РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Кърджали, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Невена К. Калинова
при участието на секретаря Анелия Хр. Янчева Налбантова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Гражданско дело №
20215140101444 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.Б.**, бл.***, вх.*,
представляван от юрк. И., срещу ИЛМ. Х. М., с настоящ адрес гр.Кърджали, улМ. №
***, общ.Кърджали, обл.Кърджали, по предявени установителни искове по реда на
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за парични вземания по Заповед N
332/26.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. N 1258/2021г. на РС-Кърджали, произхождащи от неизпълнение на Договор за
потребителски кредит Профи кредит стандарт N 30039673195 от 27.09.2019г. и по
предявени осъдителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.3 от ГПК за парични
вземания за които съдът е отказал да издаде заповед по ч.гр.д. N 1258/2021г.,
произхождащи от неизпълнение на Договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт N 30039673195 от 27.09.2019г.
Установителните исковете са предявени за следните суми:
1.сумата 737.83 лв. остатъчна главница,
2.сумата 231.57 лв. договорно възнаграждение за периода от 05.05.2020г. до
08.05.2021г.,
3.сумата 54.63 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 06.05.2020г. /дата на забава/ до 08.05.2021г./дата на предсрочна изискуемост/,
4.сумата 52.94 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
1
от 08.05.2021г. до 26.08.2021г.-дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Осъдителните искове са предявени за следните суми:
1.сумата 191.25 лв. възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст,
2.сумата 573.75 лв. възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси.
Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД гр.С. твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, което съдът е уважил
частично по отношение на претендираната главница, договорна лихва и обезщетение
за забава и е отхвърлил частично по отношение на претендирани възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси“, всички произтичащи от сключения между него и ответника ИЛМ. Х.
М. договор за потребителски кредит N 30039673195/27.09.2019г., като за първите
посочени вземания за главница и лихви предявява установителен иск по чл.422, ал.1 от
ГПК, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК, а за вторите вземания за възнаграждение за
допълнителни услуги предявява осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.415, ал.1
т.3, вр. ал.3 предл. посл. от ГПК, при следните обстоятелства, изложени в исковата
молба: ищецът твърди, че договорът е сключен за главница в размер на 900 лв.,
подлежаща на връщане в срок от 24 месеца, на равни вноски от 55.56 лв., при ГПР
48.28 %, ГЛП 41 %, лихвен процент на ден 0.11 и общо задължение по кредита от
1 333.29лв., от която сума непогасено е задължението на ответника в претендираните
размери. Ищецът твърди, че всички клаузи в договора са уговорени съгласно принципа
на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД и закупуването на допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по желание на ответника, съгласил се да заплати на ищеца
възнаграждение за същите, като нито по едната, нито по другата услуга са правени
плащания извън тези посочени в исковата молба. Ищецът описва подробно какво
представляват услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и че по договора ответникът е
направил само шест погасителни вноски и една непълна на 03.04.2020г., изпаднал е в
забава и съгласно чл.12 т.3 от ОУ към договора, ищецът като кредитор е обявил
предсрочна изискуемост на кредита на ответника като длъжник преди подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК, с изпратено уведомително писмо с обратна разписка на
адреса, посочен в договора между страните. С оглед на тези твърдения претендира за
установяване на вземането, за което заповедният съд е издал заповед за изпълнение и
за осъждане на ответника да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, за които
вземания заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, но с писмена молба от
упълномощен юрисконсулт поддържа исковете и претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ИЛМ. Х. М. не е подал отговор на исковата
молба и не взема становище по иска по друг начин.
Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
2
страните, приема следното:
Договорът за потребителски кредит Профи кредит стандарт N 30039673195 от
27.09.2019г. е сключен между ищеца и ответника, при уговорено задължение по
кредита и пакета от допълнителни услуги към него общо от 2 413.29 лв., от което 900
лв. сума по кредита, размер на месечната вноска по кредита 55.56 лв., ГПР 48.28 %,
ГЛП 41 %, лихвен процент на ден 0.11 и общо дължима сума по кредита 1 333.29 лв.
Параметрите по избраните и закупени от клиента допълнителни услуги, са дължими
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 270 лв. и възнаграждение
за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 810 лв., с размер на вноската 45 лв., а
погасителната месечна вноска, включваща тази по договора за кредит и тази по пакета
от допълнителни услуги, е 100.56 лв., с падежна дата 5-то число от месеца и срок на
действие 24 месеца, с първа погасителна вноска на 05.11.2019г. и последна погасителна
вноска на 05.10.2021г..
Постигнатото съгласие потребителят да закупи допълнителни услуги е за услугата
Фаст, която съгласно общи условия към договора/15.1/ е получена при самото му
сключване и представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит преди клиенти, които не са закупили тази допълнителна услуга,
както и за услугата Флекси, която съгласно общи условия към договора/15.2/
предоставя право на потребителя за едностранна промяна на погасителния план от
страна на клиента през целия срок на договора.Възнагражденията са уговорени
съответно в размер на 270 лв. за първата услуга и в размер на 810 лв. за втората услуга
и се претендират в размери съответно от 191.25 лв. и от 573.75 лв.. И двете се
заплащат разсрочено на вноски, заедно с погасителните вноски за главница и
възнаградителна лихва по кредита.
Ищецът изпълнява точно задължението си да предостави парична сума от 900лв.
на 27.09.2019г. на ответника, срещу задължението на последния да погасява кредита
съгласно погасителния план, който обаче е направил само шест пълни и една частична
шеста вноска на 05.05.2020г., след което е изпаднал в забава. Ищецът твърди, че са
настъпили условията за предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл.12.3 от
общите условия към договора, като уведомлението му с дата 13.05.2021г. е получено
от ответника лично 13.07.2021г
Съдът споделя посоченото от ищеца, че е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, но от достигане на уведомлението за това до длъжника на 13.07.2021г., което
в случая не вреди на ответника, тъй като договорната възнаградителна лихва ищецът
претендира до по-ранен момент -08.05.2021г., което е в полза на длъжника, който
освен това е в забава по кредита след 05.05.2020г. Ищецът като небанкова финансова
институция дължи да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита,
защото срокът за изпълнение на договора е уговорен в полза на длъжника/чл.70, ал.1 от
3
ЗЗД/ и изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и
преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен – чл.71 от ЗЗД, поради
което и волеизявлението за това следва да достигне до длъжника.
Съдът приема, че е спазена формата на договора, в т.ч. и относно шрифта, и
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-т.12 и т.20 от
ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на
усвояването му, размер на ГЛП/ГПР и условията за прилагането им/ чл.4 и чл.5 oт ОУ/,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, правото на отказ от договора, при неприложимост на
изискването на чл.11, ал.1 т.9а от ЗПК, тъй приложимият лихвен процент е фиксиран, а
не референтен. Погасителният план съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата и лихвата, по начин, даващ възможност
потребителят да извърши преценка каква е цената на предоставяната му услуга в
парично /а не само процентно/ изражение, за да предвиди икономическите последици
от сключването на договора, в т.ч при фиксирания лихвен процент от 41 %, който
заедно с уговорения ГПР от 49.28 % са съответни на изискването на чл.19, ал.5 от
ЗПК.Или налице е постигнато между страните по договора съгласие за начина на
формиране на възнаграждението на кредитодателя като съществен елемент на
договора, при спазване на изискванията за защита на потребителя.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК за паричните вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК подлежи на уважаване изцяло - към устните прения по
делото е изтекъл и срокът на договора за потребителски кредит, като доказателства за
погасяване на паричните вземания за претендираните главница, възнаградителна лихва
и обезщетение за забава не са представени.
Предявените осъдителни искове са неоснователни, по следните съображения:
С договора е постигнато съгласие потребителят да закупи допълнителни услуги,
първата е услугата Фаст, получена при сключване на договора за приоритетно
разглеждане на потребителския кредит преди клиенти, които не са закупили тази
допълнителна услуга, а втората е услугата Флекси, предоставяща право за едностранна
промяна на погасителния план от страна на клиента през целия срок на договора.
Възнагражденията са уговорени съответно в размер на 270 лв. за първата услуга и в
размер на 810 лв. за втората услуга. И двете се заплащат разсрочено на вноски, заедно
с погасителните вноски за главница и възнаградителна лихва по кредита. Уговорките
за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги противоречат на добрите
нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обосновава
извод за тяхната нищожност. Възнагражденията в размер на 270 лева за първата услуга
и в размер на 810 лв. за втората услуга се явяват прекомерни и не отговарят на
4
изискванията на закона.Освен, че те надвишават размера на договореното
възнаграждение по кредита, те надвишават и сумата по кредита, без да е ясно каква
точно услуга срещу уговорената цена се получава, което е в противоречие на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, регламентираща, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.Уговореното възнаграждение е
определено общо и заплащането му от потребителя е предварително, т.е. то е за
възможността за предоставяне на услуги, без значение дали някоя от тях ще бъде
използвана по време на действие на договор.Такава уговорка противоречи на принципа
за добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да
заплаща такса за реалното ползване на определена услуга.Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД
урежда принципа на свободата на договаряне, но не допуска уговарянето на клаузи,
които противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според чл.
21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а клаузите за
допълнителни услуги Фаст и Флекси са именно за услуги във връзка с усвояването и
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи
възнаграждение, което превишава цената на възнаграждението по кредита и не
представлява цена за действително предоставени услуги, т.е. за изпълнение на
насрещни задължения от кредитора, защото посочените допълнителни услуги
представляват изпълнение на задължения и възможности за страните по договора за
потребителски кредит, произтичащи от неговия предмет и цел, при което с уговарянето
на възнаграждение за същите се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
ЗПК. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни са такива услуги, които са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните - например издаването на различни удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Услугите, описани
в договора като допълнителни, нямат характера на такива. Кумулирането на
възнаграждението за тези услуги към погасителните вноски води до „скрито“
оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 48.28 % нараства допълнително и обогатява неоснователно
кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната
страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него
5
не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора
дейности/услуги/ заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗПКр при определяне ГПР и
не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за
потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, с оглед на което уговарянето му е в
противоречие със закона, когато съдът в съответствие с чл.411, ал.2 т.2 от ГПК е
длъжен да откаже да уважи заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, и което на свой ред обуславя правомощието на съда в настоящото
производство да отхвърли осъдителните искове за претендираните възнаграждения за
допълнителни услуги.
При този изход на делото, съразмерно с уважената част от исковете ищецът има
право на разноски в настоящото производство размер на 125 лв. за държавна такса и
има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв.,
което съдът с оглед материалния интерес по делото определя на 100 лв. Ищецът има
право и на разноски заповедното ч.гр. д. N 1258/2021г. на РС-Кърджали в размер на 25
лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ИЛМ. Х. М. с ЕГН **********, гр.
Кърджали, улМ. N ***, общ. Кърджали, обл. Кърджали, съществуване на вземания на
„П.К.Б." ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.Б.
N 49, бл.***, вх.*, общ.С.а, обл.С., в размер на следните суми, произхождащи от
неизпълнение на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт N
30039673195 от 27.09.2019г., за които е издадена Заповед N 332/26.08.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1258/2021г. на РС-
Кърджали :
1.сумата 737.83 лв. остатъчна главница, ведно със законната лихва от
26.08.2021г. до окончателното й изплащане,
2.сумата 231.57 лв. договорно възнаграждение за периода от 05.05.2020г. до
08.05.2021г.,
3.сумата 54.63 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 06.05.2020г. до 08.05.2021г.,
4.сумата 52.94 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 08.05.2021г. до 26.08.2021г.-дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК,
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б." ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.Б. N 49, бл.***, вх.*, общ.С.а, обл.С., срещу ИЛМ. Х.
М. с ЕГН **********, гр. Кърджали, ул.М. N ***, общ. Кърджали, обл. Кърджали,
осъдителни искове за сумата от 191.25лв. – възнаграждение за закупена допълнителна
услуга Фаст и за сумата 573.75лв. – възнаграждение за закупена допълнителна услуга
Флекси, произхождащи от неизпълнение на Договор за потребителски кредит Профи
кредит стандарт N 30039673195 от 27.09.2019г., за които е отказано издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N
1258/2021г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА ИЛМ. Х. М. с ЕГН **********, гр. Кърджали, ул.М. N ***, общ.
Кърджали, обл. Кърджали, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.Б.**, бл.***, вх.*, сумата 225 лв.,
представляваща разноски по настоящото производство и сумата 75 лв.,
представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 1258/2021г. на Районен съд-
Кърджали.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7