№ 790
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110216106 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-022964 от
10.11.2022 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” –
СДВР, с което на М. К. Л. му е наложена глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
цялостната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
поддържа жалбата със същите съображения и искания.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява, не
се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 20.10.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
1
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 13:30
часа, в гр. София, по ул. Макгахан, с посока на движение от ул. Родина към
ул. 530, управлява лек автомобил Шкода Фабия 1.4 ТДИ с регистрационен №
СВ 8958 ТА, и до номер 63, при маневра излизане от реда на паркираните
МПС, не пропуска и става причина за ПТП с попътно движещият се отляво
лек автомобил Мерцедес С 350 с регистрационен номер РВ 8887 КН –
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7,
които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание
да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести
доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва
своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за
невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България,
чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС)
2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство,
както и чл. 48, ал. 1 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС).
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения,
за извършено ПТП между МПС-то, управлявано от жалбоподателя и
увредения автомобил, механизма на ПТП, времето и мястото на
2
причиняването му, се установяват от показанията на свидетеля А. С. (л. 41 от
делото), както и от писмените доказателства на л. 8-13 от делото. От
писмените доказателства на л. 9, 10 и 11 от делото се установява, механизма
на ПТП, че жалбоподателят при управление на своя автомобил и при
излизане от реда на паркираните автомобили, отнемайки предимството на
пострадалия водач е станал причина за ПТП. Съдът не кредитира писменото
доказателство на л. 8 и възражението на л. 12 от делото, в частта им, в която
се описва по друг начин настъпването на ПТП. Тези два доказателствени
източника (изходящи от жалбоподателя) се опровергават от установените
увреждания по двата автомобила – видно от протокола за ПТП на л. 11 от
делото, автомобила на жалбоподателя е бил увреден само в областта на
предния ляв калник, а автомобила на другия водач е бил увреден в областта
на предния десен калник и в началото на предната дясна врата. Ако
действително ПТП-то беше се осъществило по начина, описан от
жалбоподателя в неговите възражения и декларация, то тези вреди биха
настъпили по друг начин. Поради това съдът не кредитира тези два
доказателствени източника в посочените им части.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
като при управление на МПС, при маневра излизане от реда на паркираните
МПС, не пропуска и става причина за ПТП с попътно движещият се отляво
лек автомобил Мерцедес и реализира ПТП с този автомобил.
Нарушението е извършено с форма на вината небрежност – деецът не е
предвиждал общественоопасните последици (настъпването на ПТП), но е
могъл и е бил длъжен да го направи, особено ако беше съобразил поведението
си с възведената като нарушена правна разпоредба.
3
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил административно наказание, което е с абсолютно определен
размер, поради което и не може да бъде намалявано от настоящата инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (в резултат на него е било
увредено чуждо имущество) и на нарушителя (за същия не се установени,
нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност; наред
с това водачът е извършвал и други нарушения на ЗДвП, в период близък до
процесния), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен
случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално
представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-022964 от
10.11.2022 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” –
СДВР, с което на М. К. Л. му е наложена глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5