Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………. 2018 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,
тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В
съдебно заседание, проведено на 14.02.2018
г. при участието на секретаря Мая Вълева изслуша докладваното от
председателя административно дело № 3181/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващи от АПК.
Инициирано
е по жалба на „Делфино“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от
управителя Я.Я., срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №434-ОП/15.11.2017 г. на Директор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна,
с която на жалбоподателя е наложена Принудителна административна мярка
„Запечатване на търговски обект кафе „Делфино“ и забрана на достъп до него за
срок от седем дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
обвързани с възражения срещу описаните в Протокола за проверка и възприети от
АО обстоятелства, дали му основание за
налагане на ПАМ с оспорената Заповед.
Конкретните
възражения за неяснота на фактическата обстановка са насочени срещу посочената
от проверяващите сума на контролната
покупка – кафе и минерална вода на стойност 4.00 лв. и точния час на същата
покупка – 13 или 15 часа на 09.11.2017 г. Твърди се, че такава кръгла сума не
може да се получи предвид ценоразписа на обекта, а общата сума при покупка на кафе и минерална вода е в
размер на 3.98 лв., за която е бил
издаден касов бон.
Отделно като довод за незаконосъобразност на
заповедта се изтъква и липса на мотиви.
Въз основа на изложеното е формирано искане за отмяна на Заповед 434-ОП/15.11.2017 г. за налагане на ПАМ, издадена от директора на директора на дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП Варна, издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1 б.“а“
от ЗДДС, като незаконосъобразна и неправилна.
Ответникът, в представени по делото писмени бележки
оспорва жалбата, счита заповедта за правилна и законосъобразно издадена ,
пледира за потвърждаването и. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като анализира
доказателствата и съобрази доводите на страните с данните по делото, приема следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка
в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая
са следните:
Според съдържанието на Протокол за извършена
проверка № 0272998/09.11.2017 г. на посочената дата в 13:26 часа при посещение
на търговски обект – кафе „Делфино“, находящо се в гр.Варна, на бул. „Княз
Борис“ № 33, проверяващите извършили контролирана покупка на стока – кафе и минерална
вода според записаното изрично в
него „..на ст-ст 4.00 лв.“, за която не
бил издадена фискален бон от
въведения в експлоатация ЕКАФП.
Покупката била
заплатена с банкнота от 10 лв., върнато ресто от лицето, приело плащането.
Впоследствие била изведена контролна лента
от ЕКАПФ (КЛЕН), от която според
проверяващите било видно че сумата от
4.00 лв. не е отразена. Съставеният
протокол за извършена проверка № 0272998/09.11.2017г. е приложен като доказателство по делото, заедно
с опис на наличните парични средства и
дневен отчет от ФУ, изведен на 09.11.2017 г. в 14:48 ч.
Според отразеното
в този отчет, дневният оборот е в общ размер 69.15 лв., същата сума е посочена
и в съставения опис на касова наличност (л.42 от делото).
Въз основа на
същите констатации е съставен АУАН № F363052/15.11.2017
г., в който описаното е квалифицирано
като нарушение на чл.25, ал.1 т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006 г. и е издадено
НП № 305500- F363052/11.12.2017
г., с което на дружеството е наложена
имуществена санкция.
Описаните в
Протокол за извършена проверка № 0272998/09.11.2017 г обстоятелства дали
основание на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна да счете, че
е „Делфино“ ООД не е спазило реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за продажба. Така единствено на цитирания протокол АО обосновал извода си за осъществен състав на чл. 186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и на същото основание наложил на търговеца ПАМ –
запечатване на търговския обект-магазин за хранителни стоки
и забрана за достъпа до него на
основание чл. 187, ал.1 от същия закон
за срок от 7 дни.
Други
доказателства, в подкрепа на тезата за
извършено от търговеца нарушение на чл. 186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС,
обуславящо налагането на ПАМ по този ред не са събрани.
В хода на
съдебното производство във връзка с твърденията на жалбоподателя по делото бяха
представени и приети Удостоверение за категория на обекта и ценоразпис на
предлаганите напитки. От съдържанието на
ценоразписа е видно, че цената на бутилка минерална водя Банкя 330 мл. е 1.99 лв., на кафе Лаваца - също 1.99 лв.
По делото е приложен
фискален бон № 0002709, издаден на 09.11.2017 г. в 14:31 ч. с обща
стойност на поръчката за кафе лаваца и минерална вода от 3.98 лв., която сума съответства напълно
на въведения в обекта ценоразпис за
същите напитки. Видно от описаната касова
наличност същата е в размер от 69 лв., сумата, записана в изведения дневен
отчет на 09.11.2017 г. в 14:48 ч. е в размер 69.15 лв.
Горното налага
извод, че сумата от 3.98 лв.
представляваща стойността на поръчаните минерална вода и кафе, се включва в общата
сума от 69.15 лв. според дневния отчет, а и според описа на касовата наличност. Не се установява
положителна разлика за сумата от 4.00
лв. в тази наличност, която да е
платена, приета в касата, но да не е отразена в дневния отчет, т.е за която да
липсва ФБ.
При тази
фактическа установеност съдът прие от правна страна следното:
Със Заповед №ЗЦУ-
1657/29.12.2016 г. Изпълнителния
директор на НАП е определил компетентните органи за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по
реда на чл. 186 от ЗДДС - това са директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП.
Правното основание за налагане на принудителната
административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС.
Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, когато лице не спази реда за въвеждане в експлоатация
или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства
или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
При налагане на
ПАМ по реда на чл. 186,ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпа до същия обект/обекти - чл. 187, ал.1 от същия закон.
Видно е, че
втората мярка не може да има самостоятелно приложение, макар и да е уредена в
отделна правна норма – тя е обвързана от налагането на първата мярка, цели да
гарантира реалното и действие. Поради това
налагането им е кумулативно
заложено от законодателя.. След като е така, то компетентността на органа за прилагане на чл. 186 от ЗДДС се разпростира и е валидна и
относно мярката по чл. 187 от същия закон и не е необходимо изричното и отделно
възлагане.
Относно
материалната законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът намира, че е нарушена процедурата по налагане на принудителна административна мярка.
Каза се по-горе в изложението, че административният
орган действа в обвързана компетентност и е достатъчно да се установят по
безспорен начин фактите и обстоятелствата, които законът е предвидил, за да
бъде наложена обсъжданата административна принуда в двата и кумулативно
предвидени проявления.
Упражняването на
това правомощие обаче не изключва
спазването на установените с АПК основни принципи и правила.
Според общото
правило на чл. 170 от АПК, при съдебно обжалване на административния акт,
тежестта на доказване на
фактическите основания, обосноваващи
законосъобразността му е на административния орган с всички произтичащи от това
последици при недоказването им.
В разглежданият случай данните и
доказателствата в административната преписка не са в състояние да обосноват безспорен извод за
извършено от търговеца в нарушение.
Анализът и съпоставката на
събраните от органа по приходите доказателства не дават основание на съда да
приеме за безспорно доказано твърдението,
че на 09.11.2017 г. е извършена контролна покупка на стойност от
4.00 лв., за която не бил издаден ФБ.
Относно часа на извършената покупка съдът намира за уместно да отбележи
единствено следното: Фактът, че установената от контролните органи касова
наличност от 69 лв. съответства на общия оборот, записан в изведения на 09.11.2017 г. в 14:48
ч. дневен отчет води до извода, че в този оборот се включват всички покупки до
момента на извеждането. Без значение за случая е дали контролната покупка е
направена в 13:23 ч., или в 14:23ч., предвид и нанесената поправка (л. 38) в Протокола .
АО се обосновава
изцяло на констатациите и доказателствата, събрани в хода на проверката,
основно на дневния (междинния) отчет. Данните от него и засичането на касата, както вече се каза
по-горе , не установяват наличието на положителна разлика от твърдяната сума на
покупка от 4.00 лв. за която да не е издаден
ФБ което от своя страна да съставлява неизпълнение на задължението по
чл.25, ал.1 т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006 г.
Коментираните
доказателства водят заключението за липса на извършено от
търговеца нарушение, което да обосновава налагане на ПАМ . Не са налице законовите
предпоставки за издаване на акт по чл.
186, ал.1, т.1 от ЗДДС, което води до
извод за материална незаконосъобразност на Заповед № 434-ОП/15.11. 2017 г. и
налага същата да се отмени.
При приетия по
спора краен правен резултат и своевременно направеното от процесуалния
представител на оспорващия търговец искане
за присъждане на разноски по делото съдът ги намира за основателни и
доказани и следва се уважат в пълния им размер.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172,
ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р
Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ № 434-ОП/31.03.2017 г., издадена от Директора на дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП Варна, с която за нарушение на чл. 186, ал.1, т.1 б. „а“ от ЗДДС,
на „Делфино“ ООД“ ЕИК ********* е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект - кафе „Делфино“ находящо се в
гр.Варна, бул. „Княз Борис І“ №33 и забрана на достъпа до обекта за срок от 7
дни на основание чл. 187 ал.1от същия закон.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на „Делфино“ ООД“ ЕИК ********* сумата от 350 ( триста и петдесет) лв.
представляваща разноска за внасяне на държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: