Присъда по дело №2644/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 74
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120202644
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 74
гр. Бургас, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
и прокурора * (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120202644 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:


I. ПРИЗНАВА подсъдимия Т. СТ. Б. с ЕГН **********, роден на *год. в гр.
Бургас, с адрес гр. София, * българин, с българско гражданство, разведен, с висше
образование, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че:
През периода от 01.05.2013 г. до 29.02.2021 г., включително, в гр. Бургас, като е
осъден с влязло в сила на 09.06.2008 г. съдебно Решение № 1073/09.06.2008 г. по
гражданско дело № 1083/2008 г. по описа на Районен съд гр. Бургас да издържа свой
низходящ - дъщеря си Г. Т. Б. с ЕГН: ********** с ежемесечна издръжка в размер на
80 /осемдесет/ лева, чрез нейната майка и законен представител Н. Т. В. и с влязло в
сила на 09.10.2020 г. съдебно Решение № 260259/ 24.09.2020 г. по гражданско дело №
7280/2020 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, с което размерът на издръжката е
увеличен на 225 /двеста двадесет и пет/ лева, съзнателно не изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 88 /осемдесет и осем/
месечни вноски както следва: 83 /осемдесет и три/ вноски в размер на 80 /осемдесет/
лева и 5 /пет/ вноски в размер на 225 /двеста двадесет и пет/ лева, или всичко общо в
размер на 7765 /седем хиляди седемстотин шестдесет и пет/ лева, като деянието е
извършено повторно, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28,
ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
1
5 /пет/ месеца и наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез
поставяне на диспозитива на присъдата на таблото в Общината по местоживеене на
осъдения за срок от един месец.
ОТЛАГА на осн. чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /три/ години.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Т. СТ. Б. с ЕГН ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 253,50 лв. /двеста петдесет и
три лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени в досъдебното производство
разноски, както и да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 40 /четиридесет/ лева,
представляваща сторени в съдебното производство разноски, както и на основание чл.
190, ал. 2 от НПК сумата от 5 /пет/ лева държавна такса за издаване на изпълнителен
лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.





Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 74/19.10.2021 г. по НОХД 2644/2020 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Т. СТ. Б. с ЕГН ********** , с който той е обвинен в това, че през периода от
01.05.2013 г. до 29.02.2021 г., включително, в гр. Бургас, като е осъден с влязло в сила на
09.06.2008 г. съдебно Решение № 1073/09.06.2008 г. по гражданско дело № 1083/2008 г. по
описа на Районен съд гр. Бургас да издържа свой низходящ - дъщеря си Г. Т. Б. с ЕГН:
********** с ежемесечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, чрез нейната майка и
законен представител Н. Т. В. и с влязло в сила на 09.10.2020 г. съдебно Решение № 260259/
24.09.2020 г. по гражданско дело № 7280/2020 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, с което
размерът на издръжката е увеличен на 225 /двеста двадесет и пет/ лева, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на
88 /осемдесет и осем/ месечни вноски както следва: 83 /осемдесет и три/ вноски в размер на
80 /осемдесет/ лева и 5 /пет/ вноски в размер на 225 /двеста двадесет и пет/ лева, или всичко
общо в размер на 7765 /седем хиляди седемстотин шестдесет и пет/ лева, като деянието е
извършено повторно – престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени
всички необходими и относими доказателствени материали.
В съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото, подсъдимият не
се яви, възползвайки се от възможността по чл. 269, ал. 1 НПК, поради което и не депозира
обяснения по обвинението. Доколкото обясненията му в хода на досъдебното производство
не са били дадени в присъствието на защитник или пред съдия, съдът не ги приобщи,
предвид липсата на процесуална възможност за това.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производство доказателства. Счита, че Б. трябва да бъде признат за виновен и да му се
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение да се
отложи с изпитателен срок от 3 години, както и наказание „Обществено порицание“.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. М.С. - БАК, също посочва, че вината на
неговият подзащитен е безспорно установена. Акцентира, че доколкото му е известно
подсъдимият е имал желание да заплаща дължимата издръжка, но е бил възпрепятстван
предвид липсата на работа и влошеното му здравословно състояние. Допълва, че към
момента Б. работи и е изразил желание да се издължи на дъщеря си, поради което и моли за
налагане на наказание, което да е подходящо и да му позволи да продължава да изпълнява
трудовата си функция.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Т. СТ. Б. с ЕГН: ********** е роден на 17.10.1982 год. в гр. Бургас.
1
Той е българин, с българско гражданство, разведен, с висше образование. Към момента Б.
работи и живее в адрес гр. София, *.
Подсъдимият е бил осъждан веднъж по НОХД № 4823/2012 г. на РС-Бургас, в сила
от 25.04.2013 г. на наказание „Пробация“ за срок от осем месеца за извършено от него
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно за това, че в периода 01.09.2010 г. до 31.10.2012
г. не е изпълнил задължението си да изплаща месечна издръжка на дъщеря си в общ размер
на 25 месечни вноски. Наказанието „Пробация“ по това осъждане е било изтърпяно от
подсъдимия на 01.06.2014 г.
Подсъдимият Т. СТ. Б. и св. Н. Т. В. сключили граждански брак на 20.10.2002 г. От
брака си имали едно дете - Г. Т. Б., родена на 19.03.2003 г.
С Решение № 1073/09.06.2008 г. по гражданско дело № 1083/2008 г. по описа на
Районен съд гр. Бургас, влязло в законна сила на 09.06.2008 г., съдът прекратил брака между
двамата съпрузи и утвърдил постигнато между страните споразумение, според което
упражняването на родителските права върху детето били предоставени на майката, а Т. СТ.
Б. бил осъден да заплаща издръжка за детето си, чрез неговата майка и законен представител
Н. Т. В., в размер на 80 лева месечно, начиная от 01.03.2008 г., до настъпване на основание
за изменение, или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забава при
плащането на месечните вноски. По същото дело бил издаден и изпълнителен лист, а в
последствие било образувано и изпълнително дело.
Тъй като Б. не заплащал редовно издръжката, В. сезирала и прокуратурата.
С Присъда № 89/09.04.2013г по НОХД 4823/2012г на БРС, влязла в сила на
25.04.2013г., подс. Б. бил осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му било
наложено наказание „Пробация”.
В. отглеждала и издържала дъщеря си сама. В. била и безработна в дълги периоди от
време и нямало, кой да й помага в отглеждането на детето. На 19.03.2021 г. Г. Т. Б.
навършила пълнолетие.
Парите в семейството не стигали и В. завела дело за увеличаване на размера на
издръжката. Със съдебно решение № 260259/24.09.2020 г. по гражданско дело № 7280/2020
г. по описа на Районен съд гр. Бургас, влязло в сила на 09.10.2020 г. размерът на издръжката
бил увеличен на 225 /двеста двадесет и пат/ лева.
Въпреки осъдителната присъда, Б. продължил да не заплаща редовно, в срок и в
пълен размер издръжката на дъщеря си. Той не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски както преди, така и след увеличаването на размера на
издръжката.
В. отново сезирала РП-Бургас, вследствие на което било образувано и настоящето
наказателно производство.
Междувременно св. В. сезирала ЧСИ и било образувано изпълнително дело №
20148040401081 на ЧСИ Делян Николов и срещу подсъдимия започнала процедура за
принудително събиране на дължимите суми. В рамките на това изпълнително подсъдимият
заплатил принудително или доброволно общо сумата от 11 810,45 лева, от които обаче само
сумата от 5295,57 лева служила за погасяване на главницата по вземането. Останалата сума
от 6514,88 лева послужила за погасяване на разноски и лихви по изпълнението. Отделно от
това от сумата за главници /неплатени вноски/ по-голямата част била разпределена за
2
покриване на задължения от предходния неплатен период - 01.08.2008 г. до 01.01.2014 г. и
едва малка част отишла за плащане на дължимите вноски по процесния период.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
производство доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелката: Н.В. (л. 43 гръб
- 44 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17 от съдебното производство);
удостоверение (л. 8 от Том 1 на ДП); изпълнителен лист (л. 57 от Том 1 на ДП); копие от
решение № 1073/09.06.2008 г. на РС- Бургас (л. 59 - 60 от Том 1 на ДП); служебна бележка
(л.61 от Том 1 на ДП); удостоверение за раждане (л. 62 от Том 1 на ДП);заповед и служебни
бележки (л. 67-69 от Том 1 на ДП); платежни документи (л. 77-88 от Том 1 на ДП); справка
от ЧСИ, ведно с документи (л. 91-146 от Том 1 на ДП); копие от решение №
260259/24.09.2020 г. на РС-Бургас (л. 177-178 от Том 1 на ДП); сметка на дълга от ЧСИ (л.
11-50 от Том 2 на ДП); копие от и-мейли (л. 51-57 от Том 2 на ДП) и молба (л. 58 от Том 2 на
ДП).
От експертизите: съдебно-икономическа експертиза (л.3-10 от Том 2 на ДП),
включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 43 от съдебното
производство).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като не
констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Всички доказателствени източници, приобщени в хода на производството, са
логични, кореспондиращи едни с други, поради което и съдът не намира причина да
дискредитира някои от тях. Не се събра доказателствен материал, който да влиза в
противоречие с приетата по-горе фактическа обстановка, поради което и съдът счита, че е
безпредметно да извършва по-подробен анализ на доказателствените материали.


От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183,
ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
3
На първо място от обективна страна, безспорно с влизане в сила на Решение №
1073/09.06.2008 г. по гражданско дело № 1083/2008 г. по описа на Районен съд гр. Бургас,
изменено със съдебно Решение № 260259/ 24.09.2020 г. по гражданско дело № 7280/2020 г.
по описа на Районен съд гр. Бургас, за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща
издръжка, в размер от първоначално 80 лева, а в последствие 225 лева месечно по
отношение на дъщеря си. Въпреки това подсъдимият не изплатил изцяло и в срок
дължимите вноски, като за периода, посочен в обвинителния акт – 01.05.2013 г. до
29.02.2021 г.общият брой на неплатени вноски е 88 вноски или всичко общо в размер на
7765 лева.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез
бездействие - липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане
чрез пощенски запис или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че
подсъдимия през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това
обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй
като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво
материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се
осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимия
евентуално е имал финансови затруднения не го освобождава от задължението му да дава
издръжка на детето си. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е
основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай
в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост
обуславя специфичния режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал.
2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради
което и доводите за евентуални затруднения, довели до невъзможност за заплащане на
издръжка са ирелевантни.
Също така следва да се отбележи, че законодателството допуска в чл. 150 СК при
промяна на обстоятелствата присъдената издръжка да бъде прекратена, като в
Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС е посочено, че лицето, което твърди,
че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението, следва да докаже това
свое твърдение. Очевидно, подсъдимият не се е възползвал от предоставените му законови
възможности, което още веднъж сочи, че същият не се е намирал в такава обективна
невъзможност да заплати дължимите суми, а напротив - правил го е съзнателно.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
от време. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние
в периода 01.05.2013 г. до 29.02.2021 г., като е бездействал и не е изплатил присъдената за
детето му издръжка.
В конкретния случай е налице и другият изискуем обективен признак, а именно –
неизплатените суми за издръжка да са за повече от две месечни вноски. От доказателствата
по делото е видно, че неизплатените вноски са 88 издръжки. В случая, макар и
престъплението да е формално по своя вид, са настъпили вредни последици, изразяващи се в
неполучаване на съдебно призната издръжка от детето на подсъдимия.
Налице е и квалифициращия признак по чл. 183, ал. 4 , вр. с чл. 28, ал. 1 НК, а именно
4
деянието да е извършено повторно, като тази квалификация се обосновава от предишното
осъждане на Б. са идентично престъпление.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият Б. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязъл в сила
съдебен акт, предвиждане, че в следствие на бездействието си детето му няма да получи
дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин същото ще бъде
лишено от полагаемия му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна
подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а
именно – лишаването на дъщеря му от издръжка за повече от два месеца.
Съдът отчита, че в инкриминирания период са налични плащания от страна на
подсъдимия, както доброволно, така и в рамките на изпълнителното производство срещу
него. Видно обаче от приобщените писмени доказателства /платежни документи и сметка на
дълга от ЧСИ/ става ясно, че плащанията не са регулярни и в повечето случаи са частични
/за суми по-малки от дължимата месечна издръжка/, поради което и не могат да изпълнят
изискването на закона за цялостно изплащане на дължимите вноски. Отделно от това по-
голямата част от събраните от подсъдимия суми са били разпределени съгласно правилото
на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за погасяване на по-стари задължения на подсъдимия /отново за
издръжка/ или за разноски по изпълнението и лихви и едва една много малка част от общата
събрана сума е постъпила за погасяване на главницата в процесния период. При всички
положения обаче тази сума е постъпила много след неплащане на две вноски – т.е. много
след като престъплението е било вече довършено, поради което и няма как да доведе до
отпадане на отговорността на Б.. Практиката на ВКС Решение № 424/22.12.2014 г. по н.д.
№ 1345/2014 г. на I н.о. на ВКС не изисква неплатените вноски да са последователни, а
изрично посочва, че ако деецът цели да избегне отговорност за неплащане на дължимата се
месечна издръжка чрез симулиране на несъставомерност на деянията му (чрез ежемесечно
изпълнение и последващо месечно неизпълнение на задължението му) за определен период
от време, през който се обективира неизпълнение на две и повече месечни вноски, то той
следва да отговаря за осъществяване на престъплението през инкриминирания период.
Поради това и частичното и ненавременно плащане на някои вноски не може да доведе до
отпадане на отговорността на извършителя, а следва да се разгледа на база
индивидуализация на наказанието му. Касае се за продължено престъпление и факта, че е
платена част от дължимата издръжка не води до извод за оправдаване на подсъдимия за този
период. В тази връзка е и Решение № 443/20.10.2010 год. на ВКС по н.д. № 421/2010 год., I
н. о, където се приема, че : „Престъплението по чл. 183, ал.1 от НК не би било извършено
само, ако се установи, че лицето е изплатило изцяло задължението си”. Съгласно
Решение № 88/28.02.11 год. на ВКС по н.д. № 6/11 год. III н.о. пък: „Престъплението по
чл. 183, ал. 1 НК е продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече
неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един по-дълъг
период може да е имал изпълнение на задължението или обективни причини за
неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна дейност. Затова, както и в
настоящия случай, предметът на обвинението се формулира като определен брой
неизпълнени месечни вноски, на определена стойност за инкриминирания период”. Казано
по друг начин – това, че след довършване на престъплението (с неплащане на две месечни
вноски, които дори не е необходимо да са поредни) подсъдимият евентуално е решил да
погаси част от задължението си, не води до извода, че той трябва да бъде оправдан за
месеците, за които се е издължил със закъснение. Този извод, освен от практиката на ВКС,
се подкрепя и от тълкуването на закона. Изрично в поощрителната норма на чл. 183, ал. 3
5
НК е предвидено, че дори подсъдимият да заплати всички дължими вноски – то той не се
наказва (само ако не са настъпили други вредни последици и то само веднъж), но при
всички случаи се признава за виновен в извършване на престъплението – т.е. по аргумент за
по-силното основание – щом дори при плащане на всички вноски – съдът пак следва да
признае подсъдимия за виновен, то той следва да направи това и при плащане само някои от
тях, доколкото няма никаква логика да го признае за виновен при плащане на всички
вноски, а да го оправдае за определен период, ако плати частично.


По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до две година или „Пробация”, както и
„Обществено порицание“.
При избора на едно от двете предвидени наказания, съдът след като съобрази
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата
на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 НК и като взе предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието,
подбудите за извършването му, и всички останали обстоятелства по делото, както и целите
на наказанието предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид се явява
наказанието - „Лишаване от свобода”.
Това е така, доколкото съдът си дава сметка, че наказанието „Пробация”, макар и по-
леко като вид, би създало по-големи пречки пред подсъдимия. Към настоящия момент той
полага труд и благодарение на това генерира ресурс за полагане на грижи към детето си
(макар навършило пълнолетие). Евентуалното наказание „Пробация”, дори и само с двете
задължителни пробационни мерки, би създало особени затруднения пред подсъдимия и
евентуално би му попречило да изпълнява трудовата си функция, а от там би довело и до
спиране на получаване на необходимите средства за грижите по отношение на детето му.
Тук е мястото да се посочи, че именно възможността за полагане на труд е изтъкната от
защитника като аргумент, който да бъде отчетен от съда при решаване на въпроса за
отговорността. В тази връзка съдът счита, че евентуалното наказание „Пробация“
потенциално би довело до пречки пред подсъдимия за реализиране на трудовото му
правоотношение, а от там и до липса на възможност за изплащане на дължимата издръжка
по отношение на детето за в бъдеще. Всичко това противоречи на висшия интерес на детето,
за който съдът следи служебно при всички съдебни производства, както и на принципа за
лична отговорност, доколкото би се явило своеобразно наказание и по отношение на детето
на подсъдимия. В случая, макар и по-тежко като вид, по мнение на настоящия състав,
наказанието „Лишаване от свобода” в по-голяма степен би постигнало целите на
наказателната принуда (доколкото са налице и предпоставките по чл. 66 НК), без да създава
ненужни трудности пред подсъдимия.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК.
6
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Б. обстоятелство, съдът отчете
значителният брой дължими вноски, а именно 88 – т.е. около четири години подсъдимият е
бездействал и е лишил детето си от издръжка, крайно необходима за съществуването му.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства съдът отчете
обстоятелството, че все пак той не е напълно дезинтерисиран от дъщеря си и е изплатил част
от полагаемата й се издръжка.




С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер на пет месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Б. и наред с това ще му въздейства предупредително. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. Б. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода,
следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
Съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото по-
леко наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на
диспозитива на присъдата на таблото в Общината по местоживеене на осъдения за срок от
един месец.

По разноските:

По делото има сторени разноски за изготвена експертиза, като видно от приложените
справки-декларации и постановления на водещия разследването, а и от посоченото в
приложението на обвинителния акт – общият размер на разноските в досъдебното
производство е 253,50 лева, поради което и с оглед обстоятелството, че подсъдимият беше
признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал.
3 НПК, съдът го осъди да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр. Бургас. На същото основани
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС – Бургас, сторените в съдебното
7
производство разноски от 40 лева за възнаграждение на вещо лице.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
в този смисъл.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни