Р Е Ш
Е Н И Е
гр. ***, 04. 10. 2016
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ граждански състав, в публичното
заседание на осми септември през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като
разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр. д. № 2174 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 200 от КТ.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от *** от гр. ***
против *** със седалище и адрес на управление ***. Твърди се, че ищецът е работил при ответника на длъжност шофьор на товарен автомобил. Твърди, че в изпълнение на длъжността е извършвал международни превози на товари, предимно на територията на Европейския съюз, каквато е била основната дейност на дружеството. Твърди, че на
05.08.2015г. е бил изпратен да извърши
превоз на товар на адрес ***. Твърди
се, че при осъществяване на товарени
дейности на стока в камиона
ищецът е паднал от няколко метра височина, изпитал е силна болка, бил е в безпомощно състояние- Твърди, че е бил настанен на лечение в Клиника *** и му
е била извършена оперативна интервенция.Твърди,
че ответникът е отказал да поеме разноските
по прибирането на ищеца в ***
за продължаване на лечението
се е наложило да бъде прибран в *** от негови близки и със собствен автомобилен транспорт, което му е струвало
590 евро.Твърди, че след връщане
в *** лечението му е продължило с приемане на медикаменти и физиотерапия. Твърди,
че злополуката е призната
за трудова,и поради настъпилата временна нетрудоспособност
в резултат на трудовата злополука ищецът е в отпуск за
временна нетрудоспособност за периода 05.08.2015г.-
08.01.2016г. Твърди, че процесът
на възстановяване продължава,
и до момента изпитва болки
при движение, двигателните функции на крака и ръката му не са възстановени,
няма пълноценен захват с ръката и дланта, не може да хваща и държи средно тежки
и тежки предмети и вещи,
затруднена е възможността да извършва
продължителни действия, като
и при най-малките натоварвания
ръката и крака му бързо се изморяват
и започва да изпитва силни болки. Твърди,
че в резултат на получените
травми при станалата трудова злополука е претърпял болки и страдания, които са както
психологически, така и във
физически аспект. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата 30
000 лв представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат
на трудова злополука на 05.08.2015г., както
и сумата 590 евро представляваща
обезщетение за имуществени
вреди-стойността на направените
от ищеца разходи по прибирането му в ***.
Ответникът в срокът
по чл. 131 от ГПК не е представил писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото не се спори, а това се установява и от представения трудов
договор че ищецът е работил като шофьор на товарен автомобил в ответното
дружество, считано от 01.09.2014г.
Представен е протокол за резултатите от разследване на злополуката
станала на 05.08.2015г. с ***, декларация подадена от ***, от които е видно че
ответникът е декларирал станалата с ищеца трудова злополука. По делото не се
спори, а това се установява и от
представеното разпореждане от 28.10.2015г., че декларираната от осигурителя *** злополука станала с *** се приема за трудова
злополука по чл. 55 ал.1 от КСО.
По делото е представено копие от епикриза, от
която е видно че на ищеца са били причинени фрактура на двете колони на таза
вляво, дистална фрактура на лъчевата кост, фрактура
на фронталния синус вляво, фрактура на очна орбита и фрактура на максиларния синус вляво медиално. От същата е видно, че на
05.08.2015г е извършена оперативна интервенция на фрактурата на лъчевата кост,
а на 11.08.2015г. е поставена пластина на предната колона през вентрален достъп, както и винтова остеосинтеза
на задната колона.Видно от епикризата е, че ищецът е
отказал операция на фронталния синус и е заявил че ще се яви при български
лекар след изписването му, което е станало на 21.08.2015г.
Видно от представения по делото
болничен лист е, че за периода 05.08.2015г.- 21.08.2015г., 22.08.2015г.-
20.09.2015г., 21.09.2015г.-
20.10.2015г., 21.10.2015г.-19.11.2015г.,
20.11.2015-19.12.2015г., 20.12.2015-
08.01.2016г. ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и за този
период е получил обезщетение от НОИ в размер на 1852,66 лв.Последното се
установява от представеното удостоверение от ТП на НОИ.
От заключението на ВЛ по назначената съдебно медицинска експертиза е видно,
че при претърпяната травма ищецът е
получил разместено вътреставно счупване на долния
край на лъчевата кост в ляво и разместено двуколонно ацетабуларно
счупване на лявата тазова половина. ВЛ е установило, че освен оперативната
намеса в клиниката в *** ищецът е провел курсове по физиотерапия и
рехабилитация в ***“ ***.От извършения преглед ВЛ е направило извод, че
функцията на лявата тазобедрена става може да се приеме за възстановена, но
тази на лявата ръка и китка- не. Според ВЛ предвид тежестта на травмите
очаквания период на възстановяване е около година. Според ВЛ увредите на опорнодвигателния апарат обикновено се характеризират с
умерени до силни болки, съобразно тежестта на травмите може да се приеме че до приемане в лечебното
заведение ищецът е изпитвал силни болки, но в здравното заведение и след това
болките се потискат с медикаменти, сочи че и последващата
рехабилитация също е съпроводена с лека до умерена болезненост и дискомфорт, а за в бъдеще е възможно пациентът да има слаби
болки и дискомфорт при претоварване на засегнатите
стави.
По делото са разпитани като свидетели
***, *** и ***. От показанията на св. *** съпруга на ищеца се установява, че
след злополуката се е свързала с представител на работодателя, който е казал че
се е чул с ищеца и е предложил помощ за връщането му от ***, но в
крайна сметка не е съдействал. Свидетелката твърди, че тя и баща и са отишли в ***
да приберат ищеца. Свидетелката твърди, че след като се е прибрал ищецът не е
бил в състояние да се облича и обслужва, което е наложило тя и децата да му
помагат.Свидетелката твърди, че се е наложило до месец февруари да кара ежедневно ищеца на физиотерапия.Според
свидетелката и до този момент функцията на ръката на ищеца не е възстановена.Свидетеля
*** – брат на ищеца твърди, че ищецът е сподели че изпитва болки, а сега когато
има атмосферни промени не си чувства
ръката и крака. Според свидетеля функциите на ръката и крака не са възстановени
напълно и ищецът не може да работи
предишната си работа. Св.*** в показанията си пред съда твърди, че е
посетила ищеца няколко дни след като се е прибрал в ***, състоянието му е било
много тежко, почти не е говорили се е чувствал зле. Свидетелката твърди, че и
сега ищецът изпитва болки от водата и от студено.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 200
от КТ. За да бъде уважена същата следва да бъдат безспорно установени няколко
обстоятелства: че ищецът към момента на увреждането се е намирал в
трудовоправни отношения с ответното дружество; че увреждането е причинено при
изпълнение на трудовите функции на ищеца; злополуката е призната за трудова по
надлежния ред; в резултат на нея са настъпили
определени неимуществени вреди за пострадалия и за пълното обезщетяване на тези
вреди е необходимо изплащането от страна на работодателя на претендираната с
исковата молба сума.
От представените по делото
доказателства се установява,
че ищецът е
бил назначен на длъжност шофьор на
товарен автомобил при ответника. По делото е безспорно, че на 05.08.2015г.ищецът
е бил на работа в гр.*** и при товарене на камион е паднал от голяма височина, , след което е получил описаните по делото травми- разместено вътреставно счупване на долния край на лъчевата кост в ляво и разместено
двуколонно ацетабуларно счупване на лявата тазова половина.. От събраните по
делото доказателства е
видно, че ищецът е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност за периода 05.08.2015г.- 08.01.2016г г. и за този период е получил обезщетение
от НОИ в размер на 1852,66 лв. От представеното
разпореждане от районно управление „Социално осигуряване” се установява, че
злополуката с ищеца е приета за трудова съгласно чл. 55 ал. 1 от КСО.
Описаните по- горе действия както на работодателя, така и на осигурителния
орган, са в съответствие с изискванията, въведени от Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.За изясняване на
характера и интензитета на претърпените от ищеца вследствие процесната
злополука болки и страдания в хода на съдебното дирене са събрани гласни
доказателства. От показанията
на разпитаните
по делото свидетели се установява,
че първоначално ищецът е имал нужда от помощ тъй като не е могъл
да се движи, и възстановяването
му е продължило шест месеца. Установява се, че към настоящия момент функцията на крака е възстановена, но функцията на ръката и китката все още не е възстановена напълно. От заключението на
ВЛ се установява, че периода на възстановяване е
около една година, но и за в бъдеще ищецът може да изпитва слаби болки
и дискомфорт при претоварване на засегнатите
стави. Изложеното в депозираните
свидетелски показания намира потвърждение и в заключението на съдебно-
медицинската експертиза, която е посочила, че първоначално ищецът е търпял болки и страдания,
които след това са потиснати от медикаменти.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която намира субсидиарно приложение в случая, независимо, че се касае за
обективна отговорност на работодателя, а не за деликт
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантен
за размера на обезщетението момент е този на постановяване на съдебното
решение, като следва да се вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на пострадалия. Съобразявайки събрания по
делото доказателствен материал и установеното с него, а именно: характерът
и степента на претърпяното увреждане, видът и начинът
на провежданото лечение, неговата продължителност, болките и страданията, претърпени както
при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва
да се определи на ищеца като паричен еквивалент на претърпените в резултат на
злополуката неимуществени вреди, е в размер на сумата от 12 000 лв.
С
оглед изложеното съдът намира, че предявения от
*** иск с правно основание чл. 200 от КТ следва да се уважи за сумата от
12000 лв., като за разликата до 30 000 лв. същият следва да се отхвърли
като неоснователен. Върху присъденото обезщетение ответникът следва да заплати
и законната лихва, считано от датата на увреждането /05.08. 2015 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
е претендирал и сумата 590 евро представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди представляваща стойността на направените транспортни
разходи за прибирането му от гр.*** От
представените доказателства е видно, че ищецът е направил разходи във връзка с
прибирането му от ***- а именно пътни
такси, винетки касови бонове за покупка
на гориво в общ размер 590 евро. От
показанията на свидетелите се
установява, че въпреки даденото обещание от работодателя, че ще съдейства за
прибирането на ищеца от болницата в ***, той е бил прибран в *** от съпругата
си и нейния баща. Във връзка с това са направени разходи, които следва да бъдат
обезщетени. С оглед на изложеното съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 590 евро
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.
Ищецът
е претендирал заплащане на направените по делото разноски. Видно от представения
по делото договор за правна защита е, че е договорен хонорар на адв. Д. в размер на 1430лв, който ще бъде платен в брой в срок до първото по делото заседание.Съгласно
ТР 6/2012г.съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е
заплатила възнаграждението и е
представила доказателства за това. В мотивите към ТР е прието, че в договора за
правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва
да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото, в който случай той има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.От
представения по делото договор за правна помощ е видно, че при сключването му
страната не е заплатила договореното адвокатско възнаграждение. Към момента на
приключване на делото не са представени доказателства, че ищецът е заплатил
възнаграждението на процесуалния си представител, поради което съдът приема, че
не са налице предпоставките за осъждане на ответника да го заплати.
На основание чл.
78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка
на ***ския районен съд държавна
такса върху уважената част от иска в размер
на 528 лв, както и направените разноски за вещо лице в размер на 200 лв.
По така изложените съображения ***ският районен
съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА- на основание чл. 200 от КТ *** със седалище
и адрес на управление *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** представлявано от *** и *** да заплати на *** от гр.*** ЕГН **********,*** сумата от 12
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 05. 08. 2015
год., ведно със законната лихва, считано от 05. 08. 2015 год. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 30 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като неоснователен.
ОСЪЖДА- на основание чл. 200 от КТ *** със
седалище и адрес на управление *** ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** представлявано от *** и *** да заплати на *** от гр.*** ЕГН **********,*** сумата от 590
евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 05. 08. 2015
год., ведно със законната лихва, считано от 05. 08. 2015 год. до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ***
със седалище и адрес на управление ***
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** представлявано от *** и *** да заплати по сметка на ***ския районен съд сумата от 528 лв,
представляваща държавна такса върху уважения размер на предявените искове както
и направените разноски за вещо лице в размер на 200 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: