О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 30.05.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на тридесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 923 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 121 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* срещу протоколно определение,
постановено в хода на проведеното на 29.03.2019г. п.с.з. по гр.д. № 16777/2018г.
по описа на ВРС, 43-ти състав, с което на
основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 113 и чл. 119, ал. 3
от ГПК е прекратено производството по цитираното гражданско дело и същото е
изпратено по подсъдност на Районен съд, гр. Габрово.
В частната жалба са наведени доводи
за неправилност и незаконосъобразност на определението, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи, че приложима
в случая е общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК. Особената местна
подсъдност по чл. 113 от ГПК е установена в полза на потребителя по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и е приложима, когато е предявен иск, произтичащ от
правата, уредени в ЗЗП. Нормата на чл. 113 от ГПК е процесуална и не може да се
тълкува разширително. В случая се претендира
възстановяване на суми, под формата на получена цена за пренос средно
напрежение през конкретен период, без ищецът да се е позовал на качеството си
на потребител. Предвидената специална подсъдност по чл. 113 от ГПК не се
прилага винаги служебно от съда, а само тогава, когато ищецът се позове на
качеството си на потребител. Моли поради това да се отмени обжалваното
определение.
Отговор на жалбата не е депозиран
от другата страна.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявени от „НБИ КОНСОРЦИУМ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Габрово срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Варна искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите
от 190.10 лв., представляваща
платена при липса на основание цена за ел. енергия от компонента за пренос,
както и сумата от 1.85 лева –
обезщетение за забава за периода 17.09.2018г.-05.11.2018г.
В първото съдебно заседание по
делото, ВРС докладвал постъпила молба от ищеца на 27.03.2019г., обективираща възражения по проекта за доклад и
разпределената доказателствена тежест между страните.
Ищецът уточнил, че ползва услугите на „Електроразпределение Север“ АД свързани
с достъп и разпределение на електроенергия по електропреносната
мрежа, така, както същата е дефинирана в § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ. В този смисъл
възразил, че не носи тежестта да докаже качеството си на производител на ел.
енергия, каквото твърдение не е навел в исковата молба.
Съдът докладвал молбата на ищеца в
смисъл, че „НБИ Консорциум“ ООД не е производител, а потребител на
електроенергия, поради което и на основание чл. 113 вр.
чл. 119, ал. 3 от ГПК прекратил производството по делото и го изпратил на
местно компетентния съд в гр. Габрово.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Съгласно чл. 118, ал. 1, пр. I от
ГПК искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се
намира тяхното седалище.
Съгласно чл. 113 от ГПК исковете на
и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
С разпоредбата на чл. 113 от ГПК се
цели допълнителна защита на потребителите, чрез правото на местна подсъдност по
техния постоянен или настоящ адрес, при упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК. Целта
е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в правоотношението, от
което се извежда материалното право, предмет на делото.
Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, качеството "потребител" следва да бъде признато на
всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на
Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в
националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие
в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС пък е прието,
че в определението за "потребител" по чл. 2, б. „б“ от Директива
93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник
по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска
или професионална дейност.
Специалната подсъдност по чл. 113
от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител” по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество
въз основа на съответния специален закон. Понятието „потребител” действително следва
да се разглежда в широк смисъл, поради което местната подсъдност по чл. 113 от ГПК
е приложима към исковете на физически лица – потребители по ЗЗП, КЗ, ЗЕ, ЗПУС и
др. Ползващите услуги по смисъла на тези закони физически лица имат качеството
„потребител” по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 от ЗЗП и в това
качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК,
когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на
услугата.
В конкретния случай, доколкото „НБИ
Консорциум“ ООД, гр. Габрово в исковата си молба твърди, а и от Договор за
достъп от 18.11.2013г. се установява, че дружеството е страна по същия, в
качеството му на търговски участник за описаните стопански обекти и не е
физическо лице, на ищеца не следва да бъде признато качеството
"потребител" по смисъла на чл. 113 от ГПК. Този извод следва и от
граматическото тълкуване на разпоредбата, уреждаща специалната подсъдност,
която определя „съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя,
а при липса на настоящ адрес – по постоянния“, без да визира седалището на
юридическото лице. Следователно ищецът – юридическо лице в случая няма право на
специалната местна подсъдност, подсъдността по чл. 113 от ГПК е неприложима,
съответно служебното обосноваване компетентността на съда с разпоредбата на чл.
113 от ГПК – процесуално незаконосъобразно. Приложима в случая е общата местна
подсъдност по чл. 108, ал. 1, пр. I от ГПК.
Обжалваното определение поради това
следва да се отмени, а делото се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение,
постановено в хода на проведеното на 29.03.2019г. п.с.з. по гр.д. №
16777/2018г. по описа на ВРС, 43-ти състав, с което на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 113 и чл.
119, ал. 3 от ГПК е прекратено производството по цитираното гражданско дело
и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд, гр. Габрово.
ВРЪЩА делото с указания за продължаване
на съдопроизводствените действия по разглеждане на
същото от етап първо съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по
аргумент от т. 9, б. „в“ от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.