О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 166
гр. Пловдив,
23 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо
отд., ХVІІІ състав в закрито
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЙОРДАН РУСЕВ
разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело №
2937 по описа за 2022 год. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.
2-4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 211 и чл. 214, ал.
1, т. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи.
Образувано е по жалба на П.М.П., ЕГН **********
против Заповед № 317з-10337/01.11.2022г. на директора на ОДМВР-Пловдив, с която
на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл.215, ал.5 от ЗМВР временно е
отстранен от длъжност младши автоконтрольор I
степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“
на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Пловдив и е
разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното
оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта.
С жалбата е поискано спиране на допуснатото
по закон предварително изпълнение на заповедта. Жалбоподателят твърди, че
предварителното изпълнение на заповедта ще причини на него и семейството му
значителни и труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал 2, във вр. с чл. 4 АПК.
За да се произнесе по направеното искане
за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 317з-9718/12.10.2022г.
директорът на ОДМВР-Пловдив, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР е образувал
дисциплинарно производство срещу П.П., като с обжалваната заповед, на
основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
го е отстранил временно от длъжност
младши автоконтрольор I степен в група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Пловдив и е разпоредил да му бъдат
иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Като мотиви в
заповедта е посочено наличието на данни за извършено престъпление от общ
характер и за тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в приемане на подкуп
в размер на 50 лева, за да не извърши действие по служба(не е съставил АУАН за
нарушение по ЗДвП на А.Ф.Ш.от гр.Пловдив).
Въз основа установените факти и
обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта подлежи на предварително
изпълнение по силата на закона - чл. 211, изр. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 211 от ЗМВР заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР и за
налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Отстраняването произвежда незабавно действие по силата на цитираната законовата
норма.
Съдът, след като съобрази, че е налице
допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административния акт,
същият е обжалван по съдебен ред и не е предвидена изрична забрана за съдебен
контрол по отношение на предварителното изпълнение, приема, че искането за
спиране на предварителното изпълнение е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
Волята на законодателя да допусне
предварително изпълнение на заповедта за временно отстраняване от длъжност и по
този начин да даде приоритет на обществения и държавния интерес се основава на
целта на дейността на МВР. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗМВР дейността на МВР е
насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и
пожарна безопасност и защита на населението. Законодателят е преценил, че
предварителното изпълнение на временното отстраняване от длъжност е необходимо
с оглед осигуряване на обективност и безпрепятствено протичане на
дисциплинарното производство.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК,
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК дава възможност при всяко положение на
делото, до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия да бъде
спряно предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз
основа на нови обстоятелства.
Доказателствената тежест за установяване
на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК е за жалбоподателя.
За разлика от предварителното
изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият
законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват
над личния. Преценката не е на органа, а на законодателя. Съобразно константната
съдебна практика, засягането на личните интереси, не са от категорията на тези,
които могат да бъдат противопоставени на значимите обществени и индивидуални
интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК.
От анализа на цитираната уредба следва
извод, че в тежест на П., поискал спиране на предварителното изпълнение, е да
докаже вероятността за причиняване на значителна или труднопоправима вреда. В
случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на
значителни или труднопоправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат
от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, а са направени
само твърдения в тази насока. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им
е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния
акт.
За пълнота на изложението съдът намира
за нужно да отбележи и следното:
Дори да се приеме, че вредите, които ще
настъпят от отстраняването са труднопоправими и в случай, че заповедта бъде
отменена като незаконосъобразна, то вредите могат да бъдат възмездени, като
жалбоподателят може да претендира претърпени загуби и пропуснати ползи.
С оглед изложеното, съдът счита, че
наведените в жалбата доводи и представените доказателства към нея, не
обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие
на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране
изпълнението на административния акт, поради което искането за спиране
предварителното изпълнение на
заповедта следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложените съображения
и на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, осемнадесети състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на П.М.П.,
за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 317з-10337/01.11.2022г. на
директора на ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
чл.215, ал.5 от ЗМВР временно е отстранен от длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР-Пловдив и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта,
личния знак и служебното оръжие.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/