Р Е
Ш Е Н
И Е № 144
гр.Кюстендил,
01.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№458/2019г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
„Ф.Д.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** оспорва
заповед №ПАМ-4/11.09.2019г. на директора на РИОСВ – Перник, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл.128, т.1 от ЗУО – издадено е
предписание за отстраняване на неопасни отпадъци, които съхранява като операция
с код R 13, съгласно
Приложение №2 към §1, т.13 от ДР ЗУО на неразрешени за това места – в имоти,
които не са отредени за площадки за третиране на отпадъци въз основа на ПУП или
друг устройствен правилник по ЗУТ и не са включени като площадки в издаденото
на дружеството решение №16-ДО-165-06/31.05.2018г. на директора на РИОСВ Перник
за дейности по третиране на отпадъци за сметка на нарушителя и за възстановяване
качествата на околната среда в подробно посочени имоти в Община Дупница.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта поради некомпетентност
на издателя, както и поради противоречие с материалния закон. Претендират се
разноски.
Ответникът РИОСВ София /допуснато е
изменение относно ответната страна в производството, поради сливане на РИОСВ
Перник и РИОСВ София след изменение в Правилника за устройството и дейността на
регионалните инспекции за околната среда и водите/ чрез пълномощника изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
На „Ф.Д.“ ООД ***
е издадено решение №16-ДО-165-06/31.05.2018г. от директора на РИОСВ Перник за
дейности по третиране на отпадъци с кодове R 3 – рециклиране/възстановяване на органични вещества, R 4 – рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения, R 12 – предварително третиране, R 13 – съхраняване на отпадъци, повторна употреба и подготовка за повторна
употреба, на площадки:
площадка №1 с местонахождение с.Д., обл.Кюстендил, ПИ с идентификатор
20763.505.129 с площ 14 336 кв.м. и площадка №2 с местонахождение с.Д.,
м.“А.“, ПИ №051039 с площ 2 832 кв.м.
До издаването на оспорената заповед се е стигнало след
постъпил сигнал вх.№08-00-140/07.06.2018г. от Община Дупница за нерегламентирано
съхранение на отпадъци от „Ф.Д.“ ООД *** в имоти – земеделски земи, които са
общинска собственост или публична държавна собственост. Извършени са проверки
на място, чиито констатации са обективирани в КП №332/23.05.2019г., КП
№555/13.08.2019г. на РИОСВ Перник и КП от 14.08.2019г. и КП от 20.08.2019г. на
комисия, назначена със заповед на кмета
на Община Дупница №РД-04-830/14.08.2019г. и №РД-04-859/20.08.2019г. Установено
е, че извън площадките по решение №16-ДО-165-06/31.05.2018г. дружеството
съхранява неопасни отпадъци /кодове 15 01 05, 19 12 04, 15 01 02, 19 12 12, 15
01 01/ в съседни терени на площадките, а именно: 1. Имот №051011, с площ
2 438 дка, находящ се между двете площадки за отпадъци; 2. Имот №050041 с
площ 6 285 дка, находящ се под моста на АМ „Струма“ и до имота на ПС БДЖ;
3. Терена под моста на АМ „Струма“ между ул.“Разметаница“ и оградата на ПС БДЖ
по цялото ширина на моста до черен път. Установен е и опожарен участък след
възникнал пожар в подмостовото пространство на АМ „Струма“, представляващ имот
с идентификатор 20763.50.50, имот с идентификатор 20763.50.51 – публична
държавна собственост, територия на транспорта НТП за автомагистрала, имот с идентификатор
20763.50.58 – временно стопанисван от Община Дупница, имот с идентификатор
20763.50.52, в които се съхраняват отпадъци, както и в имоти с идентификатори
20763.50.55, 20763.50.53 и 20763.50.54 – частна общинска собственост и имот
20763.50.131 – публична общинска собственост, в които има натрупани отпадъци от
Ф.цефтичната индустрия и др., генерирани от дейността на дружеството.
За имотите,
визирани в оспорената заповед – имоти 20763.50.11, 20763.50.55, 20763.50.54,
20763.51.29, 20763.51.30, 20763.50.58 и 20763.50.53, 20763.50.50, 20763.50.51,
20763.50.52 и 20763.50.131 са представени АЧОС №2215/16.04.2013г.,
2214/16.04.2013г., 2216/16.04.2013г., 2217/16.04.2013г. и скици на ПИ,
удостоверяващи право на собственост на държавата върху имоти 604 и 288 с
решение №326/11.06.2015г. на МС – за автомагистрала.
С оглед констатираните нарушения на дружеството – жалбоподател е дадено
задължително предписание по чл.113, ал.3 от ЗУО с Протокол №332/23.05.2019г. от
РИОСВ Перник за почистване на замърсените терени със срок на изпълнение до
31.07.2019г. При последваща проверка е констатирано неизпълнение на
предписанието /срав. КП №555/13.08.2019г./. Дружеството е поискало удължаване
на срока с писмо №26-00-1085/30.07.2019г.
Издадена е заповед №ПАМ-4/11.09.2019г. от директора на
РИОСВ Перник, с която е наложена на „Ф.Д.“
ООД *** принудителна административна мярка по чл.128, т.1 от ЗУО - предписания
за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване
качествата на околната среда в подробно описаните имоти. Мярката е наложена с
цел предотвратяване и преустановяване извършването на нарушение по чл.38, ал.1
от ЗУО, доколкото е прието, че дружеството извършва дейности с неопасни
отпадъци на площадки, които не са разрешени
– не попадат в издаденото решение
и не са предвидени за такива съгласно ПУП. Изведени са мотиви за възникване на
непосредствена опасност за увреждане на околната среда, замърсяване на почвата,
въздуха и водата в следствие на дейността по третиране на отпадъци на
неразрешени за това места и неотговарящи на нормативните изисквания.
В хода на производството са представени писмени
доказателства – договори, сключени между „Ф.Д.“ ЕООД гр.Дупница и „Н.Б.“ ЕООД, между
„Ф.Д.“ ЕООД и „Ф.“ АД, между „Ф.Д.“ ЕООД и „Г. Ф.“ ООД, между „Ф.Д.“ ЕООД и „Н.
К. Ф.“ ЕООД, между „Ф.Д.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД, между „Ф.Д.“ ЕООД и „Б.. Дупница“
АД, по силата на които дружеството – жалбоподател приема от възложителите
отпадъци за последващо третиране. Фактическото предаване на отпадъците се
установява от приложените приемо-предавателни протоколи.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и
отчетна книга на дружеството за събиране и транспортиране или събиране и
съхраняване на отпадъци за 2017г., 2018г. и 2019г.; годишните отчети за 2013г.
– 2018г. за извършване на дейности с отпадъци.
Изготвена и приета като неоспорена по делото е
съдебно-техническа експертиза с вх.№1804/04.05.2020г. на в.л. А.В. и в.л. Д.Х..
Към момента на огледа на място от експертите е установено, че имоти с
идентификатор 20763.51.29 и 20763.51.30 са с плътна тревна покривка без отпадък,
за ПИ 20763.50.50, 20763.50.51, 20763.50.52, 20763.50.54, 20763.50.53,
20763.50.58 и 20763.51.11 са налице следи от използването на механизация и няма
натрупване на отпадъци. ПИ 20763.50.55, 20763.50.131 и 20763.50.604 са с
отпадък с обем 5654.4 куб.м., разположен върху площ от 1878 кв.м. Произход –
основно от Ф.цефтично производство от „Б.. Дупница“ АД. ПИ 20763.50.604 е
публична държавна собственост, ПИ 20763.50.55 е частна общинска собственост, а
ПИ 20763.50.131 е публична общинска собственост.
В експертизата се сочи, че отпадъкът съхраняван на
имотите, визирани в ПАМ е разнообразен, като преобладават полиетиленови чували,
в които съвместно се съхраняват лекарствени блистери и изрезки, ведно с
пластмасово и алуминиево фолио. В с.з. в.л. А.В. прави изявление за разминаване
между полученото количество композитни отпадъци и обработените такива. Съгласно
годишния отчет на дружеството за 2019г. то е получило 61 254 т композитни
отпадъци с код 15 01 05. В същото време
е предало 13 600 т отпадъци със същия код и към 31.12.2019г. му
остават небалирани отпадъци, насипни 332 тона. От отчетната книга е видно
обаче, че дружеството е третирало 253 398 т при приети около 60 тона, а
налични към 01.01.2019г. са 537 897 т.
Приети като доказателства са КП №682/17.10.2019г. и КП
№754/19.11.2019г., от които се установява частично почистване на имоти, визирани в заповедта от
„Ф.Д.“ ЕООД.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на
чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:
Оспорената заповед №ПАМ-4/11.09.2019г.
на директора на РИОСВ Перник представлява мотивиран
административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които
правилно са отнесени към хипотезата на чл.126 и чл.128, т.1 във вр.с чл.38,
ал.1 от ЗУО. Мотивирана е, като е налице корелация между фактическо и правно
основание за издаването й. Спазени са изискванията за форма по чл.129, ал.1 и 2
от ЗУО и административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от
компетентен орган по арг. от чл.128 от ЗУО и заповед №РД-78/09.07.2018г. във
вр. със заповед №1064/29.08.2019г. за разрешен платен годишен отпуск. В този
смисъл съдът намира за неоснователно възражението за незаконосъобразност,
поради липса на компетентност на издателя на акта.
Правилно е
приложен и материалния закон, постигната е и целта на закона. Заповедта представлява акт, с който
е наложена ПАМ, която съгласно чл.126 от ЗУО е допустима за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения по този закон и Регламент (ЕО)
№1013/2006, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. В компетентността на директорът на РИОСВ или оправомощено от него
длъжностно лице е да издава предписания за отстраняване на отпадъци за сметка
на нарушителя и за възстановяване качествата на околната среда. А съгласно
чл.38, ал.1 от ЗУО дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от хартия и картон, пластмаса,
стъкло, отпадъци от опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС се извършват само на
площадки, разположени на територии, за които съгласно устройствен план са
допустими производствени и складови дейности, на пристанища за обществен
транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната
инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря
на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда. За извършване на дейностите по третиране на
отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на чл.67 и сл. от ЗУО или
комплексно разрешително.
Събраният
доказателствен материал по делото, преценен на основата на посочените правни
норми, установява по безспорен начин извършено от „Ф.Д.“ ЕООД
гр.Дупница нарушение на нормата на чл.38, ал.1 от ЗУО с настъпил вредоносен
резултат, обосноваващо необходимостта от налагането на ПАМ в посочения вид и
обем. Безспорно е, че дружеството има издадено разрешение по реда на чл.67 и
сл. от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци с кодове R 3 – рециклиране/възстановяване на органични вещества, R 4 – рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения, R 12 – предварително третиране, R 13 – съхраняване на отпадъци, повторна употреба и подготовка за повторна
употреба, но за две площадки: площадка №1 с местонахождение с.Д.,
обл.Кюстендил, ПИ с идентификатор 20763.505.129 с площ 14 336 кв.м. и
площадка №2 с местонахождение с.Д., м.“А.“, ПИ №051039 с площ 2 832 кв.м.
/срав. решение №16-ДО-165-06/31.05.2018г. от директора на РИОСВ Перник/.
Същевременно
от извършени проверки на място от органите
на РИОСВ Перник и Община Дупница, обективирани в КП
№332/23.05.2019г., КП №555/13.08.2019г., КП от 14.08.2019г. и КП от
20.08.2019г. е установено, че в имоти държавна и общинска собственост се
съхраняват неопасни отпадъци от дружеството, т.е. че същото осъществява дейността
с код R 13. Собствеността
на посочените в заповедта имоти се доказва с представените АЧОС и скици на ПИ,
с отразено правно основание за правото на собственост - решение №326/11.06.2015г.
на МС – за автомагистрала. Ползването им от дружеството – жалбоподател е без
правно основание – тези имоти не са сред площадките по разрешителното, а така
също не са и предвидени за тези цели, съгласно ПУП. Следователно съдът прави
извода, че те се използват за съхранение на отпадъци в отклонение на
нормативните изисквания.
Съдът приема за доказано и че именно „Ф.Д.“ ЕООД
гр.Дупница извършва дейността с код R 13 – съхранение на неопасни отпадъци. Релевираните възражения от
жалбоподателя за собственост на отпадъците на Община Дупница не се възприемат
за основателни. Легалното определение на „притежател на отпадъци“ е дадено в
§1, т.29 от ДР ЗДУО – това е причинителят на отпадъци или физическото или
юридическото лице, в чието владение се намират те, а съгласно чл.2, т.10 от Регламент
(ЕО) №1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006г. относно
превози на отпадъци „притежател“ е производителят на отпадъците или физическото
или юридическо лице, което ги притежава (и съгласно определението в чл.1, §1, б.“в“
от Директива 2006/12/ЕО). Писмените доказателствени средства – констативните
протоколи от проверките на място, писменото предписание по чл.113, ал.3 от ЗУО, писмо вх.№26-00-1085/30.07.2019г., с
което дружеството иска удължаване на срока на предписанието, КП
№682/17.10.2019г. и КП №754/19.11.2019г., установяващи частично почистване на имоти, визирани в заповедта от
оспорващото ЮЛ, отчетните книги и годишните отчети на „Ф.Д.“ ЕООД гр.Дупница,
ведно с експертизата с вх.№1804/04.05.2020г. доказват безспорно, че притежател
на неопасните отпадъци е дружеството – жалбоподател, тъй като упражнява
владение върху тях във връзка с осъществяваната от него дейност с код R 13 – съхранение на отпадъци. Базирайки се на изводите на вещите лица,
съдът приема, че „Ф.Д.“ ЕООД гр.Дупница извършва дейности по издаденото му
решение №16-ДО-165-06/31.05.2018г. не само с отпадъците, намиращи се на двете
площадки, но и с отпадъците, находящи се в имотите, описани в оспорената
заповед – за 2019г. дружеството е третирало 253 398 тона отпадъци при
приети около 60 тона, а налични към 01.01.2019г. са 537 897 тона. В
подкрепа на този извод е и факта, че отпадъците които се съхраняват са от вида,
който е приет от дружеството от фирмите, с които е сключило договори за
последващо третиране. Фактическото предаване на отпадъците се установява от
приложените приемо-предавателни протоколи.
Предназначението на ПАМ, съгласно чл.126 от ЗУО е да предотврати
или осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни нарушения, както
и да се предотвратят и отстраня вредните последици от тях. Релевантният за
приложението на чл.128, т.1 от ЗУО юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение по чл.38, ал.1 от ЗУО и настъпили вредни последици.
Т.е. за да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчно да е установено
извършено нарушение на императивната правна норма и да е възникнала
непосредствена опасност от увреждане на
компонентите на околната среда и риск за здравето и живота на хората. ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда и са средство за обезпечаване
осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на
изпълнително-разпоредителната дейност. Съдът намира за правилен извода на
административния орган за доказана опасност от замърсяване на въздуха и почвата
от осъществено нарушение на чл.38, ал.1 от ЗУО /срав. и доказателствата за
възникнал пожар и последиците от него/, тъй като основните цели на закона са насочени
към предотвратяване или намаляване вредното въздействие на отпадъците върху
човешкото здраве и околната среда чрез съответствие между управлението им с
изискванията на нормативните актове относно опазване на водата, въздуха,
почвата, растенията и животните; шума и миризмите и опазване на природната
среда и местата, които са обект на специална защита /чл.1, ал.3 от ЗУО/. В този
смисъл правилно и законосъобразно е наложил ПАМ – издал е предписания за
отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване
качествата на околната среда в подробно описаните имоти.
С оглед
гореизложеното съдът счита, че оспорения акт не страда от пороците по чл.146 от АПК, т.е. липсват основания за неговата отмяна.
Съдът
присъжда разноски в полза на ответната страна, на основание чл.143, ал.4 от АПК
във вр.с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 100 лв., платими от жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Ф.Д.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** срещу заповед №ПАМ-4/11.09.2019г. на директора на РИОСВ –
Перник, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.128, т.1 от
ЗУО.
ОСЪЖДА „Ф.Д.“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на
РИОСВ – София съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: