднасяни от ежедневието и
социално-икономическите условия на живот, при които се създава висока степен на
вероятност за предстоящо, близко по време засягане на правно защитени интереси
(Решение № 305 от 22.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 302/2009 г., III н. о., НК).
На подобни хипотези не сочат констатираните данни в конкретния казус. Единственото
подобно обстоятелство е заболяване, както се сочи в конкретния случай, но се
изисква то да е "внезапно". Св. Колева е претърпяла ПТП две години
половина преди инкриминираната дата и е била оперирана няколко пъти през този
период, като при нея болките са били постоянни. Не за пръв път е получавала както
паник атаки, така и силни болки, нито състоянието й е
било такова, че да е застрашен живота й. Дори да се приеме, че състоянието й е
представлявало такава опасност, по за преодоляването на тази
"опасност" са съществували други начини, при това законосъобразни -
придвижване пеш, използване на такси или съсед, близък, познат, който да откара
подсъдимия до гр. Твърдица, за закупуване на лекарства, поради което и по
мнение на настоящия състав институтът на "крайната необходимост" е
неприложим за настоящето деяние.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи :
С деянието си подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК тъй като на 30.10.2018 г. в гр. Твърдица, обл. Сливен, по ул. „Княз Борис І” до кръстовището с ул.
„Хайдушка поляна”, управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „Malaguti ZJM 35”, № на рама ZJM 3541439, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 3,24 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510 фабр. № ARDM 0201”,
след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343 Б ал. 1 от НК
/по НОХД № 857/2016 г. на РС – Сливен, в сила от 31.05.2016 г./ и състава на
престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК, тъй като
на 30.10.2018 г. в гр. Твърдица, обл. Сливен, по ул. „Княз Борис І” до кръстовището с ул.
„Хайдушка поляна”, управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „Malaguti ZJM 35”, № на рама ZJM 3541439, което не е
регистрирано по надлежния ред.
От изложеното по-горе, съдът прие за безспорно
установено, както че на инкриминираната дата подс. К.
е управлявал МПС след употреба на алкохол /което не се оспорва и от самия
него/, така и че не е била налице крайна необходимост, изключваща съставомерността на деянието, както и че управляваният от
него мотопед не е бил регистриран по надлеждиня ред.
Деянията си, подсъдимият е извършил умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните им последици.
Като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдът прие обстоятелството, че подсъдимият е назначен за личен
асистент на съпругата си, която е неподвижна и налагането на наказание дори в
минималния размер и в предвид и старото наказание, което следва да се изтърпи,
би довело до изключително дълъг период от време, през който той няма да може да
полага грижи за нея.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието. Съдът определи наказание и за двете деяния при условията на
чл.55 от НК, като отчете изключителното смекчаващото отговорността обстоятелство
и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” под минималния предвиден
в закона размер, а именно за срок от шест месеца, за деянието по чл.343б, ал.2
от НК и на основание чл.55, ал.3 от НК не му наложи наказанието глоба. За
деянието по чл.345 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание пробация, като на основание чл.23 от НК определи на
подсъдимия едно общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
което да изтърпи при първоначален общ режим. Доколкото подсъдимият е осъждан и няма
настъпила реабилитация, така наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим.
Доколкото настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок на друга присъда, на основание чл. 68
ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение наложеното с присъда по НОХД № 857/2016
г. на СлРС наказание, а именно лишаване от свобода за
срок от една година, което подсъдимият следва да изтърпи при първоначален общ
режим и отделно от наказанието по настоящата присъда.
Така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
На
основание чл.343Г от НК съдът лиши подс. К. от право
да управлява МПС за срок от две години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила, като за определяне на този срок взе в предвид изключително
високото количество на алкохол в кръвта на подсъдимия.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
05.07.2019 г . РАЙОНЕН СЪДИЯ: