Р Е Ш
Е
Н И Е
№.........../..........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на четвърти ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2685/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО.
Образувано е по жалба на В.Б.И. срещу Решение №
2153-03-52/02.09.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ– Варна,
с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/19.06.2019 г. на
Ръководителя на „Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ - Варна.
С твърдения, че оспореното решение е издадено в
противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона
поради неправилно определяне на размера на отпусната на жалбоподателя пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и на началния момент от който тя се дължи,
се иска неговата отмяна.
В хода на съдебното производство жалбоподателят
поддържа жалбата като претендира и присъждане на сторените по делото разноски
съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата, Директор на ТП на НОИ -
Варна, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва изцяло жалбата и моли
за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени, че като родово и местно
компетентен правораздавателен орган е сезиран с предявена в преклузивния срок
по чл. 118, ал. 1 от КСО жалба на процесуално легитимирано лице срещу подлежащ
на съдебен контрол индивидуален административен акт, намира производството по делото
за процесуално допустимо и като такова за подлежащо на разглеждане по
основателността на заявеното оспорване. Относно спазването на срока по чл. 118,
ал. 1 от КСО съдът съобрази, че обжалваното решение е връчено на жалбоподателя
на 03.09.2019 г., а жалбата срещу него е предявена на 13.09.2019 г., което е в
рамките на регламентирания в нормата 14-дневен срок.
По основателността на оспорването съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване е Решение №
2153-03-52/02.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена
жалбата на В.Б.И. срещу Разпореждане № **********/19.06.2019 г. на Ръководителя
на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ - Варна, с което на основание чл. 99, ал. 1,
т. 2, буква „д“ от КСО е изменена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен
стаж и възраст, считано от 18.02.2019 г.
От събраните по делото доказателства, включително и
от документите по административната преписка, се установяват следните релевантни
за повдигнатия правен спор факти:
Със заявление до ТП на НОИ – Варна с вх. № МП-21611/13.06.2011 г. В.Б.И. е поискал да му
се отпусне пенсия за инвалидност и прослужено време. Към заявлението е приложил
документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и експертни решения
на ТЕЛК и НЕЛК.
С постановено по заявлението Разпореждане № **********/04.07.2011
г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ - Варна на заявителя В.Б.И.,
считано от 13.06.2011 г. /датата на подаденото заявление при навършена възраст
62 г. и 0 м./ е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по
чл. 74, ал. 1 от КСО и трайно намалена работоспособност /степен на увреждане от
50 до 70.99 %/ със срок на инвалидност до 01.05.2014 г. Посочен е
осигурителен стаж до датата на инвалидизацията 01.06.1997 г. – 20 г. 05 м. и 07
дни. Определен е размер на пенсията съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО – 100,86
лева. Посочено е, че съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/ от 28.05.2012 г. пенсията се счита за отпусната
пожизнено.
В разпореждането липсва произнасяне по искането за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквото е направено със заявлението
от 13.06.2011 г. чрез използване на аналогичното понятие „пенсия за прослужено
време“. Разпореждането е връчено лично на жалбоподателя на
18.08.2011 г. с писмо с обратна разписка и не е обжалвано от него в частта
относно мълчаливия отказ на пенсионния орган да се произнесе по искането за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Протокол № 6/28.10.2011 г.,
на основание подробно описани в него решения на ТЕЛК и НЕЛК, е изменен размерът
на отпуснатата на В.Б.И. пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно
чл. 98, ал. 7 от КСО като е посочен осигурителен стаж до инвалидизирането на
лицето /01.06.1997 г./ – 20 г. 05 м. и 07 дни, и осигурителен стаж след инвалидизирането
– 02 г. 0 м. и 07 дни. Разпоредено е изменение от 07.07.2010 г. до 01.10.2014
г. на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 110,86 лева на
115,67 лева като е посочено, че същата следва да се изплаща пожизнено.
С Разпореждане № **********/01.06.2012
г. и Разпореждане № **********/01.04.2013 г. на ръководител „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ– Варна, на основание
чл. 9 от ЗБДОО/2012 г. е определен нов /по-висок/ размер на пенсията за
инвалидност на лицето поради общо заболяване съгласно чл. 74 от КСО, съответно
от 115,67 лева на 123,25 лева и от 123,25 лева на 127,50 лева.
С Разпореждане № ********** по
Протокол № 146/26.11.2014 г. е разпоредено изменение на срока на пенсията за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 115,67 лева от 07.07.2010 г. – 01.10.2014 г.
на 07.07.2010 г. – 01.05.2014 година.
С Разпореждане № **********/07.06.2016
г. на Ръководителя
на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ-Варна по подаденото заявление на В.Б.И.
от 13.06.2011 г. /с вх. №
МП-21611/13.06.2011 г./ на заявителя е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО,
считано от 28.01.2015 г., при навършена за първи път изискуема възраст на
28.01.2015 г. от 65 год. и 08 мес. за 2015 г. и минимален действителен
осигурителен стаж от 15 години, при зачетен от пенсионния орган, включително
след превръщане в трета категория, общ осигурителен стаж 26 год. 02 мес. и 22
дни. Определен е минимален размер на пенсията 131,33 лева, като считано от 01.07.2015
г., съгласно чл. 9 от ЗБДОО/2015 г. е определен минимален размер на пенсията
133,82 лева, а от 01.07.2016 г. с Разпореждане № **********/01.07.2016 г. на Ръководител „Пенсионен отдел“ в
ТП на НОИ– Варна, съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2016 г. е определен
минимален размер на пенсията 137,17 лева.
Разпореждане № **********/07.06.2016
г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ-Варна е обжалвано по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ-Варна, който с Решение №
2153-03-67/30.08.2016 г. го е отменил, приемайки че по искането за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст има влязъл в сила административен акт
– мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателя заявление от 13.06.2011 г., поради
което повторно, но вече изрично произнасяне с разпореждането от 07.06.2016 г. е
недопустимо. Решение № 2153-03-67/30.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ -
Варна е обжалвано по съдебен ред като с Решение № 433/13.03.2017 г. на
Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2632/2016 г., жалбата
на В.Б.И. е отхвърлена като неоснователна. Решението на Административен съд –
Варна е обжалвано пред ВАС, който с Решение № 6612/21.05.2018 г., постановено
по адм. дело № 5100/2017 г., го е оставил в сила.
Със заявление № 2107-03-50/18.02.2019
г. В.Б.И. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Пенсионният орган се е
произнесъл по заявлението с Разпореждане № **********/12.03.2019 г., с което на
И. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.02.2019 г.
пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, при навършена възраст 69 г. и 8 м. и общ
осигурителен стаж, който превърнат в трета категория е 22 г., 11 м., 10 дни. Определен
е минимален размер на пенсията съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО – 176,46 лева. От
датата на заявлението – 18.02.2019 г., на основание чл. 95. ал. 1, т. 4 от КСО,
е спряна получаваната дотогава от лицето лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване.
По административната преписка
са приложени: опис на осигурителния стаж на В.Б.И. от 01.06.2016 г., според който
осигурителният стаж на лицето, превърнат в III категория труд е 26 г., 02 м., 22 дни, 03 часа, и опис
на осигурителния стаж на В.Б.И. от 18.06.2019 г., според който осигурителният
стаж на лицето, превърнат в III категория
труд е 26 г., 05 м., 04 дни, 03 часа.
Според приложения също по
преписката опис на осигурителния доход на В.Б.И. от 19.06.2019 г. изчисленият
индивидуален коефициент за пенсия с начална дата до 31.12.2018 г. или съгласно
разпоредбата на § 22ц от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на КСО е
1.322, а изчисленият индивидуален коефициент за пенсия с начална дата след
01.01.2019 г. е 1.6526.
С Разпореждане № **********/19.06.2019
г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ– Варна, на основание чл.
99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО, във връзка с § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, е
изменена отпуснатата на В.Б.И. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от датата на заявлението – 18.02.2019 година. Размерът на пенсията е
определен според по-благоприятния за лицето индивидуален коефициент, изчислен
по реда на чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО – 1.6526. Определен е
размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО
в размер на 469,98 лева.
С жалба вх. №
1012-03-229/01.08.2019 г. В.Б.И. е оспорил пред Директора на ТП на НОИ - Варна Разпореждане
№ **********/19.06.2019 г., който с Решение № 2153-03-52/02.09.2019 г. е
отхвърлил жалбата.
Решение №
2153-03-52/02.09.2019 г. е връчено лично на И. на 03.09.2019 г. като на 13.09.2019 г. той е подал
жалба срещу него до Административен съд – Варна, във връзка с която е
образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното
производство по искане на жалбоподателя е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, от чието заключение /л. 84-96 от делото/ се установява, че изчисленият
размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Б.И., изменен считано
от 18.02.2019 г., както и индивидуалните коефициенти, са определени правилно
математически при спазване на разпоредбите на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 от КСО съгласно нормативната уредба до 31.12.2018 г. /по старата методика/ и чл. 70,
ал. 8-9, ал.10, т. 2 и ал. 11 от КСО съгласно нормативната уредба след 01.01.2019
г. /по новата методика/. Експертизата установява, че според определения от
пенсионния орган общ осигурителен стаж, превърнат в III категория труд съгласно чл. 104 от КСО /26 г. 05 м. 04
дни/, правилно са определени „процентите осигурителен стаж“ като са спазени
изискванията на чл. 20, ал. 2, т. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
по чл. 106 от КСО. Посочено е, че за определяне размера на пенсията на жалбоподателя
в размер на 469,98 лева са изчислени два коефициента: 1.322 – съгласно разпоредбите
на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 от КСО по нормативната уредба до 31.12.2018 г.
/по старата методика/, и 1.6526 – съгласно чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и ал. 11
от КСО по нормативната уредба след 01.01.2019 г. /по новата методика/, като е взет
предвид по-големият от двата индивидуални коефициента, т. е. използвана е
методиката за изчисляване на индивидуалния коефициент съгласно нормативната
уредба след 01.01.2019 година.
След проверка на документите
по делото и тези, предоставени от жалбоподателя, вещото лице е установило някои
несъответствия между зачетения от НОИ осигурителен стаж и фактически
документирания, подробно описани на стр. 9 и 10 от заключението /л. 92 и 93 от
делото/. Експертът е констатирал, че в издадената на В.Б.И. *** трудова книжка
№ 543/02.03.1966 г. е вписан трудов стаж за периода
03.03.1966 г. – 06.09.1966 г., който не е посочен в нито един документ от НОИ и
не е включен в осигурителния стаж на лицето, без да са посочени основания за
това. Този стаж от 0 г. 06 м. 03 дни е включен в изчисленията на експертизата.
Установено е още, че в трудова
книжка № 543/02.03.1966 г. е вписан трудов стаж за
периода 27.05.1971 г. – 16.03.1973 г. в „Завод за корабни изделия“ – Варна и
трудов стаж за периода 11.09.1972 г. – 22.10.1973 г. в МОК „Горубсо“, гр.
Мадан, на длъжност „подземен ел. монтьор“ и „добив на руда – майстор на забой,
подземен“. При съпоставката между тези вписвания в трудовата книжка на
жалбоподателя вещото лице е установило наличието на дублиран период 11.09.1972
г. – 16.03.1973 г., в който В.Б.И. има заверка в трудовата си книжка и от
„Завод за корабни изделия“ – Варна, и от МОК „Горубсо“, гр. Мадан, поради което
вещото лице е приело, че стажът от общо 0 г 06 м и 05 дни се явява стаж по чл.
104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО, който превърнат в III категория е 01 г. 06 м. 15 дни, като този стаж също
е взет предвид в изчисленията на експертизата. Констатирано
е също така, че за периода 01.08.1973 г. – 22.10.1973 г. в трудовата книжка на
жалбоподателя не се намират данни за прекъсване на стажа му в МОК „Горубсо“,
гр. Мадан, като на стр. 17 в трудовата книжка е положен печат с обобщаващ стаж
на В.Б.И. в „Горубсо-Мадан“, където за периода 11.09.1972 г. – 22.10.1973 г.
лицето е с непрекъснат стаж общо в размер на 01 г. 01 м. и 11 дни, който превърнат в стаж III категория e в размер на
03 години 04 месеца и 03 дни. Предвид
горните констатации, за периода 27.05.1971 г. – 11.09.1972 г. експертизата е зачела
на жалбоподателя стаж III категория
труд 01 година 03 месеца и 14 дни, положен в
„Завод за корабни изделия“ – Варна, а за периода 11.09.1972 г. – 22.10.1973 г.
експертизата е зачела стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО в размер на 01 година 01
месец и 11 дни, положен в МОК „Горубсо“, гр. Мадан.
От изготвените приложения е
видно, че изчисленията на експертизата относно осигурителния доход на жалбоподателя,
който ще участва в определянето на размера на пенсията, изцяло съвпадат с тези
на пенсионния орган и с определения от него осигурителен доход. Установените разлики
са между зачетения от пенсионния орган осигурителен стаж, превърнат в III категория труд – 26 г. 05 м. 04 дни, и осигурителния
стаж на жалбоподателя, изчислен от експертизата – 28 г. 04 м. и 20 дни.
При така установения от вещото
лице дублиран период на трудовия стаж в трудовата книжка и извършените в тази връзка
корекции на осигурителния стаж, описани по-горе, експертизата е изчислила нов по-висок
размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Б.И. /504, 08 лв./
при коригиран стаж, превърнат в III категория в
размер на 28 години 04 месеца и 20 дни, като е ползвала
размера на индивидуалния коефициент – 1.6526, изчислен съгласно методиката за
изчисляване, в сила от 01.01.2019 г.
При изслушване на вещото лице
в открито съдебно заседание на 04.11.2020 г. то пояснява, че в приложената по
делото справка, осигурителният стаж на жалбоподателя за периода 11.09.1972 г. –
16.03.1973 г. е приет като ІІІ категория, но в този период има дублиран стаж в МОК
„Горубсо“ гр. Мадан, който е с по-висока категория, поради което в изчисленията
си експертизата е взела по-високата категория. Посочва, че дублирането е установено от
трудовата книжка, в която на стр. 17, най-долу, е отбелязан този стаж /виж л.
115 от делото/. На зададения към вещото лице въпрос на пълномощника на
ответника дали е взело предвид, че по отношение на продължителността на
осигурителния стаж на жалбоподателя до 19.07.1999 г. има произнасяне с влязло в
сила съдебно решение то отговаря, че е направило самостоятелни изчисления.
Като доказателства по делото са приобщени представените
от жалбоподателя с молба с. д. № 8287/15.07.2020 г. писмени документи във
връзка с осигурителния му стаж /л. 107 от делото/
Така установените по делото факти въз основа на
събрания доказателствен материал обуславят следните правни изводи:
Обжалваното Решение № 2153-03-52/02.09.2019 г. е издадено от компетентен
орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО, в рамките на
предоставените му правомощия.
Издадено е в писмена форма с
посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз
основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради
което са спазени изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и на чл. 59, ал. 1 и ал.
2 от АПК.
При
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание
за отмяна.
При
преценката за съответствие на решението с материалноправните разпоредби съдът
съобрази следното:
Основният спорен въпрос по делото касае правилното
определяне на момента на отпускане и на размера на определената на жалбоподателя
пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно Разпореждане за изменението й №
**********/19.06.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ-
Варна.
Разпореждането е издадено на основание
чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО, съгласно който влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е
издал, по негова инициатива, когато се установи, че пенсията е определена в
неправилен размер. Следователно, обжалваното пред Директора на ТП на НОИ-Варна
разпореждане, жалбата срещу което е отхвърлена с оспореното пред съда Решение №
2153-03-52/02.09.2019 г., не е такова за първоначално отпускане на пенсия, а за
изменение на размера на вече отпусната пенсия. Първоначалното отпускане на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Б.И. е извършено с
Разпореждане № **********/12.03.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в
ТП на НОИ– Варна, с което пенсията е отпусната, считано от 18.02.2019 г. –
датата на подаване на заявлението от лицето. Това разпореждане не е обжалвано
от И. и е влязло в законна сила, включително и по отношение на определената от
пенсионния орган дата, от която следва да се изплаща пенсията.
Съгласно чл. 99, ал. 2, т. 2
от КСО, в случаите по ал. 1, т. 2 разпореждането се изменя или се отменя от
датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ – от
датата по чл. 94. Посочената правна норма по императивен начин определя
началния момент, от който следва да се измени разпореждането за отпускане на
пенсия. Доколкото в случая е налице влязло в сила разпореждане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, съответен на
приложимите материалноправни разпоредби е направеният от ответника по делото извод
в обжалваното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, че с процесното Разпореждане № **********/19.06.2019
г. Ръководителят на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ-Варна правилно е определил,
че измененият размер на пенсията на лицето следва да се изплаща от 18.02.2019
г. – датата на първоначалното й отпускане с измененото на основание чл. 99, ал.1, т. 2, б. „д“ от КСО Разпореждане № **********/12.03.2019
година.
Неоснователно жалбоподателят
поддържа, че относно потвърденото с Решение № 2153-03-52/02.09.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ – Варна Разпореждане
№ **********/19.06.2019 г. е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1, буква
„а“ от КСО, в която връзка в жалбата се позовава на подадени в НОИ заявления с
приложени към тях доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход от
19.03.2018 г.; 19.06.2018 г.; 20.12.2018 г.; 11.02.2019 г. и 18.02.2019 г.
Видно от датите на подаването им, всички те предшестват заявлението от
18.02.2019 г., което е заведено в ТП на НОИ с вх. № 2107-03-50/18.02.2019 г. и
по което пенсионният орган е отпуснал първоначално личната пенсия на
жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст с измененото на основание чл. 99,
ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО Разпореждане № **********/12.03.2019 г. При
отсъствието на изрично произнасяне на пенсионния орган по заявленията, подадени
преди заявлението от 18.02.2019 г., по всяко от тях е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 АПК,
поради което те не биха могли да послужат като основание по смисъла на чл. 99,
ал. 1, т. 1, буква „а“ от КСО за издаване на процесното по делото Разпореждане №
**********/19.06.2019 г. и съответно не биха могли да повлияят в контекста на
чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО на определената в него начална дата на отпускане на
пенсията. Още повече, че по смисъла на разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО
заявлението, което ще послужи като основание за изменение на вече издаденото и
влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, във времево отношение би следвало
да е подадено след разпореждането, а не преди него.
Неправилно жалбоподателят, в подкрепа на тезата
за по-ранен начален момент, от който следва да бъде изменена отпуснатата му
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, се позовава и на подаденото
заявление за отпускане на пенсия за прослужено време от 13.06.2011 г. и на
постановеното във връзка с него Разпореждане № **********/07.06.2016 г. на
Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ – Варна, с което по същото заявление
му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
68, ал. 3 от КСО, считано от 28.01.2015 година. Това разпореждане е било
предмет на административен контрол, при който е отменено с решение №
2153-03-67/30.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, подадената от В.И.
жалба срещу което е отхвърлена от Административен съд Варна с влязло в сила
решение № 433/13.03.2017 г. по адм. дело № 2632/2016 г. При това в решаващите
си мотиви съдът е приел, че по заявлението от 28.01.2015 г. в частта относно
искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е формиран влязъл
в сила мълчалив отказ на пенсионния орган, поради което е недопустимо извършеното
с Разпореждане № **********/07.06.2016 г. повторно произнасяне по тази част от заявлението
/в този смисъл са мотивите на ВАС в решение № 6612/21.05.2018 г. по адм. дело №
5100/2017 г., с което е оставено в сила решение № 433/13.03.2017 г. по адм.
дело № 2632/2016 г. на Адм. съд-Варна/. Също в решението на ВАС по адм. дело №
5100/2017 г. е прието, че в случая не са налице хипотезите по чл. 99 АПК за
възобновяване на административното производство.
В съвкупността си извършеният
анализ сочи на неоснователност на оплакването на жалбоподателя за неправилно
определен с Разпореждане № **********/19.06.2019 г. начален
момент, от който следва да му се отпусне измененият размер на пенсията за
прослужено време.
Относно възражението за
неправилно определен размер на пенсията с потвърденото с Решение № 2153-03-52/02.09.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – Варна Разпореждане № **********/19.06.2019 г.
съдът намира следното:
Лишено от основание е оплакването
в жалбата, че при формиране на основата на осигурителния доход, върху която се начислява
процентът за индивидуалния коефициент, не е включен периодът от 1981 г. до 1989
г., през който И. е получавал пенсия за инвалидност поради трудова злополука.
Новелата на § 9, ал. 1 от ПЗР
на КСО повелява, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. През посочения
период /1981 г. – 1989 г./ са действали Законът за пенсиите /Обн., Изв., бр. 91
от 12.11.1957 г., в сила от 1.01.1958 г., отм., бр. 110 от 17.12.1999 г., в
сила от 1.01.2000 г./ и Правилникът на прилагане на Закона за пенсиите
/Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., отм.,
бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г./. В Раздел VIII. „Зачитане на
трудов стаж“ /чл. 76-95/ от ППЗП изчерпателно са регламентирани хипотезите,
които се зачитат за трудов стаж, извън полагането на труд по трудово
правоотношение. В тези нормативни разрешения не е предвидено, че времето, през
което лицето получава пенсия за инвалидност поради настъпила трудова злополука,
се зачита за трудов стаж, поради което този период, по аргумент на противното
основание от § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, не се признава и за осигурителен стаж по
смисъла на КСО.
Основание за признаване на
времето, през което лицето е получавало пенсия за инвалидност, за трудов, респ.
за осигурителен стаж, не се намира и в Дял III
Държавно обществено осигуряване /чл. 145-170/ от Кодекса на труда /Обн., Изв.,
бр. 91 от 13.11.1951 г., отм., бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000
г./, действащ през процесния период 1981 г. – 1989 г. /вж. § 4, т. 1 от
Заключителните разпоредби на действащия понастоящем КТ – Обн., ДВ, бр. 26 от
1.04.1986 г. и бр. 27 от 4.04.1986 г., във връзка с § 12, т. 1 от ПЗР на КСО/.
Посочените разпоредби регламентират основните правила на държавното обществено
осигуряване и различните по вид и размер парични обезщетения, дължими при настъпване
на временна нетрудоспособност, но не предвиждат зачитането за трудов стаж на
периода на получаване на инвалидна пенсия.
Доколкото липсва изрична
правна норма, регламентираща, че времето, през което лицето е получавало пенсия
за инвалидност, се зачита за трудов стаж, посоченият от жалбоподателя период от
1981 г. до 1989 г., не следва да се признава и за осигурителен стаж, поради
което правилно същият не е включен от пенсионния орган при определяне на
осигурителния доход, върху който е изчислен размерът на отпуснатата на В.И.
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В подкрепа на горния извод е и
изготвеното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, прието без
оспорване от страните по делото. Вещото лице К. е изследвала всички налични по
делото документи, касаещи осигурителния доход и осигурителния стаж на
жалбоподателя, като не е констатирала наличен такъв през периода 1981 г. – 1989
г., приемайки че през този период жалбоподателят не се е осигурявал.
Независимо от изложеното дотук,
при извършената на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, във
връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, цялостна проверка на оспорения индивидуален
административен акт съдът счита, че обжалваното Решение № 2153-03-52/02.09.2019
г. на Директора на ТП на НОИ - Варна е постановено в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Въпреки правилното определяне
от математическа гледна точка на индивидуалните коефициенти и размера на изменената
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Б.И., което е видно и от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, пенсионният орган вследствие на непризнаването
на част от трудовия стаж на лицето, не е определил правилно осигурителния му стаж,
като последица от което е определил по-нисък размер на полагаемата му се пенсия.
При преглед на съдържанието на
приложената по делото трудова книжка № 543/02.03.1966 г., издадена на
жалбоподателя от ДИП „Сава Ганчев“ – Варна, се установява, че в нея е наличен
трудов стаж за периода 03.03.1966 г. – 06.09.1966 г., който вещото лице е
посочило, че не е взет предвид от органите на НОИ при изчисляване на
осигурителния стаж на В.Б.И. без да са посочени основания за това. Съгласно
заключението този стаж възлиза на 0 г. 6 м. 3 дни.
В същата трудова книжка се
констатира и наличие на вписан трудов стаж за периода 27.05.1971 г. –
16.03.1973 г. в „Завод за корабни изделия“ – Варна и трудов стаж за периода
11.09.1972 г. – 22.10.1973 г. в МОК „Горубсо“ - гр. Мадан, придобит на длъжност
„подземен ел. монтьор“ и „добив на руда – майстор на забой, подземен“, като при
съпоставката между така извършените вписвания се установява наличие на дублиран
период 11.09.1972 г. – 16.03.1973 г., в който жалбоподателят има заверка в
трудовата си книжка и от „Завод за корабни изделия“ – Варна, и от МОК
„Горубсо“, гр. Мадан. Обстоятелството е отбелязано от вещото лице в изготвената
съдебно-счетоводна експертиза като то изрично е посочило, че дублираният стаж
от общо 0 г. 06 м. и 05 дни е такъв по чл. 104, ал. 3 от КСО и превърнат в III категория, възлиза на 01 г. 06 м. 15 дни, като по
този начин се взема предвид и в изчисленията на експертизата.
Пак в тази връзка съдът
констатира, че въпреки че в периода 01.08.1973 г. – 22.10.1973 г. в трудовата
книжка на жалбоподателя не са налице данни за прекъсване на стажа му в МОК
„Горубсо“, гр. Мадан /на стр. 17-долу в трудова книжка № 543/02.03.1966 г. – л.
153 от делото, е положен печат с обобщаващ стаж на В.И. в МОК „Горубсо“, гр.
Мадан, според който за периода 11.09.1972 г. – 22.10.1973 г. лицето е с
непрекъснат стаж общо в размер на 01 г. 01 м. и 11 дни/, пенсионният орган е
отбелязал, че такова прекъсване съществува в периода от 01.08.1973 г. до 11.09.1973
г., /вж. ред № 7 и ред № 8 от приложения по пенсионната преписка опис на
осигурителния стаж на В.Б.И., изготвен към 18.06.2019 година/.
Както се отбеляза, посочените
несъответствия между зачетения от служителите на НОИ осигурителен стаж на
жалбоподателя и фактически документирания такъв в издадената му трудова книжка
№ 543/02.03.1966 г. са установени от вещото лице при изготвяне на заключението на
съдебно- счетоводната експертиза и са взети предвид при направеното от него
изчисление на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицето.
Съгласно чл. 347 от КТ
трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В чл.
349, ал. 1 от КТ са изброени изчерпателно обстоятелствата, които подлежат на вписване
в трудовата книжка, като между тях съгласно чл. 349, ал. 1, т. 9, предл. първо от КТ е и продължителността на времето, което
се признава за трудов стаж. Същевременно с чл. 349, ал. 2 от КТ е вменено в задължение
за работодателя своевременно и точно да вписва в трудовата книжка данните по
предходната алинея и настъпилите в тях промени. При тази правна регламентация и
отчитайки правната същност на трудовата книжка на официален удостоверителен документ,
притежаващ поради това обвързваща съда материална доказателствена сила,
настоящата инстанция счита, че вписаните в нея обстоятелства относно придобития
от жалбоподателя трудов стаж трябва да бъдат зачетени при определянето на
осигурителния му стаж.
Поради това съдът кредитира
изцяло изготвеното в хода на съдебното производство заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, в което вещото лице при пълно съобразяване на вписаните в трудовата
книжка на жалбоподателя обстоятелства относно трудовия му стаж е преизчислило
осигурителния му такъв и на база на това е посочило нов, по-висок размер на полагаемата
му се пенсия за осигурителен стаж и възраст в сравнение с определения с
процесното Разпореждане № **********/19.06.2019 г. При извършването на
изчисленията правилно експертът е зачел отразения в трудовата книжка на
жалбоподателя трудов стаж за периода 03.03.1966 г. – 06.09.1966 г., който без
посочване на каквото и да било основание
не е взет предвид от пенсионния орган. По отношение на периода 11.09.1972 г. –
16.03.1973 г., в който е налице дублиране на придобития от жалбоподателя трудов
стаж в „Завод за корабни изделия“ - гр. Варна и в МОК „Горубсо“ - гр. Мадан, правилна
е констатацията на експерта, че следва да бъде зачетен стажът в МОК „Горубсо“ -
гр. Мадан, доколкото положеният за този работодател труд е от първа категория
за разлика от труда на лицето в „Завод за корабни изделия“ - гр. Варна, който е
от трета категория. Съгласно чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, ако през календарния месец лицето е било осигурено на
различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един
месец. В закона не се съдържа разпоредба, която да определя кой именно
осигурителен стаж да бъде зачетен при конкуриращи се основания, поради което
следва да бъде приложена по-благоприятната хипотеза за работника, което в случая
означава, че трябва да бъде зачетен стажът в МОК „Горубсо“ - гр. Мадан, който е
относно положен труд от първа категория. Предвид липсата на данни в трудовата
книжка за прекъсване на стажа на жалбоподателя в МОК „Горубсо“ - гр. Мадан в
периода 11.09.1972 г. – 22.10.1973 г., правилно вещото лице е отчело, че
придобитият през посочения период стаж при този работодател е в общ размер на 01
г. 01 м. и 11 дни, който съгласно чл. 104, ал. 3 от КСО е от първа категория и превърнат
на основание на същата правна норма като стаж в трета категория, възлиза на 03
г. 04 м. и 03 дни.
При тези данни вещото лице
правилно е приело, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат в
трета категория, е в размер на 28 г. 04 м. и 20 дни, а не както е посочено в Разпореждане № **********/19.06.2019
г. - 26 г. 05 м. 04 дни. Спрямо така определения осигурителен стаж вещото
лице е приложило използвания от пенсионния орган индивидуален коефициент в
размер на 1.6526, изчислен съгласно методиката по чл. 70, ал.
8-9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО по нормативната уредба, влязла в сила след
01.01.2019 г., който е по-благоприятен за лицето.
Неоснователно е направеното в открито
съдебно заседание на 04.11.2020 г. възражение на процесуалния представител на
ответника за наличието на влязло в сила съдебно решение относно
продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя, според което не е
налице твърдяното от вещото лице дублиране на осигурителен стаж в периода
11.09.1972 година – 16.03.1973 година. По преписката и по делото не са налични данни
за решение на съда, в което конкретно да е обсъждан въпросът за дублирания
трудов стаж и за произнасяне на съда, с което този въпрос да е разрешен със
силата на пресъдено нещо. В представените по делото и приложени по преписката Решение
№ 1476/30.06.2015 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 575/2015 г.
и Решение № 4741/20.04.2016 г. на ВАС по адм. дело № 9166/2015 г. е разгледан
въпросът за размера на отпуснатата на В.И. пенсия за инвалидност поради общо
заболяване като в мотивите на тези съдебни актове съдът изобщо не се е
занимавал със спорния в настоящото производство период, поради което те са
неотносими към разглеждания казус и неоснователно пълномощникът на ответника се
позовава на тях. Останалите приложени по преписката решения /решение №
361/20.02.2014 г. по адм. дело № 4397/2013 г. на Адм. съд Варна, което е
отменено с решение № 12462/20.10.2014 г. по адм. дело № 5571/2014 г. на ВАС и
решение № 6612/21.05.2018 г. по адм. дело № 5100/2017 г. на ВАС, с което е
оставено в сила решение № 433/13.03.2017 г. по адм. дело № 2632/2016 г. на Адм.
съд Варна/ също са без каквото и да било отношение към повдигнатия въпрос.
При тези изводи обжалваното
решение се явява постановено и в несъответствие с целта на закона, която в
случая е отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде
изчислена в правилен размер съобразно действителния осигурителен стаж на
лицето.
Съвкупно, изложеното обуславя
извод за основателност на оспорването, поради което обжалваното решение следва
да се отмени и преписката да се върне на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП
на НОИ – Варна за ново произнасяне, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“
от КСО във връзка с § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, при което размерът на пенсията
на В.Б.И. да се определи при съобразяване на задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора и
предвид своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, направените от него разноски в размер на 120 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения на л.
188 от делото Договор за правна защита и съдействие от 16.11.2019 година.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Б.И. Решение № 2153-03-52/02.09.2019
г. на Директора на Териториално поделение на НОИ-Варна, с което е отхвърлена
жалбата на В.Б.И. срещу Разпореждане № **********/19.06.2019 г. на Ръководителя
на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 99, ал. 1,
т. 2, буква „д“ от КСО във връзка с § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, е изменена личната му пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от датата на заявлението – 18.02.2019
година.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионен
отдел“ в Териториално поделение на НОИ - Варна за ново произнасяне съгласно
дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане
на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - Варна да
заплати на В.Б.И., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: