РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110115872 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. М. ЗЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *, с която срещу „*, със седалище и адрес на управление:
гр. *, е предявен установителен иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността на клаузата на чл. 10
от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 118838 от 22.12.2020 г., с
която е уговорено заплащането на неустойка, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр.
чл. 26 ЗЗД.
В исковата молба ищцата Д. М. ЗЛ. твърди, че е сключила с ответника Договор за
потребителски кредит № 118838 от 22.12.2020 г., по силата на който се е задължила да върне
сумата от 600 лв. главница и 213,18 лв. лихва и сумата от 842,40 лв. неустойка за срок от 18
месеца. Счита, че клаузата в чл. 10 от Договора, с която е уговорена неустойката, е
нищожна, поради противоречието й със закона и в частност разпоредбите на чл. 11, 19, ал. 4,
вр. чл. 22 ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Сочи още, че уговорката противоречи на добрите
нрави. Сумата по уговорената неустойка е в размер почти колкото сумата по кредита, с
което се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост. Счита, че клаузата е и
неравноправна, защото предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.
Излага също, че неустойката е уговорена за репариране на вредите от непредставяне на
обезпечение, което е в противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел
кредиторът да прави предварителна оценка на риска от неплатежоспособност на длъжника,
като по този начин този риск се прехвърля върху потребителя. Излага още, че клаузата е
неравноправна, защото не е индивидуално уговорена и има за цел заобикаляне на закона,
поради което е и нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, защото сумата не е включена в
посочения в договора ГПР, за който е предвиден максимален размер в ЗПК. Моли за
прогласяване в отношенията между страните нищожността на клаузата и за присъждане на
разноски.
Ответникът „*“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита
същият за недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че ищцата няма правен интерес
да води същия, защото доброволно погасява задълженията си по договора и не се сочат
доказателства, че процесната клауза е произвела действие. Счита, че ГПР по договора не
1
надвишава законовия максимум. Счита, че уговорената клауза за заплащане на неустойка не
противоречи на добрите нрави и не е нищожна. Същата не е в прекомерен размер и не
следва да се включва в ГПР. Моли за прекратяване на производството, евентуално за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С молба преди съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е установителен иск за прогласяване нищожността на клауза от договор за
потребителски кредит с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
установи наличието на посочените от нея основания за нищожност на процесната клауза на
чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 118838 от 22.12.2020 г. Ответникът е следвало
да установи, че процесната клауза на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 118838
от 22.12.2020 г. е действителна.
Между страните няма спор, че са сключили Договор за потребителски кредит №
118838 от 22.12.2020 г., в който е уговорена процесната клауза за заплащане на неустойка
/чл. 10/.
Като доказателства по делото са представени процесния договор за потребителски
кредит и погасителния план към него. От тях се установява, че страните са сключили
договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е отпуснал на ищцата
кредит в размер на 600 лв. за срок от 18 месеца, при уговорена фиксирана годишна лихва в
размер на 41 % и ГПР в размер на 49,65%. В чл. 10 от Договора страните са уговорили, че
кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи
обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от Договора, която неустойка е
в размер на 4,68 лв. плюс 0,260 % от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и
0,260% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е
обезпечен. В чл. 11 и чл. 12 от Договора е уговорено, че в случай, че кредитополучателят
представи обезпечение след срока, описан в чл. 20, неустойката се дължи само за срока, за
който кредитът е бил без обезпечение. Начислената неустойка се изплаща на падежа на
всяка следваща вноска съгласно Приложение № 1 (погасителен план). Същевременно в чл.
20 от Договора (към който препращат чл. 10 и чл. 11) е предвидено, че вземането по
настоящия Договор се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита.
Кредитополучателят се задължава в срок от три работни дни от сключването на настоящия
Договор, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от
Кредитора. Физическото лице-поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3
изисквания, като кредиторът не може да откаже необосновано одобрение на физическото
лице, което отговаря на тези условия. В чл. 20, ал. 3 от Договора се описват условията, на
които следва да отговаря поръчителя, като над тях съдът няма да се спира подробно. В
погасителния план е отразено, че кредитополучателят дължи неустойка при необезпечен
кредит в размер на 46,80 лв. на месец за периода 22.01.2021 г. - 22.06.2022 г. или в общ
размер от 842,40 лв. Отразено е още, че общият размер на възнаградителната лихва е 213,18
лв., като общият размер на кредита с обезпечение 813,18 лв., а общият размер на кредита
без обезпечение е 1 655,58 лв.
Страните не спорят, че ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 10, вр. чл. 20
от Договора да осигури лице, което да стане поръчител, поради което и са настъпили
предвидените в договора условия кредиторът да претендира уговорената неустойка. Няма
данни по делото кредиторът да е събрал суми във връзка с тази неустойка, но и това не е
необходимо, доколкото не е предявен иск за връщане на недължимо платено, а иск за
установяване нищожност на клауза от договор, който всякога е допустим, доколкото
страната има правен интерес да установи в отношенията си с другата страна по едно все още
2
действащо облигационно правоотношение, че не е обвързана от дадена уговорка.
Настоящият състав намира, че процесната клауза чл. 10, вр. чл. 20 от сключения
между страните Договор за потребителски кредит № 118838 от 22.12.2020 г. е нищожна
поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, същата е и неравноправна,
доколкото не е уговорена индивидуално и създава значително неравновесие между правата
и задълженията на потребителя и търговеца.
Спрямо процесния договор за кредит се прилагат правилата на Закона за
потребителския кредит. В разпоредбите на този закон ясно са посочени параметрите, на
които следва да отговаря договора за кредит, както и максимални размери на годишния
процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК), максималният размер на
обезщетението при забава на плащанията (чл. 33 ЗПК). В чл. 21, ал. 1 е предвидено, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Именно такава уговорка е процесната неустойка.
Видно от общите параметри на Договора за кредит кредиторът е отпуснал кредита
срещу ГПР от 49,65%, което е близо до максимално предвидения в закона, като по този
начин при размер на кредита от 600 лв., дължимата възнаградителна лихва е повече от 1/3 от
него – 213,18 лв. Тази уговорка сама по себе си не е нищожна, доколкото отговаря на ЗПК.
Предвидената в чл. 13 от Договора лихва за забава също не противоречи на ЗПК, доколкото
същата е в размер на законната лихва. Чрез уговарянето, обаче, на неустойка при забава за
предоставяне на обезпечение, която да се начислява след сключване на договора, се
заобикалят изискванията на закона. На първо място това е така, защото ако кредиторът е
искал да отпусне обезпечен кредит чрез уговарянето на лично обезпечение – поръчителство
от трето лице, то е следвало да сключи договора заедно с поръчителя или като отделен
договор за поръчителство към главния договор. В случай, че длъжникът не желае да
ангажира поръчител, договор за потребителски кредит не следва да се сключва при тези
условия. На второ място, сключвайки процесния договор кредиторът прехвърля риска от
неплатежоспособността на длъжника върху самия него, извличайки печалба чрез
уговорената неустойка, която печалба не е включена в ГПР (защото се счита за изключение
по чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗПК), за вреди, които не съществуват или за които законът му забранява
отнапред да компенсира. Неизпълнението на задължения на длъжника по договора може да
има за последица единствено заплащането му на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Всякаква друга уговорка за заплащане на обезщетение, излизащо от този
размер, независимо под какъв начин за какво задължение и в какъв размер е уговорена
(неустойка, такса, лихва), е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, доколкото заобикаля
разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
Освен, че уговорката е нищожна, поради заобикалянето на закона, то същата е
нищожна и поради противоречие с добрите нрави, защото неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Нейният размер е
необосновано висок спрямо реалният размер на вредите, които кредиторът може да
претърпи. В случая неустойката е равна на целия размер на главницата и възнаградителната
лихва взети заедно.
На следващо място, дори да се приеме, че неустойката не е нищожна на посочените
по-горе основания, то същата се явява неравноправна клауза, защото не е уговорена
индивидуално и противоречи на разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 2 и 5 ЗЗП, защото
изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон (в случая ЗПК), по
отношение на търговеца или доставчика при пълно или частично неизпълнение или неточно
изпълнение на договорни задължения, както и защото задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. В тази хипотеза клаузата е недействителна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
ЗПК и ЗЗП не поставят изискване кредиторът да се е възползвал от нищожната или
неравноправна клауза или да е предприел действия по събиране на произтичащото от нея
вземане, поради което и това не е условие, за да приеме съда, че пороците са налице. Този
3
законодателят подход е логичен, доколкото общата идея на транспонираните от
Европейското законодателство директиви е да е не само последваща (търговците да бъдат
санкционирани, като съдът не признае вземания, произтичащи от нищожни клаузи), но
предимно превантивна (търговците да се въздържат изобщо да уговарят такива клаузи с
потребителите). Също така следва да се спомене и общата идея на Европейския законодател
да регулира пазара за бързи кредити, като задължи търговците да извършват предварителна
оценка за риска от неплатежоспособност на длъжниците и да отпускат кредити само на
платежоспособни лица, а не да уговарят клаузи, чрез които да извличат допълнителна
печалба от платежоспособните си клиенти, с която да покрият загубите от лошото си
кредитиране.
Всичко гореизложено води до извода за основателност на предявения иск, поради
което същият следва да се уважи и процесната клауза да се прогласи за нищожна в
отношенията между страните.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
се присъдят направените от нея разноски по делото в размер на 50 лв. държавна такса. В
полза на процесуалния представител на ищцата следва да се определи адвокатско
възнаграждение в размер на минималния размер от 300 лв., на основание чл. 38 ЗА,
доколкото е представлявал материално затруднено лице, за което са представени и
доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата в чл. 10 от сключения между
страните Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. * и „*“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, Договор за потребителски кредит № 118838 от
22.12.2020 г., с която е уговорено заплащането на неустойка, на основание чл. 124, ал. 1,
предл. II ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляващи дължими разноски в производството за заплатена държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Д.В. М., АК- *, адрес на кантора: гр. *, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ,
изразяваща се в процесуално представителство по делото на материално затруднено лице,
на основание чл. 38 ЗА.
Присъдените с решението суми за разноски могат да се заплатят по посочената от
ищцата банкова сметка с титуляр адв. М. в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК с IBAN *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4